Ледена пот ме облива целия, като се присетя, че и моя живот можеше да е така непоправимо съсипан, както на множеството нещастници наричани севернокорейски граждани.
В книгата на Барбара Демик познах кошмари от детството ми, за късмет моите не бяха толкова ужасни, но все пак натрапчиви и светоизграждащи - страхът от следене и репресии, невъзможността дори в семейството си да говориш свободно и да изразяваш мислите си, контролираната мизерия и двойния стандарт за повечето граждани на "справедлива и процъфтяваща социалистическа България", липсата на перспективи в обозримо бъдеще, невъзможност за пътуване извън страната, и още много...
Принципно, не одобрявам промените в оригиналните заглавия на преводните книги, обаче "Химн на смъртта" в едно словосъчетание описва този безмерен ужас, наречен Северна Корея. Незнанието не е оправдание, но всъщност външния свят няма информация за почти нищо свързано с безумния комунистически режим, безпощадно унищожаващ севернокорейците и в момента. Два пъти повече ме е срам, от гнусните заигравания на бившия американски президент Тръмп с представителите на този престъпен синдикат. Гнус ме е от това мекотело, този продажник и абсолютен срам за демокрацията и свободния свят, паднал до там, да се мазни на тлъстия комунистически диктатор трето поколение и да му е доброволен съучастник! :(
Книгата трябва да се прочете задължително от всякакви левичари, марксисти, анархисти и подобна паплач - ето ги ваште идеи, претворени в реалност! Глад и канибализъм, духовна мизерия и беднотия, нехуманно отношение към хората и животните, доноси, репресии и убийства, и прочие хубавини. Лесно е да си червен и социалист, удобно чучнал на топло в осигурено отвсякъде общество, без никакви грижи и проблеми, освен желанието да изпъкнеш и да се имаш за по-висш от заобикалящите те хора. И да си убеден, че точно ти ще си хванал приклада на революцията, а няма да си изправен пред дулото на взвода за разстрел!
Барбара Демик е извършила огромна проучвателна и подготвителна работа, срещнала се е със стотици бежанци и ни е предала правдиво и талантливо историите им. Книгата е написана чудесно и се чете бързо, в края ѝ има подоробен списък с допълнителни книги, източници и материали, разделен по глави - така всеки може да научи допълнително за конкретно заинтригували го части от това изследване. На няколко пъти аз мислех да я оставя недочетена, не можех да понасям събитията описани в нея - няма нищо по-ужасно от реалността...
Не знам как могат да съществуват наистина тези изроди - севернокорейските комунисти и тяхната система за "социална" класификация на населението… Няма път нагоре, децата са виновни за "греховете на родителите си", ако някой съгреши пред властта, пропадат в концлагери всички до трето коляно. Оруел и китайците са просто аматьори в сравнение с тия!
Не може и няма да има оправдание за комунистическите престъпници, тънещи в лукс и охолство, а оставящи да умрат от глад децата на народа си… В края на XX век, че и в наши дни. :(
Около 40% от севернокорейците гладуват постоянно, преди няколко години в организма на избягал в Южна Корея войник намериха двуцифрено число различни паразити - доказателство, че често се е хранил с каквито боклуци и треви е могъл да намери и погълне. Сравнението с тринайстата икономика в света, тази на Южна Корея е просто невъзможно, за пореден път виждаме как се развиват свободните страни и тези газени от съветските и подобните им комунистически идеологии и режими.
Северна Корея не може да съществува без външна подкрепа и я получава от Китай, Иран и Русия - също безумни диктатури, не се свенящи да използват в инфраструктурни и рискови проекти севернокорейски роби в замяна на помощта си. Тези роби например строиха стадионите за световното по футбол, проведено през 2018 година в РФ.
Най-лошото е, че дори този ужасяващ режим да сегромоляса още утре, щетите нанесени на севернокорейците ще им пречат още десетилетия и поколения напред. Подобни проблеми имат много от успелите да избягат от страната - те просто не могат да се адаптират и носталгията ги измъчва жестоко. Защото човешкия ум е устроен да потулва и забравя лошото, но да помни дори и инцидентните добрини, които никога не са се повторили.
Цитат:
"Тъй като всички външни публикации, филми и предавания били забранени, Ми-ран смятала, че никъде по света хората не живеят по-добре и че вероятно дори са много по-зле." Познато и за мен усещане, този мит рухна точно за 3 минути на белградската гара през лятото на 1988 година.