Смъртта ще дойде тихо. Ще бъде боса и безшумна, а ти ще си обут и тромав. Смъртта ще те завари неподготвен. Моли се само да не те завари сам.
Изсвири клаксон. Последваха го още няколко. Мургавият мъж със зеления омачкан балтон изчезна зад обрулените от студа и вятъра храсти.
Няколко човека излязоха от колите, жена извика откъм тротоара на „Пиротска”. Няколко случайни минувачи до нея бяха застинали със зинали уста и разширени очи.
Мъжът с канадката беше още прав. Опитваше се да стигне с дясната си ръка в черна кожена ръкавица бързо нарастващото петно от лявата страна на гърба си. Долу, в краката му, в червена локва, се валяше раздърпания конопен чувал.
Светофарът бе светнал зелено за движещите се по „Константин Величков” и колите назад в дългата колона надуха клаксоните нервно и продължително.
Мъжът се заслуша учуден в тях, опита се да се извърне към шума, който явно не можеше да си обясни, и рухна. Краката му, обути в скъпи боти от естествена кожа, потрепериха и застинаха.
Така делнично и прозаично умря един от най-страшните мъже в България.
По една щастлива случайност докопах "Смъртта ще дойде боса" от кашоните с книги до Софийския и бързам да споделя впечатленията си с Вас. Беше ми горещо препоръчана от Адриан Лазаровски, а и щом е писана от Андреята - трябва да се види определено. Да си призная честно, повечето романи от серията "Креалистични" на Феникс не ми допадат, но този е едно от малките изключения. Типичният за Андреята стил - разговорен, кратък и стегнат по войнишки (направо мирише на партенка на моменти ;-) Макар авторът да има добри попадения и в други стилове като българско фентъзи ("Самодивата", "Реваншът на Тангра"), за мен истинската му сила си остава в кримито и реалистиката - този роман, "Детектив в зоната на здрача", "Когато ангелите подивеят", "Да събудиш динозавър". И, естествено, несравнимата "Когато един мъж е на колене". В "Смъртта ще дойде боса" за пръв път се сблъсквам с интересен авторски похват - две сюжетни линии, и двете разказани от първо лице! Едната проследява героят Румен - корав наемник, бившо ченге лежало по затворите, хладнокръвен килър, и въпреки това не е абсолютно зло. Другата проследява Калин - на пръв поглед "почтен" бизнесмен, достоен за уважение богаташ с лъскав офис, секретарка, мерцедес и охрана, а всъщност - страхливо и жалко подобие на мъж, натрупало богатството си чрез отвратителни измами и машинации. Андреята пише честно, без да спестява нищо на читателя от на моменти отвратителното ни ежедневие. Разбира се, ще спомена и някои минуси. Уличният разговорен стил на моменти ми идваше малко в повече, да не говорим за поредното сравнение на хълмове с женски хълбоци (иновация - появи се и сравнение раменете на як циганин с конски такива). На едно място в диалозите има прекалено говорене с недомлъвки до степен и аз да не разбера, аджеба, за какво става дума. Но това са дреболии. Солидната доза екшън, неочакваните поврати в повествованието, заплетената до самия край интрига - всичко това прави "Смъртта ще дойде боса" достойно четиво за любителите на кримито и реалистиката, за почитателите на серията "Креалистични романи" на Феникс и разбира се, задължителна част от библиотеката на почитателите на творчеството на Андрея Илиев.