Обстойно и сериозно проучване на живота и делото на известния полицай. За разлика от други автори, Андрея Илиев бяга от митовете и градските легенди – всяка теза, всяко негово твърдение е подкрепено с документ от архивите или свидетелство на съвременник. Версиите и хипотезите (там, където авторът си е позволил да изгражда такива) относно събития или действия на Гешев са психологически мотивирани и съобразени с особеностите на онзи исторически период.
Разказът започва с младежките години на Гешев – времето, през което се формира характерът му. На вниманието на читателите са представени всички документи от досието му от преди 9 септември 1944 година. В някои от тях са открити любопитни подробности, избягвали досега от вниманието на изследователите. Не са забравени хората, които въвеждат Гешев в професията и го шлифоват, за да израсне като полицай – Стоил Драганов, Петър Амзел, Христо Драголов.
Най-много внимание е отделено на операциите, в които е взел участие – прословутата Витошка конференция, залавянето на “подводничарите” и парашутистите, ударът срещу ЦК на БКП, ежедневната борба със съветското разузнаване... Направен е опит за оценка за приноса му в тези акции, анализ на грешките и заблудите му. Резултатите често влизат в противоречие с шаблона, в който е вкаран Гешев.
Другият акцент на в проучването са последните дни на Гешев. Като използва много документи и свидетелства на негови съвременници, авторът възстановява стъпка по стъпка действията му на 8 и 9 септември 1944 година. Направена е връзка между изчезването на Гешев и назначаването на Ким Филби за резидент на СИС в Цариград. За първи път детайлно са разгледани плановете за издирването на Гешев след 9 септември 1944 г., обединени в издирвателно дело „Овен”. Отделено е внимание на трагедията на близките му, преследвани от новата Държавна сигурност.
Така е кръстена една от главите в солидното документално проучване на Андрея Илиев и това е най-важният въпрос, на който авторът се опитва да отговори.
Оказва се, че образът на лукавия, подъл, хитър, жесток и интелигентен суперполицай е твърде преувеличен и е по-скоро внимателно изграден мит, от който най-голяма полза имат... комунистите след 9. IX. С него лесно могат да оправдаят собствената си грешки и големия брой загинали другари в годините на нелегалната борба.
На практика сериозните успехи на Гешев (разбиването на няколко нелегални печатници, нашумелите случаи с изпратените от Москва парашутисти и подводничари, и пр.) са резултат от по-скоро случайни стечения на обстоятелствата, недостатъчна подготовка на резидентите и неглижирането на действителната обстановка в България (или дори откровеното непознаване на същата) от страна на кукловодите в сянка - функционерите на СССР.
Два-три пъти Гешев наистина е имал възможността да направи реален пробив срещу класовия враг, но възможностите са похабявани заради прибързаност и откровена некадърност. Истинските играчи от онова време всъщност са били съвсем други - Петър Амзел, оглавяващ Отделение "А" преди Гешев, Андрей Праматаров, началник на Отделение "Б", ангажирано с контраразузнаването по времето на Гешев и др.
Разбира се особено ценен в тази книга е опитът да се осветлят фактите за съдбата на Никола Гешев след Деветосептемврийския преврат. Авторът е разгледал двете най-често спрягани версии - бягство през границата с Турция и убийството му на същата, и смятам, че информацията, която получих бе възможно най-изчерпателна и достоверна.