Най-напред много поздрави на Сибин Майноловски, но разстоянието от излишно разводнената и безкрайно скучна селскостопанска сага "Загадката на „странните дни“" до много любимата ми "Дебнещият страх" на Лъвкрафт е колкото от нас поне до Млечния път. С неистово търпение успях с четири от седемте разказа на ужасите. Всъщност в тях ужаси няма, ако не се броят тези от правописно и граматическо естество (от_вън, какАфония; пълна липса на редакция и корекция). За сметка на това има изтъркани, банални сюжети и образи - вампири, оживели мъртъвци, неизвестни и правещи гадости неща, ангели-закрилници, екзорсизъм, врачки, баячки, говорещи с мъртъвци... Прекаляването с епитети като ужасен, страховит, сатанински не прави разказите по-плашещи, а напротив, утежнява и без това ужасния изказ. Авторът гордо се е оценил с 5 звездички (както и четата приятели). Може би заради недоразвитите си идеи? Или заради свършващите в нищото истории? Заради потресаващо слабите и наивни образи? А може би заради същия този незрял, почти детски изказ и беден речник? Между допотопните изрази като "ходеха по него" и "кочината е потрошена", има вмъкната тук-там и една по-сложна думичка, вероятно за асортимент: комарите свирят безкомпромисно, нещото вилнее безкомпромисно...
За финал ще си позволя да цитирам отново Сибин Майноловски, по чието ревю всъщност се подведох и изгубих два ценни часа от живота си: "Такива книги не се срещат всеки ден. Още по-малко сред все по-комерсиализиращото се БГ-писателство, раждащо фекал след фекал. Донко обаче успява да държи едно постоянно високо ниво." Истински съм щастлива, че не срещам такива книги всеки ден.
Разказите са като аматьорски сюжети на нискобюджетни американски псевдо хорърчета, които бълват единствено клишета. Темата за вампирите, оживяващите мъртъвци и подобни е слабо казано изтъркана. Има сюжетни празнини, които макар и да не са жизненоважни за сюжетната линия, оказват влияние. Единствено "Тайната на живота" се издига малко над еднообразните разкази в сборника, но пък във финалната си част е пренатоварен със заключенията на героя. С няколко добре обмислени изречения може да се синтезира същността на "тайната"
Каквото и да ви кажа друго, все ще е недостатъчно. 7 творби под един общ покрив... скърцащ, стенещ и обладан от духове, достоен за декор на Стивън Кинг покрив. Или не! Всъщност лъжа. Това не е Стивън Кинг. Нищо, че колегите от "Преса" на Тошо Тошев го нарекоха "Стивън Кинг от Белоградчик"... Това е Лъвкрафт! По дяволите, докато четох "Загадката на "странните дни" (50 страници пълна красота!), не можеше да не се сетя за малкото книжле Дебнещият страх, което навремето бе едно от първите неща, с които "прохождах" в сферата на хоръра. Стилът, изразните средства (безмилостно точната употреба на главни букви, за да се подчертае ужасът и безумието, което струи от всяка една буква, написана от Донко), ярките образи, насеченото повествование...
Абе какво да ви кажа - душевен оргазъм!
Не, изобщо не искам да кажа, че останалите разкази са слаби! "Възмездието" например също ме остави без дъх. "Погребан жив" - също (може да ви се струва, че темата е изтъркана... ама не - не сте чели варианта на Донко!).
Сборникът е издаден през далечната вече 2011 година, но при автора все още се намират някоя-друга бройка. Моят съвет - пишете му. Такива книги не се срещат всеки ден. Още по-малко сред все по-комерсиализиращото се БГ-писателство, раждащо фекал след фекал. Донко обаче успява да държи едно постоянно високо ниво. Ще се радвам, ако решите да се убедите в това сами.
