Странноприемницата

by Явор Цанев (Autor, Illustrator), Кети Илиева (Editor)

25 разказа от Явор Цанев.
Жанр - ужаси, фентъзи, фантастика, магически реализъм.

Добре дошли в Странноприемницата!
Седнете на грубо скованите дървени маси и отпийте от глинените халби. Чуйте историите за Ясновидката и Спящата красавица, Крилете на бурята, Стареца Ной, Сърцето... Заслушайте се в шума на вятъра в комина, разберете от какво се бои таласъмът, как се превзема планета и какво се случва, когато водата реши да спре и да си почине...
Влезте в тунела, който Избраникът копае към преизподнята, вижте какво се случва, когато се разпуква пашкулът, излезте на арената с Войните на изкуството и замръзнете в Часа на мъртвата неподвижност. Какво ще стане ако Земята е толкова пренаселена, че хората са принудени да станат двуизмерни? Какво искат боговете? За какво мечтае Ловецът на бисери? Как се поглежда към страха и кога човек крещи „Блъскай ме!”?
Залепете по детски носле на прозореца и гледайте снежинките в мрака, вижте какво може да стори една мълния и разберете какво тревожи Тъкача на мечти...
~ ~ ~ ~
http://gaiana-books.com

Genres: Bulgarian Literature

166 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

БГ-Фантастика.

Reviews

[Явор Цанев · Rating 5 out of 5]

Добре дошли в Странноприемницата!
Седнете на грубо скованите дървени маси и отпийте от глинените халби. Чуйте историите за Ясновидката и Спящата красавица, Крилете на бурята, Стареца Ной, Сърцето... Заслушайте се в шума на вятъра в комина, разберете от какво се бои таласъмът, как се превзема планета и какво се случва, когато водата реши да спре и да си почине...
Влезте в тунела, който Избраникът копае към преизподнята, вижте какво се случва, когато се разпуква пашкулът, излезте на арената с Войните на изкуството и замръзнете в Часа на мъртвата неподвижност. Какво ще стане ако Земята е толкова пренаселена, че хората са принудени да станат двуизмерни? Какво искат боговете? За какво мечтае Ловецът на бисери? Как се поглежда към страха и кога човек крещи „Блъскай ме!”?
Залепете по детски носле на прозореца и гледайте снежинките в мрака, вижте какво може да стори една мълния и разберете какво тревожи Тъкача на мечти...

За второто издание на сборника добавих два разказа, писани по същото време, в което съм писал и останалите, и които се появяваха периодично измежду купчина листи от пишеща машина и ме укоряваха, че не им давам възможност за среща с читателите.
Един автор трудно устоява на това. :-)

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Влязох в прохладното мазе и вратата безшумно се затвори зад мен. Първото нещо, което видях, беше снежнобялата му глава стърчаща над лавиците с колби и апаратура.
- Ари, уе. – Посрещна ме Генерала с вечната си сатирска усмивка. – От кога те чакам.
- Намерил ли си ми нещо? – Попитах влизайки във веселия му тон. Не можеш да си в гадно настроение, когато си с този човек.
- Ами, нямам нищо от твоите. Търсим. Трябва време.
Разочарованието, явно, се беше изписало на лицето ми, защото в очите му просветна кратко задоволство.
- Намерил си ми нещо. – Знам му номерата.
- Ново е. „Странноприемницата“ от Явор Цанев.
- За пръв път го чувам. Кой е той?
- Едно момче от Русе. Много е добър. От нашите е.
За момент се замислих. Нямах кредити за да си правя експерименти, но когато имаш личен дилър трябва да му се доверяваш, чат-пат.
- Стреляй. – Казах
- Лягай на кушетката. – каза ми той.
Легнах и го оставих да постави иглата в абоката на дясната ми ръка.
- Гледай, батка, направо свети. – Каза ми той, докато вадеше системата от сейфа. Пъхна иглата на мястото и.Течността нахлу в кръвта ми и започна да рисува картини направо в мозъка.
И вече не бях аз. Изчезна малкото човече от голямата корпорация, бъхтещо за да изкара купони за храна и кредити за евтини развлечения.
Яздех крилете на бурята и копаех тунели до недрата на ада. Летях на крилете на въображението. Заковах последния пирон в ковчега на Ной. Влязох в странноприемницата, жаден за знания. Замръзвах в пустата необятност на космоса. Поръчвах кървави жертвоприношения. Бях форма на живот неподвластна на материята. Бях същество от което се боят дори таласъмите. Сърцето ми проби собствените ми гърди, викащо за свобода. Живях в двуизмерна вселена. Плетох мечти. Бях част от сън. Бях чат от чужд организъм. Изживях любов, гняв, омраза, безкрайно съжаление.
Не знам след колко време се надигнах от кушетката.
- Еба си мамата. – Изтърсих. Генерала ми се ухили.
- Знаех, че ще ти хареса.
- Ти пробва ли го?
- Не още.
Протегнах палец към системата за плащане, но той ме хвана за китката.
- Ако си къс не се притеснявай. Зор няма.
Кимнах благодарно.
Излязох на вън и фоновият шум атакува безжичната ми приставка с цялата си сила. „РАБОТИ, НЕ МИСЛИ, ПАЗАРУВАЙ, ОБИЧАЙ КОРПОРАЦИЯТА, КУПУВАЙ, ПЛАЩАЙ, ИСКАЙ“. Изправих рамене и се усмихнах на вътре към себе си. Там нещата на Явор вече бяха станали част от мен. Част от кръвта и костите ми, част от мислите. Погледнах със съжаление сивата маса от хора, прибиращи се от работа, мрачни и прегърбени. Чудеха се на усмивката и изправената ми фигура. Няма да стана част от тях още дълго време. Тръгнах към вкъщи, ухилен.

[Jivko Djamiarov · Rating 5 out of 5]

Донякъде съжалявам, че толкова късно открих творчеството на Явор Цанев .

Съжалявам, че не успях по-рано да се потопя в майсторски изградените му разкази, да усетя магията на думите, с които са извяни те, ударите на сърцето от различните емоции, които предизвикват, вълнението в края на всяка една история. Всички те се четат на един дъх, но те карат да потънеш дълбоко, да се рееш като снежинките в мрака.

Нямам търпение след "Странноприемницата" да продължа пътешествието с другите му сборници с разкази "Вино за мъртвите" и "Слънчогледите".

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

“Странноприемницата” на Явор Цанев с основание се счита за една от най-добрите български фантастични книги на новия век. Тя е колекция от разкази, част от които са включени в класиката “Избраникът“, а по-рано тази година видяхме ново разширено издание, което имах удоволствието да прочета.
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D1%82%D1...

[Александър Цонков · Rating 5 out of 5]

След като прочетох “Странноприемницата” на Явор Цанев в мен се породи желанието да чета още и още от него. Не, грешка. След като прочетох първият разказ от сборника, исках да се гмурна във всичките негови светове, всеки от които носещ свой уникален чар. Ако трябва да съм напълно честен, станах фен на Явор още с първите няколко разказа, които прочетох в нета и в сп. “Дракус”.

Възхитен съм от стила на писане, който така умело предразполага читателя, от оригиналните идеи, от богатото въображение, от напълно неочакваните финали на всеки един разказ. Страхотното умение да описва неописуеми неща и да разказва от различна гледна точка, винаги ме кара да се замислям за същността на тези неща в дълбок философски апект, както и като автор буквално да попивам де що мога писателски похвати. “Странноприемницата” е едно литературно бижу, един книжен шедьовър, който всеки почитател на добрата и качествена литература би оценил, без значение дали предпочита остросюжетните жанрове или не. Защото добрият писател несъмнено си проличава независимо от жанра.

Няколко думи за разказите:

“Странноприемницата” – титулният разказ. Веднага ми стана любим. Атмосферата и героите във въпросната странноприемница са повече от мистични. По едно време наистина се зачудих какво по дяволите се случва с главния герой, попадайки на това място… докато не прочетох края.

“Ясновидката и спящата красавица” – ясновидката има постоянно натрапващо се видение на красиво момиче, което спи. Какво е то и каква е нейната роля всъщност? Бас държа, че няма да познаете. Че не бихте и предположили дори.

“Крилете на бурята” – момчето има рожден ден. А точно тогава се разразява буря. Голяма буря. Връзката между тях има смъртоносен потенциал. Но за кой ли?

Цялото ревю е тук.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Не мога, а и не знам дали има смисъл да изброявам всички теми и сюжети, включени в „Странноприемницата”. Представете си калейдоскоп от жанрови тропи, който въртите бързо пред очите си и с всяко ново завъртане пред вас се разкриват нови и нови невъобразими картини – някак подобни на други, които вече сте виждали, с ехо от нещо познато, но все пак нови и уникални, може би неповторими. Някои разкази са като поклон пред творчеството на бащиците на хоръра и фантастиката, други са като поглед към ума и душата на автора, или поне към онези техни измерения, които той е решил да разкрие и сподели.
Нещо което можете да очаквате редовно са неочакваните финали. Стегнати сюжети, без тлъсти параграфи и кухо многословие, важна е мисълта, действието, смисъла, а не провлечените демонстрации на речниково богатство. Богатството на „Сранноприемницата” е в разнообразието. Толкова много оттенъци на мрака, на странното, далечното, студеното и чуждото, но и на личното, задушевното, подсъзнателното и психологическото...
Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Явор Цанев е един много хубав човек от Русе, който освен че издава чудесното списание "Дракус" (вж. ревюта на 1-2 и 3-4 брой) умее да пише и чудесни разкази. Днес ще ви представя най-новия му сборник - "Странноприемницата", в който има събрани 25 нещица от трите ми най-любими жанра: фантастика, фентъзи и ужаси.

Някои от чудесните разкази вече са били публикувани в "Дракус" и съм ви говорил за тях - "Снежинки в мрака", "Ловецът на бисери", "Когато боговете поискат"... С други обаче се сблъсках за пръв път и останах очарован и удивен. Такива бяха творбите с лек библейски мотив "Старецът Ной" и "Ноевият Ковчег" - първият кратък, но много силен, вторият с лек хумористичен привкус.

Чудесен, изтръпващ хорър е "Крилете на бурята" - за това как природните стихии ни влияят и на нас, хората. "Сърцето" е шокиращ, а "Като вятър в комина" ми напомни много уникалният разказ на Бредбъри "Този, който чака". "Таласъмът на таласъма" предлага интересна гледна точка, а "Живот в спокойна вода" е едно уникално описание на морето и лятото, което не е за изпускане.

Ще спомена още и чудесни неща като "Избраникът", "Погледни към страха" и "Разпукването на пашкула" (high class horror), трагичният "Войните на изкуството" (само да не я докараме дотам), както и "Мълнията". Специално с последния русенецът показва, че не просто може да те изплаши и ужаси, но може и да те размекне, да те накара да се почувстваш... човек.

Явор притежава много хубав, оригинален собствен стил. Независимо от избраната тематика и жанр пише меко, неагресивно, творбите му изобилстват от пищни, сочни описания, притежава богат език и гладък изказ. Четенето на разказите е истинско удоволствие и след завършването им оставят у читателя приятно усещане за удовлетворение.

Заключение - "Странноприемницата" е сборник, който ще се хареса не просто на феновете на гореизброените от мен три жанра. Той ще допадне на всички ценителите на добрата литература.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Краткият път към страха
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...

Втората среща с разказите на Явор Цанев мина добре и съм страшно развълнуван. В „Странноприемницата“ („Гаяна“, 2013) са събрани по-ранни разкази, които са любопитни с това, че показват как се е оформила писателската мисъл на автора. Сигурно някои от тях са претърпели лека козметична редакция, но като цяло се усеща онази изначална среща с непознатото и търсенето на пролуки към човешкото подсъзнание. Палитрата е богата и пълна с чудесни примери как непознатото обсебва човешкото и по какъв начин ужасът разстройва психиката, довеждайки до любопитни трансформации. За разлика от сборника „Вино за мъртвите“, тук изпъкват и няколко разказа, които са по-скоро допълващи и явно са включени поради някаква сантиментална причина (такова ми е усещането). Няма да ги обявявам тук, за да не ги пропускат с лека ръка следващите читатели на сборника.

Не съм от читателите, които правят разбор на всяко изречение или словосъчетание, затова ще се насоча към общото усещане, което предизвикват тези разкази. Стилово Явор Цанев е доста разпознаваем и дори в ранните му разкази се усеща нетърпимостта му към развлечеността на действието и доукрасяването на сцените. Героите му не държат да разкажат в подробности целия си живот, нито задържат вниманието си към баналността на физическия свят. Разказът може да е дълъг само три-четири странички, но и те са достатъчни, за да се получи пълнокръвна картина. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)

[Стефан Стефанов · Rating 5 out of 5]

Чудесен сборник, като никога всички разкази ми харесаха. Без прекалено потапяне в конкретен жанр, малко страшни, малко тъжни, дори тук-там провокиращи усмивка!

[Nina Miteva · Rating 5 out of 5]

Full review/Цялото ревю - click, click

Следпрочитно:
Следвайки решението си да се захващам със сборниците разкази (и с разказите изобщо) по време на война сесия, прочетох "Странноприемницата" по време на лятната сесия. Тъй като прочетеното досега от автора ми бе харесало, очаквах с нетърпение почивките (на всеки 10 теми), за да се посветя на книгата.
Сборникът започва с разказа, на който е кръстен. Едноименната история започнах с голям ентусиазъм... но се разочаровах малко. Въпреки че идеята му бе интересна, от заглавието очаквах нещо съвсем друго като съдържание, а и това чувство за задъханост и делир не ме спечелиха.
Единственият друг разказ, който не ми беше изцяло на сърце - макар и само финалът - също бе в началото на сборника - "Крилете на бурята". През цялата история така се нагнетяваше статичното електричество, че на края наистина очаквах хлапето да се възпламени, наистина да се понесе сред хвърчащите смет и прах, наистина бурята да го въздигне, а той да я отхвърли, и сам да порасте крила, и сам да стане бурята, която сипе своя гняв отгоре и кара всички да треперят. Ъкхъ. Или просто се бях подготвила за нещо по-различно от "да утрепем всички" ендинг.

А сега, след като си изпях това, мога вече да кажа: всичко останало беше прекрасно!
* скуи-ка и приритва от кеф*От другите разкази, и да ме карате, не мога да се оплача - не мога да намеря от какво. Всеки от тях ме изпълни. Толкова са кратки, същински миниатюри, но това ще да е един от малкото случаи, когато няма да възроптая срещу дължината и няма да мрънкам за още. Но не защото са ми досадили, о не. Защото всяка дума бе точна, премерена и всеки един разказ си беше достатъчен, цялостен и завършен с нито повече, нито по-малко от нужното.
Хорърът в едно или друго измерение присъства чувствително в сборника. Но това не беше хорърът, който търси да шокира, възмути или отврати. Разказите тук си проправяха път до скрития някъде дълбоко-дълбоко в теб ужас; а по пътя си изравяха и други неща попаднали там в забвение - малко съпричастие, малко човечност, по малко от онези неща, които си нямат точни имена, но ти позволяват да се заслушаш, да видиш, да разбереш.

Ако трябва да посоча любим разказ от книгата, до последно ще се колебая между "Като вятър в комина" и "Тъкачът на мечти". Първият ме плени с историята, която беше като една научнофантастична приказка - как затворихме духа в бутилката; вторият - с езика. За първи път, откакто учихме Гео Милев ми се прииска да чета на глас, за да чуя ритъма на текста, възклицанията, паузите. Този разказ беше на границата на лириката.
Е, не ме припирайте да избирам още де - последното още не е дошло.

Сред подгласниците са така романтично-драматичната "Мълния"; "Живота в спокойни води", който ми напомни на масленозелените езера на Конъловите "Нощни приказки" и много оригиналният "Спомен от детството". "Таласъмът на таласъма" и "Погледни към страха" засягаха един от любимите ми хорър аспекти; "Избранникът" ме изненада, а "Сърцето" ми излезе почти тематично по конспекта.Но като изключим споменатите два разказа (които просто ми харесаха по-малко от останалите), останах очарована от всички останали.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

В този сборник Явор Цанев е събрал някои от по-ранните си произведения, от времето когато е експериментирал в различно жанрове и стилове. По тази причина разказите са коренно различни и по жанр и по стил и правят сборника изключително разнообразен. Личи си че Явор е повлиян от творчеството на редица автори. В някои разкази открих саркастичната утопичност на Робърт Шекли, в други – умелото изграждане на смразяващия кръвта разказ на Стивън Кинг, в трети – поетичността на Едгар Алун По, но във всички присъстват хуманните философски послания ала Рей Бредбъри. Умешвайки всички тези стилове Явор е успял да си изгради свой уникален стил, който няма еквивалент, поне в българската литература. В сборника буквално няма слаб разказ, но личният ми фаворит е „Войните на изкуството“. иначе сред тези които ме грабнаха най-много са: „Крилете на бурята“, „Сърцето“, „Таласъмът на таласъма“, „Часът на мъртвата неподвижност“, „Спомен от детството“, „Когато боговете поискат“, „Погледни към страха“ и др. С разнообразие на жанрове като, хорър, фентъзи, антиутопия, космическа опера, фантастика и римейк на приказка, всеки ч��тател ще остане доволен. Вземете си „Странноприемницата“ от Явор Цанев и се пригответе да бъдете разтърсени, изплашени, разсмени, покъртени, натъжени, замислени и накрая убедени, че има надежда за българската литература.

[Слави Ганев · Rating 5 out of 5]

Разтворих "Страноприемницата" няколко месеца след възторга, който изпитах, четейки "Вино за мъртвите". Напоследък, когато се спирам на български автори като Явор Цанев се убеждавам, че именно те имат много голяма нужда от представяне, дори това да става в миниатюрни блогчета като моя. Може пък някой да им даде шанс... Аз все по-често го правя и оставам доволен от решенията си в тази посока.

"Страноприемницата" никак не е весела книга. Дори в тези ранни, младежки произведения авторът насища текста с една особена сантименталност и тъга. Аз я усещам. Може и да си въобразявам. Иронията и смехът са потопени в море от носталгия. Същото основно чувство обсебва "Вино за мъртвите", а, както сега разбирам, и третия сборник с разкази на Цанев - "Слънчогледите".

Стилът на младия Цанев е бил по-обстоятелствен. Действието в някои от разказите - по-статично. Струва ми се, че основното в тези произведения е поетичното... Лирика, подобна на миниатюрите на Славейков, но в проза. Основното при тази експресия не е толкова описателното съдържание, а чувствата, които трябва да се породят у читателя. С известен успех страшното или тъжното понякога изместват центъра на тежестта в своя полза, но акцентът като че ли остава другаде. В "Строноприемницата", авторът прилича много за стар западноевропейски експресионист.

Такава визия притежават титулният разказ, "Като вятър в комина", "Живот в спокойна вода", "Тъкачът на мечти", "Магията". Тези разкази сякаш искат да ви потопят в дебрите на словото, за да почувствате нещо и да помислите над него. Те са отражения от душата на писателя. Въпросът е, ще се насложат ли във вашето сърце, както са обвивали неговото?

Разказът "Сърцето" сякаш представлява някаква преходна форма. В него страшното се подава от какавидата си, за да ни разкаже какво става, когато най-чувствителният ни орган претърпи една особена промяна и заживее свой собствен живот. По същия начин "Ясновидката и спящата красавица" е силна експресия с неочакван финал.

На мен най-много ми харесаха произведенията, в които картината е изчистена. Първият е "Крилете на бурята". Едно от по-старите произведения, които изследва въздействието на природните феномени над чувствителните индивиди, е "Зовът на Ктхулу" на Х. Ф. Лъвкрафт. Този разказ е твърде различен, но имаме нещо общо в корените на идеята и мрачната атмосфера. Понякога престъпният нрав се поражда безпричиннo и по необясним начин.

Хората твърде често осъждат дедите си на забрава и неблагодарност. Длъжни ли сме да оказваме почит на онези преди нас? Може би това, че сме тяхна плът и кръв трябва да ни вдъхне преклонение и уважение. "Старецът Ной" е много добър къс разказ, който разглежда тези въпроси.

Тъгата е основен мотив и в две зимни произведения, които вледениха мислите ми. Едното е "Часът на вечната неподвижност", който сякаш описва в проза съдбата на "Братчетата на Гаврош" или може би последните три четиристишия от "Зимни вечери" са Смирненски:

"(...) А спрели за миг до фенеря,
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.

И сякаш потрошена слюда,
снежинки край тях се въртят;
и в някаква смътна почуда
децата с очи ги ловят.

А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал."

Другото е "кавърверсия" на "Малката кибритопродавачка" от Ханс Кристиан Андерсен. Щеше да бъде добре ако за целите на това представяне бях сравнил оригинала с варианта на Цанев. Простете ми, но неговата версия ми дойде в повече. Толкова скръб ми бе достатъчна, което само показва, че повествованието му е доста силно. Чувствам се като опитна мишка.

Кръвта ми се смрази от три страхотни произведения на хоръра. Тъмнината в тях е силна и поглъщаща. "Таласъмът на таласъма" е зловещ и мрачен, изпълнен с неизвестности. Хората се боят от таласъми, но какво ако... таласъмите имат свои таласъми? Чудовището тук е превърнато в човек. То чувства и мисли като такъв. "Избраникът" е най-култовото произведение в книгата и едно от най-добрите, които съм чел от автора. Сатанистки орден копае тунел до ада, за да се срещне със своя повелител и господар. Какво ли ги очаква на дъното? Финалът и повествованието бяха впечатляващи. Няма да крия... според мен липсват пошлости. Все едно го е писал Баркър, но без да вплете нищо от всички онези специфични за него сексуални извращения. Най-зловещ обаче ми се стори "Ловецът на бисери". Прекрасна перла? Сигурно е най-скъпата на света?! А.... не! Без мен. Вече знам какво става като се доближиш до нея. Финалът отново притежава силно въздействие.

"Червено слънце" прилича на откъс от мрачно фентъзи, което разказва за безконечната история на една прокълната войска. Докато го четях имах чувството, че гледам демоничните първи сцени от "Дракула" на Копола (1992). Черната магия ни обгръща и в "Когато боговете поискат...", където племенен жрец е принуден от божествата си да извършва безжалостни жертвоприношения. Ала най-лошото е, че не знае до къде ще пожелаят да го отведат.

Чест от разказите описват срещи на обикновени хора с необичайното. В "Погледни към страха" баща иска да научи малкото си момче защо не бива да се страхува от тъмното, а то ще му покаже от какво именно трябва да се бои. "Блъскай ме!" е за преживявания близки до смъртта, самата нея и как по ирония на съдбата нещо твърде алогично може да ти спаси живота, а загрижеността на другите да те убие. "Мълнията" е разказ за прошката и съчувствието, които идват твърде късно и водят до съжаление.

В книгата са включени и други забавни произведения като "Ковчегът на Ной" - хумористичен вариант на библейската история; "Войните на изкуството" - дистопия за общество, в което публикацията на книга е награда в игра на живот и смърт; "Снежинки в мрака" - научна фантастика, чиято идея е същата като в "До къде водят мечтите" на Бранимир Събев.

С други думи сборникът е доста разнообразен и трудно ще ви отегчи.

[Roberta · Rating 4 out of 5]

Като цяло в тази колекция разкази ми идва малко в повече хоръра, но това по никакъв начин не намали нито скороста ми на четене, нито колко много ми харесаха стила и описанията. Разказите към края ме грабнаха и исках да има много повече от тях.
Има много повтарящи се идеи, всяка от които е развита с по една стъпка по нататък.
'Старецът Ной' се оказа един прочувствена сцена скрита измежду апокалиптични, тъжно-замислящи разкази.
'Войните на изкуството' е страхотен от страна на света който създава.
'Магията', 'През други очи', и 'Ноевия ковчег' бяха като написани за мен с неочакваните си обрати и красивите картини.
А 'Тъкачът на мечти' още ми се върти из главата 24 часа по-късно, и дано там да си остане.

[Jordan Filchev · Rating 3 out of 5]

Въпреки че това май не бе моя тип книга и някои от разказите не ги разбрах, Явор Цанев има невероятeн речник и способност да описва богато и подробно всякакви сцени. В съзнанието ми остана разказът "Часът на мъртвата неподвижност".

[Angel]

Hi