What do you think?
Rate this book
Нощта срещу ноември
"Независимо дали разполага сюжетите си в тривиалния градски пейзаж на София, сред суровата планинска пустош или на тайнствена планета от далечния космос, Валентин съумява да зареди кратката си проза с ударно количество фантазия, съспенс и драматизъм, приканвайки ни да пристъпим в един свят, където нещата рядко са такива, каквито изглеждат, а зад ъгъла хищно дебне неочакваната развръзка."
Адриан Лазаровски
Адриан Лазаровски
- GenresBulgarian Literature
80 pages, Paperback
First published May 8, 2014
2 people are currently reading
43 people want to read
About the author
Валентин Попов
28 books77 followersВалентин Попов – Вотан е български писател. Пише в жанровете хорър, научна фантастика, фентъзи, трилър, криминале и мистерия.
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
May 16, 2017
"Нощта срещу ноември" е сборник от 12 разказа в различни жанрове - има малко ужаси, има научна фантастика, малко фолклор, абе от всичко по малко.
Първото, което ми направи впечатление, е неприятно и агресивно звучащият предговор от Сибин Майналовски, който обещава среща с пълнокръвна некомерсиална литература и се заклева, че е чел цяла нощ тези 78 страници (тук грухнах леко, книгата отнема към час). Много гняв има в този предговор - към книжарниците, към тъпаците, които четат нещо си, към блогърите, към книгоразпространителите, към други издавани писатели - "алкохолизирани небръснати драскачи", към миските, към "Муракамитата" и т.н. Rant-ва си човекът, но защо тук, защо толкова злъч към всеки и всичко? Накрая пожелава приятно четене, ама то е като да кажеш на някого да си забърше носа, след като си му забил десетина шамара. Хич не е приятно това посрещане.
Препоръчвам предговорът да се пропусне, още повече че в него на едно място се изброяват част от разказите от сборника и се разкрива с какви събития/герои ще се срещнем в тях. Не виждам смисъл от уточнения, че в разказа Х става дума за лимони, пък в разказа У - за таласъми (примерно), направо си е спойлърче.
Както и да е, да преминем към разказите.
Една част от разказите са прекалено къси, за да може да се натрупа каквото и да е напрежение. В страничка-две само истински гений на късата форма може да придаде някакво смислено съдържание, и това съдържание никога не е в жанра ужас. Ужасът трябва да покипи малко, да се натрупа, да те хване за гушата подмолно. Тук ситуацията е от вратата - за краката. Прекалено много се разчита и на "шока заради самия шок" като похват.
Малко по конкретно: два от разказите - "Художникът и есента" и "Новата страница на Белла" ми бяха почти идентични като развитие.
Повече потенциал има разказът "Зеленякът", който е и от по-дългите, но някак доста ми наподобяваше стила на Кинг, барабар със скобичките на нов ред, пресъздаващи бегло преминаващи мисли или спомени, които се опитват да изплуват в съзнанието. Хареса ми и "Нощта срещу 1 ноември", готина идея, с повече дадено време да се развият героите.
Фантастиката в сборника е една - "Свобода за живот", за нея мога само да кажа, че звучи ретро и уморено. Отдавна предъвкани теми и идеи.
Част от разказите, които са на по-ежедневни теми, избиват на неприятна мелодраматичност - "Тебешир", "Стъклено момиче", "Бялата посестрима". Животът е гаден, децата страдат, еднообразни завършеци...
Като цяло ми се струва, че сборникът е подреден хронологично и отразява развитието на автора. Ако това е така - има голям прогрес. Описанията бяха добре, особено природните.
И последна вметка - пустите му възклицателни ми извадиха очите, обикновено в последното изречение. :( Даже помислих, че може да е някаква грешка във форматирането, но не - има си разкази, които завършват с други знаци.
"...една звезда се търколи в огнения си път надолу!"
*
"Джек реши да слезе!"
*
"Не след дълго заспаха!"
и т.н. Признавам без бой, че съм маниак на тема възклицателни, може би за другите хора тези изречения са си съвсем окей.
Първото, което ми направи впечатление, е неприятно и агресивно звучащият предговор от Сибин Майналовски, който обещава среща с пълнокръвна некомерсиална литература и се заклева, че е чел цяла нощ тези 78 страници (тук грухнах леко, книгата отнема към час). Много гняв има в този предговор - към книжарниците, към тъпаците, които четат нещо си, към блогърите, към книгоразпространителите, към други издавани писатели - "алкохолизирани небръснати драскачи", към миските, към "Муракамитата" и т.н. Rant-ва си човекът, но защо тук, защо толкова злъч към всеки и всичко? Накрая пожелава приятно четене, ама то е като да кажеш на някого да си забърше носа, след като си му забил десетина шамара. Хич не е приятно това посрещане.
Препоръчвам предговорът да се пропусне, още повече че в него на едно място се изброяват част от разказите от сборника и се разкрива с какви събития/герои ще се срещнем в тях. Не виждам смисъл от уточнения, че в разказа Х става дума за лимони, пък в разказа У - за таласъми (примерно), направо си е спойлърче.
Както и да е, да преминем към разказите.
Една част от разказите са прекалено къси, за да може да се натрупа каквото и да е напрежение. В страничка-две само истински гений на късата форма може да придаде някакво смислено съдържание, и това съдържание никога не е в жанра ужас. Ужасът трябва да покипи малко, да се натрупа, да те хване за гушата подмолно. Тук ситуацията е от вратата - за краката. Прекалено много се разчита и на "шока заради самия шок" като похват.
Малко по конкретно: два от разказите - "Художникът и есента" и "Новата страница на Белла" ми бяха почти идентични като развитие.
Повече потенциал има разказът "Зеленякът", който е и от по-дългите, но някак доста ми наподобяваше стила на Кинг, барабар със скобичките на нов ред, пресъздаващи бегло преминаващи мисли или спомени, които се опитват да изплуват в съзнанието. Хареса ми и "Нощта срещу 1 ноември", готина идея, с повече дадено време да се развият героите.
Фантастиката в сборника е една - "Свобода за живот", за нея мога само да кажа, че звучи ретро и уморено. Отдавна предъвкани теми и идеи.
Част от разказите, които са на по-ежедневни теми, избиват на неприятна мелодраматичност - "Тебешир", "Стъклено момиче", "Бялата посестрима". Животът е гаден, децата страдат, еднообразни завършеци...
Като цяло ми се струва, че сборникът е подреден хронологично и отразява развитието на автора. Ако това е така - има голям прогрес. Описанията бяха добре, особено природните.
И последна вметка - пустите му възклицателни ми извадиха очите, обикновено в последното изречение. :( Даже помислих, че може да е някаква грешка във форматирането, но не - има си разкази, които завършват с други знаци.
