What do you think?
Rate this book
Тринайсетте цвята на дъгата
– Някога, когато бях по-млада, знаех, че имам сила да внушавам, и се гордеех, че „предавам“ мислите и волята си, че мога да влияя. Доста по-късно разбрах, че това е себично, и почнах да се уча да „приемам“, да усещам и другите хора – радвах се на превъзходството си, докато не стигнах до горчивото заключение, че не аз съм най-ценният жител на планетата, че всеки човек е уникално произведение на природата и е достоен за възхищение – и след като се позамисли, Марта добави най-хлапашки: – Тая работа май не е много вярна, ама… хайде, от мен да мине. Нали е достатъчно, че не мисля само за себе си и ако не на всички, поне – на добрите хора… помагам. Все пак… съседи сме, на една планета живеем…
Най-сетне се осмелих да я погледна. Бледите ù ириси трепкаха. Лицето ù цялото бе мокро от сълзи.
– За кого си плакала, майко?
– Амче за кого… Малко ли мъка има по тоя свят…
– Мене недей да оплакваш. Всичко сам си заслужих!
– Ааа, тебе не съм. Твойта е лесна, син. Ти най-подире намери мястото си.
Изгледах я с почуда:
– Не е ли мястото ми тук, в Търново?
– Амче и тука, и навсякъде, все при книгите ти е мястото. Както е моето място сред людете. Не измъчвай се, син. Не е благословена ръката ти меч да държи.
– Значи… не ме упрекваш? За това, че не я убих?
– Защо да я убиваш? Нали е и тя майчица…
Можех да обясня. Можех да ù изложа подробно догмата за духа и разума. Само че тя нямаше да я разбере. На нея не ù бяха нужни догмите. Защото с цялото си същество проумяваше живота такъв, какъвто бе. Нали от хилядолетия ходеше по мъките…
Александър поразмисли, погледна философски на нещата и реши, че в крайна сметка не беше болка за умиране (да де, образно казано). Извади от чекмеджето на бюрото си списъка, над който с равен, старателен почерк вчера беше написал, подчертал и обградил с удивителни заглавието Неща, които ще свърша, преди да умра.
После вдигна поглед от листа и се взря в изгряващото слънце.
Цветовете, о, цветовете!
Добре де, всъщност точно срещу неговата кооперация се издигаше висок панелен блок. Тоест, макар да живееше на последния етаж, виждаше единствено прозореца на съседката Станка, която тъкмо си поливаше мушкатата. Затова пък мушкатата бяха хубавки. Съседката – не чак толкова.
Ако дъгата беше с тринайсет цвята…
Ако българските фантасти умееха да пишат добре…
Ако читателите не вярваха на анонси, а надзъртаха в самата книга…
… колко ли приключения – за страстни умове и мъдри сърца – ни очакваха?
Ние – Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов и Геновева Детелинова – ви предлагаме тринадесет.
И ви чакаме за четиринайсетото: онова, към което можем да поемем само ако сме заедно.
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
ebook
First published February 1, 2013
2 people are currently reading
38 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
October 27, 2025
Най-плътната българска антология, която съм чел. Без колебание, без угризения.
Особено заради:
– „Сиянието на реката“ на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов
– „Извън картината“ на Григор Гачев
– „Атентатът“ на Йоан Владимир
– „Сънувах човешко лице“ на Ивайло П. Иванов
– „Да обичаш Сам Сама“ в съавторство с Владимир Полеганов
– „Драконът и портокаловият сок“ на Геновева Детелинова
... а от останалите текстове няма ни един да ме дразни – с желанието да го редактирам. ;)
Съвременната българска литература се нуждае от големи теми (нежели от злободневно дребнотемие... :(). Всеки от текстовете тук е такъв. Ще се самоцитирам:
„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“
Най-хубавото е, че покрай съставителството на тази антология се вдъхнових за следващата – истински голямата... :)
Особено заради:
– „Сиянието на реката“ на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов
– „Извън картината“ на Григор Гачев
– „Атентатът“ на Йоан Владимир
– „Сънувах човешко лице“ на Ивайло П. Иванов
– „Да обичаш Сам Сама“ в съавторство с Владимир Полеганов
– „Драконът и портокаловият сок“ на Геновева Детелинова
... а от останалите текстове няма ни един да ме дразни – с желанието да го редактирам. ;)
Съвременната българска литература се нуждае от големи теми (нежели от злободневно дребнотемие... :(). Всеки от текстовете тук е такъв. Ще се самоцитирам:
„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“
Най-хубавото е, че покрай съставителството на тази антология се вдъхнових за следващата – истински голямата... :)
July 21, 2017
Едната звездичка отгоре за "Драконът и портокаловият сок" на Детелинова, въпреки че е част от "Приказка за магьосници, физици и дракон" и съответно вече съм го оценила, заедно с продължението. Останалите просто... ами, то се вижда от оценката. Определено не успяхме да си допаднем с тези разкази.
December 4, 2013
Сборник – съкровище, сякаш изровен от дълбините на прашен таван в къщата на непознатата ни пралеля, която всички са смятали за малко странна официално, а под сурдинка откровено са се бояли от нея като от вещица на старите сили. В тайнствен сандък с липсваща ключалка, отваряща се при докосване на просветените следовници на словото, откриваме внимателно събирана колекция предмети – символи на цели вътрешни вселени, дошли от различни времена и цивилизации, светове и творци, омайващи ни по холографско-магичен начин, извикващ картини, звуци и усещания само от един-единствен допир.
Изящна лампа с филигранна изработка, носеща надпис „Марта“, символизираща пътуване извън възможното на любимата леко претенциозна вещица на Величка Настрадинова. Парче древно-неземна керамика, отваряща холограми на непознати вселени във фантастично-фентъзиен уклон, частица епика, претворена от тандема на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов. Няколко страници пожълтял текст от дневник, с личащ си почерк на принца на готическия мрак Едгар Алън По, омесващ въображаеми герои и реални лица в триизмерен живот под съмнение, принесен с благоговение от безспорния майстор Александър Карапанчев. Малък флакон със сгъстена ектоплазма и неземен етер, лекарство за всяка болест и болка в света, със закрепен на нишка несъществуваемост билет за метрото, завлечен с изричното авторово съгласие от личната колекция на Любомир П. Николов. Картина с аморфна рамка, разкриваща повече извън ограниченията на видимото, с блестящи пръски криво-огледална боя, и малък надпис в долния й ъгъл с името на Григор Гачев. Топчица мека извънземна козина, посипана с космически прах и събрала обич и спасение от няколко парсека живот, предоставена любезно от Ники Теллалов. Сертификат за спасение на света, рамкиран и подписан от поредната служба по управление на авариите, изнамерен от Валентин Д. Иванов. Частица мозайка от изчезналите южноамерикански цивилизации, с още видими следи от кръв на младенци и стъпки на конкистадор, завещана от недоказуемите отвъдвремеви предци на Янко Чолаков. Бутилка отлежало змийско мляко, реколта специална за витеци и златокръвни светци, от избата с великолепието на родната митология на Йоан Владимир. Космически маяк – спасител на поредните генетични човешки играчки, захвърлени в инопланетна детска стая, донесен през галактическите времелинии от Ивайло П. Иванов. Сгъстена страст и самота на кубчета неяснота, създадени от ума на Калин Ненов и Владо Полеганов. Детска шепа изсушени сълзи на истинска Юнакиня, от онези тихите и очакващите живота, но получаващи само живеенето, поднесена унесно отново от Калин Ненов. Чаша с видими следи от портокалов сок, инкрустирана с драконови люспи от последната кожосмяна на пазителя на Другото царство, специално от бюфета на Геновева Детелинова.
Изпипани и подбрани текстове, някои познати, други напомнящи ни за вече видяното, но също и съвсем различни и нови дори за твърде опитния читател на български автори. Колекция от бисери на фантазията, подредени с невидимата нишка на спасителите на съзнания, носещи надежда, че словото все още трепти от магия и има все така онази сила да променя и еволюира идеите в действия и планове за прогрес на умовете и световете, по чиито пътища се движат телата ни. Сборник – влюбване в българските автори и техните модели – образци на чудесен език и вълнуващи идеи отвъд възможното за момента, но напълно вероятни при съвсем лека промяна на условията, а може би дори само на мисленето. Една малка стъпчица е достатъчна, за да се завърти вселената в съвсем непознат танц, а поканата е винаги в думи – приемете я.
Изящна лампа с филигранна изработка, носеща надпис „Марта“, символизираща пътуване извън възможното на любимата леко претенциозна вещица на Величка Настрадинова. Парче древно-неземна керамика, отваряща холограми на непознати вселени във фантастично-фентъзиен уклон, частица епика, претворена от тандема на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов. Няколко страници пожълтял текст от дневник, с личащ си почерк на принца на готическия мрак Едгар Алън По, омесващ въображаеми герои и реални лица в триизмерен живот под съмнение, принесен с благоговение от безспорния майстор Александър Карапанчев. Малък флакон със сгъстена ектоплазма и неземен етер, лекарство за всяка болест и болка в света, със закрепен на нишка несъществуваемост билет за метрото, завлечен с изричното авторово съгласие от личната колекция на Любомир П. Николов. Картина с аморфна рамка, разкриваща повече извън ограниченията на видимото, с блестящи пръски криво-огледална боя, и малък надпис в долния й ъгъл с името на Григор Гачев. Топчица мека извънземна козина, посипана с космически прах и събрала обич и спасение от няколко парсека живот, предоставена любезно от Ники Теллалов. Сертификат за спасение на света, рамкиран и подписан от поредната служба по управление на авариите, изнамерен от Валентин Д. Иванов. Частица мозайка от изчезналите южноамерикански цивилизации, с още видими следи от кръв на младенци и стъпки на конкистадор, завещана от недоказуемите отвъдвремеви предци на Янко Чолаков. Бутилка отлежало змийско мляко, реколта специална за витеци и златокръвни светци, от избата с великолепието на родната митология на Йоан Владимир. Космически маяк – спасител на поредните генетични човешки играчки, захвърлени в инопланетна детска стая, донесен през галактическите времелинии от Ивайло П. Иванов. Сгъстена страст и самота на кубчета неяснота, създадени от ума на Калин Ненов и Владо Полеганов. Детска шепа изсушени сълзи на истинска Юнакиня, от онези тихите и очакващите живота, но получаващи само живеенето, поднесена унесно отново от Калин Ненов. Чаша с видими следи от портокалов сок, инкрустирана с драконови люспи от последната кожосмяна на пазителя на Другото царство, специално от бюфета на Геновева Детелинова.
Изпипани и подбрани текстове, някои познати, други напомнящи ни за вече видяното, но също и съвсем различни и нови дори за твърде опитния читател на български автори. Колекция от бисери на фантазията, подредени с невидимата нишка на спасителите на съзнания, носещи надежда, че словото все още трепти от магия и има все така онази сила да променя и еволюира идеите в действия и планове за прогрес на умовете и световете, по чиито пътища се движат телата ни. Сборник – влюбване в българските автори и техните модели – образци на чудесен език и вълнуващи идеи отвъд възможното за момента, но напълно вероятни при съвсем лека промяна на условията, а може би дори само на мисленето. Една малка стъпчица е достатъчна, за да се завърти вселената в съвсем непознат танц, а поканата е винаги в думи – приемете я.
October 2, 2013
Ако вече не бях чел някои от разказите, събрани в антологията, „Тринайсетте цвята на дъгата“ щеше да ме убеди колко добре умеят да творят българските писатели. (Умеят.) Включените произведения са представители на различни жанрове във фантастичната литература, както и на различни похвати в писането. Неслучайно сборникът носи това име.
Първият разказ е на Величка Настрадинова. „Заклинание“ ме остави с особено чувство на приемственост, клише: зареди ме позитивно и с високи очаквания към следващите произведения.
„Сиянието на реката“ на Наско Славов и Георги Георгиев ми беше интересен, но винаги съм имал този проблем с творбите на Славов – една част е написа превъзходно и в момента, в който се потопя в красотата на думите, нещо се счупва, обърква, стои не на място, не във фаза с останалото. Искаше ми се някои фрагменти да бяха написани различно.
Не успях да се свържа с „Последният разказ“ на Александър Карапанчев. Това е единственото произведение, към което не изпитах симпатии. Просто нямаме допирни точки.
„В началото бе метрото“ на Любомир Николов и „Животинчето“ на Теллалов съм чел и преди, но ми беше приятно да се разровя отново. „Извън картината“ на Григор Гачев ми допадна много и малко ме е срам да си призная, че следя блога му, а до този момент не бях чел художествените му произведения.
Текстът на Валентин Иванов ми допадна. Не мога да нарека „Как спасих света, или най-хубавата професия“ разказ, защото липсва изграден конфликт, липсва развръзка и изобщо липсват елементите, които правят един текст разказ. Валентин Иванов има няколко възможности да създаде конфликт, но ми се струва, че по-скоро избягва да го направи. Не съм чел нищо друго негово, за да си създам ясно впечатление.
Едно от бижутата в сборника е „И попита войникът: – Кой ме повика?“. Янчо Чолаков е страхотен стилист, а разказът му носи привкус на бизаро – жанр, с който малцина български автори експериментират. И последното изречение!
Творчеството на Йоан Владимир винаги ме е пленявало, „Атентатът“ беше просто поредното стъпало на възхищението ми към писателските умения на авторката.
Бях искрено зарадван да попадна на „Сънувах човешко лице“. Ивайло П. Иванов е един от много малкото български писатели, които умеят да пишат твърда фантастика. Искам още.
„Да обичаш сам сама“ на Калин Ненов и Владимир Полеганов е страхотно стилистично бонбонче и носи толкова счупване, експериментиране с езика, че на моменти ми напомни на задъхващия ритъм на Дилейни.
Следващият разказ, отново (но само) на Калин Ненов, съм чел и преди, в сборниците на първото издание на Златен Кан. „Приказка за юнаци и злодеи“ е поднесена модерно, приятна за четене и… ами искам повече.
Геновева Детелинова. Име, което преди да отворя сборника, не познавах. „Драконът и портокаловият сок“ е разказът, който ми направи най-силно впечатление, напомни ми за Хари Потър на Роулинг, но същевременно е различен, нашенски и, смея да кажа, много по-добре написан. Някъде четох за предстоящ роман в същата вселена. Надявам се да видим повече от авторката. Страхотно написана история!
Надявам се повече хора да се запознаят с „Тринайсетте цвята на дъгата“, защото антологията си заслужава. Особено като предястие към предстоящата нова (и масивна!) антология „За спасяването на света“. Огромни благодарности към човеците от ЧоБи, които ми предоставиха възможността да се потопя в багрите на едни от най-ярките български автори!
Първият разказ е на Величка Настрадинова. „Заклинание“ ме остави с особено чувство на приемственост, клише: зареди ме позитивно и с високи очаквания към следващите произведения.
„Сиянието на реката“ на Наско Славов и Георги Георгиев ми беше интересен, но винаги съм имал този проблем с творбите на Славов – една част е написа превъзходно и в момента, в който се потопя в красотата на думите, нещо се счупва, обърква, стои не на място, не във фаза с останалото. Искаше ми се някои фрагменти да бяха написани различно.
Не успях да се свържа с „Последният разказ“ на Александър Карапанчев. Това е единственото произведение, към което не изпитах симпатии. Просто нямаме допирни точки.
„В началото бе метрото“ на Любомир Николов и „Животинчето“ на Теллалов съм чел и преди, но ми беше приятно да се разровя отново. „Извън картината“ на Григор Гачев ми допадна много и малко ме е срам да си призная, че следя блога му, а до този момент не бях чел художествените му произведения.
