Призвание Герой!

Призвание Герой! #1

by Ал Торо, Сикамор Брайт, Питър Вейл

Търси се герой! Да бъде умел с меча, с остър ум и рефлекси на тигър!

Читателю, очакват те ТРИ приключения, в които няма да си страничен наблюдател, а ще трябва със своята съобразителност самият ТИ да преминеш през всички опасности, които съдбата е приготвила за теб. Само от твоите решения зависи дали ще се справиш успешно със задачите или ще намериш гибелта си!

Непознат вирус само за ден превръща София в град, пълен с безмозъчни и свирепи ЗОМБИТА! Единствено с хладнокръвна и безпогрешна преценка ще можеш да преживееш „Зомбокалипсис в мола“!

„Зарево над Кордоба“ ще те пренесе в XIII век, за да влезеш в ролята на младия българин Ахрин. Ще трябва да проявиш храброст и героизъм, за да изпълниш важната и опасна мисия, на която си изпратен от цар Иван Асен II и да се измъкнеш благополучно от обсадената перла на Андалусия.

Влез в кожата на лоялния Мандрейк, ефрейтор от Градската стража на Мрак! Заговорници подготвят коварна измяна, целяща да предаде огромния град в ръцете на бунтовника Непокор. Мандрейк ще се нуждае от много хитрост и кураж, за да предотврати „Падението на Мрак“!

И така, читателю, въоръжи се с цялата си смелост и се приготви да бъдеш ГЕРОЙ!

Genres: Gamebooks, Bulgarian Literature

256 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Александър Торофиев е роден на 6 декември 1983 г. във Варна. През 2002 г. се премества в София, където учи „Електроника“ в ТУ София, а от 2005 г. до сега, работи по специалността си като програмист вградени системи. Няколко години членува в Менса България.

В литературата дебютира през 2008-ма година, издаден на страниците на „Алманах Нова Българска Литература“. През годините участва в още пет от броевете на поредицата.

През 2011 г. Александър бележи своята литературна автобиография, като поставя началото на поредицата „Котарака“ – нова вълна при книгите-игри. Същата година Торофиев започва да се занимава с популяризирането на жанра, с издателска и редакторска дейност. Съосновател е на сдружение „Книги-игри“ и съсобственик на сайта за интерактивна литература knigi-igri.bg. Организатор на наградата „Златна никса“ за най-добра книга-игра в България, организатор и съставител на поредицата „Призвание герой!“[1].

От 2013-та започва да се занимава професионално с гейм дизайн и продуциране на игри за компютри и мобилни телефони. Понастоящем живее в София със съпругата си и двете си деца.

Reviews

[Nina Miteva · Rating 4 out of 5]

Ревюто в Wanderbook - клик, клик
Сборникът съдържа три разкада - "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба" и "Падението на мрак". Като сюжети и трите истории бяха интересни, макар и много различни. В първата се озоваваме в капан в мола, но не заради поредната разпродажба за Черния петък, а заради избухването на зомби епидемия! Тази история беше изпълнена с хумор, но и с желязна логика, което ми направи много добро впечатление - личеше си от последствията от взетите решения. Вторият разказ поставя в центъра на приключенията си млад българин, но в неочаквана историческа обстановка - в средновековна Кордоба, когато градът пада под ударите на обсадата. Като развитие на историята той ми хареса най-много - беше динамична, бична, усети се атмосферата на града - от ароматите на мускус и цветя в двореца, до разпалените огньове на обсадата. Успях да се привържа към героите и към сюжета, дори и за това кратко време. Това беше единствената история, която с удоволствие преиграх.Третият пък, "Падението на Мрак", беше един чудесно изграден фентъзи свят, в който с удоволствие бих се потопила и чрез по-конвенционално повествование. Разходките на главния герой из него, докато нищи злокобен заговор съвсем леко ми напомниха на командир Ваймс, който може да се ориентира само по стъпките си по калдъръма. Всяка от историите имаше своите плюсове, обещаващи вълнуващо приключение, но и споделяха, поне в моите очи, един минус, който никак не оцених - повече или по-малко отворения край. Не знам дали това е типично за всички книги-игри, преди малкия ми опит с тях, но сякаш има два варианта - или умираш, или стигаш до отворен край. Така беше и при "Котаракът и черният нарцис". Във всеки случай не ми допадна - след като дълго и упорито съм се борила, брояла точки и думи, заслужавах поне един от три финала, за който не е нужно да се чудя какво става нататък с героите.
А сега, малко за геймплея, защото именно това отличава книгите-игри от обикновените романи.
Първите две истории имаха по-сложен геймплей. "Зомбокалипсис" ти дава възможност наистина да персонализираш героя си спрямо себе си, решавайки тест, което беше готино, и дори да играете двама души едновременно - което ми се вижда твърде сложно, но ако имате желание :D "Зомбокалипсисът" и "Заревото" изискваха ползване на различен брой зарове, нужни за взимане на случайни решения и водене на битки. На някои места трябва едновременно да се ползват няколко зара, и за мен единственият логичен избор бе да ползвам интернет еквивалента им - аз прибягнах до random.org. Дори и така, да си кажа право, ми стана леко досадно да спирам и да се обръщам към компютъра. За мен системата на "Мрак", където те липсваха и имаше само кодови думи и съобразяване с времето беше най-лесна и приятна за игра.
Не знам дали съществува термин за... задоволство от получената информация и взетите решения и интегрирането им и ползването им в играта? :D Това прозвуча ужасно, нали? Всъщност исках да кажа, че в "Зарево над Кордоба" останах много доволна от горепосочените неща, как леко и хубаво се навързваха епизодите. Затова пък в "Падението на Мрак" имаше много въртене в кръг и имах чувството, че голяма част от информацията, която събрах изобщо не ми влезе в работа. Трябва да изтъкна, че при друго преиграване нещата може и да стоят другояче.
Претегляйки нещата, които ми допаднаха, и които - не толкова, "Зарево над Кордоба" определено бе любимата ми история, а "Зомбокалипсис" и "Падението на Мрак" си поделиха второто място. Като цяло обаче и трите истории ми харесаха повече от предишните ми опити с книгите-игри. Все пак - държа на предната си позиция - предпочитам стандартните романи. Отново бих се пробвала с книга-игра, но само в определени ситуации - например ако съм на екскурзия и ми трябва нещо, с което да мога да се занимава по-дълго. Надявам се обаче този наистина жанр да продължи да продължи да процъфтява, защото е несъмнено уникален. Радвам се, че им дадох шанс, но засега се връщам към обикновените, линеарни романи :D

[Тияна Алексиева · Rating 4 out of 5]

Не мога да си кривя душата…

Сборникът много ми хареса.
От доста време стоеше на рафта и ме чакаше да го отворя и сега се ядосвам на себе си, че не му обърнах внимание по-рано.

Трябва да си призная, че това, което първоначално ми хвана окото в него беше корицата и “Зомбокалипсис” на Ал Торо. Историята звучеше просто жестоко и нямаше как да не я прочета.
За мой късмет, тя се оказа най-слабата от трите.
Не знам какво беше, но нещо определено не ѝ достигна, за да ме грабне, както другите две. Положителните ѝ страни бяха, че можеше да се играе от повече от един човек (с приятелят ми сме големи зубъри) и чувството за хумор на Ал Торо, което ме караше да се усмихна по време на играта.

От начало си мислех, че “Зарево над Кордоба” ще ми бъде най-скучна и подходих с резерви към нея. По закономерност, тя се оказа любимата ми от сборника. Задържа интереса ми докрай и не исках изобщо да свършва. След като напиша това ревю може да си я разцъкам отново.

“Падението на Мрак” беше чудесно изградено фентъзи, което е достойно да излезне под формата на цяла книга. Особено ми хареса възможността да се разхождаш из Мрак и да изследваш всяко интересно кътче. Нея със сигурност ще я изиграя поне още веднъж, за да обиколя навсякъде и да изследвам още по-подробно.
Именно, защото се почувствах сякаш си чета традиционен фентъзи роман, отвореният край направо ми разби сърцето.
И трите истории бяха с отворен край, но този в “Падението на Мрак” успя да ме изненада и натъжи най-много.

