Главният герой на книгата, Питър Уайли, е травмиран млад човек, чиято скептичност към заобикалящия го свят е формирана под влияние на преживяното – както във връзка с работата му като агент, така и от войната на Балканите през деветдесетте. Когато разследването го довежда в България, вътрешният подреден свят на Питър се пропуква, а скептицизмът му е разклатен от една закъсняла и неподозирана любов. Вървейки по своя път, главният герой достига своя личен катарзис и открива, че понякога човек няма нужда от всички отговори – само от един.
Никак не лоша идея за трилър с доста оригинална хрумка, обединяваща серийните убийства. Уви, изпълнението ми се стори прекалено схематично, сякаш наброски за филмов сценарий, отколкото пълнокръвна художествена проза, макар да съзнавам, че конкретните жанрови условности винаги са клонели по-скоро към първия вариант. При все това не съжалявам за отделеното време, а и Нестинарка е с логото на любимата ми Колекция MAGiCA, чиито издания от години събирам. Имал съм няколко читави срещи с български книги в тая подборка - романите на Лора Лазар (Веселото гробище, Грешният квартал, Убиец назаем), имал съм и леки разочарования - Манифестът на един бог на Стоян Авджиев и Ернам на Анатоли Кръстев и Тодор Касабов... Романът на Бистра Спасова е по средата 3,5/5.
Бих определила „Нестинарка“ като интригуващ роман, който съчетава криминална интрига с психологическа дълбочина и нотка мистичност. Историята проследява агент Питър Уайли, който се озовава в България по следите на престъпление, но постепенно разкрива и собствените си вътрешни рани. Темите в романа се въртят около травма, търсене на смисъл и възможността за лична трансформация.
Сюжетът е динамичен, а стилът – стегнат и визуален, понякога напомнящ сценарий. Това прави книгата лесна за четене за един уикенд.