Седемте живота на Мая

by Красимира Стоева

Когато казваше, че пролетта на Вивалди е розова, хората си мислеха, че това е метафора, опит за оригиналност или проява на живо въображение, но Мая наистина виждаше звуци. А понякога и миризми, вкусове и понятия. Тя мечтаеше да стане световно известна художничка, но на нейния 25-ти рожден ден животът изглеждаше по-банален и сив от всякога.

Понякога ни се струва, че сме изпуснали прекрасно бъдеще. Какво щеше да стане, ако бяхме направили това вместо онова? Този новаторски интерактивен роман Ви предлага точно това - преживейте живота на Мая и вземете тези съдбоносни решения!

В какво вярваш? За какво си заслужава да живееш? А в името на какво си струва да умреш? Може ли любовта да победи всичко? Какви компромиси би направил със себе си, за да успееш?

Животът на Мая е пъзел от 99 епизода, 7 различни края и стотици възможни начини да достигнете до тях - от Вас зависи как ще го наредите!

Genres: Gamebooks

168 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Биография в Уикипедия.

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Първият ми живот мина за много добър 5:

Утрепах оня мижав тиранин Свилен, създадох детенце от готин рус пич и ни върнах по живо, по здраво в родината, да правим изкуство сред широко скроени приятели.

Единственото, което не подозирах (и развали отличието), е колко анти-полиаморна е нашата Мая.

(Доколото знам, многоженството в САЩ е характерно само за някои мормонски общности – и то не за всички. В ню ейдж комуните може да има същинска полиамория – всички сме майки и татковци на общите си деца – но „един мъж с много жени“ не съм чувал. Та наистина не очаквах, че баш на такова ще натреса милата героиня...)

~

Втория ми живот оценявам със слаб 2+:

Мая не беше наясно какво иска от него... освен страст. И пълно доверие в човека до себе си.

Все пак имаше достатъчно пипе, за да усети, че страстта към хазарта а) не е страстта, за която си е мечтала тя (хаха, Краси, тая заигравка със значенията умишлена ли е?); б) се нуждае от лечение, като всяко друго пристрастяване. Но не ѝ стигна пипе, за да намери пари за психотерапевт (или да приложи нещо от психологическата литература, която ѝ препоръчаха).

И се натресе във финал а ла Адриан Лазаровски, мир на духа му. Стана ми мъчно, като се сетих за Адриан и какво ли му е било на него...

~

Третият живот ни прекара с 3 на релси:

Мая искаше да бъде добър човек, но вместо това се сдоби със семейство. Разочарованието от несбъднатата мечта я направи прагматична и криволинейна – ту се втурваше да спасява рушащото се домашно огнище, ту хладнокръвно (или просто хладно) го гледаше отстрани, присвила очи и устни.

Е, поне накрая се сбъдна мечтата ѝ за безсмъртие: гените ѝ намериха свое продължение.

Тъпото е, че същото се случи и с гените на бившия ѝ съпруг.

~

Четвъртият живот кривна по релсите към отличен 6 (на релси):

Мая реши да бъде една приземена кариеристка. С вяра в кафената езотерика. (Както е казал някой си Уолт, огромни сме, побираме тълпи.)

Хвърляйки се успоредно към кариерата и мъжа на края на Вселената, пардон, кафената (след като изхвърли безвъзвратно мижитурката тиранин от живота си... и от живота), тя се пльосна два-три пъти от различни страни на океани (различни океани) и последно я видяхме да превъзпитава арт света в интервю за американското братовчедче на „Блясък“.

Way to go!

~

Петият и шестият живот на Мая грабнаха заветния отличен 6:

Този път тя реши да следва призванието си. Но когато видя, че не всичко се подрежда лесно или по план, не се поколеба да се освободи от вътрешните си окови и да остави социалните конвенции зад гърба си. Това я доведе до 1) небивало чувство за радост от личната свобода; 2) мъжа от ръба на кафената чаша.

Но Мая не си позволи да се плъзга по инерция дори по тази полоса, която води от свободата към слободията, от приключенски дух към импулсивния авантюризъм. И в един момент се върна обратно по пътя, който беше проправила.

А на края му някъде там, на поредния му завой, я очакваше избор:

~ дали да търси радостите и любовта стъпка по малка стъпчица

~ или да се хвърли в дълбокото с цялото си

Аз оцених и двата. :)

И сега... не съм сигурен, че искам да търся оставащия седми живот. (А има ли осми, девети...?) Нека спрем тук. Във високото.

Зареяли поглед към вълните – нагоре, надолу; нагоре, надолу – на океана, наречен „живот“.

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Много добра и приятна книжка. Казвам го сериозно, въпреки че не съм й в таргет аудиторията. Пред Мая има много пътища, но кой ще избере и как ще й се стече живота? Одобрявам засегнатата тема за хазарта, много е силна, и си признавам, че бая се измъчих да направя главната героиня проститутка, ама така и не успях. Майтапа настрана, следите ли новата вълна в книгите-игри, вземете си и "Седемте живота на Мая", ако още не сте го направили.

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Като български автор, издал цели три романа в рамките само на една година, Красимира Стоева буди възхищение. Това, което е интересно при нея, е, че творбите ѝ се различават една от друга не само тематично, но и жанрово. Сред тях изпъква особено една и това е „Седемте живота на Мая“. Един различен интерактивен роман, публикуван от „Сдружение Книги-игри“.

Книгите-игри… Те носят един приятен спомен от детството. Те са едно от нещата, с които аз, а и, сигурен съм, много други мои връстници сме израснали. Сегашно време обаче, когато технологиите се развиват толкова стремглаво и има стотици, не – хиляди, приложения и игри за компютри и телефони, по-младите хора сякаш не обръщат внимание на интерактивните романи. За това преди да споделя впечатленията си от „Седемте живота на Мая“, нека представя самите книги игри, които за много хора сигурно са нещо ново и непознато.

В книгата-игра главният герой всъщност се оказва читателят, който постоянно трябва да взима решения и да движи действието напред. За повечето интерактивни романи е ключово наличието на динамика и следването на инструкции с възможности за избор, които водят до един положителен и няколко негативни изхода от ситуация. Подобен сорт творби са отлични за пътувания, за почивни интервали в работата или за междучасия. Книгите-игри са по-добрата алтернатива на кръстословиците, судокото и прочие. А когато самите интерактивни романи са качествени, удоволствието е гарантирано, защото читателят направо става жива част от действието.

Досега, четейки интерактивни романи, ми се е налагало да спасявам кралства, да убивам злодеи, да пътешествам в различни пустинни, зимни и мрачни земи, включително и планети. Помня, че даже имаше една книга-игра, в която си правих баскетболен отбор и играех мачове в американско първенство (доколкото си спомням се казваше „Демоните на NBA“, а авторът беше Майкъл Майндкрайм). За първи път обаче ми се наложи, посредством „Седемте живота на Мая“, да взимам решения за най-обикновен живот. На друго човешко същество…

Мая е човек също като нас. Момиче, което се намира в тази част на от екзистенциалния си път, в която трябва да избере кое е важно за нея. И оттам започва нейното житейско пътешествие, в което ние, читателите, трябва да и дадем посока. Някои хора са достатъчно самоуверени да си мислят, че вземането на решение, особено за друго живо същество, било то близък или просто познат, е лесна работа, но дали наистина е така? В този роман, избирайки, читателят се сблъсква с типичните трудности, премеждия и дилеми, които носи всеки отделен избор. Личността на Мая е доста противоречива. И тук роля също има читателя – да оформи характера ѝ.

Това, което считам за недостатък на книгата, е, че липсват повече житейски истини и философии. Ако творбата беше уплътнена от тях, може би щеше да е безупречна. Имам предвид – това е сериозно четиво. Ако оставяше повече прозрения за читателите, би било по-добре. За сметка на това, авторката се е погрижила сюжетът да е изключително разнообразен, богат и дори – изненадващ. Героинята има богат спектър от възможностти да намери това, което да я дари с щастие или да я погуби вътрешно. И ако в самата книга Мая стигаше до повече прозрения, книгата-игра щеше да е още по-завършена. Философското богатство на една творба �� от солидно значение за изпъкването ѝ в литературното пространство, особено във времена, когато на пазара се бълват хиляди разнообразни книги.

Животът на Мая е като младо дръвче. Израстването или изгниването му зависят от това как читателят го „полива“ и „поддържа“. Смятам, че най-голямата сила на творбата е в това, че няма да загуби силата на внушението си с течение на времето и че винаги ще е актуална. Както за тийнейджъри, които тепърва влизат в месомелачката на живота, така и за възрастни читатели, с деца и познати, които имат нужда от помощ при намирането на насока в живота. Защото чрез тази книга-игра, читателят може да разбере начина, по който работи съдбата. И как нищо не е случайно, а продиктувано от нашите деяния в миналото (така известният на всички ефект на пеперудата).

Със сигурност ще запомните тази творба. Защото Мая… сякаш наистина е жива. Дали в самите нас или в обкръжението ни?!

Извървете пътя ѝ, помогнете ѝ да го направи. За да опознаете още по-добре себе си

[Красимира · Rating 5 out of 5]

Отдавна исках да напиша книга, която да отговаря на въроса "Ами ако...?". Със "Седемте живота на Мая" се опитах да разнищя живота на героинята с всички превратности, успехи, провали, щастливи случайности и неизбежни разочарования, които би преживяла, взимайки различни решения. Отделните прочити могат да се разглеждат като парарелни измерения, в които Мая понякога постига триумф, друг път я сполетява безславен трагичен край или пък тя просто остава в света на безличното обичайно ежедневие.
За мен книгата е ескпериментална, защото е първият ми опит в интерактивната литература. Също така е и произведение, в която за първи път си позволих свободата да убия герои, които харесвам, или да им дам възможност да извършат грешки, които иначе не бих допуснала. Доволна съм от резултата и се надявам романът да достигне до читатели, които да се забавляват с него и с удоволствие да потърсят седемте края :)

[Десислава Сивилова · Rating 4 out of 5]

Това беше първият ми сблъсък с интерактивен роман. Оказа се направо... пристрастяващо! Толкова се надъхах, че няма да мирясам, докато не изчета всяко възможно разклоненийце, въпреки че вече открих седемте възможни края, някои по няколко пъти. Имам един любим от тях, два, които ми допаднаха, един средна работа... и останалите три по-добре да не споменавам. Интересното е, че точно този, който ми хареса най-много, открих на емнайсетото преиграване, тоест никак, никак не е лесно да се стигне до него. :) Доста реалистично, всъщност.

Като цяло сюжетът (така де, сюжетИТЕ) са интригуващи и увличат, и се развиват доста логично спрямо изборите. Ще ми се да опознавахме самата Мая малко по-добре, преди да се впуснем в приключението, за да можем истински да се поставим на нейно място и да изживеем *нейния* живот – а не да ѝ налагаме собствените си разбирания. Това и сега става, разбира се, но на по-късен етап. Виж, приятелят ѝ веднага го заподозрях що за стока е... но някои разкрития надминаха и най-смелите ми предположения. И въпреки че АЗ бих му била шута на секундата, беше страшно интересно да разбера какво би станало, ако...

Ако трябва да посоча нещо, което не ми допадна, то е начинът, по който са поднесени изборите. Твърде генерализиращ ми се стори, сякаш решаваме по принцип, а не въз основа на конкретната ситуация и участници. Сякаш човек би могъл да бъде винаги оптимист, или авантюрист, или кариерист... Аз се стараех да преценявам според дадените обстоятелства (и нагласа на героинята), а не заради някакви принципни убеждения.

Усетих известна клишираност във второстепенните герои (консервативната предпазлива майка, братът бунтар, подкрепящата приятелка), предсказуемост в държанието и репликите им, но предполагам подобни „котви“ са нужни, за да спомагат за движението на повествованието в определени русла. Свилен, колкото и да ми беше антипатичен, поне имаше дълбочина.

Като цяло препоръчвам книгата на любители на съвременните истории – и на алтернативните вселени, защото няма как да не ми напомни на „Среднощната библиотека“ на Мат Хейг например. С разликата, че тук изборите прави читателят, което е хем вълнуващо... хем огромна отговорност! А мен преживяването ме надъха да посегна към класически (като формат) книги-игри, където героят си ТИ. Да видим там на кой опит ще открия щастливия край...

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Разклоненията на живота
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)

„Седемте живота на Мая“ (Сдружение „Книги-игри“, 2015) е първата книга-игра (в случая е интерактивен роман), която чета и може спокойно да кажа, че ми беше доста забавно. Особената корица намеква за многобройните възможности един човек да изживее живота си, като прави избор след избор и постоянно се стреми да вземе най-добрите решения за себе си. Точно това е и идеята на този вид книги. Изобщо не ме притесни възможността да контролирам живота на жена, въпреки че по-добре бих усетил нещата, ако главният герой беше мъж. Самата книга не ми се стори специално написана за дамска аудитория, тъй че нямах особени притеснения дали ще вървя в правилната посока. Всъщност „правилна посока“ е условно казано, защото на мен ми се прииска да вкарам повече драма в живота на Мая, за я „разкърша“, така да се каже, за да има повече екшън и изненадващи обрати. Получи се наистина като приключение, макар и кратко. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)

[Buhtichka · Rating 4 out of 5]

Прочетох всичко. В началото леко се ядосвах, имах чувството, че избора ми е доста ограничен и все води към тъжен финал. Но може би такава е действителността. Всъщност историята в България беше доста реалистична. А някои от вариантите водеха до доста интересен и неочакван развой. Стори ми се кратка.

[Стефан Стефанов · Rating 5 out of 5]

Най-после намерих настроение за да се потопя в целящия (може би) дамска публика интерактивен роман. Красимира ни показва, че тип книга-игра може да заинтригува читателя и без наличието на чудовища, магии и сложни системи - достатъчно е да му позволиш да поеме контрол над на пръв поглед обикновения живот на главния персонаж. Изборите, поставени пред Мая, изглеждат нерационални, трудно предвидими и истински - сякаш там наистина я има младата художничка, която не знае какво да прави със живота си. Всяко решение, което вземете вместо нея, ще я поставя в нова предизвикателна ситуация и до последно няма да знаете, дали я водите към щастливо начало или тъжен край.

Първият ми опит да вляза под кожата на Мая завърши в новините, а вторият - до онова, което за мен е началото на щастлив живот. Към каква съдба ще я поведете Вие? :)

[Любопитка · Rating 4 out of 5]

Книгата е много интересна като замисъл, добре изпълнена и приятно, разтоварващо четиво с елементи на лично приключение, което повдига провокативни въпроси и те кара да се замислиш за важността на лесните и на пръв поглед ежедневни решения, които взимаме и как те могат да повлияят на цялата ни съдба. Понякога успеха ни чака зад ъгъла, но се изисква малко смелост да завием и да го сграбчим. Определено препоръчвам не само на дамската половина, но и на мъжката такава да погледне за малко живота през очите на Мая и да се опита да взема решения от нейно име. Само когато човек походи с обувките на друг може да започне поне малко да го разбира.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Katri Mei Lightdeth · Rating 4 out of 5]

http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...

Почти стана време да мислим за Пролетния панаир на книгата, но аз все още си се радвам на придобивките от Коледния панаир.

Постепенно започвам да се запознавам все повече и повече с различните жанрове и българските книги-игри, които през 90-те години съм пропуснала (когато е бил техният връх). Още не съм започнала да се връщам към старите издания, затова пък новите са ми достатъчно интересни.

"Седемте живота на Мая" от Красимира Стоева (Сдружение "Книги-игри", 2015) гордо мога да заявя, че е една от първите книги-игри, които чета (всъщност третата) и ми допадна изключително много. Е, поне според ситуацията, която проследих, докато разлиствах напред-назад страниците.

[Miroslav Petrov · Rating 5 out of 5]

„Седемте Живота на Мая” е смел и бих казал по моему много сполучлив опит за интерактивен роман /книга-игра/ за пораснали деца. Защото общо взето и до ден днешен, с новата вълна на книгите-игри, тяхната аудитория си остават предимно онези читатели от 90-те години, като мен, които в гимназията израснаха с тях, и които книгите игри-водеха към различни приключения. В онези години те по-своята същност бяха опростен заместител на по-късно придобилите известност ролеви игри у нас, или настолните игри.
В „Седемте живота на Мая” са застъпени обикновени социални теми и отношения, разкриват се мечтите и стремежите на едно младо 25 годишно момиче, което иска да стане художничка, но се бори със скучната икономика в университета и с все още сковаващите малкото градче, в което живее норми на обществото и възпитанието. От тази гледна точка, и през призмата на съвременното общество, в което живеем бих казал, че атмосферата е малко идеализирана, поне за нашето съвремие. Подходяща е за онзи преходен период в началото на 90-те и настъпилите демократични промени. Но това е дреболия, цялостното усещане за историята е много добро.
Историята надали ще се понрави толкова на класическите почитатели на жанра книги-игри, защото в нея няма битки, няма приключения. Има по скоро варианти на една житейска съдба, която отвежда героинята към различни краища, някои от които с трагичен завършек. Но пък и такъв е самия човешки живот. Променлив зависещ от случайни стъпки и решения.
Предполагам с малко повече текст книгата би станала още по –жива и пълнокръвна, и тези седем края към които някой път се стига прекалено бързо, биха били още по –вълнуващи и с различни леки вариации. Предвид ограничения обем обаче, произведението мисля е постигнало оптимален ефект.
В заключение ще кажа, че се е получил един чудесен социален експеримент и книга-игра, която би допаднала наистина на онези по-зрели читатели, които не търсят в книгите –игри само механиката, битките с дракони и чудовища, и трупането на точки. „Седемте живота на Мая” повдига въпроси за мястото на човек в големия свят, и за това как решенията ни определят битието – нещо за което понякога не се замисляме толкова.
Затова и давам максималната оценка за книгата и я препоръчвам на онези почитатели на книгите-игри, които искат да преживеят едно по-различно нестандартно приключение.

[Непокорна · Rating 5 out of 5]

Наистина ми допадна. Определелено бях любопитна да видя всички възможни краища от първо лице :D . Да си призная, след прочитеането на Предговора, реших да вземам нестандартни за мен решения. Хареса ми изключително, да се държа по неприсъщ за мен начин, а самата книга го предразполага. Да, вземах безрасъдни решения и завърши с Happy end. Приятна, лека с много различни истории, определено бих прочела и други неща от този автор :) .

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Много приятно впечатлен от разнообразните сюжетни развития, гладкия стил и реалистичните житейски случки!

[Yanko Velkov · Rating 4 out of 5]

На корицата прави впечатление надписът "интерактивен роман", вместо вездесъщото "книга-игра". Дали е защото авторът иска да звучи малко по-сериозно, или в действителност става въпрос за нещо по-различно? Определено второто.

Преминаването през наглед скромните 99 епизода зависи от това кой от 44-те предоставени ви избора ще вземете. Доста бързо става ясно, че решенията не се делят на правилни и грешни, т.е. не се налага да обмисляш кой е най-прекият път към победата и да търсиш следващият епизод със затаен дъх и готовност за връщане обратно, в случай, че в дъното му те чака надпис "Край". Вместо това в края на дадения откъс трябва да решиш в каква посока да се развие историята, която си започнал. Това беше една от редките възможности да вляза под кожата - пък макар и хартиена - на жена, и да избера на къде да я насоча така, както бих го направил аз самият на нейно място, да я поведа по стъпките към това, което ми се струва средностатистистическата извадка за някой в нейното положение, или да се хвърля в неизвестното, взимайки рисковани решения, удобно защитен от полу-божествената ми роля на читател-играч:)

Заглавието не е подвеждащо и вашата история може да завърши по няколко, доста различни начина. Всички до един звучат реалистично (макар че- за да бъдем честни - вероятността някои от по-хубавите да се случат в действителност е символична!) и извадени от общото не биха направили впечатление - ще получите кратък разказ за обикновенния живот на едно обикновенно момиче, който не се различава от милиони други. Но заедно седемте й живота се превръщат в нещо друго. Картина от възможности, гигантски лабиринт, гледан отгоре или дърво с разпростиращи се клони, в края на които те чака понякога сочна ябълка, друг път изсъхнало листо... според това как го усетиш лично:)

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 5 out of 5]

Това в никакъв случай не е книга-игра! Книгите игри разказват за бойци, магии, тролове и смъртта е някак отдалечена. Докато в Седемте живота на Мая игровият момент никак не е игрови - взимат се съдбоносни решения, отговаря се на въпроси, засягащи реалността, в която живеем. И както винаги Красимира Стоева ни представя изключително увлекателно един много сериозен проблем в цялата му отвратителна мащабност - хазарта. Другите проблеми, с които се сблъскваме са по-малко болезнени, но само защото са фон, обща картина на живота в родината - това, че щатите са страната на големите възможности е вярно; това, че в България животът е по-кротък и възможностите са по-малки, е добре показано. От изчитането на романа и разиграването на всички възможни избори, стана ясно, че смъртта е еднакво вероятен изход и у нас, и в другата страна. Успехът там - малко по-вероятен, а останалите възможности - по-интересни.
Любимите ми епизоди са свързани със скиталчеството и уличното изкуство на Мая.

[Gitanjili · Rating 2 out of 5]

Оценката ми изглежда слаба, но всъщност не е. Казвам, че книгата е ок. Тя е книжният вариант на гледаем български филм: сива, без никакви съществени детайли, които понякога са необходими, доста мрачна. Мизерия и безнадеждност лъха от всяка стъпка на Мая. Разговорите между георите са напълно изкуствени. Четима е, грамотно е написана, и има два варианта на сценария, които не са лоши и в които смъртта застига само един човек. Каквото и да правим, не можем да го спасим. Това, което ми хареса и мисля, че разбрах е, че можем да спасим само себе си и понякога трябва да се борим за това. . Но имаше някои твърде грозни епизоди - напълно незаслужени шамари от зла съдба, които не мога да простя. Общо взето контролът върху събитията е малък, има някакъв макар и ограничен избор, щастието не съществува. Очаквах нещо повече.