Никога не съм си правила труда да следя творчеството на Нагабе, защото рядко отделям време за следене на когото и да било, но е познат автор на пазара. Неговата "Момичето от Другата страна" ме впечатли като аниме реализация, но и като манга винаги ме е привличала с изящния в моите очи рисунък с наситено черно и намек за акварел в готик меланхолична атмосфера, да не говорим за чудатия, леко страховит и доста елегантен Сенсей.
"Яж" не е по-различна, а в някои отношения може да се каже, че авторът дори е подобрил уменията си в изобразяване на антропоморфни животни, така че да са дори по-близки до реалните първообрази. Тук не се нуждаем толкова от фентъзи "водниста атмосфера", колкото от реализъм и той е представен прекрасно. Хареса ми и психологическото изграждане на героите, които остават много верни на животинските си черти, без това да пречи на човешкото им поведение. Тематиката за много хора ще се види доста шантава или дори неморална, става дума за... хм, бих го превела "фетиш". Не бих казала, че историята е нещо ново, ако я свеждаме до най-основните ѝ черти, но определено е въздействаща по нови начини, може би защото героите са именно антропоморфни или пък защото са едновременно хора и не-хора, което те кара да искаш да вникнеш по-надълбоко в поведението и желанията им. Авторът несъмнено има доста запомнящ се стил, дори и да разчита на вече разказвани теми, а пък нали тъкмо в това се крие частичка от истинския талант - да умееш да разказваш дори старото и познатото като нещо напълно ново.