What do you think?
Rate this book
Кръчма "Зелената котка"
От автора на "Мракът и дъщеря ми" - пълният цикъл за "Кръчма "Зелената котка", отдавна станал любим на читателите в Интернет
140 pages, ebook
First published August 8, 2011
1 person is currently reading
15 people want to read
About the author
Сибин Майналовски
86 books173 followersСибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач и графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
June 16, 2013
Достави ми огромно удоволствие да прочета всеки един от разказите - увлекателни, вълнуващи, различни - и искрено съжалявам, че подобно приятно четиво не е широко познато. Разказите са сравнително кратки, но изпълнени със смисъл и действие, липсва ненужна протяжност - подробни описания, ретроспекции, обяснения. Няма никакво значение от кой разказ започваш, сблъскваш се с един изграден персонаж и просто опознаваш различните аспекти на личността му, без да имаш нужда от "пълната му биография" предварително.
Главният герой - Тери, дори и да звучи странно, е най-готиния Тъмен Маг, който може някой да си представи. Няма нищо изкуствено и префинено в неговия образ, веднага те грабва с естествения си език и обаятелното си излъчване. Няма особен магически език, ритуали или символи, но във всеки разказ има няколко изречения, които веднага те запленяват. Дали ще те разсмеят, натъжат или просто накарат да се замислиш, няма значение, но просто не може да не си ги отбележиш, защото много скоро ще ти се прииска да ги цитираш и ефекта не е същия, ако не използаваш изразителния език на Сибин Майналовски.
Главният герой - Тери, дори и да звучи странно, е най-готиния Тъмен Маг, който може някой да си представи. Няма нищо изкуствено и префинено в неговия образ, веднага те грабва с естествения си език и обаятелното си излъчване. Няма особен магически език, ритуали или символи, но във всеки разказ има няколко изречения, които веднага те запленяват. Дали ще те разсмеят, натъжат или просто накарат да се замислиш, няма значение, но просто не може да не си ги отбележиш, защото много скоро ще ти се прииска да ги цитираш и ефекта не е същия, ако не използаваш изразителния език на Сибин Майналовски.
March 29, 2013
Толкова съм свикнал с Тери Сторн, че чак ми се вижда странно всички истории за него да са толкова малко :) Имам чувството, че Тери винаги е бил с мен, до мен, в мен или нещо от този род - нещо като брат-близнак, по-добрата част от мен, която незнайно защо е избрала да се роди в някаква паралелна вселена - свят, в който за щастие все още има магия, но за нещастие жените са същите като при нас... :)
March 23, 2015
Тери Сторн - това за мен е Сивиръс Снейп, с необходимия ... ъъъ character development, с необходимото обърнато внимание... защото ако има нещо, което не мога да простя на Роулинг, това е, че не обърна достатъчно внимание върху Снейп. Просто това е моят любим персонаж от поредицата "Хари Потър" и е истински срам, че неговата история е разказана има-няма в две страници в последната книга. Очевидно е, че Роулинг не е изпитвала удоволствие от това да работи върху персонажа.
В сравнение с нея Сибин Майналовски е в съвсем различна противоположност. От това произведение става видно, че той обича да пише за мрачни герои. Доставя му удоволствие и му личи. Тери Сторн е класическият черен магьосник. Носи черен плащ, има пръстен с пентаграм, косата му е черна, самотен е, уважаван е и върши добри неща. И не му върви при жените, да му се не види.
Така да се каже - в моя читателски път творчеството на Сибин заема онова пространство, което Роулинг не успя да запълни...
Творбата "Кръчма Зелената котка" безспорно ми хареса.
Има някои неща, които ме издразниха. На първо място - стилът на Сибин е твърде описателен и дори ще се срещнат разкази без нито един диалог. На второ място - издразниха ме безкрайните му препратки към други фентъзи светове. То не беше хобитски пушилист, то не беше Некрономикон и лудия поет Абдул ал Хазред, то не беше гонтийския пастир. Защо? Защо?! Защоооо?! Кому беше нужно всичко това и аз не разбрах. Следейки обаче изявите на Сибин в мрежата разбирам защо може би е направил това. Той се дразни - при това, съвсем с основание от многото български писатели, които не са прочели нито една книга през живота си извън задължителния училищен минимум. Зад това произведение непрекъснато надничаше авторовият: "Виж ме колко съм чел, виж ме колко съм чел"... Даже някъде по средата на книгата има и обяснение за творчеството на Лъвкрафт.
Кому е нужно това? Сибин има достатъчно заложби, ми се струва, за да не си подчинява творчеството под творчеството на други фантастични писатели, и да бъде наистина оригинален.
В сравнение с нея Сибин Майналовски е в съвсем различна противоположност. От това произведение става видно, че той обича да пише за мрачни герои. Доставя му удоволствие и му личи. Тери Сторн е класическият черен магьосник. Носи черен плащ, има пръстен с пентаграм, косата му е черна, самотен е, уважаван е и върши добри неща. И не му върви при жените, да му се не види.
Така да се каже - в моя читателски път творчеството на Сибин заема онова пространство, което Роулинг не успя да запълни...
Творбата "Кръчма Зелената котка" безспорно ми хареса.
Има някои неща, които ме издразниха. На първо място - стилът на Сибин е твърде описателен и дори ще се срещнат разкази без нито един диалог. На второ място - издразниха ме безкрайните му препратки към други фентъзи светове. То не беше хобитски пушилист, то не беше Некрономикон и лудия поет Абдул ал Хазред, то не беше гонтийския пастир. Защо? Защо?! Защоооо?! Кому беше нужно всичко това и аз не разбрах. Следейки обаче изявите на Сибин в мрежата разбирам защо може би е направил това. Той се дразни - при това, съвсем с основание от многото български писатели, които не са прочели нито една книга през живота си извън задължителния училищен минимум. Зад това произведение непрекъснато надничаше авторовият: "Виж ме колко съм чел, виж ме колко съм чел"... Даже някъде по средата на книгата има и обяснение за творчеството на Лъвкрафт.
Кому е нужно това? Сибин има достатъчно заложби, ми се струва, за да не си подчинява творчеството под творчеството на други фантастични писатели, и да бъде наистина оригинален.
April 6, 2015
Разказите са приятни и книгата се чете бързо. Любимият ми стана "Помня". За повече прочетете книгата.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews