"Нощта срещу ноември" е сборник от 12 разказа в различни жанрове - има малко ужаси, има научна фантастика, малко фолклор, абе от всичко по малко.
Първото, което ми направи впечатление, е неприятно и агресивно звучащият предговор от Сибин Майналовски, който обещава среща с пълнокръвна некомерсиална литература и се заклева, че е чел цяла нощ тези 78 страници (тук грухнах леко, книгата отнема към час). Много гняв има в този предговор - към книжарниците, към тъпаците, които четат нещо си, към блогърите, към книгоразпространителите, към други издавани писатели - "алкохолизирани небръснати драскачи", към миските, към "Муракамитата" и т.н. Rant-ва си човекът, но защо тук, защо толкова злъч към всеки и всичко? Накрая пожелава приятно четене, ама то е като да кажеш на някого да си забърше носа, след като си му забил десетина шамара. Хич не е приятно това посрещане.
Препоръчвам предговорът да се пропусне, още повече че в него на едно място се изброяват част от разказите от сборника и се разкрива с какви събития/герои ще се срещнем в тях. Не виждам смисъл от уточнения, че в разказа Х става дума за лимони, пък в разказа У - за таласъми (примерно), направо си е спойлърче.
Както и да е, да преминем към разказите.
Една част от разказите са прекалено къси, за да може да се натрупа каквото и да е напрежение. В страничка-две само истински гений на късата форма може да придаде някакво смислено съдържание, и това съдържание никога не е в жанра ужас. Ужасът трябва да покипи малко, да се натрупа, да те хване за гушата подмолно. Тук ситуацията е от вратата - за краката. Прекалено много се разчита и на "шока заради самия шок" като похват.
Малко по конкретно: два от разказите - "Художникът и есента" и "Новата страница на Белла" ми бяха почти идентични като развитие.
Повече потенциал има разказът "Зеленякът", който е и от по-дългите, но някак доста ми наподобяваше стила на Кинг, барабар със скобичките на нов ред, пресъздаващи бегло преминаващи мисли или спомени, които се опитват да изплуват в съзнанието. Хареса ми и "Нощта срещу 1 ноември", готина идея, с повече дадено време да се развият героите.
Фантастиката в сборника е една - "Свобода за живот", за нея мога само да кажа, че звучи ретро и уморено. Отдавна предъвкани теми и идеи.
Част от разказите, които са на по-ежедневни теми, избиват на неприятна мелодраматичност - "Тебешир", "Стъклено момиче", "Бялата посестрима". Животът е гаден, децата страдат, еднообразни завършеци...
Като цяло ми се струва, че сборникът е подреден хронологично и отразява развитието на автора. Ако това е така - има голям прогрес. Описанията бяха добре, особено природните.
И последна вметка - пустите му възклицателни ми извадиха очите, обикновено в последното изречение. :( Даже помислих, че може да е някаква грешка във форматирането, но не - има си разкази, които завършват с други знаци.
"...една звезда се търколи в огнения си път надолу!"
*
"Джек реши да слезе!"
*
"Не след дълго заспаха!"
и т.н. Признавам без бой, че съм маниак на тема възклицателни, може би за другите хора тези изречения са си съвсем окей.