Le sens de ma vie: Entretien

by Romain Gary

"Je pense ne plus avoir assez de vie devant moi pour écrire une autre autobiographie." Ces paroles, dans cet entretien accordé par Romain Gary à Radio-Canada , serrent le coeur. Peu de mois après l'enregistrement, il mettait fin à ses jours, le 2 décembre 1980. Si l'on retrouve, dans la présente transcription de cet entretien, bien des confidences, des anecdotes, des opinions déjà lues dans La Promesse de l'aube et La nuit sera calme, il faut le considérer comme le dernier état de son autobiographie, ou tout au moins de ce qu'il a bien voulu dévoiler de l'ambition, des espoirs, des succès et des humiliations qui ont fait sa vie. Roger Grenier.

Genres: Nonfiction, Biography, France

112 pages, Mass Market Paperback

First published March 29, 2014

About the author

Romain Gary was a Jewish-French novelist, film director, World War II aviator and diplomat. He also wrote under the pen name Émile Ajar .

Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.

He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.

He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.

After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.

In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).

In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.

He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .

Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.

He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.

Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.

Reviews

[°•.Melina°•.]

خب این کتابیه که استادمون گفت حتی اگر گشنگی کشیدید، بخرید و بخونید🎀منم که از کنجکاوی و البته از خوش‌شانسی دیدم تو طاقچه بینهایت هست و بلافاصله شروعش کردم.تا قسمت سومش اینطوری بودم که خب اونقدرام چیز خفنی نیست و همش داره میگه فلان جا رفتم فلان کتابو نوشتمو فقط یکی دو قسمت جالب توجه داشت و داشتم ناامید میشدم اماااا قسمت آخررش بود که نظرمو عوض کرد و عااشقش شدم و تازه فهمیدم چرا استادمون به دانشجوهای پسرمون تاکید کرد که اینو بخونن:))
ولی هنوزم نیاز دارم جلسه‌ی بعد ازشون بپرسم دقیقا چی باعث شد بگن این یه "شاهکاره"

بنابراین آره بنظرم جالب بود مخصوصا اگر آثارشو خونده باشید، هم زندگی قابل تاملی داشت و هم تفکراتش و بنظرم ۳ونیم ستاره برازنده‌شه☕️

[Emiliya Bozhilova]

Не бях чела нищо от Гари (и наваксах след тази книга). Но като личност винаги ми е бил интересен, много по-интересен от творбите си - благодарение на статиите в списание Л’Еуропео. Той сякаш е обречен да е един от онези творци, които като личности са много по-интересни и значими от всичко, написано от тях. Дете, свидетел, жертва и борец на своето време и век - с всички изпитания, които са прекършили цели нации и империи, събрани в един кратък човешки живот. От бруталността на Руския царски режим, през втората световна война, дипломатически мисии из цял свят (включително първата му - в България) до 1968 година и Холивуд. И самотата на хуманиста в един пренаселен свят.

***

“Искате да говоря за живота си под предлог, че имам живот. Не съм много сигурен, защото преди всичко вярвам, че животът е този, който ни е имал.”

“Никой абсолютно никога няма да да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта.”

“Хуморът е хладното оръжие на хората без оръжие. Той е форма на мирна и пасивна революция, която се извършва чрез неутрализиране на сполетялите ни мъчителни реалности.”

“В ООН за пръв път се сблъсках с лицемерието, лъжата, търсенето на алиби и пълния контраст между реалността на трагичните проблеми в света и техните псевдорешения.”

“...правата на човека не са нищо друго освен защита на правото на слабост.”

[Maria Yankulova]

Миналата година за първи път четох нещо от Ромен Гари - “Сияние на жена”. Хареса ми страшно много. Страстта ми към френската литература винаги е била на лице, но през последната години нарастна още повече, защото открих страхотни автори. Въпрос на време беше да чета още Гари и реших, че следваща спирка ще е точно тази книга, която е реално интервю на автора, записано за “Радио Канада” месеци преди смъртта му.

Изключително богат и пъстър живот. Още първия път, в който четях автобиографичната бележка в “Сияние на жена” бях изумена. Роден в Русия, живял в Полша, на 14г. Ромен Гари и майка му емигрират във Франция. Голямата мечта на майка му (изявена франкофилка, както я нарича той в книгата) е била той да се роди и формира като личност точно там. Да се прибщи към френската култура и да стане велик френски писател. По стечение на обстоятелсвата го ражда в Литва, но пък как се сбъдва мечтата и! Ромен Гари е единственият писател печелил 2 пъти “Гонкур” - вторият път под псевдонима Емил Ажар като света разбира затова след смъртта му.

Кариерата му е не по-малко нетрадиционна и любопитна - от разносвач на сладолед и сервитьор като студент през разследващ интервюиращ, който проучва публични домове до военен пилот, дипломат и писател.

В книгата е спомената една много любопитна случка в България, докато е втори секретар във Френското посолство. Няма да ви я преразказвам, но ще споделя, че с много хумор и изобретателност се измъква от опит за дипломатически шантаж.

Страхотна е тази малка книжка!

“Единственото нещо, което ме интересува е жената, но обърнете внимание, не казвам жените, а жената, женствеността. Големият мотив, голямата радост на на живота ми беше любовта към жените и жената.”

“… отношението ми към жените е било най-напред уважение и обожание към майка ми, която се жертва за мен, както и любов към жените във всички измерения на женствеността, включително, разбира се, и на сексуалността.”

“Като философ на екзистенцията не познавам други лични ценности освен влюбената двойка.”

“Никой абсолютно никога няма да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта и почти винаги за любовта към женствеността.”

“Намирам, че най-значимото, което съм направил в живота си, е да вплета във всички свои книги, във всичко, написано от мен, тази страст към женствеността или към плътското и емоционално въплъщение на жената…”

[Sina Iravanian]

عنوان کتاب این گمان را ممکن است ایجاد کند که این یک جستار به قلم رومن گاری است با موضوع معنای زندگی از دیدگاه او؛ در صورتی که این کتاب یک مصاحبه مکتوب در چهار بخش است. تقریبا تمامی کتاب شرح زندگی رومن گاری است و تنها یکی دو پاراگراف در انتهای کتاب به مسئله‌ی معنای زندگی از دید او می‌پردازد، آن هم نه با شرح و بسطی که انتظار می‌رود. از این نظر کتاب می‌تواند مأیوس‌کننده باشد ولی داستان زندگی رومن گاری به خودی خود جذاب است و ارزش خواندن را دارد.

احساس می‌کنم تحت کنترل زندگی بوده‌ام، بیش‌تر آلت دست زندگی بوده‌ام تا آن‌که بخواهم خود آن را انتخاب کنم، حتی فراتر از این زندگی ما را آشکارا به صلابه می‌کشد.

[Lyudmila Spasova]

“БЕЛЕЖКА НА ФРЕНСКИЯ ИЗДАТЕЛ

Настоящето филмирано интервю е взето от Жан Фоше за предаването му “Мнения и откровения” по “Радио Канада” през 1980 година, няколко месеца преди смъртта на Ромен Гари. Предаването е излъчено на 7 февруари 1982 година.”

Много ме развълнува това интервю, дадено няколко месеца преди самоубийството му, в което освен всичко друго, той говори и за бъдещите си творчески планове. Доста неща относно светоусещането му и някои житейски факти се наместиха за мен.
Не можем, разбира се, да очакваме да отваря напълно душата си, като знаем колко често е бил неправилно разбиран, пример за което виждате във втория цитат. Запазва например тайната на Емил Ажар. Но житейското си кредо, вярвам, е споделил съвсем открито и му свалям шапка за това. Не знам доколко добре е било разбрано, но това не е чак толкова важно. Последното интервю на един така разнолик, свободолюбив, ярък човек, чийто живот е по-невероятен и от най-неправдоподобния роман, е важно послание и ако още не сте го чели или слушали, ви препоръчвам да го направите. Прилагам линк и към оригиналното интервю на френски.

https://youtu.be/jcrch9AgMpA

https://youtu.be/HYmJ6F9Dmz4

“Никой абсолютно никога няма да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта и почти винаги за любовта към женствеността. Дори и да напиша книга, в която женствеността не се проявява, тя все пак присъства като липса, като дупка. Като философ на екзистенцията не познавам други лични ценности, освен влюбената двойка. Признавам, че от тази гледна точка не успях в живота, но ако някой човек не е успял в живота, това не означава, че е против ценносттта, в името на която се е опитал да живее.

Намирам, че значимото, което съм направил в живота си, е да вплета във всички свои книги, във всичко, написано от мен, тази страст към женствеността или плътското и емоционално въплъщение на жената, или към философското и въплъщение като възхвала и защита на слабостта, защото правата на човека не са нищо друго освен защита на правото на слабост. И ако ме попитат какъв е бил смисълът на живота ми, винаги ще отговарям - и това наистина е странно за човек, който никога не е стъпвал в църква освен с художествена цел - че това е било Христовото слово, доколкото съдържа женственост, доколкото за мен е самото въплъщение на женствеността. Мисля, че ако християнството бе попаднало в ръцете не на мъжете, а на жените, днес щяхме да имаме съвсем различен живот, съвсем различно общество, съвсем различна цивилизация.”

“Всеки ден във всичко, което се пише за мен, забелязвам, че изобщо не мога да се позная в този марков образ, който мъкна подире се. Във всеки случай има голяма разлика между автора и това, което пише. Един автор дава най-доброто от себе си, от въображението си в книгата и оставя останалото - “жалката купчинка тайни”, както казваше Малро - за себе си.

Имал съм две сходни преживявания. Написах роман за сексуалния залез на един мъж, алегория за залеза на Запада, озаглавена “Нататък билетът не важи”. Всеки е виждал този надпис навсякъде в метрото, но за мен това беше притча, сексуалността беше само претекст, а в действителност ставаше въпрос за залеза на енергията на Запада във всичките и форми. Тя разказваше за човек, който живее с тревогата и страха да остане импотентен, и веднъж на влизане в любимото си парижко бистро аз забелязах, тъй като бях написал книгата в първо лице, че всички единодушно бяха решили, че героят, който казва “аз” и който живее с фикс идеята за залеза на половата си мощ, е самият Ромен Гари.”

[محمد یوسفی‌شیرازی]

این اثر ترجمه‌ی گفت‌وگویی است که در سال‌های پایانی زندگی رومن گاری، نویسنده‌ی پرآوازه، با او ترتیب داده‌اند. در خلال گفت‌وگو، رومن گاری از هر دری سخن می‌گوید؛ منتها بیشترِ گفته‌ها در حد کلیاتی راجع‌به زندگیِ عموماً سیاسیِ او باقی می‌ماند که چندان لطفی ندارد. اما از این مهم‌تر، عنوان بی‌ربطی است که در نسخه‌ی نشر چشمه‌ی این کتاب با ترجمه‌ی محمدرضا محسنی بر روی اثر گذاشته‌اند: «معنای زندگی‌ام». درواقع، جز بخش کوچک و درخشانِ پایانی که در ستایش زن و زنانگی است، محتوای کلی کتاب به موضوع معنای زندگی ارتباطی ندارد یا دست‌کم ارتباط سرراستی ندارد. رومن گاری در وصف زن و زنانگی چنین سخن می‌گوید:

تنها چیز جالب برای من زن است. نمی‌گویم «زنان». دقت کنید: می‌گویم «زن»؛ «زنانگی». بزرگ‌ترین انگیزه و بزرگ‌ترین شادی زندگی‌ام عشقی است که به زنان و یا به زن ابراز کرده‌ام.

فکر می‌کنم عشق به زنانگی مهم‌ترین کاری است که در زندگی‌ام انجام داده‌ام و این را در همه‌ی کتاب‌هایم آورده‌ام. در هرآنچه نوشته‌ام، این عشق به زن را، چه در وجه نفسانی و عاطفی‌اش و چه در وجه فلسفی‌اش، در ستایش و دفاع از فرد ضعیف نشان داده‌ام.

اما نکته‌ی تأمل‌برانگیزی که از خواندن این سرگذشت به ذهنم می‌رسد، کارکرد رنج و زندگی مشقت‌بار در جوشش نبوغ هنری است؛ چیزی که ظاهراً با تصور بسیاری از ما نمی‌خواند. اکثر ما گمان می‌کنیم برای اینکه نویسنده یا شاعر یا نقاش یا دانشمند موفقی بشویم، باید به‌لحاظ مالی و اقتصادی در رفاه باشیم. تصور می‌کنیم دغدغه‌ی معاش یا رنجی که به‌سبب مشکلات خانه و خانواده به آدمی می‌رسد، فراغتِ لازم را از ما می‌گیرد و مانع کامیابی در این راه است؛ حال‌آنکه به‌خلاف این تصور، در طول تاریخ، شخصیت‌های فراوانی در عین رنج‌دیدگی و آشفتگی و سختی‌کشیدگی به شکوفایی رسیده‌اند. درواقع، بسیاری از نابغه‌ها که به توفیق‌های عظیم و ماندگار رسیده‌اند، زندگی به‌غایت رنج‌باری داشته‌اند و شغل‌های سخت و توان‌فرسا به عهده گرفته‌اند. بااین‌حال، سختی زندگی نه‌تنها مانع کارشان نشده، بلکه چه‌بسا اسباب رشدشان را فراهم آورده است.

یکی از این شخصیت‌ها بی‌شک رومن گاری است؛ فرزند طلاقی که با مادرش به‌دشواری روزگار گذرانده و از کودکی، رنج مهاجرت‌های پی‌در‌پی را متحمل شده و بعدها نیز به شغل‌های پرزحمت و گوناگونی مانند کارگری و نظامی‌گری و خلبانی رو آورده و در جنگ‌های متعددی فعالانه شرکت جُسته است. ولی این‌ها همه مانعِ توفیق او در کار نویسندگی نشده است. کافی است وضعیت نویسندگی او را در دوران جنگ پیش چشم بیاوریم:

ما نیروهای بسیاری از دست می‌دادیم و من در آن زمان شب‌ها فقط می‌نوشتم. اولین رمانم، تربیت اروپایی، را در اتاقی نوشتم که چهار افسر نظامی هم آنجا بودند. هوا خیلی سرد بود و من هم خیلی کم می‌خوابیدم. تا ساعت دو یا سه‌ی صبح بیدار می‌ماندم و تربیت اروپایی را می‌نوشتم که داستان آن در لهستانِ دوران مقاومت جریان داشت. دوستانم در این مدت می‌خوابیدند و ساعت شش یا هفت صبح، البته غالباً پنج‌ونیم صبح، عازم مأموریت می‌شدیم. واقعاً کم می‌خوابیدم. اوایل سعی می‌کردم با خودکار بنویسم و بعدها به‌سختی با دو انگشت با ماشین‌تحریر کار می‌کردم.

این وضع را با تصور و انتظار اکثر امروزیان از کار فکری و هنری می‌توان و می‌باید سنجید و احتمالاً از خود پرسید: چرا این‌قدر راحت‌طلب شده‌ایم و در عین برخورداری از رفاه و آسایش، کار بزرگی نمی‌کنیم و مدام گله‌مندیم؟

[Rana Heshmati]

نسخه صوتی رادیو گوشه رو گوش دادم و دیگه کم کم داره خوشم میاد از کتاب صوتی.
و راستی یک اطلاع رسانی: طاقچه به اون طاقچه بی نهایت کتاب های صوتی رو هم اضافه کرده.
و گرچه تا یک سوم اولیه ش، سه ستاره بود، اون چند پاراگراف فصل چهارم قشنگ یه ستاره بهش اضافه کرد و چشمام رو اشکی

[Vasko Genev]

Намирам, че най-значимото, което съм направил в живота си, е да вплета във всички свои книги, във всичко, написано от мен, тази страст към женствеността или към плътското и емоционално въплащение на жената, или към философското й въплъщение като възхвала и защита на слабостта, защото правата на човека не са нищо друго освен защита на правото на слабост. И ако ме попитат какъв е бил смисълът на живота ми, винаги ще отговарям - и това наистина е странно за човек, който никога не е стъпвал в църква освен с художествена цел, - че това е било Христовото слово, доколкото съдържа женственост, доколкото за мен е самото въплъщение на женствеността. Мисля, че ако християнството бе попаднало в ръцете не на мъжете, а на жените, днес щяхме да имаме съвсем различен живот, съвсем различно общество, съвсем различна цивилизация.

[Moshtagh hosein]

واپسین مصاحبه تلویزیونی با رومن گاری و زوایای پنهانی زندگی‌ از زبان خودش

[Roya]

دیگه باید بپذیرم که ژانر زندگینامه و روزنگاری ژانر مناسب من نیست و سمت این سبک کتاب‌ها نیام.

[Христо Блажев]

Хуморът е хладното оръжие на хората без оръжие: http://knigolandia.info/book-review/s...

“Смисълът на моя живот” е текстът на негово телевизионно интервю от 1980 г., в който той описва пространно живота си. Разбира се, за да го опознаете, по-редно е да прочетете изключителната “Обещанието на зората”, но и тук вкратце той проследява своето странно детство с майката, която обича само две неща – детето си и Франция, и която декларира убедеността си, че той ще бъде голям френски писател и дипломат, нещо, което се сбъдва сякаш по магия. Описва участието си във войната, онзи изключителен епизод с писмата от майка му, които го подкрепят в опасностите, и после кариерата си.

Издателство "Леге Артис"
http://knigolandia.info/book-review/s...

[Rosita]

انسان‌ها زندگی نمی‌کنند، بلکه بیشتر بازیچه‌ی زندگی می‌شوند.
حتی فراتر از این، زندگی ما را آشکارا به صلابه میکشد‌.

[Zahra saeedzade]

آدم باید شجاعت زیادی داشته باشه که بتونه همچین زندگی ای داشته باشه.
از خیلی سال پیش به زندگینامه خوانی علاقه ی زیادی داشتم. همین الانش هم خواننده ی پر و پا قرص وبلاگ ها هستم و جدیدا هم کانالهای تلگرام خوب اگر پیدا کنم. اگر شخص از خودِ خودش بنویسد.
از یادداشت های #ویرجینیا_وولف و #سیلویا_پلات پلات و #همینگوی که بگذریم، این کتاب هم یکی از بهترین هاییست که خوانده ام. دو ماه قبل از خودکشی #رومن_گاری خبرنگاری با او مصاحبه ای میکند در مورد زندگی اش و او هم خیلی سریع و پشت سرهم ماجراهای مهمش را تعریف میکند. خودش هم میگوید شاید دیگه وقت نکنم که بنویسمشان. باز هم میگویم ادم باید خیلی شجاع باشد که بتواند همچین زندگی داشته باشد. مخصوصا آنجا که تعریف میکند با مادرش همیشه از طریق نامه ارتباط داشته. در دوران جنگ چند سالی از مادر دور بوده بعد از مدتی که به شهرشان برمیگردد و میخواهد مادرش را ببیند میفهمد که دو سال پیش مُرده است. در حالی که تعداد زیادی نامه از خود گذاشته بود و به دست کسی سپرده بود که برای رومن گاری بفرستد. و او متوجه مرگش نشود و به راهش ادامه دهد.
#گذارِروزگار

[Kaloyana]

Искате да говоря за живота си, под предлог, че имам живот. Не съм много сигурен, защото преди всичко вярвам, че животът е този, който ни е имал, ни притежава.

Ако някой човек не е успял в живота, това не означава, че е против ценността, в името на която се е опитал да живее.

[Sadra Kharrazi]

من نه طرفدار رومن گاری هستم نه خیلی کتاباش رو خوندم نه چیزی
دلیل اصلی انتخاب این کتاب اینه که علاقه دارم آخرین حرفای آدما رو قبل مرگشون بدونم
در کل برای یه بار خوندن بد نیست

[Reyhane]

به نظرم کتاب جالبی بود ولی مثل من نکنین. اول چندتا از کتاب های رومن گاری رو بخونین و بعد بیاین سراغ این کتاب. اینطوری تک تک حرف‌های رومن گاری رو بیشتر می‌فهمین.
اتمام؛
۴ دی ۱۴۰۲ ساعت ۱۷:۱۰ بعد از ظهر.

[Siti]

Per appassionati di Romain Gary e della sua opera

[Nixya]

سه چهارم اول کتاب خیلی حوصله سربره و چهارم اخر که تازه در مورد کتابهاش صحبت میکنه تازه جالب میشه. ولی هرخطش پر از تناقضه. نمیدونم مشکل از مترجمه یا نویسنده عمدا اینجوری نوشته که هی خودش خودشو نقض کنه.
من صوتی شو از رادیو گوشه گوش دادم.

[Payam Ebrahimi]

فکرمیکردم با مفهوم «معنای زندگی» طرفم. اما در حقیقت زندگینامه‌ی‌ رومن گاری به قلم خودش بود که در عین جالب بودن (نمی‌دونم چقدر قابل استناد بود) اما چیزی نبود که توجه من رو جلب کنه.

[Mercedé Khodadadi]

The typical Gary you expect. I didn't know he wrote a book by another pen name about what was happening in Iran.

[Mohammad Hossein]

رومن گاری نویسنده محبوب منه و همیشه زمان خوندن کتابهاش از اینکه اینقدر خوب زندگی رو توصیف میکنه شگفت‌زده بودم. ولی بعد از خوندن این خودزندگی‌نامه دیگه برام عجیب نیست چون این آدم به معنای واقعی زندگی پرماجرا و جذابی داشته و زندگی کرده.

از کتاب:
طنز سلاح بران انسانهای بی‌سلاح است؛ نوعی انقلاب صلح آمیر و آرام که می‌توان برای خنثی کردن واقعیت‌های دردناکی که بر انسانها تحمیل می‌شود از آن استقاده کرد

[Lyubina Litsova]

В началото на това интервю ви казах, че не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас. Имам чувство, че съм бил живян от живота си, че по-скоро съм бил обект на един живот, отколкото да съм го избирал, и освен това поради известността си човек е манипулиран от самия живот. С известността се наблюдава любопитно явление – у публиката се изгражда образ, който благодарение на медиите и посредством вашите камери, както правя сега тук, има твърде малко общо с реалната същност на човека. Всеки ден във всичко, което се пише за мен, забелязвам, че изобщо не мога да се позная в този марков образ, който мъкна подире си. Във всеки случай има голяма разлика между автора и това, което той пише. Един автор дава най-доброто от себе си, от въображението си в книгата и запазва останалото – „жалката купчина тайни“...

Единственото нещо, което ме интересува, е жената, но обърнете внимание, не казвам жените, а жената, женствеността. Големият мотив, голямата радост на живота ми беше любовта към жените и към жената. Бях пълна противоположност на прелъстителя, въпреки всевъзможните приказки по тази тема. Това е напълно фалшива представа и дори бих казал, че съм органически и психологически неспособен да прелъстя жена. Не става така, всичко е въпрос на обмен, не на обсебване чрез някакъв артистичен трик от незнайно какъв порядък и във всичките ми книги, във всичко, написано от мен въз основа на образа на майка им, ме е вдъхновявала именно женствеността, страстта ми към женствеността. Понякога това води до конфликт с феминистките, защото претендирам, че първият женски глас на света, първият човек, говорил за жената, е Иисус Христос. Нежността, ценности като нежността, състраданието, любовта са женски ценности, и те за пръв път са били произнесени от един мъж – Иисус. А редица феминистки отхвърлят тези характеристики, които според мен са женски. В действителност хората винаги са се чудели, че един агностик като мен може да бъде така привързан към личността на Иисус.

Никой абсолютно никога няма да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта и почти винаги за любовта към женствеността. Дори и да напиша книга, в която женствеността не се проявява, тя все пак присъства като липса, като дупка. Като философ на екзистенцията не познавам други лични ценности, освен влюбената двойка. Признавам, че от тази гледна точка не успях в живота, но ако някой човек не е успял в живота, това не означава, че е против ценността, в името на която се е опитал да живее.

Намирам, че най-значимото, което съм направил в живота си, е да вплета във всички свои книги, във всичко, написано от мен, тази страст към женствеността или към плътското и емоционално въплъщение на жената, или към философското ѝ въплъщение като възхвала и защита на слабостта, защото правата на човека не са нищо друго освен защита на правото на слабост. И ако ме попитат какъв е бил смисълът на живота ми, винаги ще отговарям – и това наистина е странно за човек, който никога не е стъпвал в църква освен с художествена цел, - че това е било Христовото слово, доколкото съдържа женственост, доколкото за мен е самото въплъщение на женственността. Мисля, че ако християнството бе попаднало в ръцете не на мъжете, а на жените, днес щяхме да имаме съвсем различен живот, съвсем различно общество, съвсем различна цивилизация.
Колкото до останалото, какво да ви кажа? Просто ми се иска да имам още време да пролъджа в същата посока, колкото може по-дълго, и веднага уточнявам – не толкова за да напиша още романи и да извлека някаква слава, а просто от любов към женствеността, от любов към жената и вярвам, че ще открият тази любов, ще открия тази вярност в новия ми роман, озаглавен „Хвърчилата“. И просто не бих искал по-късно, когато говорят за Ромен Гари, да го свързват с друга ценност освен с женствеността.

Из „Смисълът на моя живот“ – Ромен Гари
Превод: Красимир Кавалджиев

[Doroti]

Много, много хубаво, искрено и забавно разказано. И както във всичките му книги (които съм чела) - най-щастливо-меланхоничният финал :)

[Shabnam]

اگر ادمی زندگی اش را ببازد,ذره ای از ارزشهایی که عمرش را صرفشان کرده کم نمی شود.

گذار روزگار_رومن گاری_ترجمه سمیه نوروزی_نشر ماهی

[Francesco Spagnol]

Commovente e rivelatoria, è l'ultima conversazione-intervista radiofonica di Gary, tenutasi meno di un anno prima del suo suicidio, che avverrà il 2 dicembre 1980. In questo agile libro, diviso in quattro parti che si leggono in un paio d'ore, Gary spazia liberamente su tutta la sua vita, tra aneddoti fantasiosi e confessioni inedite. Soprattutto, si avverte la volontà di consegnare ai posteri una chiave interpretativa della sua intera opera, nonché dell'intera sua esistenza: chiave che egli individua nell'amore per la femminilità, a partire dalla madre (che ha sacrificato tutto per il suo sogno - nel contempo materno e patriottico - di vederlo ambasciatore di Francia, salvo poi morire prima di saperlo realizzato) e fino ad arrivare alla figura, per lui così femminile, del Cristo (figura che appassionava Gary e di cui si trovano molte tracce in altre sue opere: si pensi alle geniali pagine della scommessa tra Momo e Cristo, contenute in Pseudo). Pochi mesi dopo uscirà il suo ultimo romanzo, Gli aquiloni, che a mio parere è anche il migliore della sua vasta produzione, e Gary non poteva offrire una lettura (e un'anticipazione) più accurata di questa, nei confronti della sua opera conclusiva.

[Elly Tarahimofrad]

یه زندگی‌نامه کوتاه از رومن گاری. شامل ۴ بخش : وعده سپیده‌دم - از ارتش تا سیاست - از سیاست تا سینما - گذار روزگار می شه .
چیزی که برام جالب بود ارتباط و نیرویی بود که گاری از مادرش ـ مینا ـ می گرفته. همونجور که خودش در اخر می‌گه تنها چیزی که بهش علاقه دارم زن است، یعنی زنانگی. اضافه می‌کنه که اونچه که شوق به زنانگی رو در من بیدار کرد و الهام بخش تمام کتاب‌ها و نوشته‌هام شد درک تصویر مادرم بود.
مطلب دیگه ای که جذاب بود فعالیت‌های سیاسی گاری بود که اصلا اطلاع نداشتم تا به این حد در جبهه فرانسه جنگیده و تقریبا سال‌های زیادی رو صرف حضورش در نیروهای ارتشی و بعد هم نقش‌های اداری-دولتی فرانسه کرده.
زندگینامه رو که میخوندی میدیدی زندگی رومن گاری سرشار از تصادف و شانس بوده ـ البته که سختی‌های بسیاری هم کشیدهـ اما از جون سالم به در بردنش وقتی سوار هواپیماهای جنگنده بوده تا چاپ و نشر کتاب‌هاش به آدم یادآوری می‌کنه که دائما یکسان نباشد حال دوران.

[Somayeh Fatemi]

عنوان کتاب گولم زد. تا لحظه آخر منتظر بودم که عنصر معنا بخش زندگیش رو پیدا کنم ولی بیان روزمرگی هاش بود. روزمرگی های من بهتر بود. اگر عنصر معنا بخشی هم بیان شده من معنا ندیدمش 🤷‍♀️ (زن و زنانگی رو نمیشه عنصر معنا بخش زندگیش دید چون از ابتدا جز یک بار در جوانی نجاتش نداده، همون دروغی که به مادرش گفت. برای من اینجوری بود که یک خونه رو با جزییات شرح داده و آخرش میگه در نتیجه زن همسایه قشنگه! همینقدر بی ربط و حوصله سر بر !) از کودکی تحت حمایت مادرش بوده و مادرش هم موفقیت در رابطه با زنان رو برای رومن افتخار می‌دونه. بی تاثیر نیست که تحت تاثیر زنه اما این عنصری نبود که در همه زندگیش جریان داشته باشه و اون رو سرپا نگه داره که معنا بخش باشه. یا بد ترجمه شده یا که واقعا از بیخ و بن برای من جالب نیست....

[Shabnam_wr]

زندگی نامه ها برای من جذاب نیستن،البته وقتی اتوبیوگرافی باشن یذره نظرم رو جلب میکنن.چون واسم جالبه که آدم ها راجع به خودشون چطوری فکر میکنن و خودشون رو توصیف میکنن.
من صوتی این کتاب رو گوش کردم .
خوبه که کوتاه بود وگرنه حوصلهَ م داشت سر می رفت.
یه جایی میگه انسان ها بازیچه زندگی ان.
یه جایی هم خیلی تحت تاثیر قرار گرفتم بخش پایانی کتاب بود و خیلی قشنگ بود :
یه مادر سه ساله که فوت کرده ولی ۲۰۰ تا نامه نوشته تا یکی از دوستانش یکی از اون نامه‌ها رو هر چند وقت برای پسرش بفرسته. پسره وقتی برمی‌گرده متوجه میشه که مادرش ۳ ساله فوت کرده ولی خب اون با خوندن نامه‌ها فکر می‌کرده مادرش هنوز زنده است😭

[Galilée]

Un entretien dans lequel Gary raconte son parcours, son amour de sa mère et son sentiment d’être incompris, que le personnage qu’on voit en lui n’est pas qui il est ? C’est simple, on ne note pas la vie d’un homme. Très instructif et touchant. Hyper court et agréable à lire, je recommanderais pour les personnes qui s’intéressent à l’auteur !

[AvoKalif]

Alors qu’il a 65 ans et qu’il est au crépuscule de sa vie (à laquelle il mettra fin quelques semaines plus tard), Gary se raconte, en homme un peu désabusé. Oh, l’on n’y apprend rien qui change vraiment la face du monde et de ce que l’on sait de lui si l’on connaît et aime son œuvre.

Pour autant, à l’instar de Jef Kessel auquel je ne peux m’empêcher de souvent l’associer, dans la trajectoire, sa vie aura été son plus beau roman, et on aime beaucoup l’entendre se raconter.

Le point le plus remarquable de cette ultime entretien qu’il a donné est très certainement le silence total gardé sur Ajar et ses œuvres, puisque l’on apprendra qu’il était Ajar uniquement à l’ouverture de son testament, à sa mort.

À lire évidemment si on connaît déjà un peu l’homme et l’auteur Gary.