Текстът на Валентин Иванов ми допадна. Не мога да нарека „Как спасих света, или най-хубавата професия“ разказ, защото липсва изграден конфликт, липсва развръзка и изобщо липсват елементите, които правят един текст разказ. Валентин Иванов има няколко възможности да създаде конфликт, но ми се струва, че по-скоро избягва да го направи. Не съм чел нищо друго негово, за да си създам ясно впечатление.
Едно от бижутата в сборника е „И попита войникът: – Кой ме повика?“. Янчо Чолаков е страхотен стилист, а разказът му носи привкус на бизаро – жанр, с който малцина български автори експериментират. И последното изречение!
Творчеството на Йоан Владимир винаги ме е пленявало, „Атентатът“ беше просто поредното стъпало на възхищението ми към писателските умения на авторката.
Бях искрено зарадван да попадна на „Сънувах човешко лице“. Ивайло П. Иванов е един от много малкото български писатели, които умеят да пишат твърда фантастика. Искам още.
„Да обичаш сам сама“ на Калин Ненов и Владимир Полеганов е страхотно стилистично бонбонче и носи толкова счупване, експериментиране с езика, че на моменти ми напомни на задъхващия ритъм на Дилейни.
Следващият разказ, отново (но само) на Калин Ненов, съм чел и преди, в сборниците на първото издание на Златен Кан. „Приказка за юнаци и злодеи“ е поднесена модерно, приятна за четене и… ами искам повече.
Геновева Детелинова. Име, което преди да отворя сборника, не познавах. „Драконът и портокаловият сок“ е разказът, който ми направи най-силно впечатление, напомни ми за Хари Потър на Роулинг, но същевременно е различен, нашенски и, смея да кажа, много по-добре написан. Някъде четох за предстоящ роман в същата вселена. Надявам се да видим повече от авторката. Страхотно написана история!
Надявам се повече хора да се запознаят с „Тринайсетте цвята на дъгата“, защото антологията си заслужава. Особено като предястие към предстоящата нова (и масивна!) антология „За спасяването на света“. Огромни благодарности към човеците от ЧоБи, които ми предоставиха възможността да се потопя в багрите на едни от най-ярките български автори!
July 21, 2014
Жаден за родно творчество на тема фентъзи, фантастика и хорър успях да си създам традицията всяка веччер преди да заспя да прочитам по един разказ от родните майстори в кратката проза. Дойде време и за този сборник с разкази от различни автори, в който всеки може да открие своя късче фантастика и да се гмурне в него грабейки с пълни шепи. Аз се гмурнах и в този океан от фантастика си прекарах доста приятно. На места се гмурках на дълбоко, на места се носих по течението, за съжаление имаше и места на които явно беше доста дълбоко, защото нагълтах вода. Но нека споделя впечатленията си подред:
1. Заклинание от Величка Настрадинова – 1/5
Първият разказ, от този сборник, много ме разочарова, дори ме накара да се съмнявам, дали съм посегнал към правилния сборник. Толкова не на място се чувствах докато го четох, че признавам си с мъка стигнах до края.
2. Сиянието на реката от Атанас П. Славов Георги Димитров Георгиев – 3/5
Малко фентъзи въздух с нотки на епичен размах, които обаче не успяха да ме докоснат, в този иначе приличен сюжет.
3. Последният разказ от Александър Карапанчев – 4/5
Прекрасен разказ с нотки на готически мрак разказващ за майстора на готиката Едгар Алън По.
4. В началото бе метрото от Любомир П. Николов – 5/5
Страхотен разказ с много оригинална идея и страхотно послание. Един от най добрите в сборника.
5. Извън картината от Григор Гачев – 5/5
Уникално увлекателна история, истински шедьовър. С интерес чакам да прочета и друго произведение на този автор.
6. Животинчето от Николай Теллалов – 3/5
Трябва да призная, че явно подходих с доста големи очаквания, към единствения ми познат автор в сборника. Сравнен с историите му за дракончето, този разказ леко бледнее.
7. Как спасих света, или най-хубавата професия от Валентин Иванов – 4/5
Странен стил, липса на история, липса на конфликти, но за сметка на това силно послание.
8. И попита войникът: — Кой ме повика? от Янчо Чолаков – 5/5
Един много увлекателен разказ, връщаш ни във времето на ацтеките и първите им сблъсъци с европейците.
9. Атентатът от Йоан Владимир – 4/5
Много оригинален сетинг, в който драконите управляват България и са си избрали за столица Велико Търново. Надявам се автора да напише по-мащабно произведение по темата, което ще прочета с удоволствие.
10. Сънувах човешко лице от Ивайло П. Иванов – 5/5
Голямото бижу в този сборник е именно този разказ. Макар фантастиката да не ме грабва като жанр, то благодарение на такива разкази, продължавам да и давам шанс. След като го прочетох, дълго време се въртях в леглото, разсъждавайки по него, без да мога да заспя.
11. Да обичаш Сам Сама от Калин Ненов Владимир Полеганов – 1/5
Прекрасно написан разказ, чиято тема толкова да не ме вълнува, и чиито сюжет толкова да ми доскуча, че признавам си не го дочетох. Вярвам обаче, че ще се хареса на не малко читатели, които се вълнуват от такива теми.
12. Приказка за Юнаци и злодеи от Калин Ненов – 4/5
Много от оригинален разказ, който ме остави с ищаха да искам повече.
13 Драконът и портокаловият сок от Геновева Детелинова – 5/5
Сборника завършва много силно с този ала „Пратчет по български“ разказ, който определено ме накара да обърна внимание на книгата на авторката, в която по-обстойно описва приключенията на тези колоритни герои.
Плюсове:
Няколко от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
Написани са с много завладяващ стил.
Минуси:
Не всички разкази са интересни.
Оценка: 3,7/5 Много Добра.
1. Заклинание от Величка Настрадинова – 1/5
Първият разказ, от този сборник, много ме разочарова, дори ме накара да се съмнявам, дали съм посегнал към правилния сборник. Толкова не на място се чувствах докато го четох, че признавам си с мъка стигнах до края.
2. Сиянието на реката от Атанас П. Славов Георги Димитров Георгиев – 3/5
Малко фентъзи въздух с нотки на епичен размах, които обаче не успяха да ме докоснат, в този иначе приличен сюжет.
3. Последният разказ от Александър Карапанчев – 4/5
Прекрасен разказ с нотки на готически мрак разказващ за майстора на готиката Едгар Алън По.
4. В началото бе метрото от Любомир П. Николов – 5/5
Страхотен разказ с много оригинална идея и страхотно послание. Един от най добрите в сборника.
5. Извън картината от Григор Гачев – 5/5
Уникално увлекателна история, истински шедьовър. С интерес чакам да прочета и друго произведение на този автор.
6. Животинчето от Николай Теллалов – 3/5
Трябва да призная, че явно подходих с доста големи очаквания, към единствения ми познат автор в сборника. Сравнен с историите му за дракончето, този разказ леко бледнее.
7. Как спасих света, или най-хубавата професия от Валентин Иванов – 4/5
Странен стил, липса на история, липса на конфликти, но за сметка на това силно послание.
8. И попита войникът: — Кой ме повика? от Янчо Чолаков – 5/5
Един много увлекателен разказ, връщаш ни във времето на ацтеките и първите им сблъсъци с европейците.
9. Атентатът от Йоан Владимир – 4/5
Много оригинален сетинг, в който драконите управляват България и са си избрали за столица Велико Търново. Надявам се автора да напише по-мащабно произведение по темата, което ще прочета с удоволствие.
10. Сънувах човешко лице от Ивайло П. Иванов – 5/5
Голямото бижу в този сборник е именно този разказ. Макар фантастиката да не ме грабва като жанр, то благодарение на такива разкази, продължавам да и давам шанс. След като го прочетох, дълго време се въртях в леглото, разсъждавайки по него, без да мога да заспя.
11. Да обичаш Сам Сама от Калин Ненов Владимир Полеганов – 1/5
Прекрасно написан разказ, чиято тема толкова да не ме вълнува, и чиито сюжет толкова да ми доскуча, че признавам си не го дочетох. Вярвам обаче, че ще се хареса на не малко читатели, които се вълнуват от такива теми.
12. Приказка за Юнаци и злодеи от Калин Ненов – 4/5
Много от оригинален разказ, който ме остави с ищаха да искам повече.
13 Драконът и портокаловият сок от Геновева Детелинова – 5/5
Сборника завършва много силно с този ала „Пратчет по български“ разказ, който определено ме накара да обърна внимание на книгата на авторката, в която по-обстойно описва приключенията на тези колоритни герои.
Плюсове:
Няколко от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
Написани са с много завладяващ стил.
Минуси:
Не всички разкази са интересни.
Оценка: 3,7/5 Много Добра.
April 22, 2018
2.5/5
Май започнах с твърде големи очаквания. Имах нужда от "пилешка супа за душата", разкази, в които да се зачета и да се изгубя и да не искам да се връшам в реалността, но вместо това в по-голямата част от тях само се натоварих. Не чета много фантастика и не знам дали просто не съм свикнала с това, но безкрайният брой псевдодуми ме изнервя, а като се комбинира със светкавично светостроене, митология, история и роли на героите... RAM-та ми малко се претоварва и не успявам да се насладя на сюжета изобщо.
Имаше и някакъв дисбаланс и залитане в крайности от стилове, руски учени и американски кръчми, сайфай и окултна магия, един много висок и малко "отнесен", както казва майка ми, стил и уж простичък и всекидневен език, който обаче звучеше изкуствено.
"Последният разказ" не беше лош, но дойде точно след като бях прочела The Picture of Dorian Gray - та разказ за По на български ми дойде много не на място.
"В началото бе метрото" ми хареса, макар че като чуя за руски учени и малко ми настръхва косата. :D
"Извън картината" също ми хареса, но съм го чела някъде другаде, нямам представа къде, така че го нямаше елемента на изненадата.
"Животинчето" - много мил разказ. Иска ми се повече от това, което прочетох, да беше нещо подобно
"Атентатът" се развива почти вкъщи, в Търново, заради което, естествено, получи екстра симпатии. Обаче ми липсваше нещо в сюжета, в един момент просто се изгубих. Все пак - един от по-добрите разкази в книгата.
"Сънувах човешко лице" - опитах се да му дам шанс, наистина, но не ме докосна.
"Да обичаш Сам Сама" - невероятно красиво написан, за разлика от някои други. Тематиката обаче ми дойде не на място... :/
"Драконът и портокаловият сок" беше май единственият, който ме грабна от самото начало и на който успях да се насладя, без уговорки, без да правя компромиси и да правя съзнателно усилие да се концентрирам. Добра идея да се сложи накрая и да "подслади" преживяването.
Май започнах с твърде големи очаквания. Имах нужда от "пилешка супа за душата", разкази, в които да се зачета и да се изгубя и да не искам да се връшам в реалността, но вместо това в по-голямата част от тях само се натоварих. Не чета много фантастика и не знам дали просто не съм свикнала с това, но безкрайният брой псевдодуми ме изнервя, а като се комбинира със светкавично светостроене, митология, история и роли на героите... RAM-та ми малко се претоварва и не успявам да се насладя на сюжета изобщо.
Имаше и някакъв дисбаланс и залитане в крайности от стилове, руски учени и американски кръчми, сайфай и окултна магия, един много висок и малко "отнесен", както казва майка ми, стил и уж простичък и всекидневен език, който обаче звучеше изкуствено.
"Последният разказ" не беше лош, но дойде точно след като бях прочела The Picture of Dorian Gray - та разказ за По на български ми дойде много не на място.
"В началото бе метрото" ми хареса, макар че като чуя за руски учени и малко ми настръхва косата. :D
"Извън картината" също ми хареса, но съм го чела някъде другаде, нямам представа къде, така че го нямаше елемента на изненадата.
"Животинчето" - много мил разказ. Иска ми се повече от това, което прочетох, да беше нещо подобно
"Атентатът" се развива почти вкъщи, в Търново, заради което, естествено, получи екстра симпатии. Обаче ми липсваше нещо в сюжета, в един момент просто се изгубих. Все пак - един от по-добрите разкази в книгата.
"Сънувах човешко лице" - опитах се да му дам шанс, наистина, но не ме докосна.
"Да обичаш Сам Сама" - невероятно красиво написан, за разлика от някои други. Тематиката обаче ми дойде не на място... :/
"Драконът и портокаловият сок" беше май единственият, който ме грабна от самото начало и на който успях да се насладя, без уговорки, без да правя компромиси и да правя съзнателно усилие да се концентрирам. Добра идея да се сложи накрая и да "подслади" преживяването.
March 16, 2020
Един наистина рядко добър сборник разкази, който започва малко странно (имам предвид "Заклинанието " и ""Сиянието на реката", ), но ти стига да прочетеш "Извън картината", за да разбереш, че оттук нататък всеки следващ разказ е по-добър от предишния. Беше удоволствие да го прочета.
August 1, 2014
Досега си мислех, че трудно мога да харесам българско фентъзи/фантастика. Или въобще книга, написана от български автор.
Нямам спомен кое толкова ме е наплашило, но Тринайсетте цвята на дъгата ме излекува от този страх завинаги.
Много ми се искаше да харесам без задръжки абсолютно всеки от разказите, защото те го заслужават. Но дори и тези, които събраха по-малко от симпатиите ми, са чудесни, добре написани и заслужаващи вниманието на всеки почитател на фантастиката и фентъзито.
Като любими ми се очертаха /без да ги степенувам/: Извън картината, Заклинание, Как спасих света, или най-хубавата професия, Атентатът, Да обичаш Сам Сама, Приказка за юнаци и злодеи, Драконът и портокаловият сок.
Чудесен сборник. Мога единствено да се възхитя и да го препоръчам.
Нямам спомен кое толкова ме е наплашило, но Тринайсетте цвята на дъгата ме излекува от този страх завинаги.
Много ми се искаше да харесам без задръжки абсолютно всеки от разказите, защото те го заслужават. Но дори и тези, които събраха по-малко от симпатиите ми, са чудесни, добре написани и заслужаващи вниманието на всеки почитател на фантастиката и фентъзито.
Като любими ми се очертаха /без да ги степенувам/: Извън картината, Заклинание, Как спасих света, или най-хубавата професия, Атентатът, Да обичаш Сам Сама, Приказка за юнаци и злодеи, Драконът и портокаловият сок.
Чудесен сборник. Мога единствено да се възхитя и да го препоръчам.
September 13, 2013
Непростимо е, че едвам успявам да открия пред очите ви айсберга от положителни емоции при сблъсъ��а ми с "Тринайсетте цвята на дъгата". От Човешката Библиотека са събрали сериозен сборник с произведения и автори, за които ще се говори още (надявам се и се моля), а книгата може да бъде намерена в електронен и в книжен вариант.
http://knigozavar.com/?p=285
Какво да кажа - имената на авторите говорят сами за себе си.
http://knigozavar.com/?p=285
Какво да кажа - имената на авторите говорят сами за себе си.
March 18, 2017
Определено има разкази, които ще сметнете, че си заслужават! Всъщност абсолютно всички разкази тук заслужават - заради различността си, заради гениалността на сюжетите си, а понякога и заради самата липса на истински "сюжет", където пък всичко се превръща в свободно летене, на крилете на авторовия стил. Чудесна антология!
February 26, 2014
Трудно е да се даде оценка на сборник разкази от най-различни автори, стилове на писане и жанрове, но все пак повечето ми харесаха и ме заинтригуваха.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews