Продължавам с опитите да намеря книга на Муркок, която да ми хареса. Този път избрах съвсем наслуки един самостоятелен роман, извън поредиците за Елрик, Вечния воин и т.н. И в началото си мислех, че съм уцелил! Книгата започва много интересно, като комбинация между "Краят на вечността" и "Хрониките на Амбър", с щипка Филип К. Дик за подправка. Какво би могло да се обърка?
Ами, общо взето, всичко.
И така, имаме паралелни светове и организация от хора, които могат да пътуват между тях и са се посветили на опазването им. Заплахата са загадъчни групи, наричани Р-отряди (разрушителни отряди), които предизвикват т. нар. Ситуации с нестабилна материя и вече са успели да погубят два свята - Земя-16 и Земя-17. Сега те са се активизирали както никога преди, а ресурсите на нашите хора вече са на изчерпване. Главният герой, професор Фаустаф, търси начини да предотврати катастрофата, опитва се да разбере кой стои зад Р-отрядите и какви са целите му, а също и защо паралелните Земи неизбежно изпадат в застой... Има тайнствен чужденец с афинитет към смъртта, биороботи и естествено, някоя-друга загадъчна мацка... Звучи интересно, а?
Тук обаче се проявява една от най-слабите страни на Муркок като писател, според мен - той просто не умее да структурира добре сюжетите си. Някъде към средата на книгата историята започва да блуждае, нижат се безцелни събития, герои се появяват и изчезват според нуждите на автора, абсурдите се трупат и това, което в началото беше стабилна научна фантастика, скоро заприличва на треторазредно фентъзи. Някой писател от ранга на Зелазни вероятно би накарал подобна каша да сработи, но Муркок не е Зелазни.
Развръзката се опитва да придаде някакъв смисъл на всичко, но за мен лично не успява. Жалко, защото началото даваше големи надежди и през първата половина на книгата се колебаех между 4 и 5 звезди, за да падна в крайна сметка на 3. Но явно Муркок толкова си може.