What do you think?
Rate this book
Сонора
В едно-единствено невероятно движение сграбчваш оръжието, премяташ се със светкавично кълбо настрани, избягвайки изригналия огнен стълб, и стреляш от коляно. Ослепителният лъч удря робота в тялото и обездвижва ръката с огнехвъргачката. Металното изчадие залитва леко, но продължава с бързи, отмерени крачки към теб. Овладяваш се, насочваш прецизно цевта и перфектният втори изстрел откъсва главата от тялото му. Няколко искри прескачат с пукот по оголените проводници и две последователни локални експлозии превръщат свръхмодерния робот в купчина старо желязо.
Повдигаш дулото към лицето си и духваш леко с предизвикателна усмивка, след което се изправяш делово. Чака те работа!
Невероятната мисия на един самоук специалист по глобални проблеми, за който парадоксът се превръща в начин на живот. Един пълен с приключения път от бюрото в кантората му до Сонора и обратно... във всеки миг от който може да се случи всичко.
- GenresGamebooks
240 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 1994
22 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
January 3, 2026
Да се поздравим и с новото издание. :)
Докато го коригирах , си припомних, че това е НАЙ-смешната книга-игра, която съм чел. Независимо какво пише тука. :P Честотата на разсмиващите на глас (или плачещи за цитиране) лафове бие и „Синът на пустинята“, и „Проклятието на замъка Муш-мурок“, и „Таласъмите се завръщат“, и „Ной“, за „Красавицата и ченгето“ изобщо да не говорим. (Остава ми да сравня само как е спрямо „Пустинен огън“... нея съм я позабравил. Което само по себе си не е добър знак. ;)
Всъщност е възможно някоя от изброените конкурентки да има повече смеховки на единица текст – но „Сонора“ има и стегнат сюжет, и герой-симпатяга. (Дори когато прави глупости, тоест ние го караме да ги прави. Добре, де, това с Кинетичния импулсатор в затворено помещение не беше симпатично...) Освен това има онова внимание към изречението – да ни казва винаги нови неща, често неочаквани, никога разточителствайки думи (опа, опа, деепричастията!) – с което малко книги-игри могат да се похвалят. А и книги въобще. Тук пък ми става тъжно, защото... какво се случи с онези Уейн и Блонд? Искам си ги обратно!
Два-три доказателствени цитата:
https://choveshkata.net/forum/viewtop...
Докато го коригирах , си припомних, че това е НАЙ-смешната книга-игра, която съм чел. Независимо какво пише тука. :P Честотата на разсмиващите на глас (или плачещи за цитиране) лафове бие и „Синът на пустинята“, и „Проклятието на замъка Муш-мурок“, и „Таласъмите се завръщат“, и „Ной“, за „Красавицата и ченгето“ изобщо да не говорим. (Остава ми да сравня само как е спрямо „Пустинен огън“... нея съм я позабравил. Което само по себе си не е добър знак. ;)
Всъщност е възможно някоя от изброените конкурентки да има повече смеховки на единица текст – но „Сонора“ има и стегнат сюжет, и герой-симпатяга. (Дори когато прави глупости, тоест ние го караме да ги прави. Добре, де, това с Кинетичния импулсатор в затворено помещение не беше симпатично...) Освен това има онова внимание към изречението – да ни казва винаги нови неща, често неочаквани, никога разточителствайки думи (опа, опа, деепричастията!) – с което малко книги-игри могат да се похвалят. А и книги въобще. Тук пък ми става тъжно, защото... какво се случи с онези Уейн и Блонд? Искам си ги обратно!
Два-три доказателствени цитата:
https://choveshkata.net/forum/viewtop...
January 5, 2018
Тази книжка беше една от любимите ми книги-игри от старата вълна и даже още помня как остана завинаги в едно бившо гадже (не си давайте книгите на момичета, преди да има някаква стабилност във връзката - поне три деца или 7 години брак). Нямам конкретни спомени от първото издание, само чисто емоционални такива, но ме беше страх да не ги разваля, както се случва с много заглавия.
За щастие, тук не се получи така - лековато, креативно и забавно четиво - повече за деца и по-малко за възрастни, но все пак е ясно, че е писано от деца за деца и няма какво повече да се търси тук. Беше ми приятно да се припоня разните чудати местенца по тази планета и безспирните остроумничения на Тед Бън. Хуморът на места сработва дори за сегашната ми възраст, а за тийнейджър трябва да е размазващ. Не бих я сложил сред "най-смешните" - самите Блонд и Уейн имат по-чисто комични и успешни в тази посока произведения, но тук хуморът е само едно от многото неща, а не е единствена цел.
За литературата мога да похваля редактора - Кал Ненов - не съм правил съпоставка със стария вариант, но няма как да е бил толкова четим, предвид че е писана от ученици. Не става въпрос за някакви литературни висоти, разбира се, но текстът си е читаво структуриран и неочаквано гладък за четене.
За играта - тя, разбира се, е пълно мазало, но ако трябва да сме честни, никога не е била силната или важната част при Блонд и Уейн - има леко дразнещи избори (например "Искаш ли да се откажеш от приключението" и това, че е правилно просто да не ходиш на повечето интересни места/да не правиш повечето интересни неща), повечето други са проверки на хвърляния и дали искате да си използвате екипировката (което винаги е добра идея = проверка на екипировката), зад останалите пък няма логика (даже най-често най-нелогичното се оказва правилно, защото такъв е стилът на произведението). Балансът в играта със сигурност е бил неизвестно за авторите понятие, без да го казвам с лошо. Това, обаче, не тежи - едва ли някой ще задълбае кой знае колко в игровата част - важното е да видите какви благинки има в книгата, а някои от тях са наистина интересно измислени.
В позитивите трябва да отбележа вътрешните илюстрации - едни от най-добрите на Иванчев. Сюжетът позволява сериозно развихряне и той го е направил, освен това явно тук все още е имал повече време за книга, не са се издавали толкова често по времето на "Сонора"..
Най-тежкото провинение за мен са насаламените епизоди и фиктивната интерактивност, това ми е малко обидно като за читател. Първите 26 (!) страници са лишени от избори (с изключение на този, дали ще се откажете от приключението и един дали бихте платили откуп). Това е непростимо за мен за лековата книга-игра и толкова ме умори, че оставих книгата за две седмици и не се наканих да си я продължа заради страха, че цялата ще е така. По-лесно е да прочетеш нормална книга от 500 страници, отколкото 25 страници без избор в книга-игра - просто я хващаш с различни цели и нагласа, все едно да играеш компютърна игра, в която първите 25 минути са cut-scene.
Разкарването на епизоди без избор влошава нещата и също е обидно и досадно (отново - като момент от компютърна игра, в която няма игра, но пък трябва да ходиш насам натам, за да ти се разкаже историята). За щастие, освен началото и края, "саламите" от епизоди са по-редки и леки.
Като тегля чертата, останах с приятно чусвтво от четенето и въпреки негативите, позитивите тежат повече за мен. Ако сте на подходящата възраст или имате носталгично влечение към "Сонора", сигурно ще си прекарате добре 90-120 минути с книгата.
За щастие, тук не се получи така - лековато, креативно и забавно четиво - повече за деца и по-малко за възрастни, но все пак е ясно, че е писано от деца за деца и няма какво повече да се търси тук. Беше ми приятно да се припоня разните чудати местенца по тази планета и безспирните остроумничения на Тед Бън. Хуморът на места сработва дори за сегашната ми възраст, а за тийнейджър трябва да е размазващ. Не бих я сложил сред "най-смешните" - самите Блонд и Уейн имат по-чисто комични и успешни в тази посока произведения, но тук хуморът е само едно от многото неща, а не е единствена цел.
За литературата мога да похваля редактора - Кал Ненов - не съм правил съпоставка със стария вариант, но няма как да е бил толкова четим, предвид че е писана от ученици. Не става въпрос за някакви литературни висоти, разбира се, но текстът си е читаво структуриран и неочаквано гладък за четене.
За играта - тя, разбира се, е пълно мазало, но ако трябва да сме честни, никога не е била силната или важната част при Блонд и Уейн - има леко дразнещи избори (например "Искаш ли да се откажеш от приключението" и това, че е правилно просто да не ходиш на повечето интересни места/да не правиш повечето интересни неща), повечето други са проверки на хвърляния и дали искате да си използвате екипировката (което винаги е добра идея = проверка на екипировката), зад останалите пък няма логика (даже най-често най-нелогичното се оказва правилно, защото такъв е стилът на произведението). Балансът в играта със сигурност е бил неизвестно за авторите понятие, без да го казвам с лошо. Това, обаче, не тежи - едва ли някой ще задълбае кой знае колко в игровата част - важното е да видите какви благинки има в книгата, а някои от тях са наистина интересно измислени.
В позитивите трябва да отбележа вътрешните илюстрации - едни от най-добрите на Иванчев. Сюжетът позволява сериозно развихряне и той го е направил, освен това явно тук все още е имал повече време за книга, не са се издавали толкова често по времето на "Сонора"..
Най-тежкото провинение за мен са насаламените епизоди и фиктивната интерактивност, това ми е малко обидно като за читател. Първите 26 (!) страници са лишени от избори (с изключение на този, дали ще се откажете от приключението и един дали бихте платили откуп). Това е непростимо за мен за лековата книга-игра и толкова ме умори, че оставих книгата за две седмици и не се наканих да си я продължа заради страха, че цялата ще е така. По-лесно е да прочетеш нормална книга от 500 страници, отколкото 25 страници без избор в книга-игра - просто я хващаш с различни цели и нагласа, все едно да играеш компютърна игра, в която първите 25 минути са cut-scene.
Разкарването на епизоди без избор влошава нещата и също е обидно и досадно (отново - като момент от компютърна игра, в която няма игра, но пък трябва да ходиш насам натам, за да ти се разкаже историята). За щастие, освен началото и края, "саламите" от епизоди са по-редки и леки.
Като тегля чертата, останах с приятно чусвтво от четенето и въпреки негативите, позитивите тежат повече за мен. Ако сте на подходящата възраст или имате носталгично влечение към "Сонора", сигурно ще си прекарате добре 90-120 минути с книгата.
February 1, 2026
Не намери място сред най-любимите ми книги. Не съм фен на космическите одисеи, въпреки свежарски-комичната история.
На второ четене: Тя въобще не е космическа одисея, нито пък е чак толкова комична, а епизодите без избор, през които минах, бяха почти толкова, колкото и епизодите с избор.
На второ четене: Тя въобще не е космическа одисея, нито пък е чак толкова комична, а епизодите без избор, през които минах, бяха почти толкова, колкото и епизодите с избор.
June 6, 2018
Историята не е лоша, но не е и особено оригинална. От време на време се прескача странно в сюжетната линия. Твърде много параметри на самата игра, които реално не се ползват особено. Твърде много решения оставени на шанса. Много лесни избори (правилният изглежда почти винаги очевиден). Може би била подходяща за деца до 10-12 години.
September 24, 2014
Приключение по ранната рецепта на тандема Блонд-Уейн, което ще рече: много епизоди и голям обем, сериозно количество екипировка и въоръжение, с което да гърмиш врага, алтернативни пътища за достигане до целта, много битки и солидна доза хумор. Тук приключението се развива в бъдещето, когато човечеството отдавна е напуснало Земята, за да покори космоса, но не липсват множество препратки към приказките, които всички познаваме от детските си години, и към фентъзи творчеството на Толкин (предстоят ти срещи с роботи, които се мислят за Спящата красивица, огнедишащ дракон и т.н.).
Displaying 1 - 5 of 5 reviews