„В капана на неизвестното“ е апокрифен хорър сборник, който вероятно можете да намерите единствено от автора. Малко са българските автори, които пишат качествена хорър литература, още по-малко са тези, които въпреки ограничения ни книжен пазар, продължат да издават своите творби. Донко е един от тези автори. От доста време следя неговото име и се възхищавам на упоритостта му: четири сборника в четири различни издателства, въпреки незаинтересованоста на родните читатели към жанра. Но за всички. които харесват Лъвкрафт, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Клайв Баркър и т.н, съм сигурен, че ще харесат и историите на Донко, защото те по нищо не отстъпват на големите западни имена. Като за първи сборник Донко се е справил повече от добре. Има какво още да се изглажда по стила му и по конструкциите на разказите, но това са дребни неща, на фона на пълните с оригинални идеи и, страховит съспенс и хорър атмосфера негови истории. Сега се заредих и с четирите му сборника и ги подхващам подред. Ето какво открих в този:
1. „Загадката на странните дни“ - 4/5 - Новела ситуирана в едно българско село. Повествованието върви по Лъвкрафтофски документално и напълно потапя читателя в страховитата история, пълна с мистерии и демонични ужасии. Над семейство от едно Белоградчишко село тегне проклятие. няколко поколения замитат страховита тайна под килима, докато не идва момент, в който древното зло се отприщва. Ще разкрият ли каква е тайната на проклятието и ще успеят ли да се преборят героите с него, ще разберете, ако прочетете. Единственото, което не ми достигна в тази новела, бе това, че автора не отговаря на всички въпроси, които задава неговата загадка. 2. „Зловещото наказание“ - 5/5 - Страховита мистерия за непосилното тегло на вината. Много добър разказ. 3. „Неизвестен враг“ - 5/ 5 - Кратък страховит разказ, за истинското лице на страха. Много ми хареса. 4. „Тайната на живота“ - 5/5 - Има ли живот след смърта, или трактовката на Найденов по въпроса. Повече философска притча отколкото хорър. 5. „Погребан жив“ - 5/5 - Най-любимият ми разказ в сборника. Да се събудиш заровен в ковчег. Тема по която са писали не един и двама автори, но версията на Донко е изключително добра. 6. „Сиборгския некропол“ - 4/5 - Хорър писател отива до прокълнато гробище, за да намери вдъхновение за нова творба. Намира си белята. Доста страховита беля. Класически хорър разказ. 7. „Възмездието“ - 4/5 - Отново разказ за непосилната вина, при това много добър.
Избягвам да чета български автори, но понякога за да разнообразя им давам шанс.Браво на Донко Найденов, че ми вдъхна надежда , имало все пак качествени писатели у нас!Разказите са хубави, четат се с интерес, без типичните за бг автори разпъвания на "природата" или "героя".Давам четири звезди може би заради последния разказ, искаше ми се сборника да завърши по-силно.
Имах удоволствието да се запозная наскоро с Донко Найденов и да получа лично от него дебютния му сборник „В капана на неизвестното��. Под заглавието с по-малки букви е написано „Разкази и новели на ужасите“. И наистина е така. Донко хваща читателя от първа страница и го кара да препуска през историите и сюжетите, въпреки опасенията на държащия книгата, да надникне зад ъгъла…., защото не знае какво се крие там. Първата новела е „Загадката на „странните дни“ – разказ написан от първо лице, единствено число, който ще ви преведе през една семейна история, развиваща се на фона на пасторална селска картина. Кой предизвиква странните дни? Кой е странния мъж на снимката? Тези отговори търсим, докато историята ни завладява, както глътка ром през зимна вечер. И като казах „ром“ в следващия разказ ще се сблъскате с „Зловещото наказание“. Кевин се събужда на място, което е предпочитано само от покойници, прегърнал студен камък. Темата за смъртта и нейните превъплъщения са застъпени и в разказа „Неизвестен враг“. Някой дебне на двора. Някой чука на вратата. Ще отворите ли? „Тайната на живота“ е романтичен разказ за пътя на душата, нейното обитание след смъртта на човека и надежда за запазване на енергията. Дали душите на нашите покойници са около нас и можем да разговаряме с тях или посредниците използват болката на загубилите близък човек? „Погребан жив“ – самото заглавие носи достатъчно информация за разказа. Конър се буди и осъзнава, че е в ковчег. Започва да се бори за глътка въздух и …. „Сиборгслият некропол“ е история за млад писател, който отива в затънтено селце, за да разбули загадката на древно гробище. Или поне да получи вдъхновение. Какво обаче получава в крайна сметка! „Възмездието“ застига един нестарателен доктор. Този сборник се чете на няколко дъха, главно защото човек има нужда да глътне нещо високо градусно след всеки разказ. Всъщност е по-добре да не пиете, защото не се знае какво ще сънувате след това или къде ще се събудите!
А това, дами и господа, е дебютният сборник на моя приятел Донко Найденов. Абсюлотен апокриф и ъндърграунд - първите творби на автора, неизвестно издателство, тираж от 100 бройки, липса на цена, жанр - хорър... И прочее, и прочее. Е, сега, издателят можеше да се потруди малко повече и да направи по-красива корица, да удари една редакция, ама защо пък да го прави. Все пак, много ми харесаха разкази като "Неизвестен враг", "Тайната на живота" и "Погребан жив" - Донко определено има талант, който тепърва развива и аз лично с нетърпение очаквам следващата му книга, която ще е реалност в рамките на близките няколко месеца. Да не забравя и най-дългата и според мен най-добрата творба в сборника - "Загадката на странните дни". Класически хорър за селото, злокобната къща, тайнствената фамилия, още по-тайнствения непознат... И прасета, дами и господа.
Великолепно четиво! Изпитах неподправено удоволствие докато четях книгата. Нямам търпение да се запозная и с останалите му произведения, а като се има в предвид, че това е първата му книга -мале, какво ме чака...