Тъй като не съм голям спец в книгите-игри, нямам идея какви се категоризират като добри и лоши такива. Мога да кажа, че най-трудна за мен беше “Зарево над Кордоба”, тъй като заровете изобщо не бяха на моя страна.

Препоръчвам сборника на всеки, който като мен тепърва навлиза в света на книгите-игри и търси нещо лесно и същевременно занимателно, с което да започне.

[Христо Блажев · Rating 3 out of 5]

Хайде на тепаницата!: http://knigolandia.info/book-review/p...

“Призвание Герой!” е отглас от едни други времена, които мислех наистина за приключили – когато книгите-игри си бяха част от голямото забавление на детството, заедно с стратегическите игри, които бяха хем книги, хем приключения с мащабни карти и фигурки. Винаги ще си спомням досега с “Мъртви звезди” на Върджийл Дриймънд (с която сега имам честта да работя – до няколко седмици в неин превод излиза “Слепоглед” на Питър Уотс). Хубаво е, че се появяват такива неща, макар че – трябва да се признае – онова ниво от време оно трудно ще бъде постигнато отново.

Скрити зад прозвищата Ал Торо, Сикамор Брайт, Питър Вейл и Нол Келдън, авторите на тази тройнофренична книга-игра опитват и до голяма степен успяват да върнат някогашната тръпка. Три миниромана – хумористичната идиотийка “Зомбокалипсис”, историческата “Зарево над Кордоба” и фентъзито “Падението на Мрак” зоват за вниманието ви, а чудесната корица – художник Светослав Петров - определено прави нещата преинтересни.
http://knigolandia.info/book-review/p...

[Ангѣлъ · Rating 4 out of 5]

Не вярвах, че толкова ще се накефя на книга-игра след дългото прекъсване! Ако изключим „Зомбокалипсис“, който си е откровено слаб откъм игра, атмосфера и история, останалите два разказа здраво ме забавляваха.

Забелязани грешки
Епизод 3:
Запиши си следните характеристики в дневника:
Сила: 2
Бързина: 4
Наблюдателност: 4
Шофиране: 0
Ако си момче, си добави 1 точка сила. Ако отговорът на въпрос 1) е а), извади по 1 точка от Сила и Бързина, ако е б), извади 1 точка от единия от двата показателя, а, ако е д) или е), прибави 1 точка към един от тях по твой избор и гледай този избор да отговаря най-добре на твоите способности.
Сега премини на ►Епизод 7

При игра за двама в „Зомбокалипсис”, когато от стойността на даден ваш показател зависи да определите дали ще има някакво отражение на Лоялността на някого от групата, достатъчно е един от вас да има показателя на съответното ниво, за да се зачита условието за изпълнено.


„Зарево над Кордоба“ ми хареса и като история и като конструкция на играта, която предоставя изключително богатство на различни подходи и перфектното изиграване изисква няколко преигравания и различни комбинации от решения.

„Падението на Мрак“ ме накефи заради пълната свобода на движение по картата, неизвестността къде всъщност се крие важната информация и невъзможността да се обходи всичко (противното би направило изиграването лесно и скучно).

Забелязани грешки
Епизод 12: Трябваше да се пазаря за по-ниска цена, например две жълтици >Епизод 95, но само ако имаш две или повече жълтици.
Епизод 124: вторият възможен избор трябва да препраща на епизод 132.

„Зомбокалипсис“ е далеч под нивото на останалите два разказа.

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Зомбокалипсис - 5/5
Зарево над Кордоба - 4/5
Падението на Мрак - 3/5
Средно аритметично за целия сборник - 4/5

[Yanko Velkov · Rating 5 out of 5]

Признавам, че когато настоящата книга се появи в книжарниците през... 2012-та? Наистина ли беше тогава?... я подминах скептично - донякъде заради шарената корица, която ми се стори твърде детска, но основно заради баснословната й цена - 12 лева бяха крупна сума за силно ограниченият ми бюджет по онова време!
...Десет години и един черен петък по-късно вече мога да си позволя да разгърна страниците на собственото ми копие от това историческо първо издание, особено задължително предвид, че вече съм изчел почти всички от останалите 9.
Книгата ми се видя обемничка, затова си сварих силно кафе, наплюнчих химикала и се заех да чета подред:

<Зомбокалипсис> Сякаш правописната проверка и написването на този каламбур ми отнеха повече време от прочитането на цялата история - доста е кратка! Усеща се, сякаш си прочел първа глава от нещо и после си видял, че останалта част от книгата я няма. Приятна, с лека доза шанс, основно при определянето на спътниците ти, и даже я минах от първия път, без да умирам (уви, не мога да кажа същото за спътниците си, едната от които тайно харесвах!). Трябва да спомена, че вместо да поемаш контрола над даден персонаж, главният герой си самият ти, със своите собствени, реални характеристики:) Не мога да коментирам играта при двама играчи, тъй като ако имах приятели, с които да правя подобни неща - едва ли щях да чета книги по цял ден...

<Зарево над Кордоба> Подейства ми малко носталгично да се върна на Иберийския п-ов от времето на Реконкиста, защото съм безсмъртен и бях там лично по онова време. Шегувам се - всъщност пазя топли спомени от една друга, отдавнашна книга-игра ("Конникът на апокалипсиса", от която също имах само първата част - явно е някаква традиция при книгите-игри да ти подават залъгалка, а после да ти показват среден пръст). Тук не успях да се справя от първият път - като цяло взимах правилни решения, но заровете бяха срещу мен - когато с 5 зара хвърля само една 5-ца, а противникът ми с 3 зара има 2х6 и 1х4, а зад него чакат още трима такива късметлии - запознатите с механиката на битките ще ме разберат. При второто си изиграване преглътнах честта си и завърших успешно - нещо, което понякога се налага да правим и в истинският живот, каквото и да твърдят книгите:) Историята е кратичка, но увлекателна и свършва също толкова рязко, колкото и първата. Не разбрах и какъв беше смисълът от множеството последователни епизоди, които продължаваха от един към следващия - например от 51 се отива на 61, после 71 и 141, без възможности за избор - когато съвсем спокойно можеше да е един по-дълъг епизод?

<Падението на Мрак> До този момент оценката ми клонеше към 3-3,5 звезди, но както и в други части на поредицата, и сега най-доброто се оказа запазено за накрая (или трябва да кажа, че в другите части е като тук, понеже говорим за първият брой?). Какво имаме пред нас? Ами че тази история е красива! Книгите игри по правило не блестят с особена художествена стойност, а в най-добрият случай - с остроумните си загадки и логически избори... Но тогава какво прочетох току-що? Сцената с разлетелите се хиляди пеперуди, прикриващи бягството на детето в пролога ме спечели, а последвалата история също не разочарова, освен със завършека си - или по-точно отново с липсата на такъв. Започваме с картата на града, която не е просто за декорация - изучаването й в началото доста ми помогна да се ориентирам наоколо. А това ми беше полезно, защото имах свобода да се движа където си искам - и не от онази измамната, в която задължително минаваш през ключови епизоди, за да продължиш. Първата ми игра тръгна толкова зле (изгубих всичките си пари и половината Чест, без да науча нищо съществено), че започнах наново избирайки напълно различен път, който никъде не докосна нещо прочетено при първото изиграване, и все пак намери пътят до финала, където въпреки, че ми липсваха някои ключови неща - все пак успях да завърша успешно (или неуспешно, ако питате Мандрейк).
Спирам до тук, че стана доста дълго, а имам още епизоди за дочитане:)

[Dinko Davidov · Rating 4 out of 5]

Добър старт на поредицата! Накратко:

Зомбокалипсис - 1/5 Истинско мъчение беше за мен да (до)прочета тази КИ. Зомбокалиптичен провал!

Зарево над Кордоба -4/5 Интересна идея, увлекателна игра и добро изпълнение.Жалко е, че авторите не са довършили поредицата.

Падението на Мрак - 5/5 Едно от най-интересните произведения от Втората вълна, които съм чел.Краят предполага интересно продължение, което се надявам някой ден да бъде написано. С удоволствие бих прочел и други истории във вселената на Грешната земя.

[Titi Georgiev · Rating 5 out of 5]

Много добро начало на поредицата "Призвание Герой"! Зомбокалипсис е забавна и лека история, Падението на Мрак е интересна, а Зарево над Кордоба не ми допадна много, но книгата е страхотна!