Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна

Приказки за Юнаци и злодеи #3

by Kalin M. Nenov, Невена Стоянова, Вяра Крушкова

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре. Всеки сам не може да му устои. Не може.

„Приказки за юнаци и злодеи: Промяна“ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени, външни и вътрешни.

– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…

В случването, разказването и написването на „Промяна“ участвахме осемнадесет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки.

– След последната година – нещата, които научих, и нещата, които са ме водили цял живот – разказва Вяра – вече не просто не работя с коне. Не работя и с… Може би някой ден ще се върна да яздя – ама не по тоя начин.
Причината е, че… Има много причини. Основната, за която ми се иска да направя нещо, е, че реално конят е единственото ни животно – не само домашно, – което е законно да бъде малтретирано. Ако нещата, които прилагам на конете, ги приложа на Анита – овчарката щръква уши към нас, – и недействащият ни закон ще се задейства.
– И ще те погнат, всичките органи – представям си аз.
– Абсолютно сигурно. Значи, причината е… Не обвинявам абсолютно никой. Хубавото нещо е, че идвам от там и знам за какво става въпрос. Наистина не обвинявам никой: от хората, които познавам да се занимават с коне, всеки един се опитва да направи максимално доброто за конете си. Въпросът е, че гледаме през… крива призма.
Проблемът е… аз, като човек, който радееше, милееше, или как се казваше, за инкриминирането на жестокостта към животните, бях в шок, като си дадох сметка за това: Конят, точно животното, с което аз си прекарвам голяма част от времето, е в друго положение. И аз го правя това същото, волно-неволно. Което си има своите отражения…
Причината да не може да се получи прилагане на закона спрямо конете е, че нямаме алтернатива. Това е все едно да кажеш: в центъра на София повече няма да се паркира и да се шофира. Което е прекрасно – ще бъде един разкошен, зелен, свеж… но няма алтернатива. Не можеш да кажеш „не“, без да кажеш „ама еди-как си ще бъде“.
Нямаме алтернатива на начина, по който се използват конете. Засега ако конят трябва да бъде язден, трябва да бъде бит. Звучи ужасно, но е истина.
Това, което ние правим, по-мекият вариант – така нареченият natural horsemanship, – ако си кажем нещата с точните думи, пак се стига до бой… В една или друга степен си има бой. За мене има и други нива, ама за тях ще говорим друг път. Тука става въпрос, че това не може да се промени сега – може би след години, – но трябва да се говори за него. Все отнякъде трябва да се…
– Почне.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

За още подробности – и за да си поискате книгата от Човешката библиотека – последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.

ebook

First published September 9, 2014

About the author

A translator, editor, publisher, agent, promoter, and, when there is no other choice, writer.

(Oh--and a reader. ;) Here's what books Kal prefers to read, starting in 2017.)

Kal's translations of Bulgarian (mostly speculative) fiction into English have appeared in:
Oceans of the Mind
Phantazm (defunct)
Sivosten
Diamonds in the Sky
Marginal Boundaries (defunct)
Alfie Dog: short stories by Khristo Poshtakov and Ivaylo G. Ivanov (taken down)
Over the Brink: Tales of Environmental Disaster
Unstuck
Essence of Humour
Nameless Digest
Sci Phi Journal
Words without Borders
Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors
Aliterate
Future Science Fiction Digest
Compelling Science Fiction
Distant Shore Publishing
European Science Fiction #1: Knowing the Neighbours
DreamForge Anvil
Best of World SF, Volume 3
Asimov's Science Fiction

Kal's own fiction has appeared in:
Pulp Spirit
Tidbits: One-Page Stories

Many of these translations and pieces have been collected in the forthcoming ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction .

Kal co-founded the Human Library Foundation with Атанас П. Славов in 2007, and currently acts as Trailblazer there and Coordinator of the Fantasia Translation Academy.

Kal lives in Sofia, Bulgaria.

Pronouns: any

- - -

Биография на български в БГ-Фантастика.

Личен блог

Reviews

[Kalin]

Вметка от 02.12.2025: Снощи бях на протеста в София. Нагледах се на вдъхновяващи неща. Наслушах се на „провокации“. (Ех, тия медии и соц медии... :D) И... ме убоде мъничко носталгия. Присетих се за случките и разговорите ни в тази книга.

Но този път ще е още по-променящо! ><

(Ако ви трябва достъп до форума ни, драснете ми един коментар тук.)

Промени ме. Дълбоко.

И продължава да ме променя...

:D

По-натам може и да разкажа за значението на тая задружна (задружна!) история в живота ми. Тя – особено в дни на пробуждането като днешния ;) – е едно от най-ярките ми напомняния колко важно е да градим задруги – общности. За да можем въобще да градим.

Сега ще дам думата на Краси, който е... е... е...

О, просто го чуйте. :)

Добавка от 25.04.2019: Премиерата им на 30 март беше... ами, приказна. Вижте-чуйте ни. :)

И от 20.05.2019: Припомням си ги покрай евроизборите на 26 май (на които аз ще гласувам за Тома Белев – с бюлетина 13 и преференция 109: ето защо). Иде ли... промяната иде ли?

И от 13.10.2025: Докато пращах „Първите“ на приятели, стари и нови, си припомних/осъзнах следното:

Историите за Юна и Юнаците са преди всичко „човекопознавателен инструмент“ – там ние, авторите, сме споделяли (в прикрита, а понякога и отявлено ексхибиционистка форма) онези неща, които са ни най-важни като човеци.

Затова, ако сме ви интересни, ако искате да ни познаете бързо, тези приказки са най-наситеният начин.

Ако пък искате да ни познаете бързо в библейския смисъл... успех!

Ама какво? Ще е успех за всички ни! :D

[Adi · Rating 4 out of 5]

Могат да се напишат много неща за "Промяна". Могат да се напишат и малко. Аз ще пиша малко. :)
Не е точно роман, не е точно сборник. Не е точно белетристика, не е и чиста документалистика.
Предполагам има и ще има хора, които няма да я харесат. Поради изброените горе причини или поради други.
"Промяна" е за хората, участвали в протеста. И за живота им. За мислите, чувствата, отношението им към света. И света на Юна, винаги на едно мигване разстояние от нашия.

[Nadya Mikhayilova · Rating 4 out of 5]

Тъй като тая книга е писана от доста хора… ме дострашава да дам ниска оценка. Ами ако ми отмъстят? :) Признавам си без бой — природно страхлива съм…

Сега сериозно… какво мисля за книгата… някой ми беше казал да не прекалявам с триточията…
Първо, аз и политика — не говорим един и същи език. Добре, че поне знам кой, за Бога, е президента на България. В тази страна нямам право да гласувам — нямам гражданство — тъй че, защо да се натоварвам излишно? Гледна точка!
Ако погледна книгата, като диалог (в по-голямата ѝ част) на млади хора, които се опитват да направят нещо повратно; методите, които ползват; заключенията, до които стигат и нещата, които преживяват — вече я разбирам различно.
Другото — препратките… Все пак четеш едно, научаваш и нещо странично в добавка (най-вече за Естествените взаимоотношения с конете). Аз ги харесвам тия копитни, ама като малка ме е хапал кон, казваше се Роза, та сега страня от тях. Мога да им се любувам, но нека да си имаме лично пространство ;)
Със сигурност текста, не е постигнал желания ефект в мен, тоест не ми е подсказал правилната (евентуално това, което са целели авторите) информация. Четох я повече като художествена литература, отколкото очерк на реални събития през посочените периоди.

[Миа Сердарева · Rating 5 out of 5]

Всички търсим различни неща в книгите, за мен най-интересен е човекът зад думите.
В този случай - човеците.
Четенето беше като дълъг емоционален разговор за живота и хората - какви са и какви биха могли да бъдат. Гласовете вътре са различни, изненадващи, развълнувани и вълнуващи, самородни и същевременно напомнящи ту български народни приказки, ту световните фантасти, ту разходка по софийските улици. Слушах ги и изпитвах всевъзможни неща, най-често благодарност, че човешкото продължава да оцелява в ежедневния свиреп сблъсък с духовна слепота. И не просто оцелява - търси, развива се, настоява, че смисълът, красотата и ценностите все така съществуват, посочва ги по хиляди начини на невиждащите и сякаш има енергия да го прави до безкрай.
Обичам упованието и непримиримостта на тези човеци, крехката нежност в сърцето на юначеството им, изобилието от начини, по които въздействат. Те са основна причина да вярвам, че промяната е възможна.

[Clarita · Rating 3 out of 5]

Единственият ми проблем с книгата е, че съм на особено мнение за начините, по които се случват протестите в България.
Естествено за младостта е свойствено да живее с чувство за абсолютна правота - помня го много ярко от собствената си младост:)), така че няма да влизам в спорове, дори и ако бъда предизвикана. Донякъде ми беше интересно да надникна в кухнята на тези събития, но...менюто не ме изкуши някак, простете за тази аналогия.
Като цяло този творчески подход е новаторски и интересен, въпреки че хармонията невинаги се получава, когато звучат толкова гласове, всеки от които си е избрал тоналност и октава.
Няма да учудя никого, мисля, ако споделя, че фентъзи моментите ми допаднаха повече.