"...една звезда се търколи в огнения си път надолу!"
*
"Джек реши да слезе!"
*
"Не след дълго заспаха!"
и т.н. Признавам без бой, че съм маниак на тема възклицателни, може би за другите хора тези изречения са си съвсем окей.
July 17, 2014
Няма да ви лъжа - "Нощта срещу ноември" се чете на един дъх. Толкова бързо, леко и плавно, че когато затворите последната страница, чак ще ви хване яд на автора - толкова ли не можеше да понапише още нещо, а не да ви оставя безмълвни на леглото, стиснали книгата, вперили поглед в тавана и отчаяно мъчейки се да си представите какво още би могло да роди въображението на Вал...
78 страници, издадени от вездесъщия Явор Цанев (четохте ли ми ревюто за Слънчогледите, между другото?), 12 разказа, които са точно толкова дълги, колкото е необходимо (предполагам, знаете, че не обичам словесна диария...), някои от които вдъхновени от истински случаи, а други - плод на фантазията на Вал Попов. Това накратко е "Нощта срещу ноември". Всъщност, не знам защо не е "Нощта срещу 1 ноември" - така се казва пред-предпоследният разказ - но, дето се вика, това да му е кусурът, а и аз съм пристрастен (все пак съм роден на 1 ноември...).
В тази книга Вальо е успял да създаде такава ярка кавалкада от герои, ситуации, човешки драми и поводи за размисъл, че чак свят да ти се завие. От първия разказ ("Бялата посестрима", близките срещи на един трапер със смъртта в много ипостаси), през "Реката" (един от любимите ми - възмездие трябва да има!), "Тебешир" (много силен и разтърсващ!), та чак до последния - "Кучешка дупка" - съзнанието на читателя е завладяно на 101%, без възможност да се спреш, да си запалиш една цигара и да се отвлечеш накъм нещо по-тривиално като да си нахраниш котката например.
Освен съдържанието трябва да спомена и великолепната полиграфия (Gaiana на Явор Цанев си е сила, откъдето и да го погледнеш), много добрата редакция на Кети Илиева и невероятно ниската цена - само 7 лева за тази перла??? А стига бе! Можело, значи...
Та, с две думи, който не знае що е това "Нощта срещу ноември", да хуква към Фейсбук или лично към профила на Вал Попов и да си я заръчва. Повярвайте ми - струва си.
78 страници, издадени от вездесъщия Явор Цанев (четохте ли ми ревюто за Слънчогледите, между другото?), 12 разказа, които са точно толкова дълги, колкото е необходимо (предполагам, знаете, че не обичам словесна диария...), някои от които вдъхновени от истински случаи, а други - плод на фантазията на Вал Попов. Това накратко е "Нощта срещу ноември". Всъщност, не знам защо не е "Нощта срещу 1 ноември" - така се казва пред-предпоследният разказ - но, дето се вика, това да му е кусурът, а и аз съм пристрастен (все пак съм роден на 1 ноември...).
В тази книга Вальо е успял да създаде такава ярка кавалкада от герои, ситуации, човешки драми и поводи за размисъл, че чак свят да ти се завие. От първия разказ ("Бялата посестрима", близките срещи на един трапер със смъртта в много ипостаси), през "Реката" (един от любимите ми - възмездие трябва да има!), "Тебешир" (много силен и разтърсващ!), та чак до последния - "Кучешка дупка" - съзнанието на читателя е завладяно на 101%, без възможност да се спреш, да си запалиш една цигара и да се отвлечеш накъм нещо по-тривиално като да си нахраниш котката например.
Освен съдържанието трябва да спомена и великолепната полиграфия (Gaiana на Явор Цанев си е сила, откъдето и да го погледнеш), много добрата редакция на Кети Илиева и невероятно ниската цена - само 7 лева за тази перла??? А стига бе! Можело, значи...
Та, с две думи, който не знае що е това "Нощта срещу ноември", да хуква към Фейсбук или лично към профила на Вал Попов и да си я заръчва. Повярвайте ми - струва си.
November 8, 2016
Разгърнах страниците на първата книга на Валентин Попов – Вотан. Прочетох, попих и видях началото на един български талант. Към момента Вотан има три издадени сборника с разкази, но на мен ми беше интересно и любопитно да видя как се е зародил пътят на писането му.
Разказите в “Нощта срещу ноември” се четат леко и неусетно. Историите се плъзгат по възприятията на читателя лесно като масло върху нагорещен тиган. В бележките от автора в началото пише, че са писани между 1998 г. и 2013 г. Въпреки, че не е споменато кога точно са писани самите разкази, чрез тази подборка един вид може да се проследи развитието във формирането на идея, изграждането на сюжет, герои и т.н.
И без повече словоблудства, да споделя малко впечатления за самите разкази.
“Бялата посестрима” – Зима, сняг, ловец и природа. Така започва сборникът и въпреки, че самият разказ е много кратък, веднага ми навя спомен за “Да накладеш огън” на Джек Лондон.
“Художникът и есента” – Млад художник е обсебен от желанието да нарисува секси мацка, която е позирала в Художествената академия, където той е студент. По някакъв начин се запознава с нея и тя сама предлага да му позира. Какво ще му даде тя и какво ще му вземе?
“Лиан” – Не знам как точно да определя тази много приятна фентъзи хорърийка. Развива се в полите на Пирин и главният герой, който е овчар се натъква на древни и могъщи същества, които се оказва, че воюват между себе си от векове.
“Новата страница на Белла” – Класическа комбинация от страстен, луд секс, издължени кучешки зъби и … ами, да – кръв, разбира се.
Цялото ревю можете да прочетете тук!
Разказите в “Нощта срещу ноември” се четат леко и неусетно. Историите се плъзгат по възприятията на читателя лесно като масло върху нагорещен тиган. В бележките от автора в началото пише, че са писани между 1998 г. и 2013 г. Въпреки, че не е споменато кога точно са писани самите разкази, чрез тази подборка един вид може да се проследи развитието във формирането на идея, изграждането на сюжет, герои и т.н.
И без повече словоблудства, да споделя малко впечатления за самите разкази.
“Бялата посестрима” – Зима, сняг, ловец и природа. Така започва сборникът и въпреки, че самият разказ е много кратък, веднага ми навя спомен за “Да накладеш огън” на Джек Лондон.
“Художникът и есента” – Млад художник е обсебен от желанието да нарисува секси мацка, която е позирала в Художествената академия, където той е студент. По някакъв начин се запознава с нея и тя сама предлага да му позира. Какво ще му даде тя и какво ще му вземе?
“Лиан” – Не знам как точно да определя тази много приятна фентъзи хорърийка. Развива се в полите на Пирин и главният герой, който е овчар се натъква на древни и могъщи същества, които се оказва, че воюват между себе си от векове.
“Новата страница на Белла” – Класическа комбинация от страстен, луд секс, издължени кучешки зъби и … ами, да – кръв, разбира се.
Цялото ревю можете да прочетете тук!
May 28, 2016
Страхът, който ни навестява:
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Както при всеки сборник с разкази, отново се заредих се емоции, произтичащи най-вече от мистериите, които обкръжават като хищни птици по-голямата част от героите. Това се случи и при другия сборник на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), който е част от прекрасната поредица на издателство „Гаяна“. „Нощта срещу ноември “ („Пи Ар Ви – рефреш вижън“, 2016) всъщност е първият сборник на Валентин Попов, чиито хартиен тираж е напълно изчерпан, но за щастие се продава и като електронен вариант. Понеже съм фен на жанровите ъндърграунд разкази, пред мен изобщо не стоеше въпроса дали да чета тази книга. Въпреки, че е дебют на Валентин Попов, подборката се оказа доста прилична. Аз обаче съм си ненаситен, тъй че ще очаквам и трети сборник. Да видим сега какви чудесии видях в разказите.
(��родължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Както при всеки сборник с разкази, отново се заредих се емоции, произтичащи най-вече от мистериите, които обкръжават като хищни птици по-голямата част от героите. Това се случи и при другия сборник на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), който е част от прекрасната поредица на издателство „Гаяна“. „Нощта срещу ноември “ („Пи Ар Ви – рефреш вижън“, 2016) всъщност е първият сборник на Валентин Попов, чиито хартиен тираж е напълно изчерпан, но за щастие се продава и като електронен вариант. Понеже съм фен на жанровите ъндърграунд разкази, пред мен изобщо не стоеше въпроса дали да чета тази книга. Въпреки, че е дебют на Валентин Попов, подборката се оказа доста прилична. Аз обаче съм си ненаситен, тъй че ще очаквам и трети сборник. Да видим сега какви чудесии видях в разказите.
(��родължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
October 12, 2017
Ех, хубаво е, когато откриеш още един автор, чиито творби харесваш. :)
Кратко сборниче с много достойнства!! Чудесен изказ и описания - бе невъзможно да не ми харесат всичките до един.
П.С. Разказът "Тебешир" ме разплака! Дълго ще мисля за него.
Кратко сборниче с много достойнства!! Чудесен изказ и описания - бе невъзможно да не ми харесат всичките до един.
П.С. Разказът "Тебешир" ме разплака! Дълго ще мисля за него.
March 24, 2016
По принцип има твърде малко автори, чиито разкази ми харесват. Свикнал съм на по-обемните произведения за добро или зло. "Нощта срещу ноември" е кратък сборник с разкази - едва 78 страници. Въпреки това предлага дузина разказа, които заслужават да бъдат прочетени, защото за краткия разказ е творба, която се овладява трудно, а още по-трудно се поднася на читателя във вид и съдържание, които да го накарат да прочете и следващия.
Валентин Попов обаче се справя с тази литературна форма и то наистина добре. Разказите са добре написани, интересни и на моменти завладяващи и твърде далеч от клишето. По навик се опитах да гадая за края на всеки от тях.... и не успях.
От всички разкази в "Нощта срещу ноември" моя личен фаворит е "Зеленякът". Един наистина отличен разказ със забележителен потенциал да се превърне в нещо много повече ако автора му отдели време.
Единственото, за което съжалявам е, че Валентин Попов все още не е издал цялостен роман, защото определено има какво да ни покаже и разкаже.
Валентин Попов обаче се справя с тази литературна форма и то наистина добре. Разказите са добре написани, интересни и на моменти завладяващи и твърде далеч от клишето. По навик се опитах да гадая за края на всеки от тях.... и не успях.
От всички разкази в "Нощта срещу ноември" моя личен фаворит е "Зеленякът". Един наистина отличен разказ със забележителен потенциал да се превърне в нещо много повече ако автора му отдели време.
Единственото, за което съжалявам е, че Валентин Попов все още не е издал цялостен роман, защото определено има какво да ни покаже и разкаже.
August 20, 2014
Прекрасен и увличащ стил на интелигентен автор!
Изключително приятни разкази с ужас-елементи.
С огромно удоволствие бих прочела още от автора
и сърдечно му пожелавам успех в издаването на
следващите му книги! Дано са много!
Изключително приятни разкази с ужас-елементи.
С огромно удоволствие бих прочела още от автора
и сърдечно му пожелавам успех в издаването на
следващите му книги! Дано са много!
October 12, 2016
Радвам се, че имах възможността да прочета тези разкази. Хем са кратки, хем са пълнокръвни, четат се на един дъх и не знаеш от всеки следващ какво да очакваш и къде ще те отведе.
August 27, 2014
Този сборник с разкази ме грабна много още с първите страници. Допада ми това, че авторът оставя отворена врата към историите, които всеки може да надгради по свой индивидуален начин.
На мен лично фаворити са ми " Зеленякът" и "Нощта срещу 1 Ноември".
Разказите провокираха в мен много размисли, които се опитах да щрихирам:
1) Бялата посестрима- разказ, в който се замислих за инстинктите. За разлика от хората, инстинктът за оцеляване при животните е много по- силен, както и борбата им за живот. Те не се предават, дори, когато привидно изходът от ситуацията може да е безднадежден.
И понякога се чудя дали е по- добре човек да умре, отколкото да живее празен и лишен от смисъл и емоции живот.
2) Художникът и есента- художникът изразява любовта си, рисувайки, така както поетът и писателят, пишейки или музикантът, композирайки.
Истината е обаче една- един творец винаги има нужда от муза и любов( пък дори и пагубни), които да оживят творбите му. Фатална красота опиянява и вдъхновява, но си има своята цена.
3) Лиан- силата се крие не толкова във физическата мощ, а в хитростта и изобретателността. Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Понякога трябва да гледаме отвъд видимото за очите, за да уловим същинското.
4) Новата страница на Белла- страстта често ни прави неконтролируеми и изкарва наяве всички аспекти на същността ни.
Дали ако подтискаме страстта, това ще ни даде сигурност, че всичко е под контрол? Или просто трябва да се отдадем на нея и да разголим истинската си природа?
5) Реката- да се отдадеш на мига и да му се радваш с цялото си сърце- в това се крие разковничето към щастието. Да запазиш детското в себе си и да се рееш в прекрасните моменти- това вече е богатство. А един от най- големите грехове- да пречупиш едно дете.
6) Стъклено момиче- понякога самотата може да бъде толкова пагубна, че да сътворява нереална реалност, в която да се потопим и да запълним празнотите си. Но понякога именно тази изградена от нас илюзия, може да ни убие повече, отколкото реалната самота.
7) Свобода за Живот- свободата е състояние на духа, не толкова на разума и на плътта.
Животът е дар и той не може да бъде съпоставен със съществуването на изкуствения интелект. Осъзнаването на живота и неговите проявления, ни прави живи същества със свободна воля.
Човек може да изгражда своя собствен свят, но не винаги може да му вдъхва живот.
8) Тебешир- сърцето ни е там, където са нашите любими същества.
Всеки човек има нужда от любов, но никоя любов не може да сгрее така, както истинската и искрена майчина обич. Няма по- силен копнеж за едно дете от това да се сгуши в майка си и да потъне в нейната любяща прегръдка.
9) Зеленякът- във всеки човек, вероятно се крие по един звяр, който може да излезе наяве при определени обстоятелства. Страхът и ужасът изкарват най- големите слабости на човек и го превръщат в нещо, което самият той не може да познае. Често, съзнанието на човек може да въплъти най- страшните му страхове.
10) Нощта срещу 1-ви Ноември- в нощта на вси светии ( Хелоуин) завесата между световете изтънява и понякога може да надникнем отвъд. Но дали ще ни хареса това, което ще видим, дали ще се уплашим или ще ни обземе любопитство, зависи от самите нас. При всички положения обаче, отместим ли завесата, може да попаднем на необясними и мистериозни "случайности ".
11) Чаят на г- Жа Бърнс- понякога нещо съвсем малко може да послужи за катализатор, нашите скрити копнежи и страсти да избухнат. И независимо колко силно може да преживява желанията си насън или в мечтите си, човек винаги търси реалното им изживяване. Често пъти обаче, реализацията на фантазиите не носи същото усещане като самите фантазии.
12) Кучешката дупка- Нарушавайки покоят на мъртвец, човек може да се изправи срещу самия него. А дали може да понесе това? И дали е готов да плати дори с живота си?
На мен лично фаворити са ми " Зеленякът" и "Нощта срещу 1 Ноември".
Разказите провокираха в мен много размисли, които се опитах да щрихирам:
1) Бялата посестрима- разказ, в който се замислих за инстинктите. За разлика от хората, инстинктът за оцеляване при животните е много по- силен, както и борбата им за живот. Те не се предават, дори, когато привидно изходът от ситуацията може да е безднадежден.
И понякога се чудя дали е по- добре човек да умре, отколкото да живее празен и лишен от смисъл и емоции живот.
2) Художникът и есента- художникът изразява любовта си, рисувайки, така както поетът и писателят, пишейки или музикантът, композирайки.
Истината е обаче една- един творец винаги има нужда от муза и любов( пък дори и пагубни), които да оживят творбите му. Фатална красота опиянява и вдъхновява, но си има своята цена.
3) Лиан- силата се крие не толкова във физическата мощ, а в хитростта и изобретателността. Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Понякога трябва да гледаме отвъд видимото за очите, за да уловим същинското.
4) Новата страница на Белла- страстта често ни прави неконтролируеми и изкарва наяве всички аспекти на същността ни.
Дали ако подтискаме страстта, това ще ни даде сигурност, че всичко е под контрол? Или просто трябва да се отдадем на нея и да разголим истинската си природа?
5) Реката- да се отдадеш на мига и да му се радваш с цялото си сърце- в това се крие разковничето към щастието. Да запазиш детското в себе си и да се рееш в прекрасните моменти- това вече е богатство. А един от най- големите грехове- да пречупиш едно дете.
6) Стъклено момиче- понякога самотата може да бъде толкова пагубна, че да сътворява нереална реалност, в която да се потопим и да запълним празнотите си. Но понякога именно тази изградена от нас илюзия, може да ни убие повече, отколкото реалната самота.
7) Свобода за Живот- свободата е състояние на духа, не толкова на разума и на плътта.
Животът е дар и той не може да бъде съпоставен със съществуването на изкуствения интелект. Осъзнаването на живота и неговите проявления, ни прави живи същества със свободна воля.
Човек може да изгражда своя собствен свят, но не винаги може да му вдъхва живот.
8) Тебешир- сърцето ни е там, където са нашите любими същества.
Всеки човек има нужда от любов, но никоя любов не може да сгрее така, както истинската и искрена майчина обич. Няма по- силен копнеж за едно дете от това да се сгуши в майка си и да потъне в нейната любяща прегръдка.
9) Зеленякът- във всеки човек, вероятно се крие по един звяр, който може да излезе наяве при определени обстоятелства. Страхът и ужасът изкарват най- големите слабости на човек и го превръщат в нещо, което самият той не може да познае. Често, съзнанието на човек може да въплъти най- страшните му страхове.
10) Нощта срещу 1-ви Ноември- в нощта на вси светии ( Хелоуин) завесата между световете изтънява и понякога може да надникнем отвъд. Но дали ще ни хареса това, което ще видим, дали ще се уплашим или ще ни обземе любопитство, зависи от самите нас. При всички положения обаче, отместим ли завесата, може да попаднем на необясними и мистериозни "случайности ".
11) Чаят на г- Жа Бърнс- понякога нещо съвсем малко може да послужи за катализатор, нашите скрити копнежи и страсти да избухнат. И независимо колко силно може да преживява желанията си насън или в мечтите си, човек винаги търси реалното им изживяване. Често пъти обаче, реализацията на фантазиите не носи същото усещане като самите фантазии.
12) Кучешката дупка- Нарушавайки покоят на мъртвец, човек може да се изправи срещу самия него. А дали може да понесе това? И дали е готов да плати дори с живота си?
July 29, 2014
Независимо дали разполага сюжетите си в тривиалния градски пейзаж на София, сред суровата планинска пустош или на тайнствена планета от далечния космос, Валентин съумява да зареди кратката си проза с ударно количество фантазия, съспенс и драматизъм, приканвайки ни да пристъпим в един свят, където нещата рядко са такива, каквито изглеждат, а зад ъгъла хищно дебне неочакваната развръзка. (Адриан Лазаровски)
Всяка поява на ново име в родното хорър-пространство ме изпълва с любопитство, интерес и (не мога да скрия) задоволство. Поздравете с добре дошъл Валентин Попов! Пред вас е дебютния му сборник с разкази "Нощта срещу ноември", а издател отново е Явор Цанев с "Гаяна". Изчистена корица, изчистени кратки творби, премиера в метъл-кръчма на пъпа на София (Хрубеш-а на Ботев и Пиротска) - все неща, които могат само да радват.
Поели по неравния си житейски път, героите на Валентин Попов странстват из реалността, неусетно прекрачвайки в светове тайнствени и непознати, страховити и зловещи. Авторът умело превежда читателя из сенчестите кривини на съдбите им, за да отвори финалната порта на всеки от разказите си, зад която е стаена изненадата. Сборникът е чудесно четиво, бележещо началото на младия творчески път с магична светлина. (Георги Връбчев)
По няколко думи за всеки от дузината разкази:
1. Бялата посестрима - кратък, ала много красив и експресивен разказ.
2. Художникът и есента - с една дума: готино!
3. Лиан - един от фаворитите ми в сборника. Вече много рядко харесвам неща, в които са намесени села, овчари, змейове, таласъми, самодиви и прочее фентъзи с цървули. Щом това ми хареса толкова много, значи е разказ, който заслужава по-голяма читателска аудитория. Просто удря в земята много съвременни и от близкото минало автори и творби във въпросния жанр.
4. Новата страница на Белла - хубав разказ, който накрая плавно и меко премина в нещо още по-добро.
5. Реката - изумявам се как само в 2-3-4 странички Валентин успява да събере толкова много заряд.
6. Стъклено момиче - красива, класическа история с тъжен, ала очакван край.
7. Свобода за живот - другият ми фаворит в сборника. Научна фантастика, сякаш писана от някой голям майстор.
8. Тебешир - хубав разказ, идеята за която мисля че съм я виждал на снимка в интернет.
9. Зеленякът - какво е той? Трол? Таласъм? Караконджул? Върколак? Не... той е Зеленякът.
10. Нощта срещу 1 ноември - класическа хорър-история за Хелоуин, огън, смърт, призраци и едно малко момиченце.
11. Чаят на г-жа Бърнс - забавен, закачлив разказ. Не очаквах такъв хубав завършек.
12. Кучешка дупка - първият разказ, който съм чел от Валентин в брой на сп. Дракус. Вие също сигурно сте чували какво представляват кучешките дупки. Ако не сте, ще разберете.
Светове на реалност и фантазия, преливащи магично и мрачно един в друг. Определено добър дебют, от автор, който е разнообразен в търсенията си, а това обещава и бъдещи интересни четива. (Явор Цанев)
За да се сдобиете с тази чудесна книга, пишете на Явор или на Валентин. Тиражът е ограничен и са останали само двадесетина бройки, така че побързайте.
Всяка поява на ново име в родното хорър-пространство ме изпълва с любопитство, интерес и (не мога да скрия) задоволство. Поздравете с добре дошъл Валентин Попов! Пред вас е дебютния му сборник с разкази "Нощта срещу ноември", а издател отново е Явор Цанев с "Гаяна". Изчистена корица, изчистени кратки творби, премиера в метъл-кръчма на пъпа на София (Хрубеш-а на Ботев и Пиротска) - все неща, които могат само да радват.
Поели по неравния си житейски път, героите на Валентин Попов странстват из реалността, неусетно прекрачвайки в светове тайнствени и непознати, страховити и зловещи. Авторът умело превежда читателя из сенчестите кривини на съдбите им, за да отвори финалната порта на всеки от разказите си, зад която е стаена изненадата. Сборникът е чудесно четиво, бележещо началото на младия творчески път с магична светлина. (Георги Връбчев)
По няколко думи за всеки от дузината разкази:
1. Бялата посестрима - кратък, ала много красив и експресивен разказ.
2. Художникът и есента - с една дума: готино!
3. Лиан - един от фаворитите ми в сборника. Вече много рядко харесвам неща, в които са намесени села, овчари, змейове, таласъми, самодиви и прочее фентъзи с цървули. Щом това ми хареса толкова много, значи е разказ, който заслужава по-голяма читателска аудитория. Просто удря в земята много съвременни и от близкото минало автори и творби във въпросния жанр.
4. Новата страница на Белла - хубав разказ, който накрая плавно и меко премина в нещо още по-добро.
5. Реката - изумявам се как само в 2-3-4 странички Валентин успява да събере толкова много заряд.
6. Стъклено момиче - красива, класическа история с тъжен, ала очакван край.
7. Свобода за живот - другият ми фаворит в сборника. Научна фантастика, сякаш писана от някой голям майстор.
8. Тебешир - хубав разказ, идеята за която мисля че съм я виждал на снимка в интернет.
9. Зеленякът - какво е той? Трол? Таласъм? Караконджул? Върколак? Не... той е Зеленякът.
10. Нощта срещу 1 ноември - класическа хорър-история за Хелоуин, огън, смърт, призраци и едно малко момиченце.
11. Чаят на г-жа Бърнс - забавен, закачлив разказ. Не очаквах такъв хубав завършек.
12. Кучешка дупка - първият разказ, който съм чел от Валентин в брой на сп. Дракус. Вие също сигурно сте чували какво представляват кучешките дупки. Ако не сте, ще разберете.
Светове на реалност и фантазия, преливащи магично и мрачно един в друг. Определено добър дебют, от автор, който е разнообразен в търсенията си, а това обещава и бъдещи интересни четива. (Явор Цанев)
За да се сдобиете с тази чудесна книга, пишете на Явор или на Валентин. Тиражът е ограничен и са останали само двадесетина бройки, така че побързайте.
January 30, 2019
Браво на Валентин Попов! Много интересни разкази, които те грабват и отнасят към фолклорните предания и легенди. Има какво още да се напише, но като за първа книга се е справил отлично. Не съм чела следващите му книги, но при първа възможност бих ги прочела.
January 31, 2018
„Нощта срещу ноември“ е първият публикуван сборник, в който се срещаме с таланта на Валентин Попов. В книгата са включени няколко къси и няколко по-обширни разказа, както и една творба, която се явява прелюдия към следваща книга. Всяко от произведенията представлява самостоятелна сюжетна история, различават се и по жанр, но въпреки това са обединени от удивителното умение на Валентин Попов да... разказва. Още с прочита на първите абзаци, пред нас се открива един уникален и самобитен стил. Усещането за читателя е като за леко плъзгане по вода, авторът успява да внесе приятно чувство за комфорт и уют, които с нищо не подсказват последващата неочаквана развръзка и неподозиран край. Повествованието започва измамно спокойно, ефирно, на места дори делнично, само за да ни зашемети главоломно на финала.
В разказите проницателно е отделено голямо внимание на детайлите, описанията на характерите, сцените и отношенията са прецизни и изящни. Това прави контраста със зловещото още по-ярък. А зловещото, свръхестественото, фантастичното, магическото са неделима част от историите.
В някои от разказите виждаме ужаса в един мистериозен вариант. „Художникът и есента“, „Новата страница на Белла“, „Зеленякът“ са класически хорър произведения, които любителите на този жанр ще оценят веднага. В „Нощта срещу 1 ноември“ кошмарът се изправя, добива плът и реални измерения.
Историята за самовилата Лиан е красива, но и злокобна приказка, която кореспондира с фолклорните легенди, но и с най-тъмните кътчета на разсъдъка. Умелото използване на зооморфните метафори, природата, стихията заличава границата между земното и нереалното и те оживяват в една удивителна симбиоза.
„Свобода за живот“ ни пренася в далечни космически пространства, за да открием там чисто човешкото желание за волност. В една изолирана среда, освободена от суета, предрасъзъци и дребнавост, сред физически несъвършени, но морално чисти създания, модерният човек успява да надскочи себе си и да проумее кое е в действителност ценно.
Сред разказите в книгата ще срещнете и такива, които демонстрират как злото се провокира от социума. Идеите за осиротялото и наранено дете, лудостта, безразличието и студенината на хората са интерпретирани по блестящ начин. Похватите на Валентин Попов разкриват изненадваща писателска зрялост. Голямото майсторство се крие в това, че авторът не се опитва директно да поучава, не заема открита лична позиция, а чрез една силно сгъстена проза, успява да постигне изключително емоционално въздействие. Такъв заряд носят и „Реката“, и „Стъклено момиче“, и „Бялата посестрима“, а когато прочетох „Тебешир“... плаках!
Различен и по-ведър разказ е „Чаят на госпожа Бърнс“. Това е история за разчупването на оковите на ежедневното, за противопоставянето на установеното и желаното, за силата да се последва импулса.
В сборника „Нощта срещу ноември“ са включени дванадесет отделни разказа, но разбира се, цялото е повече от сбора на частите му. Това е книга за фантазията и делника, за красивото и гртесктното, за свободата и ограниченията. Въображението на Валентин Попов се носи по тънката линия между съня и събуждането и рисува омайващи картини във всички нюанси на емоционалния спектър. Не пропускайте да се докоснете до този чуден, необикновен свят!
В разказите проницателно е отделено голямо внимание на детайлите, описанията на характерите, сцените и отношенията са прецизни и изящни. Това прави контраста със зловещото още по-ярък. А зловещото, свръхестественото, фантастичното, магическото са неделима част от историите.
В някои от разказите виждаме ужаса в един мистериозен вариант. „Художникът и есента“, „Новата страница на Белла“, „Зеленякът“ са класически хорър произведения, които любителите на този жанр ще оценят веднага. В „Нощта срещу 1 ноември“ кошмарът се изправя, добива плът и реални измерения.
Историята за самовилата Лиан е красива, но и злокобна приказка, която кореспондира с фолклорните легенди, но и с най-тъмните кътчета на разсъдъка. Умелото използване на зооморфните метафори, природата, стихията заличава границата между земното и нереалното и те оживяват в една удивителна симбиоза.
„Свобода за живот“ ни пренася в далечни космически пространства, за да открием там чисто човешкото желание за волност. В една изолирана среда, освободена от суета, предрасъзъци и дребнавост, сред физически несъвършени, но морално чисти създания, модерният човек успява да надскочи себе си и да проумее кое е в действителност ценно.
Сред разказите в книгата ще срещнете и такива, които демонстрират как злото се провокира от социума. Идеите за осиротялото и наранено дете, лудостта, безразличието и студенината на хората са интерпретирани по блестящ начин. Похватите на Валентин Попов разкриват изненадваща писателска зрялост. Голямото майсторство се крие в това, че авторът не се опитва директно да поучава, не заема открита лична позиция, а чрез една силно сгъстена проза, успява да постигне изключително емоционално въздействие. Такъв заряд носят и „Реката“, и „Стъклено момиче“, и „Бялата посестрима“, а когато прочетох „Тебешир“... плаках!
Различен и по-ведър разказ е „Чаят на госпожа Бърнс“. Това е история за разчупването на оковите на ежедневното, за противопоставянето на установеното и желаното, за силата да се последва импулса.
В сборника „Нощта срещу ноември“ са включени дванадесет отделни разказа, но разбира се, цялото е повече от сбора на частите му. Това е книга за фантазията и делника, за красивото и гртесктното, за свободата и ограниченията. Въображението на Валентин Попов се носи по тънката линия между съня и събуждането и рисува омайващи картини във всички нюанси на емоционалния спектър. Не пропускайте да се докоснете до този чуден, необикновен свят!
March 29, 2015
Издателство Гаяна е едно от малкото с наистина качествен и обмислен подбор на заглавия, които ме интересуват в по-голямата си част. Непознати , поне не и масово , имена , на талантливи автори, с достойни за публикуване и четене без никакви резерви текстове, и с приятно оформление без забележки от страна и на най-киселия и излишно взискателен читател. И ето и поредното им попадение, което до колкото знам е отчело – и то напълно заслужено – доста добри резултати като продаваемост – хелоуински настроенaта Нощта срещу ноември на Вал Попов.
Малък сборник от хорър разкази или такива с подчертано неочакван край, с герои от митологии, кошмари, видения и мечти , сюжети разкриващи цели вселени тъга и болка за няколко малки странички време. По принцип аз съм от хората, които не харесват твърде много кратките форми, било то цели текстове, изречения или даже думи. Ами словохолик съм, и туй то. Но Валентин е един от малкото автори, които наистина знаят какво се прави с кратките неща – краткостта на изказа е добре ситуиран акцент, простотата на думите опростява сюжета до степен на първично разбираем страх, а малкият обем му стига напълно да не остави нищо недоразкрито или пречещо да се усети идеята.
Сега, има една повтаряемост в една част от разказите, където накратко нашето момче среща някакво готино момиче, което се оказва вампир, самодива – вампир, чудовище – вампир, нещо си вампир, и му източва днк-то в течна форма, и след това си тръгва доволно и гледащо предизвикателно на читателя, който почти усеща едни топли устни върху сънната си артерия. Доста пиперливите сцени също може би ще дойдат на някого малко в повечко, но това си е предполагам въпрос на личен вкус , и визия за това дали е нужно или не секса да присъства в някои видове текстове. Но когато същите са наистина много добре написани всичко може да се прости, и ордите призраци, демони, върколаци и обичайно-необичайната свръхестествена гмеж ще накарат коленцата ви да поомекнат и да започнете да гледате по-внимателно към тъмните ъгли, притворените шкафове и детските сънища. Което е и смисъла на хорър литературата – да ви подготви за невъзможното, което лесно може да стане твърде реално.
Малък сборник от хорър разкази или такива с подчертано неочакван край, с герои от митологии, кошмари, видения и мечти , сюжети разкриващи цели вселени тъга и болка за няколко малки странички време. По принцип аз съм от хората, които не харесват твърде много кратките форми, било то цели текстове, изречения или даже думи. Ами словохолик съм, и туй то. Но Валентин е един от малкото автори, които наистина знаят какво се прави с кратките неща – краткостта на изказа е добре ситуиран акцент, простотата на думите опростява сюжета до степен на първично разбираем страх, а малкият обем му стига напълно да не остави нищо недоразкрито или пречещо да се усети идеята.
Сега, има една повтаряемост в една част от разказите, където накратко нашето момче среща някакво готино момиче, което се оказва вампир, самодива – вампир, чудовище – вампир, нещо си вампир, и му източва днк-то в течна форма, и след това си тръгва доволно и гледащо предизвикателно на читателя, който почти усеща едни топли устни върху сънната си артерия. Доста пиперливите сцени също може би ще дойдат на някого малко в повечко, но това си е предполагам въпрос на личен вкус , и визия за това дали е нужно или не секса да присъства в някои видове текстове. Но когато същите са наистина много добре написани всичко може да се прости, и ордите призраци, демони, върколаци и обичайно-необичайната свръхестествена гмеж ще накарат коленцата ви да поомекнат и да започнете да гледате по-внимателно към тъмните ъгли, притворените шкафове и детските сънища. Което е и смисъла на хорър литературата – да ви подготви за невъзможното, което лесно може да стане твърде реално.
March 5, 2015
Пожелах тази книга още, щом я видях. По две причини. Първо, вече бях прочела в Дракус „Кучешката дупка“. И второ, тя има перфектна корица и перфектно заглавие. Корицата е на точния баланс между комерсиалната привлекателност и изискаността. Заглавието звучи загадъчно и обещаващо и това е постигнато с изпадането само на една думичка от името на титулния разказ.
Книгата съдържа 12 творби, предимно фентъзи и хорър.
За мен беше безкрайно любопитно да видя как пише един мъж с афинитет към всичко тъмно; един колега, който е видял специалната педагогика отвътре; един татко на малка принцеса. Повярвайте, комбинацията е страхотна!
Разказите са написани красиво и технически грамотно, описанията са богати и въздействащи. Пламъците, които виждаме на корицата, проникват неумолимо в творбите и обгарят всяка страница.Емоцията е пулсираща, някак езическа и вълнува. Особено красиви в това отношение намирам разказите „Лиан“ и „Чаят на госпожа Бърнс“.
На фона на разнообразието на теми и поджанрове, на мен като че ли малко ми липсва оригиналност на сюжетите. Щеше ми се да има и повечко неочакван край. Но това не са недостатъци, това е просто посоката, в която авторът Валентин Попов може да се развива и да расте. Защото аз съм сигурна, че той има още много какво да покаже и ще става все по-добър.
Огромното шест плюс обаче, което аз давам, съвсем обяснимо е за социалните теми. „Реката“, „Свобода за живот“ и „Стъклено момиче“ са творби, които надскачат жанра, а „Тебешир“ е моят фаворит, който ме разплака. А последното не е много лесно, защото аз знам много за разплакването чрез разкази.
В заключение – „Нощта срещу ноември“ е един чудесен дебют, който ме кара с нетърпение да очаквам следващата книга на Валентин Попов.
Книгата съдържа 12 творби, предимно фентъзи и хорър.
За мен беше безкрайно любопитно да видя как пише един мъж с афинитет към всичко тъмно; един колега, който е видял специалната педагогика отвътре; един татко на малка принцеса. Повярвайте, комбинацията е страхотна!
Разказите са написани красиво и технически грамотно, описанията са богати и въздействащи. Пламъците, които виждаме на корицата, проникват неумолимо в творбите и обгарят всяка страница.Емоцията е пулсираща, някак езическа и вълнува. Особено красиви в това отношение намирам разказите „Лиан“ и „Чаят на госпожа Бърнс“.
На фона на разнообразието на теми и поджанрове, на мен като че ли малко ми липсва оригиналност на сюжетите. Щеше ми се да има и повечко неочакван край. Но това не са недостатъци, това е просто посоката, в която авторът Валентин Попов може да се развива и да расте. Защото аз съм сигурна, че той има още много какво да покаже и ще става все по-добър.
Огромното шест плюс обаче, което аз давам, съвсем обяснимо е за социалните теми. „Реката“, „Свобода за живот“ и „Стъклено момиче“ са творби, които надскачат жанра, а „Тебешир“ е моят фаворит, който ме разплака. А последното не е много лесно, защото аз знам много за разплакването чрез разкази.
В заключение – „Нощта срещу ноември“ е един чудесен дебют, който ме кара с нетърпение да очаквам следващата книга на Валентин Попов.
October 28, 2015
Имах намерението да пиша за този сборник с разкази точно онази нощ срещу I ноември, щеше да е традиционно, не просто литературно, но и точно за хорър...Обаче, обаче, след като прочетох книжката на един дъх при едно пътуване с влак, малко преди полунощ, което трая не повече от час, не мога да отлагам повече и сега е дошъл моментът...
Не бях чела първият сборник на Валентин Попов, но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свършил и идва ред на следващия.
Не съм чела друг автор, който да може да пише така, да си играе с думите и да изгражда такива изречения, с които просто дразни въображението и предизвиква всичките възможни представи, така че дори и да е съвсем кратък разказът, то той успява да накара четящия го да стане част от него и да види картините, образите на героите, дори движенията им.
Цялото ревю и за всеки раказ по отделно в блога - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2015/1...
Не бях чела първият сборник на Валентин Попов, но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свършил и идва ред на следващия.
Не съм чела друг автор, който да може да пише така, да си играе с думите и да изгражда такива изречения, с които просто дразни въображението и предизвиква всичките възможни представи, така че дори и да е съвсем кратък разказът, то той успява да накара четящия го да стане част от него и да види картините, образите на героите, дори движенията им.
Цялото ревю и за всеки раказ по отделно в блога - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2015/1...
April 13, 2014
Светове на реалност и фантазия, преливащи магично и мрачно един в друг. Определено добър дебют, от автор, който е разнообразен в търсенията си, а това обещава и бъдещи интересни четива.
June 19, 2014
Увлекателна,със смесица на неизвестност и изненада.Прочитайки я,започваш да се замисляш за всичко заобикалящо те.....поне за малко!
September 24, 2017
Страхотен сборник с готини идеи! Чете се на един дъх! Браво!
September 24, 2017
Един готин сборник с разновидни разкази от различни жанрове. Някои разкази са базирани в САЩ, а някои в България, и това им придава едно по-голямо чувство за реализъм. Има хорър, фентъзи, хубава чиста научна фантастика, дори. По нещо за всеки.
Въпреки това, сборникът има нужда от редакция - има неочаквани нови редове по средата на изречения и тук там странна пунктуация. Има и идеи, които трябва да се свържат по-гладко една с друга, особено към края на разкази - все едно, че писателя не е имал повече енергия да завърши разказа на същото ниво като началото. Иначе като цяло писането е добро и сюжетите са запомнящи се и уникални.
Някои от разказите, които ме грабнаха, са "Художникът и есента", "Реката", "Свобода за живот", "Нощта срещу 1 ноември", "Чаят на Г-жа Бърнс" и "Кучешка дупка".
Въпреки това, сборникът има нужда от редакция - има неочаквани нови редове по средата на изречения и тук там странна пунктуация. Има и идеи, които трябва да се свържат по-гладко една с друга, особено към края на разкази - все едно, че писателя не е имал повече енергия да завърши разказа на същото ниво като началото. Иначе като цяло писането е добро и сюжетите са запомнящи се и уникални.
Някои от разказите, които ме грабнаха, са "Художникът и есента", "Реката", "Свобода за живот", "Нощта срещу 1 ноември", "Чаят на Г-жа Бърнс" и "Кучешка дупка".
September 3, 2014
Много обичам да откривам нови автори, които предлагат обещаващи разкази, изпълнени с вълнуващи преживявания. Много силно се заинтригувах, когато се записах в предварителния списък за получаване на първите бройки на един нов сборник с разкази „Нощта срещу ноември“ от Валентин Попов. Той не е някакво хлапе, което размахва доволно своите драсканици, а е зрял и интелигентен българин, който със сигурност има какво да каже чрез своето творчество. Още в същият ден, когато получих сборника започнах да го чета и сега искам да споделя своите преживявания. Съвсем накратко и синтезирано – доволен съм. Това е едно добро начало за Валентин, чел съм негов разказ в прекрасното списание „Дракус“ и оттам знам, че той има какво да предложи на нас – феновете на българската литература.
Разказите всъщност са доста разнообразни – някои са драматични, други са наистина страшни. Да си призная някои от тях не ме впечатлиха достатъчно със своето развитие, макар че започваха обещаващо. Добър опит е направен с разказа „Тебешир“ – взета е позната на нас всички формула за сюжет, но е развита по един добър начин и на мен ми хареса.
Едно от добрите неща (не искам да кажа, че те са малко, напротив) е, че Валентин е успял да съчетае нашата страхотна славянска митология с интересни елементи в разказа за огнената Лиан. Като цяло успях да добия добра представа за таланта на Валентин – той е неоспорим, но мисля, че има още какво да се желае по отношение на разказите – искам още! Моята препоръка е Вал да доразвие малко световете в разказите, някак си има някаква частица, която като че ли липсва. Иначе, браво за постижението, „Нощта срещу ноември“ е един много добър дебют.
Надявам се, че той ще продължава да ни изненадва с интересни разкази (а и роман) в бъдеще. Ще следя с интерес развитието на Вал.
Разказите всъщност са доста разнообразни – някои са драматични, други са наистина страшни. Да си призная някои от тях не ме впечатлиха достатъчно със своето развитие, макар че започваха обещаващо. Добър опит е направен с разказа „Тебешир“ – взета е позната на нас всички формула за сюжет, но е развита по един добър начин и на мен ми хареса.
Едно от добрите неща (не искам да кажа, че те са малко, напротив) е, че Валентин е успял да съчетае нашата страхотна славянска митология с интересни елементи в разказа за огнената Лиан. Като цяло успях да добия добра представа за таланта на Валентин – той е неоспорим, но мисля, че има още какво да се желае по отношение на разказите – искам още! Моята препоръка е Вал да доразвие малко световете в разказите, някак си има някаква частица, която като че ли липсва. Иначе, браво за постижението, „Нощта срещу ноември“ е един много добър дебют.
Надявам се, че той ще продължава да ни изненадва с интересни разкази (а и роман) в бъдеще. Ще следя с интерес развитието на Вал.
June 18, 2017
Кратки фантастични/фентъзи разкази, които обаче нито имат смисъл, нито са особено интересни, нито с някакъв неочакван край така, че да ми пука да ги чета нататък. Поне не са безкрайно скучни. Може би щото са кратки.
December 15, 2023
Разказите на Валентин Попов винаги въздействат силно. Във всеки от тях имаше по нещо, което ми хареса.
Особено смразяващи са "Зеленякът" и едноименният разказ, които държат през цялото време досами финалът, който за мен и в двата случая беше неочакван. Раздвиженият похват, използван в "Тебеширът" много ми хареса, а цитатите на Далчев, който аз също обожавам, допринасят още повече за мрачната атмосфера. Големият разказ в четири части "Свобода за живот" ми напомни за фантастиките на Бредбъри. А "Чаят на г-жа Бърнс" е толкова неустоим, чак да ти се прииска да го вкусиш.
Направи ми впечатление, че в повечето истории присъства есента. Някъде красива, пъстра и романтична, а другаде - студена, мрачна и зловеща. Един и същи сезон, погледнат от различен ъгъл, наситен с различни емоции и съответно носи различни послания.
Особено смразяващи са "Зеленякът" и едноименният разказ, които държат през цялото време досами финалът, който за мен и в двата случая беше неочакван. Раздвиженият похват, използван в "Тебеширът" много ми хареса, а цитатите на Далчев, който аз също обожавам, допринасят още повече за мрачната атмосфера. Големият разказ в четири части "Свобода за живот" ми напомни за фантастиките на Бредбъри. А "Чаят на г-жа Бърнс" е толкова неустоим, чак да ти се прииска да го вкусиш.
Направи ми впечатление, че в повечето истории присъства есента. Някъде красива, пъстра и романтична, а другаде - студена, мрачна и зловеща. Един и същи сезон, погледнат от различен ъгъл, наситен с различни емоции и съответно носи различни послания.
unreadable
July 16, 20224 разказчета и се отказах :)
May 17, 2017
Преди да прочета тази книга, четох "Брод през световете", който явно ми вдигна летвата. Там всеки разказ е изпипан идеално в смислово и структурно отношение. Тук на доста места спирах да се питам: "Абе какво искаше да кажеш с това?" или "Защо си написал това тук?", или "Какъв е този край?". Личи си, че това е първата книга на Валентин и все още не е дообработил логическата постройка на текстовете. Иначе четенето си беше удоволствие заради лекия, стегнат и образен стил, който е запазена марка на автора. Чакам с нетърпение най-новата книжка!
May 16, 2017
Книжката е страшно увлекателна. Изключително силен дебют на Валентин Попов. Повечкото разкази са късички, но точно в това се крие чарът им. Като най-любими бих определил "Тебешир", "Стъклено момиче", "Свобода за живот" и "Зеленякът".
Като цяло сборникът е приятно и развлекателно четиво, което се чете на един дъх.
Като цяло сборникът е приятно и развлекателно четиво, което се чете на един дъх.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews