What do you think?
Rate this book
Сърцето на скиталеца отвъд
Това не е разказ за хора, а за мечове... и може би дори не за мечове, а за битки.
Когато светът бил млад и боговете – близо, всеки от тях имал пръстен от магически род. Когато светът остарял и боговете се уморили, те решили да напуснат тази равнина. Ориста е могъщ инструмент, но трябва да бъде надзиравана често. Затова намерили най-добрия ковач на онези времена. Дарили му безсмъртието, за да претвори пръстените в пет меча. Всеки меч му отнел по 150 години да го завърши.
Петте меча, наричани още Кръволоци, били предназначени да изпълнят божествения план за Съдбата и имали велика сила, но ни един човек не можел да понесе тежестта им. Онези, които не били обучени, умирали при опит да ги задържат, а дори обучените губели душите си и ставали подвластни на мечовете. Затуй разказът не е за хора, а за мечове и не за мечове, а за битки, тъй като самият Съдбовен план управлявал Мечовете.
Когато светът бил млад и боговете – близо, всеки от тях имал пръстен от магически род. Когато светът остарял и боговете се уморили, те решили да напуснат тази равнина. Ориста е могъщ инструмент, но трябва да бъде надзиравана често. Затова намерили най-добрия ковач на онези времена. Дарили му безсмъртието, за да претвори пръстените в пет меча. Всеки меч му отнел по 150 години да го завърши.
Петте меча, наричани още Кръволоци, били предназначени да изпълнят божествения план за Съдбата и имали велика сила, но ни един човек не можел да понесе тежестта им. Онези, които не били обучени, умирали при опит да ги задържат, а дори обучените губели душите си и ставали подвластни на мечовете. Затуй разказът не е за хора, а за мечове и не за мечове, а за битки, тъй като самият Съдбовен план управлявал Мечовете.
480 pages, Paperback
First published January 1, 2002
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
December 26, 2019
Може би сте пропуснали тази книга, или по-точно – определено сте пропуснали тази книга, ако не сте се интересували от тъмните години на фентъзийното издаване по нашите ширини, когато родните ни автори се криеха зад хитро натъкмени англикански псевдоними, в опит да излъжат жадуващите за иноземни писачи читатели. Зад Илайджа Джауит се крие небезизвестната Елена Павлова, която наскоро публикува и частица от напълно написаното и подготвено за издаване още преди десетилетие и нещо продължение на вероятно първата българска фентъзийна епика, което така и не е видяло бял свят поради една големичка торба проблеми. Но за нещотърсачите на редки текстове като мен остава истинското удоволствие да ви разкажа с искрен трепет една странна приказка за мечове, дракони и непонятни вселени…
В този свят властват острите предмети с мушкащо предназначение, чийто произход е изпълнен със страх, ужас и космически спекулации. Може би говорим за извънземни разуми, вселени в парчета метал, обсебващи човешките съзнания до степен да ги превърнат в почти безволеви спътници и носители на парченца вселенски мрак. А може би са просто чисти драконски души, изживяващи хиляди прераждания, прехвърляйките се между телата на избрани и внимателно селектирани за честта благородници. Или да не би да са черни магове, извършили невъобразим ритуал за вечен живот и абсолютна власт на реалност, застинала в древност, където Атлантида не е никакъв мит, ако и да носи друго име. Бих се замислила и за опцията на космически пътешественици, последните от експедиция за спасение на човешкия вид в много далечното бъдеще, които намират дом на планета, която тераформират и населват по свой образ и подобие, рестартирайки началото на една много продавана друга книга…. Хммм, на това му се казва дилема на битието.
В даден момент естественото се случва и настъпва разкол между властниците на това измерение, като от слабостта им се възползва нова сила, изригваща от самите недра на света, която може би има същия, а може би съвсем противоположен произход, но поставя въпроса за началото на нова ера с нови богове, които изпепеляват до самата душевна есенция тези, които не се подчиняват на новия ред. Трудно е да се избере страна между видими тирани, героите са толкова сиви и същевременно адски цветни, че само по някое време може да се усетиш, че стискаш палци на всички лоши едновременно поради липсата на добри. Лекият полъх на Малазан е вероятно напълно случаен, но придава мрачно очарование на сложен свят, изпълнен с насилие и впечатляващо разнообразие на видове и възможности за креативна смърт на всяка крачка.
И до последният миг няма да сте сигурни дали този свят е избегнал огромна катастрофа, или е пропуснал титанично освобождение – тираничния ореол на всеки от одарените със сила е точно толкова бляскав, колкото и на непознатите неща, дебнещи от сенките. Толкова много симпатични лоши на едно място няма и в Готъм, да знаете. И е видимо огромна заявка за силна епика, готова за щурмуване на всеки пазар, пълен с читатели, изискващи кървави, жестоки и великолепни във фантазията си книги. Можем само да се надяваме, че някога някак това ще се случи. А ако не стане – винаги можем да сънуваме реки от огън и дъжд от кръв, плюс странен, леко стържещ глас зад кадър, който спокойно да обяснява как ще изличи всяка клетка от аз-ът ти само след един писък време. Нашият писък.
В този свят властват острите предмети с мушкащо предназначение, чийто произход е изпълнен със страх, ужас и космически спекулации. Може би говорим за извънземни разуми, вселени в парчета метал, обсебващи човешките съзнания до степен да ги превърнат в почти безволеви спътници и носители на парченца вселенски мрак. А може би са просто чисти драконски души, изживяващи хиляди прераждания, прехвърляйките се между телата на избрани и внимателно селектирани за честта благородници. Или да не би да са черни магове, извършили невъобразим ритуал за вечен живот и абсолютна власт на реалност, застинала в древност, където Атлантида не е никакъв мит, ако и да носи друго име. Бих се замислила и за опцията на космически пътешественици, последните от експедиция за спасение на човешкия вид в много далечното бъдеще, които намират дом на планета, която тераформират и населват по свой образ и подобие, рестартирайки началото на една много продавана друга книга…. Хммм, на това му се казва дилема на битието.
В даден момент естественото се случва и настъпва разкол между властниците на това измерение, като от слабостта им се възползва нова сила, изригваща от самите недра на света, която може би има същия, а може би съвсем противоположен произход, но поставя въпроса за началото на нова ера с нови богове, които изпепеляват до самата душевна есенция тези, които не се подчиняват на новия ред. Трудно е да се избере страна между видими тирани, героите са толкова сиви и същевременно адски цветни, че само по някое време може да се усетиш, че стискаш палци на всички лоши едновременно поради липсата на добри. Лекият полъх на Малазан е вероятно напълно случаен, но придава мрачно очарование на сложен свят, изпълнен с насилие и впечатляващо разнообразие на видове и възможности за креативна смърт на всяка крачка.
И до последният миг няма да сте сигурни дали този свят е избегнал огромна катастрофа, или е пропуснал титанично освобождение – тираничния ореол на всеки от одарените със сила е точно толкова бляскав, колкото и на непознатите неща, дебнещи от сенките. Толкова много симпатични лоши на едно място няма и в Готъм, да знаете. И е видимо огромна заявка за силна епика, готова за щурмуване на всеки пазар, пълен с читатели, изискващи кървави, жестоки и великолепни във фантазията си книги. Можем само да се надяваме, че някога някак това ще се случи. А ако не стане – винаги можем да сънуваме реки от огън и дъжд от кръв, плюс странен, леко стържещ глас зад кадър, който спокойно да обяснява как ще изличи всяка клетка от аз-ът ти само след един писък време. Нашият писък.
December 24, 2018
Страхотна! :)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews