Ударите на съдбата

by Донко Найденов

Три новели на ужасите:

1. Изчезналият близнак
2. Сборището на ренесансовите сатанисти
3. Въплъщението на Сатаната

286 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Авторът на „В капана на неизвестното” сега ни поднася една по-обемна книга, съдържаща три новели. Имаме един Донко Найденов, поизраснал като автор, опитващ вече по-дългите форми. Струва си да се отбележи, че този път Донко има и редактор - личи си, че последният е повлиял положително. За съжаление, подобно на предната книга, и тази е апокрифна, в малък тираж и рядко откриваема.

Да кажа по няколко дума за всяка една от новелите вътре.

„Изчезналият близнак” – най-обемната творба в книгата. Една хубава криминална история със свръхестествени елементи. История за близнаци, наследство, любов и … само ще видите ;-)
„Сборището на ренесансовите сатанисти” – без съмнение най-добрата новела в сборника. Чудесно разказана вледеняваща история в стила на големия Лъвкрафт. В началото на миналия век странни неща започват да се случват в малко селце в Северозападна България. Село, заличено от картите, за което почти никой не си спомня нищо. Но там, в това селце някога са пристигнали хора, представили се за свещеници от църквата… но не тази църква, която познаваме. А един зловещ, ужасяват култ. Силно, силно препоръчвам.
„Въплъщението на сатаната” – пенсиониран полицай си купува къща сред природата, ала през нощта внезапно е ухапан от същество – толкова бързо и внезапно, че не успява да го различи ясно какво представлява. Малко по малко бившето ченге започва да се променя – и физически, и душевно…

Добра книга.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

My Experience: „Ударите на съдбата“ дотук май се оказва най-добрата книга на Донко Найденов. Докато в предишните му сборници имаше някои слаби моменти, стилистични недостатъци и т.н., то тук слабо място няма. И трите новели са на изключително високо ниво и ми е силно любопитно, с какво ще ме изненада автора в "Хоризонтите на лудоста", защото тук летвата е вдигната много високо.

1. „Изчезналият близнак“ - 5/5 - Това е една доста обемна новела преплитаща мистерия и паранормална криминална история. Написана страхотно, пълна мистика, страховити моменти, изненадващи обрати и много напрежение. Идеална е за филмиране заради по-големия си обем и ми напомни на хорър филмите от осемдесетте.
2. „Сборището на ренесансовите сатанисти“ - 5/5 - Много добра новела. В малко нашенско селце, в началото на века пристигат монаси сатанисти. Безпочвените опити на селяните да ги изгонят довеждат до кървав завършек, отключващ древно проклятие, което ще се стовари с цялата си мощ върху малкото оцелели селяни. За прословутото село Карстфур (измислица на Донко) от белоградчишкия балкан съм чел и преди и докато в предишните му разкази леко ме дразнеше, че героите му твърде много лъхат на село и чесан на фона на страховити истории, то тук тази типично нашенска нотка е изчистена и виждаме едни обречени герои в една смразяваща безнадеждна ситуация, която ням как да завърши по друг начин освен с касапница. Дано авторът да продължава да пише подобни истории, защото наистина е добър в тях
3. „Въплъщението на Сатаната“ - 5/5 - Колебаех се коя от трите новели ми е любимата и май е тази. Това е история за един обикновен пенсиониран полицай, който е ухапан от нещо наречено Въплащението на Сатаната. Това което ще последва ще смрази и неговата и вашата кръв. Брилянтно развит персонаж антагонист, който в същото време е и протагонист. Тук динамиката, която лично аз адмирирам в прозата е на изключително ниво. Разказът буквално препуска в кръв и безнадежност и не те оставя нито за миг да пуснеш книгата. За клането на финала би завидял и самия Клайв Баркър, който иначе не си поплюва.

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Приятели, тъй като бройките отдавна за изчерпани, от тук можете да изтеглите и прочетете втората ми книга - "Ударите на съдбата". Ще се радвам на мнения!!

http://www.stihovebg.com/ework/id/1246/

и тук:

http://www.rulit.me/books/udarite-na-...

а вече и в Читанка:
https://chitanka.info/book/8208-udari...

В дълбините на подсъзнанието - стр 4
Думи на редакторката Весислава Савова

"Изчезналият близнак" - стр 7
В една стара къща малкият Роби вижда духа на любимия си дядо
като млад.

"Сборището на ренесансовите сатанисти" - стр 136
Един от най-зловещите сатанински култове превзема и унищожава
старо българско село.

"Въплъщението на сатаната" - стр 207
Бивш полицай е ухапан от неизвестно същество (+18)

Книгата не се препоръчва на лица под 18 години заради бруталните
сцени, най-вече в последната новела!!!

[Петър Стойков · Rating 1 out of 5]

Прочетох само първия разказ от книгата - Изчезналият близнак. Никога през живота си не съм чел подобна логорея и направо останах потресен от липсата на каквото и да е действие в текста. Страниците се нижат една след друга, пълни с отчайващо подробни, никому ненужни и съвършено безинтересни и излишни за сюжетната линия детайли. Първата 1/3 от разказа е съвършено излишна и нищо в сюжета не се променя без нея. Самата сюжетна линия е толкова елементарна, че едва ли заслужава името си и общо взето е изцяло разкрита в името на разказа (Точно така, изчезнал близнак! Шах с пешката!). Всъщност, като се замисля, и останалите 2/3 разказа са съвършено излишни и нищо не се променя в сюжета без тях.

Опитите на автора да всеят напрежение! и УЖАС чрез произволното и прекалено често, но винаги не на място използване на удивителни знаци и думи изписани с главни букви може да компенсира неумението му да създаде каквото и да е истинско напрежение или ужас, само в не особено богатото му въображение.

[Бармалей · Rating 1 out of 5]

И това наистина някой го е издал. Дори е минало през редакция, та даже редакторката не се срамува, чак пише предговор.
Щом зачетох първата новела и веднага си казах: "Това вече съм го гледал." Ами то си е нескопосан преразказ на някой нискобюджетен филм на ужасите. Основно усещане - досада. Макар че ме разтърсваха безбройните думички ползвани не на място и другите глупости, като например смешката дето оганят се разделял както Христос бил разделял водите :))
Не бях подготвен обаче за това което ме сполетя в село Кастфур. Това е като написано от шестокласник, само че такива творби се унищожават навреме и никога не виждат бял свят.Триумф на нелепо подбраните изрази, с акцент върху "покварено" тая дума срещнах поне 20 пъти. То не беше поквара, не беше ренесанс.
Третата "творба" ще коментирам само с - досада.
Аман от "утвърдени" автори (цитирам предговора) дето пишат като за първи път .
А иначе евала за подкрепата на колегите в жанра, получена дори тук.