Принцът на Алкирия

Алкирия

by Ейдриън Уейн, Робърт Блонд, Ивайло Иванчев (илюстратор)

Баща ти бе героят, обожаван в целия Стар свят. Като обикновен войник в имперската армия той бе рискувал стократно живота си в своята мисия и бе успял да спаси Цивилизацията от варварските пълчища, нахлули от Дивото. Странстванията му из Алкирия в търсене на варварския бог Гуор сетне го бяха направили Императорски наместник. Първият крал без благородническо потекло превърна западналата държава в гордо и могъщо кралство. Но той вече не е жив. Макар и съвсем млад, те очаква коронация и бремето на властта... И нещо още по-страшно!

Ще се справиш ли?

В предстоящото приключение всичко ще зависи единствено от тебе – от твоята храброст, съобразителност и находчивост.

Успех!

Genres: Gamebooks

256 pages, малък формат, меки корици

First published January 1, 1993

About the author

Псевдоним на Александър Султанов.

Reviews

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

“Варварският бог” и “Принцът на Алкирия” са яки, епични фентъзита, написани от български автори. Те имат всичко, от което жанрът се нуждае – размах, мащаб, готини герои, заплашителни злодеи, обрати и интриги… просто са в игрови формат. Никога няма да се отървя от чувството, че книгите-игри бяха мястото, където българското фентъзи загатна за своя потенциал, който обаче никога не реализира – след краха на пазара в края на 90-те, новото поколение автори, макар и нелишени от качества, твърде много затънаха в битови моменти и това отне силата и на книгите-игри, и на фантастичния жанр у нас. Лично мнение, на което мястото може би не му беше в това ревю, но точно “Принцът на Алкирия” е примерът как може да имаш в една история хумор, закачки и кръчмарски истории за вкус, но без глупостите да засенчват всичко останало.

Цялото ревю прочетете в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d0%bf%d1%80%d...

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

"Обръщаш се бавно и проследяваш погледа на вцепенения Алви. Широка лъкатушеща линия разсича снега пред вас и потъва в пресечната улица. Краят й се губи в другата посока.
- Или някой шегобиец - започва с глух глас Алви, - е прежалил спокойната вечер край огнището...
- Не е това - уверяваш го.
- Или оттук е минала змия. Повече от огромна.
Въпреки очевидната нелепост на твърдението двамата се озъртате със суеверен страх. Отчаяно се опитваш да намериш друго обяснение за произхода на зловещата следа и след като не успяваш, се нахвърляш върху Алви.
- Чуваш ли се? Змия в този студ!
- Щом една змия може да бъде две крачки дебела - отвръща невъзмутимо той, - защо да не може да обича снега?"

[Razael · Rating 5 out of 5]

Прекрасни спомени от детството!

[Lyubomir Talev · Rating 5 out of 5]

Повече от достойно продължение на „Варварския бог“. Всички съставки от първата книга (многото епизоди, алтернативните пътища, магическите предмети и оръжията и т.н.) са налице, а в допълнение и спътникът ти в приключенето не загива - кой знае защо, в първите книги-игри авторът, ако изобщо ти дадеше спътник, се чувстваше длъжен да го убие рано-рано в приключението; схващането, че в жанра има място за работа в екип, което го прави по-реалистичен, започна да си пробива път малко по-късно и тази книга е комай първата от този вид.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Продължение на „Варварският бог“, но я прочетох преди него, защото го бях изпуснал. Доволно дебела (почти двойно повече от останалите). Типично американско фентъзи от тип „Меч и магия“. Изкефих се, макар и да не съм му фен.