What do you think?
Rate this book
Victim #2
Гладиаторите на Есмералда
Третото хилядолетие е настъпило.
Безмилостни войни, екологични бедствия и нещастия са превърнали Америка в свят на разрухата, бедността и престъпленията. Но далеч на юг, в океана, остров Есмералда е оазис на богатството, красотата и… смъртта. Международен консорциум е превърнал острова в Ловен свят. Правилата са прости — компютър разделя желаещите на Ловци и Жертви и определя гладиаторските двойки. Ловците преследват своите жертви с всякакви оръжия и са длъжни да ги убият, за да получат Голямата награда.
Безмилостни войни, екологични бедствия и нещастия са превърнали Америка в свят на разрухата, бедността и престъпленията. Но далеч на юг, в океана, остров Есмералда е оазис на богатството, красотата и… смъртта. Международен консорциум е превърнал острова в Ловен свят. Правилата са прости — компютър разделя желаещите на Ловци и Жертви и определя гладиаторските двойки. Ловците преследват своите жертви с всякакви оръжия и са длъжни да ги убият, за да получат Голямата награда.
224 pages, Paperback
Published January 1, 1992
5 people are currently reading
207 people want to read
About the author
Robert Sheckley
1,394 books667 followersOne of science fiction's great humorists, Sheckley was a prolific short story writer beginning in 1952 with titles including "Specialist", "Pilgrimage to Earth", "Warm", "The Prize of Peril", and "Seventh Victim", collected in volumes from Untouched by Human Hands (1954) to Is That What People Do? (1984) and a five-volume set of Collected Stories (1991). His first novel, Immortality, Inc. (1958), was followed by The Status Civilization (1960), Journey Beyond Tomorrow (1962), Mindswap (1966), and several others. Sheckley served as fiction editor for Omni magazine from January 1980 through September 1981, and was named Author Emeritus by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2001.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
June 16, 2019
Много любима книжка, която съм чел и препрочитал доста пъти през годините. Ако не се лъжа тя е и първият ми по-мащабен сблъсък с Робърт Шекли, преди това бях срещал само отделни негови разкази в антологии (Складът на световете) и списания ("Космос"), а култовият сборник Недокоснат от човешки ръце, издаден още през 1983 в Библиотека "Галактика", докоснах година или две по-късно - през студентството в Пловдив.
"Гладиаторите на Есмералда" ни запознава с една опустошена от екологични катастрофи, войни и икономически рецесии планета, в т.ч. Северна Америка. Животните са почти напълно изтребени, джунглите са превърнати в пустини, човечеството е на път да се самоунищожи, но това по никакъв начин не е променило смъртоносните му нагони. Нещо повече - убийството е ценна "стока", а един от Бахамските острови, Есмералда, щедро я предлага на всеки, достатъчно имотен, глупав или двете заедно, за да се запише в Лова. Чувството за хумор на Шекли е уникално, свежите сюжетни хрумки буквално извират от всяка страница, единственият минус е претупаният край, но това по никакъв начин не може да промени отношението ми към тази книга. Почти тридесет години по-късно от мига, в който я разлистих за първи път, я намерих все така увлекателна, преводът, на фона на някои 90's-недоразумения, е отличен, а оформлението на Текла Алексиева, макар и различаващо се от арта в Библиотека "Галактика", е традиционно за нея хващащо окото и запомнящо се.
"Гладиаторите на Есмералда" ни запознава с една опустошена от екологични катастрофи, войни и икономически рецесии планета, в т.ч. Северна Америка. Животните са почти напълно изтребени, джунглите са превърнати в пустини, човечеството е на път да се самоунищожи, но това по никакъв начин не е променило смъртоносните му нагони. Нещо повече - убийството е ценна "стока", а един от Бахамските острови, Есмералда, щедро я предлага на всеки, достатъчно имотен, глупав или двете заедно, за да се запише в Лова. Чувството за хумор на Шекли е уникално, свежите сюжетни хрумки буквално извират от всяка страница, единственият минус е претупаният край, но това по никакъв начин не може да промени отношението ми към тази книга. Почти тридесет години по-късно от мига, в който я разлистих за първи път, я намерих все така увлекателна, преводът, на фона на някои 90's-недоразумения, е отличен, а оформлението на Текла Алексиева, макар и различаващо се от арта в Библиотека "Галактика", е традиционно за нея хващащо окото и запомнящо се.
April 5, 2022
This sequel to the Tenth Victim is arguably the worst novel written by Robert Sheckley. The story's droll to such a degree with its wandering plot, inconsistent characters and complete lack of any idea (which is not so unusual or condemning for Sheckley's stories per se), that it isn't even funny.
December 7, 2018
Втората книга от цикъла Жертва предлага една доста развита алтернатива на света от „Десетата жертва.” Изминало е близо хилядолетие от събитията в предходната. Светът е разсипан, а основната маса от човечеството се е върнала до едино ниво на едва ли не племенно оцеляване, а дълбоко отделилите се и окупали богаташи използват най-добрата част от него за лични забавления, плацдарм за които е остров Есмералда в Карибския басеин.
Главният герой преминава през една разрушена Америка със собствени правила и пълна липса на закони. Човешкото и скотското са се сляли в една сплав гарнирана с първобитност и остатъчна технология, която на мен поне, звучи плашещо реалистично, за малкото страници обхващащи пътуването. Накрая достига на Есмералда - остров за забавления на който Ловът е разрешен, даже задължителен, а популацията се поддържа от безумни самоубийствени правила. Там се записва за Ловец – играта вече ни е позната от „Десетата жертва”, но правилата са променени, както и технологиите. След щастливо стечение на обстоятелствата, успява да не загине, но попада в Игрите – съвременен вариант на гладияторските боеве в който абсурда достига до кресчендо.
Тук Шекли е намалил бруталното осмиване на съвремените нрави до дълбоко режещ сарказъм. Този вариант доста повече ми допада.
Има и трета, която много ясно не е превеждана. Защо да довършваме каквото и да било? Па макар и от доказано продаваем автор.
Главният герой преминава през една разрушена Америка със собствени правила и пълна липса на закони. Човешкото и скотското са се сляли в една сплав гарнирана с първобитност и остатъчна технология, която на мен поне, звучи плашещо реалистично, за малкото страници обхващащи пътуването. Накрая достига на Есмералда - остров за забавления на който Ловът е разрешен, даже задължителен, а популацията се поддържа от безумни самоубийствени правила. Там се записва за Ловец – играта вече ни е позната от „Десетата жертва”, но правилата са променени, както и технологиите. След щастливо стечение на обстоятелствата, успява да не загине, но попада в Игрите – съвременен вариант на гладияторските боеве в който абсурда достига до кресчендо.
Тук Шекли е намалил бруталното осмиване на съвремените нрави до дълбоко режещ сарказъм. Този вариант доста повече ми допада.
Има и трета, която много ясно не е превеждана. Защо да довършваме каквото и да било? Па макар и от доказано продаваем автор.
February 19, 2023
Какой-то прямо невероятный мусор, для Шекли, у которого почти все удачно, это очень необычно.
February 8, 2023
Before there was hunger games, or battle Royale, or Running man. there was this novel called "7th Victim". You know how people say that violent people like serial killers should be put on a deserted jungle island away from society and they can indulge in their homicidal tendencies?.
Sequel to 7th Victim, where Earth has suffered from an absolute collapse: economic, ecologic, pandemics, warfare, gang warfare violent crime. The government resorts to a Gladiatorial contest "called the "Hunt". where violent members of society of all ages and stripes are legalized to murder fellow psychos as both victim and hunter in suburbia. (Later a Italian movie 10th Victim)
Victim Prime follows your typical twisted parody of post 20th century hyper consumer-miltary American post apocalyptic wasteland. (Ie Robocop, Smash TV,) . Set on a tropical island purchased and settled by the super wealthy thaonsphile society. called "Hunt World" decades later where the hunt is more refined into a "Hunger Games like contest" hunters must survive 10 hunts and hunt 10. Harold Erman, embarks to Florida to on a Oddesy through the East coast polluted wasteland full of comical gangs of raiders. He is given the mission of entering the contest and sending some of his earnings home to a ghost town in Keene Valley, NY, when the last of their meat processing machinery has broken down and the nearest mechanic shop is miles away' no machinery to fix the machinery'.
Hunt World: A society that celebrates hazardous high risk life styles by law. Such as driving faster than the speed limit on freeways overpasses with sharp turns, playing hot potato with pipe bombs, intentional overdosing during Saturlania, and of course the Hunt.
Sequel to 7th Victim, where Earth has suffered from an absolute collapse: economic, ecologic, pandemics, warfare, gang warfare violent crime. The government resorts to a Gladiatorial contest "called the "Hunt". where violent members of society of all ages and stripes are legalized to murder fellow psychos as both victim and hunter in suburbia. (Later a Italian movie 10th Victim)
Victim Prime follows your typical twisted parody of post 20th century hyper consumer-miltary American post apocalyptic wasteland. (Ie Robocop, Smash TV,) . Set on a tropical island purchased and settled by the super wealthy thaonsphile society. called "Hunt World" decades later where the hunt is more refined into a "Hunger Games like contest" hunters must survive 10 hunts and hunt 10. Harold Erman, embarks to Florida to on a Oddesy through the East coast polluted wasteland full of comical gangs of raiders. He is given the mission of entering the contest and sending some of his earnings home to a ghost town in Keene Valley, NY, when the last of their meat processing machinery has broken down and the nearest mechanic shop is miles away' no machinery to fix the machinery'.
Hunt World: A society that celebrates hazardous high risk life styles by law. Such as driving faster than the speed limit on freeways overpasses with sharp turns, playing hot potato with pipe bombs, intentional overdosing during Saturlania, and of course the Hunt.
May 2, 2018
Sheckley racconti 1 - Sheckley romanzi 0
Nel crudele gioco Hunter/Prey, lo Sheckley scrittore di racconti si sbarazza senza troppa difficoltà dello Sheckley romanziere. Si riprende il tema del futuro distopico, qui con uno spruzzo di post-apocalittico (guerre nucleari, virus letali, scarsità di risorse...Mad Max incontra Kenshiro e l'esercito delle 12 scimmie), in cui l'assassinio non solo è legale, ma una sorta di altamente remunerativo sport con appassionati sparsi per tutto il globo. Chi sceglie di partecipare alla Caccia non ha che da recarsi sull'isola caraibica di Esmeralda, passare gli appositi test e ottenere l'iscrizione: dovrà svolgere, a turno, il ruolo di cacciatore e di preda.
Nel racconto La decima vittima (che nell'originale era seventh, mumble) il meccanismo del "gioco" risultava interessante: qui perde fascino, trasportato in una sorta di Disneyland dell'assassinio, caratterizzata da rituali a metà tra il Carnevale di Rio e i ludi romani.
Cosa salvare, per arrivare alla seconda stella? La critica alla società del tardo XX secolo: litigiosità che porta alla distruzione nucleare, ingordigia personale a danno della sopravvivenza di pianeta e abitanti, spettacolarizzazione della violenza. Il minimo sindacale, insomma.
OST Fear Factory, Hunter/Killer https://www.youtube.com/watch?v=mSKL2...
Nel crudele gioco Hunter/Prey, lo Sheckley scrittore di racconti si sbarazza senza troppa difficoltà dello Sheckley romanziere. Si riprende il tema del futuro distopico, qui con uno spruzzo di post-apocalittico (guerre nucleari, virus letali, scarsità di risorse...Mad Max incontra Kenshiro e l'esercito delle 12 scimmie), in cui l'assassinio non solo è legale, ma una sorta di altamente remunerativo sport con appassionati sparsi per tutto il globo. Chi sceglie di partecipare alla Caccia non ha che da recarsi sull'isola caraibica di Esmeralda, passare gli appositi test e ottenere l'iscrizione: dovrà svolgere, a turno, il ruolo di cacciatore e di preda.
Nel racconto La decima vittima (che nell'originale era seventh, mumble) il meccanismo del "gioco" risultava interessante: qui perde fascino, trasportato in una sorta di Disneyland dell'assassinio, caratterizzata da rituali a metà tra il Carnevale di Rio e i ludi romani.
Cosa salvare, per arrivare alla seconda stella? La critica alla società del tardo XX secolo: litigiosità che porta alla distruzione nucleare, ingordigia personale a danno della sopravvivenza di pianeta e abitanti, spettacolarizzazione della violenza. Il minimo sindacale, insomma.
OST Fear Factory, Hunter/Killer https://www.youtube.com/watch?v=mSKL2...
October 6, 2015
Pretty weak - logically inconsistent, silly (in a bad way), and somewhat pointless. Whatever there is of social satire entirely fails to make any sort of impression (and it's probably not just the almost-30-years since it was written).
May 23, 2021
Ця повість-ідеальна ілюстрація того, що було б якби "Running man" Кінга адаптували брати Коена. Деякі сцени насильства, вбивства викликають дикий сміх, попри всю свою чорноту і все ж, Шеклі навіть тут залишається гуманістом, який вірить в людство
June 27, 2018
Pulpy, nasty fun. I wish the ending had a bit more oomph; it feels rather abrupt.
June 27, 2025
Първи сблъсък с Шекли – и то какъв!
“Гладиаторите на Есмералда” е първата книга на Робърт Шекли, която чета – и меко казано съм изненадан. Очаквах някаква класическа антиутопия или ретро фантастика, но Шекли ме удари с нещо много по-остро, по-саркастично и по-забавно, отколкото предполагах. Почеркът му е наистина уникален – хем те кара да се смееш, хем в същото време те кара да се замислиш колко близо до абсурда е нашият свят.
Постапокалиптичният свят, който рисува – една изпепелена от войни и упадък Америка, в която хората са се върнали към племенно съществуване, докато богатите се забавляват на остров Есмералда – е едновременно страховит и сатиричен. Сюжетът е динамичен, а героите – странни, цинични, но някак живи и реални. Чувството за хумор е точно в моя стил – черно, рязко и точно в целта.
Без излишна патетика – влюбих се в стила на Шекли. Определено ще продължа да чета още негови книги. Чудя се как е останал извън полезрението ми досега. Но по-добре късно, отколкото никога!
“Гладиаторите на Есмералда” е първата книга на Робърт Шекли, която чета – и меко казано съм изненадан. Очаквах някаква класическа антиутопия или ретро фантастика, но Шекли ме удари с нещо много по-остро, по-саркастично и по-забавно, отколкото предполагах. Почеркът му е наистина уникален – хем те кара да се смееш, хем в същото време те кара да се замислиш колко близо до абсурда е нашият свят.
Постапокалиптичният свят, който рисува – една изпепелена от войни и упадък Америка, в която хората са се върнали към племенно съществуване, докато богатите се забавляват на остров Есмералда – е едновременно страховит и сатиричен. Сюжетът е динамичен, а героите – странни, цинични, но някак живи и реални. Чувството за хумор е точно в моя стил – черно, рязко и точно в целта.
Без излишна патетика – влюбих се в стила на Шекли. Определено ще продължа да чета още негови книги. Чудя се как е останал извън полезрението ми досега. Но по-добре късно, отколкото никога!
August 2, 2025
Kažkaip nuo pirmų lapų tikėjausi, kad bus neįdomi, bet ši knyga maloniai nustebino. Visai neblogai. :)
Read
October 23, 2025very light wear light toning to pages 12mo - over 6¾" - 7¾" tall. Mass Market Paperback.
March 2, 2017
Se dovessi associare a un autore le mie prime esperienze di lettura immersiva, sarei costretto a citare Robert Sheckley. Quando mi capitò di mettere le zampe su un volumone dalla copertina grigio metallica che includeva il memorabile “Anonima Aldilà”, leggevo già da un po’ e con profondo diletto. Ciò nonostante, fu la prima occasione in cui provai quella misteriosa sospensione dal tempo che un libro può regalare: stimoli della fame e della sete svaniti, vescica che raddoppia opportunamente la sua dimensione, comprensione dello scorrere del tempo totalmente azzerata.
Nonostante il mio sviluppatissimo ego di lettore, concreto fin dalla più tenera età, mentirei se affermassi che a colpirmi era stato qualcosa in più della trama. Nelle ultime notti ho avuto tra le mani Vittime a premio, e ho (ri)cominciato a comprendere meglio in cosa risieda la cifra stilistica di Scheckley.
Vittime a premi è ambientato in un futuro distopico, un mondo annientato dalla stupidità umana e ridotto a ricercare sopravvivenza persino in una sorta di antesignano dei reality show: è ambientato ad Esmeralda, isoletta caraibica venduta a privati che l’hanno trasformata nel set di uno spettacolo senza soluzione di continuità. Ad Huntworld si entra per due motivi: o si è Cacciatori (disposti cioè a uccidere e farsi uccidere) o ci entra da turusti, per “godere” di un Colosseo post-moderno in cui gli uomini si battono fra di loro e non contro animali esotici.
(Parentesi che vale come N.B.: Vittime a premio è del 1987, quando la metà dei protagonisti di Hunger Games erano ancora un’ipotesi biologica)
Quello che colpisce nei romanzi di Sheckley è la capacità di azzeccare sempre perfettamente l’equilibrio tra un cinismo ironico (che muove inevitabilmente al sorriso) e una descrizione di quello che potremmo diventare (che spegne il sorriso e lo tramuta in fosco pensiero). E’ inevitabile farsi una sanissima risata con la scena del poliziotto che ferma il protagonista al volante rimproverandolo per una guida troppo coscienziosa (“Non ha visto il cartello: Curva pericolosa – Accelerare?”) ma, qualche pagina dopo, viene dato il via ai Saturnali (una sorta di gran Carnevale dell’omicidio) e l’intento satirico si vena di critica sociale, rendendo evidente che nella parodia del geniale autore di fantascienza spunta una riflessione sul valore della Vita oggi, sulla pervasione da mass-media, su ogni-cosa-diviene-spettacolo.
Tutto talmente bello da perdonare a Vittime a premio un finale che non conclude e che a me è apparso un filino tirato via.
E comunque, gran scrittore Robert Sheckley.
http://capitolo23.com/2017/03/02/vitt...
Nonostante il mio sviluppatissimo ego di lettore, concreto fin dalla più tenera età, mentirei se affermassi che a colpirmi era stato qualcosa in più della trama. Nelle ultime notti ho avuto tra le mani Vittime a premio, e ho (ri)cominciato a comprendere meglio in cosa risieda la cifra stilistica di Scheckley.
Vittime a premi è ambientato in un futuro distopico, un mondo annientato dalla stupidità umana e ridotto a ricercare sopravvivenza persino in una sorta di antesignano dei reality show: è ambientato ad Esmeralda, isoletta caraibica venduta a privati che l’hanno trasformata nel set di uno spettacolo senza soluzione di continuità. Ad Huntworld si entra per due motivi: o si è Cacciatori (disposti cioè a uccidere e farsi uccidere) o ci entra da turusti, per “godere” di un Colosseo post-moderno in cui gli uomini si battono fra di loro e non contro animali esotici.
(Parentesi che vale come N.B.: Vittime a premio è del 1987, quando la metà dei protagonisti di Hunger Games erano ancora un’ipotesi biologica)
Quello che colpisce nei romanzi di Sheckley è la capacità di azzeccare sempre perfettamente l’equilibrio tra un cinismo ironico (che muove inevitabilmente al sorriso) e una descrizione di quello che potremmo diventare (che spegne il sorriso e lo tramuta in fosco pensiero). E’ inevitabile farsi una sanissima risata con la scena del poliziotto che ferma il protagonista al volante rimproverandolo per una guida troppo coscienziosa (“Non ha visto il cartello: Curva pericolosa – Accelerare?”) ma, qualche pagina dopo, viene dato il via ai Saturnali (una sorta di gran Carnevale dell’omicidio) e l’intento satirico si vena di critica sociale, rendendo evidente che nella parodia del geniale autore di fantascienza spunta una riflessione sul valore della Vita oggi, sulla pervasione da mass-media, su ogni-cosa-diviene-spettacolo.
Tutto talmente bello da perdonare a Vittime a premio un finale che non conclude e che a me è apparso un filino tirato via.
E comunque, gran scrittore Robert Sheckley.
http://capitolo23.com/2017/03/02/vitt...
October 12, 2020
Vittime a premio è un libro che prosegue un filone fortunato. Non dobbiamo attenderci perciò niente di alternativo e rivoluzionario, rispetto alle soluzioni stilistiche e contenutistiche già prospettate in The sevent victim e in tanti altri racconti di sapore apocalittico, suoi e di altri autori. Rispetto alle storie e ai film d’impostazione postapocalittica, cui il romanzo appartiene, Sheckley adotta toni da commedia, rifiutando l’impostazione tragica caratteristica del genere. L’atteggiamento è più quello del filosofico Swift che quello drammatico di Orwell o di Jack London. La scrittura è piacevole e ben condotta, a differenza di quella sciatta e approssimativa di molta fantascienza commerciale novecentesca, ma scarseggia il coinvolgimento emozionale del lettore. Il gioco è troppo scoperto, la dimensione comica e le considerazioni ironiche troppo evidenti perché il lettore riesca ad appassionarsi alla trama. La conseguenza è che il lettore, annoiato, ha spesso la tentazione di abbandonare la fatica della lettura per passare a qualcosa di più coinvolgente. E’ probabilmente questo il limite di Scheckley e di tanti altri autori di fantascienza, abili costruttori di racconti brevi, ma affaticati costruttori di trame da romanzo.
Lo scenario proposto nel romanzo è quello di un’umanità votata all’autodistruzione e al divertimento senza limiti morali, in un mondo ormai irrimediabilmente compromesso dal punto di vista ambientale. La morte è ricercata e desiderata, la vita umana è meno importante di un attimo di gloria o di puro divertimento. L’unico valore che pare resistere è proprio la gloria, che si ottiene uccidendo avversari nella caccia o nei giochi, che sembrano una rappresentazione esasperata del modello romano dei circenses. Il rovesciamento valoriale addirittura risulta il vero protagonista del romanzo, che racconta le avventure di un giovane cacciatore di uomini nel paradiso economico dell’isola di Esmeralda: una distopia totale, in cui la vita e il destino dei personaggi hanno ben poco impatto sulla narrazione, che permane in una cosciente dimensione ludica.
Lo scenario proposto nel romanzo è quello di un’umanità votata all’autodistruzione e al divertimento senza limiti morali, in un mondo ormai irrimediabilmente compromesso dal punto di vista ambientale. La morte è ricercata e desiderata, la vita umana è meno importante di un attimo di gloria o di puro divertimento. L’unico valore che pare resistere è proprio la gloria, che si ottiene uccidendo avversari nella caccia o nei giochi, che sembrano una rappresentazione esasperata del modello romano dei circenses. Il rovesciamento valoriale addirittura risulta il vero protagonista del romanzo, che racconta le avventure di un giovane cacciatore di uomini nel paradiso economico dell’isola di Esmeralda: una distopia totale, in cui la vita e il destino dei personaggi hanno ben poco impatto sulla narrazione, che permane in una cosciente dimensione ludica.
June 15, 2013
Il libro riesce a descrivere con un misurato mix di cinismo e grottesca ironia un paese, Huntworld, dove l'omicidi è legale e costituisce lo sport nazionale, oltre che la principale fonte di introiti nell'unico paese ricco di un mondo finito a scatafascio.
Il tutto senza sfociare in eccessi di violenza gratuita e senza ricorrere a descrizioni splatter, cosa lodevole per quel che mi riguarda.
Il tema principale è la perdita del valore della vita umana, anche della propria, che è meglio consumare rapidamente in un lampo di gloria nel ruolo di Cacciatore o di Preda, piuttosto che prolungarla a lungo in pianeta morente, rovinato dagli effetti delle guerre e dei disastri ambientali.
Particolarmente divertenti, nella parte finale, la descrizione della cerimonia d'apertura dei Saturnali, la festività principale locale, con giochi ed esibizioni mortali: i Clown Suicidi, i Veicolanti, Pedoni e Motorist. Le Motofalci, I Duellanti Funamboli e IFreesbee della Morte ed il Gran Duello.
Purtroppo mi aspettavo di più a livello di trama e di sicuro gli spunti per sviluppare un intreccio un poco più articolato non mancavano. La storia fnisce con quella che mi sembra una tappa importante nel percorso del protagonista, ma non certo con la sua conclusione. Evidentemente l'autore non era dello stesso avviso. Alla fine del libro rimane in bocca il sapore di un'ambientazione riuscita ma di personaggi che non sono stati sfruttati appieno e la voglia di sapere che strade avrebbero potuto intraprendere.
Il tutto senza sfociare in eccessi di violenza gratuita e senza ricorrere a descrizioni splatter, cosa lodevole per quel che mi riguarda.
Il tema principale è la perdita del valore della vita umana, anche della propria, che è meglio consumare rapidamente in un lampo di gloria nel ruolo di Cacciatore o di Preda, piuttosto che prolungarla a lungo in pianeta morente, rovinato dagli effetti delle guerre e dei disastri ambientali.
Particolarmente divertenti, nella parte finale, la descrizione della cerimonia d'apertura dei Saturnali, la festività principale locale, con giochi ed esibizioni mortali: i Clown Suicidi, i Veicolanti, Pedoni e Motorist. Le Motofalci, I Duellanti Funamboli e IFreesbee della Morte ed il Gran Duello.
Purtroppo mi aspettavo di più a livello di trama e di sicuro gli spunti per sviluppare un intreccio un poco più articolato non mancavano. La storia fnisce con quella che mi sembra una tappa importante nel percorso del protagonista, ma non certo con la sua conclusione. Evidentemente l'autore non era dello stesso avviso. Alla fine del libro rimane in bocca il sapore di un'ambientazione riuscita ma di personaggi che non sono stati sfruttati appieno e la voglia di sapere che strade avrebbero potuto intraprendere.
June 5, 2017
Цялото ревю тук > https://nikoljonnotsnow.wordpress.com...
Тази книга… ме отегчи до смърт. Така или иначе нямах особено големи очаквания, когато я започнах – нещо ми подсказваше, че не си струва и това се оправда напълно. Исках да прочета още една книга, в която хора са вкарани в игри до смърт… но от всичко, свързано с темата, което съм прочела дотук, това беше най-голямото разочарование.
Дори не знам от къде да започна. Нека да е от самите игри, тъй като се предполагаше, че това трябва да е в центъра. Те не бяха нищо по-различно от типични гладиаторски игри, само че значително модернизирани, тъй като действието се развива в края на 21 век в една антиутопия, която показва упадъка на хората. И те наистина толкова са западнали, че са се върнали към живот, много подобен на този в Древен Рим, само че с модернизирани оръжия, модифицирани храни и много повече обществени правила, които съществуват, само за да бъдат нарушавани.
Ужасно разочароваща книга. Не се притеснявайте, че съм ви издала съдържанието й, защото ви съветвам изобщо да не я четете. В никакъв случай. Освен ако не искате да загубите няколко часа от живота си с това безсмислено четиво.
Тази книга… ме отегчи до смърт. Така или иначе нямах особено големи очаквания, когато я започнах – нещо ми подсказваше, че не си струва и това се оправда напълно. Исках да прочета още една книга, в която хора са вкарани в игри до смърт… но от всичко, свързано с темата, което съм прочела дотук, това беше най-голямото разочарование.
Дори не знам от къде да започна. Нека да е от самите игри, тъй като се предполагаше, че това трябва да е в центъра. Те не бяха нищо по-различно от типични гладиаторски игри, само че значително модернизирани, тъй като действието се развива в края на 21 век в една антиутопия, която показва упадъка на хората. И те наистина толкова са западнали, че са се върнали към живот, много подобен на този в Древен Рим, само че с модернизирани оръжия, модифицирани храни и много повече обществени правила, които съществуват, само за да бъдат нарушавани.
Ужасно разочароваща книга. Не се притеснявайте, че съм ви издала съдържанието й, защото ви съветвам изобщо да не я четете. В никакъв случай. Освен ако не искате да загубите няколко часа от живота си с това безсмислено четиво.
May 16, 2024
An entertaining follow-up to Sheckley's 'The 10th Victim', returning us to a near future where war has been abolished and replaced by a hugely popular spectator game in which humans hunt one another through urban settings. Published in the 1950s, this book will remind readers of later classics such as Stephen King's 'The Running Man', and the 'Death Race' films. As with so much of Sheckley's work, this is a fun read, and very much ahead of its time.
November 19, 2021
Sheckley is one of my all-time favorite science fiction authors. Every story is a treat, whether or not you actually "enjoy" it. My favorite thing about his work is his combination of oddball humor and ability to lead you along unexpected paths, regardless of where you think the story is going. That trait is well represented in this collection.
February 12, 2023
Another novel in the world of the 10th Victim. In 2092, Harold Erdman leaves upstate New York for the Caribbean island of Esmeralda. There the hunt is institutionalized. Harold hopes to make a living with the Hunt and help out the folks back home. Will he survive his first hunt? Another fun romp with Sheckley. The hunt TV show is hilarious.
October 10, 2007
This book is social satire, quite possibly, at its finest! An easy, smooth read yet highly entertaining. Keeps you jumping to the next chapter like a junkie for the next fix! I highly recommend this fast, fun read!!!
April 22, 2008
"A Dangerous Game" on a whole new level...
December 8, 2010
The clowns made this book.
May 3, 2011
Book 2 in the series of Hunter/Victim that I didn't know was a series till this year
December 11, 2014
As with the 10th victim, this is a silly, quick sci-fi book about killing people for money and glory.
June 18, 2016
Second in the series and much better than the first.
June 19, 2020
Uno Scheckley che non mi ha convinto. Una distopia naturalmente, come la “settima vittima” con la quale ha certe affinità. Ma troppo lungo e poco avvincente.
April 13, 2021
Arena games in some futuristic Colosseum and reverse-striptease: that's what I mostly remember from this book. But as a whole, it was entertaining.
January 29, 2021
It was fun, if not as out there as some of his books
November 20, 2021
Great book. Some of the then seen futuristic actually became reality. Not perfect but what an original ideas. Pure classic.
January 5, 2022
Caccia all'uomo come sport in un futuro dove la Terra è stata devastata. Bello ma non eccezionale.
Displaying 1 - 30 of 30 reviews