Това се случило едно лято. Съвсем близо до плажа, от който долитали смях и викове, стърчала сред пясъка стъклена телефонна кабина. А вътре в кабината стояло малкото Лили по банско костюмче. С едната си ръчичка то държало слушалката, а с другата – пластмасово харпунче; от време на време то се почесвало с харпунчето между плешките, защото кожата му се белела от слънцето и го сърбяла. Представяте ли си картинката: най-отпред кабината с Лилито, зад нея – жълтият плаж с чадърите, а най-отзад – синьото море и белите чайки над него...
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991). Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
На 22 април тази година великият Валери Петров щеше да навърши 98 години. А от изд. „Colibri” не пропуснаха да отбележат повода с прекрасно ново издание на една от знаменитите „Пет приказки”, а именно омайната морска одисея „Пук!”. Със сладкодумието на Валери Петров са израснали цели поколения, а читатели от всяка възраст продължават да четат творбите му. „Пук!” също съвсем не е нова за мен, защото сборникът „Пет приказки” беше сред първите книги, които прочетох сам-самичък (не без известна гордост) още щом престанах да сричам. Но благодарение на неземните илюстрации на Мила Янева-Табакова, новия прочит на петата приказка е и едно съвсем ново и още по-омагьосващо преживяване! Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Нещо не ми допадна като история. Боравенето с езика - супер. Личи си, че е поет - има и мелодика, и ритъм и звучене. Може би късно я чета, но въпреки това ми се струва раздута за посланието, което носи, а самият край, уви, е писан от остарял човек, за остарели хора. Тъжно!