What do you think?
Rate this book
Две луни
Сборникът „Две луни“ включва 17 разказа и новели в жанровете хорър, фентъзи и научна фантастика, писани в периода 1996-2016 г. Повечето от тези истории излизат за пръв път на хартия, а всички стари разкази са в чисто нова редакция, с (леки) допълнения и промени.
Очакват ви срещи с влюбени елфи, ездачи на дракони, майстори на мечове, менестрели и герои от балади, изкусни манипулатори, пътешественици във времето, динозаври, роботи, пустинни бандити, призраци и вампири, някои от които си падат по чашката. И най-важното – не пропускайте да се повозите на тролбург!
Сборникът включва:
Предговор от Иван Атанасов
Елфическа песен
Ода за тройка мечове
Тройка мечове 2: Кралският меч
Майстор на лъка и торинава (Епос за кръволоците #1.5)
Драконите на Кавано
Лунна пътека
Нощен клуб (в съавторство с И. Атанасов)
Призрачен следобед
Те се спускат нощем от хълмовете, версия 2.0
И тръгна по водата
Динозавър за Коледа
Вкусно до последната чаша®
Номад: Долу спи убиецът
Затворена времева крива
Две луни
Манипулаторът
Зимно преброяване на вампирите (повест)
Очакват ви срещи с влюбени елфи, ездачи на дракони, майстори на мечове, менестрели и герои от балади, изкусни манипулатори, пътешественици във времето, динозаври, роботи, пустинни бандити, призраци и вампири, някои от които си падат по чашката. И най-важното – не пропускайте да се повозите на тролбург!
Сборникът включва:
Предговор от Иван Атанасов
Елфическа песен
Ода за тройка мечове
Тройка мечове 2: Кралският меч
Майстор на лъка и торинава (Епос за кръволоците #1.5)
Драконите на Кавано
Лунна пътека
Нощен клуб (в съавторство с И. Атанасов)
Призрачен следобед
Те се спускат нощем от хълмовете, версия 2.0
И тръгна по водата
Динозавър за Коледа
Вкусно до последната чаша®
Номад: Долу спи убиецът
Затворена времева крива
Две луни
Манипулаторът
Зимно преброяване на вампирите (повест)
264 pages, Paperback
First published June 23, 2016
1 person is currently reading
125 people want to read
About the author
Елена Павлова
137 books261 followersElena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 33 reviews
July 15, 2016
Като цяло не чета български автори. Ако съществуваше такова нещо като литературен психиатър, сигурно щеше да ми обясни този мой дългогодишен навик със специализирани термини и случки, водещи до най-ранното ми детство.
"Две луни" обаче ми е подарък, мърдане нямаше. И въпреки моя изначален скепсис, сборникът ми хареса, ама съвсем наистина. Добър стил, увлекателни и разнообразни разкази без сляпо подражание на големите фентъзи и хорър батковци. Като във всеки сборник има по-слаби и по-силни постижения, в крайна сметка неравномерният наратив е нещо съвсем нормално. Любимите ми разкази от "Две луни" определено са "Елфическа песен" - чудесен, сладко-горчив, пронизан от тънка доза хумор (тук си представете червени, пърхащи сърчица) и "Вкусно до последната чаша" - кафе маниакът в мен кимаше в захлас с всяка дума и веднага след проичтането му се метнах към кафе машината като прегладнял лъв към крехка антилопа. А историята, която определено бих искала да видя, разгърната поне в новела, ако не и в роман, е "Драконите на Кавано".
Ели, поздравявам те за труда и ти желая още много и неукротими творчески призраци в главата ;) Ти си знаеш.
"Две луни" обаче ми е подарък, мърдане нямаше. И въпреки моя изначален скепсис, сборникът ми хареса, ама съвсем наистина. Добър стил, увлекателни и разнообразни разкази без сляпо подражание на големите фентъзи и хорър батковци. Като във всеки сборник има по-слаби и по-силни постижения, в крайна сметка неравномерният наратив е нещо съвсем нормално. Любимите ми разкази от "Две луни" определено са "Елфическа песен" - чудесен, сладко-горчив, пронизан от тънка доза хумор (тук си представете червени, пърхащи сърчица) и "Вкусно до последната чаша" - кафе маниакът в мен кимаше в захлас с всяка дума и веднага след проичтането му се метнах към кафе машината като прегладнял лъв към крехка антилопа. А историята, която определено бих искала да видя, разгърната поне в новела, ако не и в роман, е "Драконите на Кавано".
Ели, поздравявам те за труда и ти желая още много и неукротими творчески призраци в главата ;) Ти си знаеш.
Read
June 23, 2016Лелеее... То било над година...
Ако никога не сте чели Елена Павлова (или Кристофър Макдоуел, или Върджил Дриймънд, или Лени Кинг, или Елайджа Джауит), това е, както гласи клишето, едно добро начало. (Всички останали клишета се надявам да сме ги избегнали. :D)
Ако вече сте – това е, както подсказва заглавието на един от разказите, Елена Павлова версия 2.0. Открийте разликите. ;)
На мен най-много ми харесаха:
- „Елфическа песен“
- „Кралският меч“
- „Динозавър за Коледа“
- „Долу спи убиецът“
- „Две луни“
- „Манипулаторът“
- „Зимно преброяване на вампирите“ (чийто финал изблъска кулминацията на „Елфическа песен“ от пиедестала „сублимен миг на върховност“ в творчеството на Елена ;)
Ако никога не сте чели Елена Павлова (или Кристофър Макдоуел, или Върджил Дриймънд, или Лени Кинг, или Елайджа Джауит), това е, както гласи клишето, едно добро начало. (Всички останали клишета се надявам да сме ги избегнали. :D)
Ако вече сте – това е, както подсказва заглавието на един от разказите, Елена Павлова версия 2.0. Открийте разликите. ;)
На мен най-много ми харесаха:
- „Елфическа песен“
- „Кралският меч“
- „Динозавър за Коледа“
- „Долу спи убиецът“
- „Две луни“
- „Манипулаторът“
- „Зимно преброяване на вампирите“ (чийто финал изблъска кулминацията на „Елфическа песен“ от пиедестала „сублимен миг на върховност“ в творчеството на Елена ;)
May 15, 2018
Накратко:
Елфическата песен ми скъса сърцето. Ода-та за тройката мечове направи сълзите да са от смях. Кралскят меч сърби, ша-ла-ла 😂! Майсторът на лъка и торинава е като увод съм нещо много по-голямо, както и Драконите на Кавано (Алиса среща Магьосникът от Землемория?). Лунната пътека е къса, но съдържателна! Нощният клуб си е все така плашещ и смешен като първия път, когато то четох! Призрачен следобед е най-лошото време да си наркоман в абстиненция, а когато Те се спуснат нощем от хълмовете за втори път... отново пищя! Ходенето по вода си е приказно. Както се оказва - последното, което трябва да си пожелаваш е динозавър за Коледа! Вкусно до последната чаша е невероятно добре измислен и написан! Понякога е добре да имаш убиец, спящ долу! Кофти е да попаднеш в затворена времева крива, или пък не съвсем.. Две луни би било прекрасно начало на поредица разкази, ситуирани в много интересен свят (сетих се за Вихрен свят на Нивън - и това си е комплимент)! Манипулаторът е една различна любовна история.
Вампирите бяха преброени, макар и с голям зор за броящия! Най-дългото произведение в сборника е и един от най-добрите и оригинални разкази за вампири, които съм чел!
За финал: както се надявах и очаквах, този сборник е по-добър от "Белязани лебеди"! Пет броя звезди, и тъничко си пожелавам преработена и завършена трилогия "Файър Лодж"!
Елфическата песен ми скъса сърцето. Ода-та за тройката мечове направи сълзите да са от смях. Кралскят меч сърби, ша-ла-ла 😂! Майсторът на лъка и торинава е като увод съм нещо много по-голямо, както и Драконите на Кавано (Алиса среща Магьосникът от Землемория?). Лунната пътека е къса, но съдържателна! Нощният клуб си е все така плашещ и смешен като първия път, когато то четох! Призрачен следобед е най-лошото време да си наркоман в абстиненция, а когато Те се спуснат нощем от хълмовете за втори път... отново пищя! Ходенето по вода си е приказно. Както се оказва - последното, което трябва да си пожелаваш е динозавър за Коледа! Вкусно до последната чаша е невероятно добре измислен и написан! Понякога е добре да имаш убиец, спящ долу! Кофти е да попаднеш в затворена времева крива, или пък не съвсем.. Две луни би било прекрасно начало на поредица разкази, ситуирани в много интересен свят (сетих се за Вихрен свят на Нивън - и това си е комплимент)! Манипулаторът е една различна любовна история.
Вампирите бяха преброени, макар и с голям зор за броящия! Най-дългото произведение в сборника е и един от най-добрите и оригинални разкази за вампири, които съм чел!
За финал: както се надявах и очаквах, този сборник е по-добър от "Белязани лебеди"! Пет броя звезди, и тъничко си пожелавам преработена и завършена трилогия "Файър Лодж"!
August 6, 2016
Магически, страшни и фантастични истории:
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Колкото и жанрови разкази да прочитам, все не се насищам. Това си е пристрастяване, но хубаво, без странични ефекти. Как да не се развълнувам на поредния сборник, излязъл сякаш от нищото. От нищото, защото дългата писателска „почивка“ на Елена Павлова свърши (всъщност тя свърши доста преди днешния ден, но за мен тази книга е нещо като нейното действително завръщане), за да се роди този прекрасен сборник, пропътувал години, още от зората на българската жанрова литература. Сега куп народ са щастливи, което се отнася и за мен. „Две луни“ (Издателство "Изток-Запад", 2016) запълва тази празнина, като събира накуп разкази, писани от 90-те години на миналия век до днес. Нямам представа дали по-старите са частично преработвани, но след прочитането и на последния, не ми направи впечатление да са изгубили нещо от времето на създаването си. Разбира се, всеки уважаващ себе и автор дава своята почит към класиците отпреди стотина години и пише на теми, придобили култов статус (и затова многократно възраждани и претворявани), но за мен това си е допълнителен бонус. Наред с всичко останало, тук имаме литературно богатство, което никой почитател не би пропуснал. Вълнувам се, няма как – при положение, че се ровя къде ли не, за да напипам нещо, което да ме развълнува отвътре, тези разкази са цяла една вселена, докоснала Големия взрив на българската жанрова литература от следата на 90-те. Ако си спомняте купищата антологии и сборници от онова време, ще ме разберете много добре. Сега е малко по-трудно, но въпреки това продължават да се пишат стойностни разкази от този тип. Да видим сега какво имаме тук.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Колкото и жанрови разкази да прочитам, все не се насищам. Това си е пристрастяване, но хубаво, без странични ефекти. Как да не се развълнувам на поредния сборник, излязъл сякаш от нищото. От нищото, защото дългата писателска „почивка“ на Елена Павлова свърши (всъщност тя свърши доста преди днешния ден, но за мен тази книга е нещо като нейното действително завръщане), за да се роди този прекрасен сборник, пропътувал години, още от зората на българската жанрова литература. Сега куп народ са щастливи, което се отнася и за мен. „Две луни“ (Издателство "Изток-Запад", 2016) запълва тази празнина, като събира накуп разкази, писани от 90-те години на миналия век до днес. Нямам представа дали по-старите са частично преработвани, но след прочитането и на последния, не ми направи впечатление да са изгубили нещо от времето на създаването си. Разбира се, всеки уважаващ себе и автор дава своята почит към класиците отпреди стотина години и пише на теми, придобили култов статус (и затова многократно възраждани и претворявани), но за мен това си е допълнителен бонус. Наред с всичко останало, тук имаме литературно богатство, което никой почитател не би пропуснал. Вълнувам се, няма как – при положение, че се ровя къде ли не, за да напипам нещо, което да ме развълнува отвътре, тези разкази са цяла една вселена, докоснала Големия взрив на българската жанрова литература от следата на 90-те. Ако си спомняте купищата антологии и сборници от онова време, ще ме разберете много добре. Сега е малко по-трудно, но въпреки това продължават да се пишат стойностни разкази от този тип. Да видим сега какво имаме тук.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
August 11, 2016
Две луни осветяват фантазията на Елена Павлова: http://knigolandia.info/book-review/d...
Ако трябваше да се спретне едно “Best of на Елена Павлова”, този сборник щеше да е доста по-голям и в няколко тома, но повече от публикуваните разкази щяха да запазят мястото си. “Две луни” е събирателно за добра жанрова литература, като съчетава както почит към традициите и създаване на guilty pleasure с умело разиграни жанрови клишета, така и смело разчупване на шаблона и навлизане в непознати територии. Още от времената, като бродех из нейните “Мъртви звезди” (под псевдонима Върджил Дриймънд), си бях фен на писателката, а след като в последните години работихме заедно по куп страхотни книги (“Слепоглед”, “Момчешки живот”, “Водосрез”, “Границата” и още, и още), съм фен на професионалистката Елена Павлова, която диша и живее за жанровата литература и прилежащите към нея бирено-метълски емоции.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/d...
Ако трябваше да се спретне едно “Best of на Елена Павлова”, този сборник щеше да е доста по-голям и в няколко тома, но повече от публикуваните разкази щяха да запазят мястото си. “Две луни” е събирателно за добра жанрова литература, като съчетава както почит към традициите и създаване на guilty pleasure с умело разиграни жанрови клишета, така и смело разчупване на шаблона и навлизане в непознати територии. Още от времената, като бродех из нейните “Мъртви звезди” (под псевдонима Върджил Дриймънд), си бях фен на писателката, а след като в последните години работихме заедно по куп страхотни книги (“Слепоглед”, “Момчешки живот”, “Водосрез”, “Границата” и още, и още), съм фен на професионалистката Елена Павлова, която диша и живее за жанровата литература и прилежащите към нея бирено-метълски емоции.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/d...
December 29, 2016
Познавате я като Върджил Дриймънд, Елайджа Джауит, Лени Кинг, Ким Нюмън, Кристофър Макдоуел, и вероятно още една шепа мъжки имена с предполагаемо иноземски произход, за които дори всесилната Уикипедия мълчи смутено. Чели сте нейните книги – игри, или великолепни преводи, и като мен сте се респектирали тихичко в ъгъла от уменията ѝ на думосъздател. И сега можете да държите в ръцете си цял нейн сборник, с истории познати и съвсем нови, или поне невидели белия книжен свят, като например малка частица от втората част на Сърцето на скиталеца отвъд, което просто си иска издаване, и то в комплект с първата, станала апокрифно съкровище да не ви казвам за какви пари на черния антикварен пазар.
Двете луни за мен символизират световете на приказното фентъзи с меч и магия, силни женски образи, елфи и приключения в класически Конан стил, и този на фантастиката – на апокалипсиса, на космическите приключения или ърбън действителността под повърхността на привидната нормалност. И двете блестят със собствена, ярка светлина, и ме карат да мечтая за романи, поредици, многологии, особено в частта си с приключенската фантазия, която от Хауърд насам си остава все така горещата ми и никак не тайна любов. Но засега се заровете до лимитите на собствената си издръжливост зад границите на добрите истории, които Елена е уловила за вас и разказала майсторски по нейния си начин.
Освен невероятно симпатични герои, въоръжени с меч, или автомат и амуниции от дневна светлина, така подходящи срещу болни вампири, ви очакват и колоси на невъзможното, самостоятелни еко-системи, над-организми и светове сами по себе си, очакващи да ни приютят в нечие далечно бъдеще; дракони – верни приятели и бойци срещу мрака и неговите пълчища, а и самите демони, изпълзели от бездната, очаквайки възнаграждение за новия си тленен живот. В сенките дебнат вампири, самовили и бродници между световете, дошли за малко в нашия, и оставили следи като цяла монополизираща религия или надежда за децата в един и същи зимен ден за дар от нечия божествена еманация. Зомбита се вдигат, машините чувстват, а времето се изкривява за поредното необмислено приключение. И смъртта понякога е напълно оправдана, а друг път – просто трябва да бъде избегната на всяка цена, дори и ако е насочена към нашите уж врагове, и то с цел да ни спаси.
Колекция разкази, които заслужават гордо да разперят лунни криле над нощното ви шкафче, нашепващи идеи, спомени и съновидения, каквито трябва, просто трябва да имате в живота си. Защото само така нощта е малко по-светла, а денят – малко по-вълшебен от сивата материя наречена реалност. Повярвайте ми – бучица магия отваря очите за нови цветове, и вероятности, и мечти. А миг без нова мечта е почти загубен.
Двете луни за мен символизират световете на приказното фентъзи с меч и магия, силни женски образи, елфи и приключения в класически Конан стил, и този на фантастиката – на апокалипсиса, на космическите приключения или ърбън действителността под повърхността на привидната нормалност. И двете блестят със собствена, ярка светлина, и ме карат да мечтая за романи, поредици, многологии, особено в частта си с приключенската фантазия, която от Хауърд насам си остава все така горещата ми и никак не тайна любов. Но засега се заровете до лимитите на собствената си издръжливост зад границите на добрите истории, които Елена е уловила за вас и разказала майсторски по нейния си начин.
Освен невероятно симпатични герои, въоръжени с меч, или автомат и амуниции от дневна светлина, така подходящи срещу болни вампири, ви очакват и колоси на невъзможното, самостоятелни еко-системи, над-организми и светове сами по себе си, очакващи да ни приютят в нечие далечно бъдеще; дракони – верни приятели и бойци срещу мрака и неговите пълчища, а и самите демони, изпълзели от бездната, очаквайки възнаграждение за новия си тленен живот. В сенките дебнат вампири, самовили и бродници между световете, дошли за малко в нашия, и оставили следи като цяла монополизираща религия или надежда за децата в един и същи зимен ден за дар от нечия божествена еманация. Зомбита се вдигат, машините чувстват, а времето се изкривява за поредното необмислено приключение. И смъртта понякога е напълно оправдана, а друг път – просто трябва да бъде избегната на всяка цена, дори и ако е насочена към нашите уж врагове, и то с цел да ни спаси.
Колекция разкази, които заслужават гордо да разперят лунни криле над нощното ви шкафче, нашепващи идеи, спомени и съновидения, каквито трябва, просто трябва да имате в живота си. Защото само така нощта е малко по-светла, а денят – малко по-вълшебен от сивата материя наречена реалност. Повярвайте ми – бучица магия отваря очите за нови цветове, и вероятности, и мечти. А миг без нова мечта е почти загубен.
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
April 22, 2019
Спойлери, брони и други органи! Чети на своя отговорност!
Когато искаш да излезеш от жанровата кутийка, си направи справка с Елена Павлова! Вампирите са убийци, кръвопийци, хипнотизиращи сластници?... Какво ще кажеш за жертви на заразна болест и на политически манипулации?!
Какво може да прави най-добре един робот? Ами да напише ода за любимата си напитка, разбира се!
Когато не омесва шоково жанровете, а ги допълва нежно със своята дан, превръща тези си разкази в защитна броня на фентъзито, без да забрави да добави нещо неочаквано.
Любими органи (разкази) от сборника:
Елфическа песен
Драконите на Кавано
И тръгна по водата
Зимно преброяване на вампирите
и
разказ номер едно:
Две луни:
Един разказ за оцеляване на ниво личност, превръщащ се в разказ за оцеляване на ниво човечество, после на ниво... и ниво... абе, яка работа!
Когато искаш да излезеш от жанровата кутийка, си направи справка с Елена Павлова! Вампирите са убийци, кръвопийци, хипнотизиращи сластници?... Какво ще кажеш за жертви на заразна болест и на политически манипулации?!
Какво може да прави най-добре един робот? Ами да напише ода за любимата си напитка, разбира се!
Когато не омесва шоково жанровете, а ги допълва нежно със своята дан, превръща тези си разкази в защитна броня на фентъзито, без да забрави да добави нещо неочаквано.
Любими органи (разкази) от сборника:
Елфическа песен
Драконите на Кавано
И тръгна по водата
Зимно преброяване на вампирите
и
разказ номер едно:
Две луни:
Един разказ за оцеляване на ниво личност, превръщащ се в разказ за оцеляване на ниво човечество, после на ниво... и ниво... абе, яка работа!
July 8, 2016
Елена Павлова е български автор, който едва ли има нужда от представяне. Автор на над 20 книги-игри, писани под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел, както и на няколко романа в любимите жанрове фантастика, фентъзи и хорър, писани както под собственото й име, така и под псевдонимите Лени Кинг, Елайджа Джауит и др. Талантлив преводач, благодарение на който сме чели на български книги от автори като Кинг, Кунц, Маккамън, Хамилтън, Скалзи, Уотс, Рейнолдс, Бачигалупи, Кийн, Зелазни, Дънкан и кой ли още не. Поздравявам ви, понеже сега ще прочетете от нея и сборник с разказите й.
Знам, че Елена е много добра, знам, че пише страхотно, знам, че тази книга ще е нещо повече от приятна изненада, но че ще е чак толкова добро, не бях подготвен. "Две луни" съдържа 17 разказа, за които смело и отговорно мога да твърдя, че не просто се представят на едно жестоко ниво по родните ширини - болшинството от разказите хвърлят ръкавица на доказани майстори в жанровете, чийто матерен език е английският. Да, точно толкова са добри. Браво на Изток-Запад за отлично изпипаното издание, за чудесната корица на Пепи Станимиров, затова, че не се боят да издават разкази от български автори.
За да не бъда голословен - ето и съдържанието на сборника с по няколко думи за всеки разказ:
1. Елфическа песен - изключително красива приказка в жанра съвременно градско (ърбън) фентъзи, една история за елфи, игри и... любов.
2. Ода за тройка мечове - запознайте се с Миранда, която предпочита да се нарича Скар'н. Дъщеря на могъщ боец, тя ще тръгне по пътя на баща си, за да живее живот, изпълнен с битки, преследвания, звън на мечове и какво ли още не. Разказ, носител на награда от сп. Зона F.
3. Тройка мечове 2: Кралският меч - следващата историята за тройката мечове. Хахаха! Хуморът никога никъде не е излишен, искрено се смях за премеждията на Кралския меч :-)))
4. Майстор на лъка и торинава - продължение на "Сърцето на скиталеца отвъд: Епос за кръволоците". Не съм чел последното, но явно е крайно време да се поправя, изглежда многообещаващо фентъзи.
5. Драконите на Кавано - значи, ако тази прекрасна история за драконови ездачи се развие в роман мога да се обзаложа, че ще удари в земята и Ездачите на Перн, и Ерагон. И ще обърше пода с тях.
6. Лунна пътека - ударите на чука отекват. Кови по-бързо, че няма време! КРЪЪЪЪЪЪЪВ!!!
7. Нощен клуб - разказ, писан в съавторство с Иван Атанасов. Правете разлика между вампирите, има и такива, и онакива.
8. Призрачен следобед - кратък, крийпи разказ за кръв, смърт, насилие, призраци... и една молба.
9. Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 - чел съм този разказ в предишния му вариант, който беше много могъщ пауър! Сега е по-различен, по-ошлайфан, не така суров. Запознайте се със селския идиот, кроткия луд, който служи за всеобщо забавление. Само той обаче знае истината и какво се случва в селото вечер, когато Те се спуснат нощем от хълмовете.
10. И тръгна по водата - поклон към големия талант на Зелазни. Признавам си, усетих лек полъх от несравнимите Хроники на Амбър...
11. Динозавър за Коледа - ооооо, човеееееек! Пред вас е Джен Севън, класифицирана вещица и уникален талант на фирмата "Станете" ООД, специализирана в... съживяването на зомбита. Сега обаче е Коледа, празник е, хората искат нещо по-различно, а холивудските акули са готови да изсипят милиони, за да спечелят милиарди... Колко ли неща могат да се объркат тук?
12. Вкусно до последната чаша - значи, ако сте почитатели на кафето, не трябва да пропускате тази творба! Аз самият кафе не пия, но от тези описания просто усетих до себе си голяма, гореща, димяща чаша с първокласно кафе, чието ухание и досега дразни синусите и слюнчените ми жлези.
13. Номад: Долу спи убиецът - история от света на Номад: Самият пъкъл. Ако сте фенове на екшън-фантастика, антиутопия, киберпънк, няма как да не ви хареса.
14. Затворена времева крива - прекрасен научнофантастичен разказ от жанра тайм-фантастика, който ме върна назад, в момчешките ми години и ми напомни за фантастите, които четях тогава: Азимов, Лем, Харисън, Шекли и най-вече, разбира се, Саймък.
15. Две луни - тролбургът рулира, брато! Пак фантастика, пак страхотно добра. Неслучайно сборникът е кръстен на нея.
16. Манипулаторът - хубаво е да притежаваш свръхестествена дарба, но още по-хубаво е, когато имаш с кого да я споделиш.
17. Зимно преброяване на вампирите - напомни ми за патрулите на Лукяненко и по-точно за случаите на Антон Городецки със съседа му Костя :-) Вампири в България, чуек. И не са като никои другия, за които си чувал досега.
Адски трудно е да се направи отличен сборник с разкази, в който всяка творба да е от чук нагоре, и то при положение, че събираш по един мощен разказ от различни автори, съставяйки антология. Да се направи сборник разкази от един-единствен автор, в който всичко да е изпипано, изгладено, ошлайфано до кристален блясък, за да се създаде литературен диамант, е почти невъзможно.
Елена обаче го е постигнала.
Знам, че Елена е много добра, знам, че пише страхотно, знам, че тази книга ще е нещо повече от приятна изненада, но че ще е чак толкова добро, не бях подготвен. "Две луни" съдържа 17 разказа, за които смело и отговорно мога да твърдя, че не просто се представят на едно жестоко ниво по родните ширини - болшинството от разказите хвърлят ръкавица на доказани майстори в жанровете, чийто матерен език е английският. Да, точно толкова са добри. Браво на Изток-Запад за отлично изпипаното издание, за чудесната корица на Пепи Станимиров, затова, че не се боят да издават разкази от български автори.
За да не бъда голословен - ето и съдържанието на сборника с по няколко думи за всеки разказ:
1. Елфическа песен - изключително красива приказка в жанра съвременно градско (ърбън) фентъзи, една история за елфи, игри и... любов.
2. Ода за тройка мечове - запознайте се с Миранда, която предпочита да се нарича Скар'н. Дъщеря на могъщ боец, тя ще тръгне по пътя на баща си, за да живее живот, изпълнен с битки, преследвания, звън на мечове и какво ли още не. Разказ, носител на награда от сп. Зона F.
3. Тройка мечове 2: Кралският меч - следващата историята за тройката мечове. Хахаха! Хуморът никога никъде не е излишен, искрено се смях за премеждията на Кралския меч :-)))
4. Майстор на лъка и торинава - продължение на "Сърцето на скиталеца отвъд: Епос за кръволоците". Не съм чел последното, но явно е крайно време да се поправя, изглежда многообещаващо фентъзи.
5. Драконите на Кавано - значи, ако тази прекрасна история за драконови ездачи се развие в роман мога да се обзаложа, че ще удари в земята и Ездачите на Перн, и Ерагон. И ще обърше пода с тях.
6. Лунна пътека - ударите на чука отекват. Кови по-бързо, че няма време! КРЪЪЪЪЪЪЪВ!!!
7. Нощен клуб - разказ, писан в съавторство с Иван Атанасов. Правете разлика между вампирите, има и такива, и онакива.
8. Призрачен следобед - кратък, крийпи разказ за кръв, смърт, насилие, призраци... и една молба.
9. Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 - чел съм този разказ в предишния му вариант, който беше много могъщ пауър! Сега е по-различен, по-ошлайфан, не така суров. Запознайте се със селския идиот, кроткия луд, който служи за всеобщо забавление. Само той обаче знае истината и какво се случва в селото вечер, когато Те се спуснат нощем от хълмовете.
10. И тръгна по водата - поклон към големия талант на Зелазни. Признавам си, усетих лек полъх от несравнимите Хроники на Амбър...
11. Динозавър за Коледа - ооооо, човеееееек! Пред вас е Джен Севън, класифицирана вещица и уникален талант на фирмата "Станете" ООД, специализирана в... съживяването на зомбита. Сега обаче е Коледа, празник е, хората искат нещо по-различно, а холивудските акули са готови да изсипят милиони, за да спечелят милиарди... Колко ли неща могат да се объркат тук?
12. Вкусно до последната чаша - значи, ако сте почитатели на кафето, не трябва да пропускате тази творба! Аз самият кафе не пия, но от тези описания просто усетих до себе си голяма, гореща, димяща чаша с първокласно кафе, чието ухание и досега дразни синусите и слюнчените ми жлези.
13. Номад: Долу спи убиецът - история от света на Номад: Самият пъкъл. Ако сте фенове на екшън-фантастика, антиутопия, киберпънк, няма как да не ви хареса.
14. Затворена времева крива - прекрасен научнофантастичен разказ от жанра тайм-фантастика, който ме върна назад, в момчешките ми години и ми напомни за фантастите, които четях тогава: Азимов, Лем, Харисън, Шекли и най-вече, разбира се, Саймък.
15. Две луни - тролбургът рулира, брато! Пак фантастика, пак страхотно добра. Неслучайно сборникът е кръстен на нея.
16. Манипулаторът - хубаво е да притежаваш свръхестествена дарба, но още по-хубаво е, когато имаш с кого да я споделиш.
17. Зимно преброяване на вампирите - напомни ми за патрулите на Лукяненко и по-точно за случаите на Антон Городецки със съседа му Костя :-) Вампири в България, чуек. И не са като никои другия, за които си чувал досега.
Адски трудно е да се направи отличен сборник с разкази, в който всяка творба да е от чук нагоре, и то при положение, че събираш по един мощен разказ от различни автори, съставяйки антология. Да се направи сборник разкази от един-единствен автор, в който всичко да е изпипано, изгладено, ошлайфано до кристален блясък, за да се създаде литературен диамант, е почти невъзможно.
Елена обаче го е постигнала.
August 23, 2016
Ей народе. Българите сме много пуст народ. при наличието на великолепни съвременни български автори, ние продължаваме да се кланяме на чуждите. Крайно време е българския читетел да осъзнае, че родните автори с много бързи темпове настигат чуждестранните. С всяка следваща книга от наш творец започвам да се убеждавам в този факт. Пример за това е и книгата на Елена Павлова - Две луни. В нея срещнах перфектно изградени персонажи, хубаво описани картини и не на последно място - пленяващи истории. Напълно нормално е в един сборник с разкази читетелят да се срещне с такива, които не са по неговия вкус, но когато намери от неговите предпочитани сюжети, те се превръщат в неговите любими. От сборникът "Две луни" най-много се насладих на следните разкази, като няма да изпадам в подробности защо:
- Зимно преброяване на вампирите
- Номад: долу спи убиецът
- Те се спускат нощем от хълмоете 2.0
- Драконите на Кавано
- Тройка мечове 2: кралският меч
Благодаря много на Елена за предоставената възможност от нея да се срещна с подобно завалдяващо четиво.
P.S.
Майсторът на лъка и торинава и майсторът на словото си личат в самото начало.
- Зимно преброяване на вампирите
- Номад: долу спи убиецът
- Те се спускат нощем от хълмоете 2.0
- Драконите на Кавано
- Тройка мечове 2: кралският меч
Благодаря много на Елена за предоставената възможност от нея да се срещна с подобно завалдяващо четиво.
P.S.
Майсторът на лъка и торинава и майсторът на словото си личат в самото начало.
January 12, 2017
Луните са Две, звездите - Пет.
Разнообразен сборник, което винаги е плюс, а някои разкази, които бях срещал преди - препрочетох с удоволствие.
Разнообразен сборник, което винаги е плюс, а някои разкази, които бях срещал преди - препрочетох с удоволствие.
September 19, 2016
Книгата е изключително приятна изненада, за която макар и предупреден, признавам си без бой, не бях подготвен.
Взривоопасна комбинация от ста��и, много любими произведения, преоблечени в нови одежди и нови, невероятни такива, всичките с етикет Елена Павлова, който гарантира магическо изживяване.
Ще се пробвам да разгледам разказите, без да разваля изненадата и удоволствието от прочита на всеки един. Ще ме прощавате за суперлативите, ама са заслужени.
Елфическа песен – една история за най-чистата любов - първата - която трябва да си пълен темерут, за да не те разплаче.
Ода за тройка мечове – Приказно фентъзи, от най-добрата традиция, заредено с много битки и хумор.
Тройка мечове 2: Кралският меч – Още от същото, допълнително обогатяващо света и героите му. Прочитането на втория разказ води до пристрастяване.
Майстор на лъка и торинавата – За мен, най-силният разказ във фентъзи секцията. Любимата стара Япония, омесена със самоволната обреченост на пълната отдаденост, толоква подхождащи на духа и.
Драконите на Кавано – Невероятно произведение, което е виновно за пропиването ми на бира, някъде към седми клас. Приказка за порастването, традициите и отговорностите, разположена в магично красив свят. И от това искам още, искам още много.
Лунна пътека – Разказът те хвърля, без предупреждение в мрачните дебри на ужаса. Къс, кървав и въздействащ.
Нощен клуб – Забавен, оставящ те да си поемеш дъх, след предишното произведение, разказ, макар и съдържащ доста мрачни краски. После отново се оказваш в месомелачката.
Призрачен следобед – Мрачна, призрачна, квартална история за отчаяние и възмездие.
Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 – Брутална кървава вакханалия, с родни мотиви – митологични и чисто прозаични.
И тръгна по вода – Елегантен реверанс към Зелазни, издържан в най-добрите му традиции, но запазвайки стилистичната и сюжетна неподправеност на Елена.
Динозавър за коледа – Разкошен. Смятам че, за да се възстанови равновесието във вселената, този разказ трябва да бъде преведен на английски от Лоръл К. Хамилтън, колкото и да я депресира качеството му.
Вкусно до последната чаша – Кофеинов апокалипсис, внимателно проникващ през кожата ти, за да те парализира с финала си.
Номад: Долу спи убиецът – Кратка история от най-любимия ми свят, някога излязъл изпод перото на Елена. Най-сетне разбрах кой е анонимния тексто- и стихоплетец и как си изнамира историите, което ме накара да си препрочета Самият пъкъл, което ме накара да искам, познайте, още от същото.
Затворена времева крива – Времева фантастика, заредена с освежаваща доза хумор и чудесен оплетен сюжет. Смях се от сърце.
Две луни – С право дал заглавието на целия сборник, разказът е класическа научна фантастика, със силен приключенски дух и чудесно екологично послание.
Манипулаторът – Кратка история за един чудак, раздаващ себе си, която успява да извади най-доброто от читателя си и да го накара да се усмихне.
Зимно преброяване на вампирите - Най-доброто е за десерт. Замахът на разказа ме остави безмълвен. Така се пише градско фентъзи, без клишета и с експлозия от идеи. Естествено, искам още.
Ударно завръщане на Елена на книжния ми хоризонт. За мен, най-добрата книга за тази година, възможно да бъде изместена от пиадестала само от друга нейна такава.
Взривоопасна комбинация от ста��и, много любими произведения, преоблечени в нови одежди и нови, невероятни такива, всичките с етикет Елена Павлова, който гарантира магическо изживяване.
Ще се пробвам да разгледам разказите, без да разваля изненадата и удоволствието от прочита на всеки един. Ще ме прощавате за суперлативите, ама са заслужени.
Елфическа песен – една история за най-чистата любов - първата - която трябва да си пълен темерут, за да не те разплаче.
Ода за тройка мечове – Приказно фентъзи, от най-добрата традиция, заредено с много битки и хумор.
Тройка мечове 2: Кралският меч – Още от същото, допълнително обогатяващо света и героите му. Прочитането на втория разказ води до пристрастяване.
Майстор на лъка и торинавата – За мен, най-силният разказ във фентъзи секцията. Любимата стара Япония, омесена със самоволната обреченост на пълната отдаденост, толоква подхождащи на духа и.
Драконите на Кавано – Невероятно произведение, което е виновно за пропиването ми на бира, някъде към седми клас. Приказка за порастването, традициите и отговорностите, разположена в магично красив свят. И от това искам още, искам още много.
Лунна пътека – Разказът те хвърля, без предупреждение в мрачните дебри на ужаса. Къс, кървав и въздействащ.
Нощен клуб – Забавен, оставящ те да си поемеш дъх, след предишното произведение, разказ, макар и съдържащ доста мрачни краски. После отново се оказваш в месомелачката.
Призрачен следобед – Мрачна, призрачна, квартална история за отчаяние и възмездие.
Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 – Брутална кървава вакханалия, с родни мотиви – митологични и чисто прозаични.
И тръгна по вода – Елегантен реверанс към Зелазни, издържан в най-добрите му традиции, но запазвайки стилистичната и сюжетна неподправеност на Елена.
Динозавър за коледа – Разкошен. Смятам че, за да се възстанови равновесието във вселената, този разказ трябва да бъде преведен на английски от Лоръл К. Хамилтън, колкото и да я депресира качеството му.
Вкусно до последната чаша – Кофеинов апокалипсис, внимателно проникващ през кожата ти, за да те парализира с финала си.
Номад: Долу спи убиецът – Кратка история от най-любимия ми свят, някога излязъл изпод перото на Елена. Най-сетне разбрах кой е анонимния тексто- и стихоплетец и как си изнамира историите, което ме накара да си препрочета Самият пъкъл, което ме накара да искам, познайте, още от същото.
Затворена времева крива – Времева фантастика, заредена с освежаваща доза хумор и чудесен оплетен сюжет. Смях се от сърце.
Две луни – С право дал заглавието на целия сборник, разказът е класическа научна фантастика, със силен приключенски дух и чудесно екологично послание.
Манипулаторът – Кратка история за един чудак, раздаващ себе си, която успява да извади най-доброто от читателя си и да го накара да се усмихне.
Зимно преброяване на вампирите - Най-доброто е за десерт. Замахът на разказа ме остави безмълвен. Така се пише градско фентъзи, без клишета и с експлозия от идеи. Естествено, искам още.
Ударно завръщане на Елена на книжния ми хоризонт. За мен, най-добрата книга за тази година, възможно да бъде изместена от пиадестала само от друга нейна такава.
June 30, 2016
Няма да пиша огромно ревю, за да не се състезавам с това на Великия Редактор, пък и да не би случайно да разстроя нежната му психика :) Въпреки това обаче мисля, че дължа на всеки, който гори от желание да прочете "Две луни" (а, сигурен съм, подобни хора хич не са малко), поне няколко думи за книгата.
Елена Павлова (Върджил Дриймънд и т. н.) едва ли има нужда от представяне. Една от най-плодовитите авторки и, да не кажа и единствената, която твори на едно и също високо ниво вече доста години. За разлика от другите жени в българската остросюжетна литература, Елена няма приливи и отливи, възходи и спадове - тя поддържа едно бясно темпо на писане, като всяка нейна история е по-добра от предишната. Предполагам, вече знаете, че Елена е част от Клуба на българските хорър автори LAZARUS и вече успя да се отчете с едно етно-хорър бижу в превърналия се вече в култов сборник Писъци. Броени дни след това излезе и сборникът "Две луни" - 17 разкази и новели, създадени в периода 1996-2016 г. (според корицата) или 1994-2015 г. (според предговора на Иван Атанасов - deadface - честно казано, на него му вярвам повече, отколкото на издателите от "Изток-Запад" :)
Какво може да очаквате от книгата? Същото, за което си мислите, когато чуете името "Елена Павлова" - адски готини миниатюри ("Вкусно до последната чаша®"), зверски брутален хорър ("Те се спускат нощем по хълмовете"),една въздлъжка новелка, чийто единствен кусур е посвещението на Великия и миньоните му ("Зимно преброяване на вампирите"), неща, вдъхновени от Зелазни, Стивън Кинг, както и неща със запазената марка "Елена Павлова"... Очарованието на този, както и всеки друг сборник разкази, е в това, че всеки ще намери вътре Своето Нещо - онова, което няма да му дава мира и ще се притаи дълбоко в съзнанието му, карайки го да разлиства и препрочита книгата отново и отново.
Дай боже това да не е последната книга с марка "качествен български автор", която "Изток-Запад" да се излъжат да издадат.
Дай боже Елена да продаде стотици пъти повече бройки от книгата, отколкото са всичките допечатки на онази излишно появило се извращение на Оня с мармалада, та издателствата най-накрая да се сетят, че освен препоръчвани от аматьори пишман-величия, на българската остросюжетна сцена има и други, качествени автори.
Дай боже.
Елена Павлова (Върджил Дриймънд и т. н.) едва ли има нужда от представяне. Една от най-плодовитите авторки и, да не кажа и единствената, която твори на едно и също високо ниво вече доста години. За разлика от другите жени в българската остросюжетна литература, Елена няма приливи и отливи, възходи и спадове - тя поддържа едно бясно темпо на писане, като всяка нейна история е по-добра от предишната. Предполагам, вече знаете, че Елена е част от Клуба на българските хорър автори LAZARUS и вече успя да се отчете с едно етно-хорър бижу в превърналия се вече в култов сборник Писъци. Броени дни след това излезе и сборникът "Две луни" - 17 разкази и новели, създадени в периода 1996-2016 г. (според корицата) или 1994-2015 г. (според предговора на Иван Атанасов - deadface - честно казано, на него му вярвам повече, отколкото на издателите от "Изток-Запад" :)
Какво може да очаквате от книгата? Същото, за което си мислите, когато чуете името "Елена Павлова" - адски готини миниатюри ("Вкусно до последната чаша®"), зверски брутален хорър ("Те се спускат нощем по хълмовете"),една въздлъжка новелка, чийто единствен кусур е посвещението на Великия и миньоните му ("Зимно преброяване на вампирите"), неща, вдъхновени от Зелазни, Стивън Кинг, както и неща със запазената марка "Елена Павлова"... Очарованието на този, както и всеки друг сборник разкази, е в това, че всеки ще намери вътре Своето Нещо - онова, което няма да му дава мира и ще се притаи дълбоко в съзнанието му, карайки го да разлиства и препрочита книгата отново и отново.
Дай боже това да не е последната книга с марка "качествен български автор", която "Изток-Запад" да се излъжат да издадат.
Дай боже Елена да продаде стотици пъти повече бройки от книгата, отколкото са всичките допечатки на онази излишно появило се извращение на Оня с мармалада, та издателствата най-накрая да се сетят, че освен препоръчвани от аматьори пишман-величия, на българската остросюжетна сцена има и други, качествени автори.
Дай боже.
November 7, 2016
Ще представя книгата "Две луни" на известната българска авторка Елена Павлова.
"Две луни" е още една хубава българска книга, в която елфи и тролове се срещат с призраци и вампири, където фентъзито и хоръра вървят ръка за ръка. Стилът на писане е лек и книгата се чете изключително приятно, а историите са изключително разнообразни, като действията се развиват както в България, така и в други страни, също така в морето или незнайни светове...
Всичките разкази и новели са седемнадесет на брой и до един са добри. Някои са пропити от ужас, други - пропити от мъдрост, при трети се потапяш в приказната атмосфера. Изчетох ги с интерес. И все пак ше посоча тези, които ми направиха най-силно впечатление:
Елфическа песен.
Лунна пътека.
Нощен клуб.
Призрачен следобед.
Те се спускат нощем по хълмовете - (разказът го четох за пръв път в антологията "Ласката на мрака").
Номад:Долу спи убиецът.
Две луни.
Манипулаторът.
Книгата "Две луни" на Елена Павлова е поредното доказателство, че българските автори набират все по-голяма скорост. Пожелавам ви приятно четене
"Две луни" е още една хубава българска книга, в която елфи и тролове се срещат с призраци и вампири, където фентъзито и хоръра вървят ръка за ръка. Стилът на писане е лек и книгата се чете изключително приятно, а историите са изключително разнообразни, като действията се развиват както в България, така и в други страни, също така в морето или незнайни светове...
Всичките разкази и новели са седемнадесет на брой и до един са добри. Някои са пропити от ужас, други - пропити от мъдрост, при трети се потапяш в приказната атмосфера. Изчетох ги с интерес. И все пак ше посоча тези, които ми направиха най-силно впечатление:
Елфическа песен.
Лунна пътека.
Нощен клуб.
Призрачен следобед.
Те се спускат нощем по хълмовете - (разказът го четох за пръв път в антологията "Ласката на мрака").
Номад:Долу спи убиецът.
Две луни.
Манипулаторът.
Книгата "Две луни" на Елена Павлова е поредното доказателство, че българските автори набират все по-голяма скорост. Пожелавам ви приятно четене
July 8, 2016
Умелият писател трябва да е на първо място страстен читател. А за Елена Павлова знам, че "диша" с книгите - доста сме си говорили за литература (с остър сюжет, разбира се) над халбите с пенливо пиво и с много автори се срещнах за пръв път след нейна препоръка. Та-а качеството на разказите и новелите в сборника "Две луни" въобще не ме изненада -вътре има от всичко за всеки - и фентъзи истории (Елена, искам още за "тройката" мечове, тия герои плачат за нови приключения!) и магически източен дзен (любопитен съм що е то "Епос за кръволоците", откъс от който видно е "Мастор на лъка и ..."), и по-твърда фантастика (не знам, ама като четох "Две луни" се сетих за "Новозавладени звезди" на Джеймс Блиш) и ХОРЪР, МНОГО ХОРЪР, защото всички знаем, кой е Лени Кинг!!! Отличен пет!!!
August 27, 2016
Толкова невероятен талант и неразкрити възможности показва тази книга.
Подобна книга трябваше да излезе преди 10 години. През 2006-та се започна с връщането на българските автори и ако Елена се беше появила тогава на пазара не знам... може би някой от сетингите в тази книга биха се развили в романи.
"Драконите на Кавано" е разкошен сетинг за ънг адулт роман. И не само той.
Част от разказите са ми любими от 15 години. Особено "Елфическа песен".
Изненадата ми беше "Зимното преброяване на вампирите". Добре, че е оставен последен в книгата. След него не бих прочел нищо.
7 звезди от 5 възможни за таланта на Елена.
За книгата - окол�� 3. Не се е получила книга. Това е по-скоро портфолио на автора - вижте ме какво мога да пиша.
Но ако искате да видите, че някога (повтарям някога, защото сега нямаме) в България се пишаше качествена фантастика - прочетете тази книга.
Особено остросюжетните автори - ще разберете колко сте далече от нивото ѝ.
Благодаря за автографа и за адреса на сайта на гърба.
"То е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. Татко често ми го напомня, когато съвсем ми падне настроението. Истина си е, даже в някои отношения е по-добре: например отколкото да си куцузлия. Освен това не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Бих предпочел да съм вампир или върколак - тогава щях да мога да я ухапя и да й предам от своя живот. И ние, елфите, сме магически същества, но силата ни е в друго.
Аз я обичах и я възпях."
Явно Елена си е елф под прикритие!
Подобна книга трябваше да излезе преди 10 години. През 2006-та се започна с връщането на българските автори и ако Елена се беше появила тогава на пазара не знам... може би някой от сетингите в тази книга биха се развили в романи.
"Драконите на Кавано" е разкошен сетинг за ънг адулт роман. И не само той.
Част от разказите са ми любими от 15 години. Особено "Елфическа песен".
Изненадата ми беше "Зимното преброяване на вампирите". Добре, че е оставен последен в книгата. След него не бих прочел нищо.
7 звезди от 5 възможни за таланта на Елена.
За книгата - окол�� 3. Не се е получила книга. Това е по-скоро портфолио на автора - вижте ме какво мога да пиша.
Но ако искате да видите, че някога (повтарям някога, защото сега нямаме) в България се пишаше качествена фантастика - прочетете тази книга.
Особено остросюжетните автори - ще разберете колко сте далече от нивото ѝ.
Благодаря за автографа и за адреса на сайта на гърба.
"То е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. Татко често ми го напомня, когато съвсем ми падне настроението. Истина си е, даже в някои отношения е по-добре: например отколкото да си куцузлия. Освен това не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Бих предпочел да съм вампир или върколак - тогава щях да мога да я ухапя и да й предам от своя живот. И ние, елфите, сме магически същества, но силата ни е в друго.
Аз я обичах и я възпях."
Явно Елена си е елф под прикритие!
September 19, 2016
Сборникът с разкази на Елена Павлова "Две луни" е един чудесен микс от най-различни разкази в жанровете фантастика, фентъзи, хорър, с който тя представя своето многопластово, изтъкано от ярки образи творчество. Героите в произведенията са живи и пълнокръвни, изненадват, не са някакви супер герои, макар че за някои от тях бардовете пеят песни /тъй де правят както се казва по модерному пиар с леко изкривяване на истината / :) В голяма част от историите присъства приятен хумористичен елемент, който кара повествованието да тече леко, и докато почне човек разказа или новелата те неусетно са свършили за ужас на читателя.
Що се отнася до мен самият смятам, че по-голямата част от тези разкази могат да се превърнат в начала на по-големи литературни произведения
Накратко увлекателна книга, която заслужава да има в колекцията си всеки почитател на родната литература. Защото в него има както се казва за всекиго по нещо .
Пожелавам много успехи занапред на Елена и много издадени книги. Нека перото ти е все така остро и рисува твоите чудни светове!
Що се отнася до мен самият смятам, че по-голямата част от тези разкази могат да се превърнат в начала на по-големи литературни произведения
Накратко увлекателна книга, която заслужава да има в колекцията си всеки почитател на родната литература. Защото в него има както се казва за всекиго по нещо .
Пожелавам много успехи занапред на Елена и много издадени книги. Нека перото ти е все така остро и рисува твоите чудни светове!
January 3, 2017
Доста дълго четене :) Това не е цяло ревю, а само бележки :)
Започвам да си мисля, че подредбата на един сборник е по-важна, отколкото съм съзнавала - това че към края разказите станаха по-дълги, ме умори много.
Личи си, че е работено сериозно и отговорно по книгата - пипната е с любов, а това винаги ги прави специални. Върна ме към любими разкази (ех, тая "Елфическа песен", белязала девичите ми блянове), смях се с глас на други (разказите за "Тройка мечове" са почти кинематографични - искам да ги видя на сериал от типа на "Ксена, принцесата-войн")
Прочетох Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 посред бял ден, на плажа. После умрях от ужас и не посмях да пипна книгата няколко дни.
Номад: Долу спи убиецът ме ядоса адски много, защото още не мога да преглътна факта, че е недописана/недоиздадена поредица. Ми мрън, пък.
Започвам да си мисля, че подредбата на един сборник е по-важна, отколкото съм съзнавала - това че към края разказите станаха по-дълги, ме умори много.
Личи си, че е работено сериозно и отговорно по книгата - пипната е с любов, а това винаги ги прави специални. Върна ме към любими разкази (ех, тая "Елфическа песен", белязала девичите ми блянове), смях се с глас на други (разказите за "Тройка мечове" са почти кинематографични - искам да ги видя на сериал от типа на "Ксена, принцесата-войн")
Прочетох Те се спускат нощем от хълмовете 2.0 посред бял ден, на плажа. После умрях от ужас и не посмях да пипна книгата няколко дни.
Номад: Долу спи убиецът ме ядоса адски много, защото още не мога да преглътна факта, че е недописана/недоиздадена поредица. Ми мрън, пък.
August 10, 2017
Разказите на Елена Павлова са като откъси от фантастични вселени, всеки от който, ако бъде разгърнат би оформил много по-мащабно произведение. Творбите в “Две луни” са именно това – фантастични, фентъзийни и ужасяващи истории със завладяващ ритъм, пулс и динамика. Сборникът е една наистина богата палитра от сюжети, от които отвсякъде проличава дългогодишният опит на автора в изкуството на писаното слово.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
May 20, 2017
Warning: The review contains spoilers.
Rating 8 of 10
First I guess I will have to say I'm not really a fan of short stories. By the time I get into the story and it ends. And this book is an anthology of 17 short stories. But... I loved it. Or most of it anyway.
Elven Song - bittersweet story of first love, absolutely loved it.
Three of Swords - nice story, not one of my personal favorites in the anthology but good
Three of Swords 2: The Royal Sword - another story with the characters from previous one. Funny, good but still doesn't make it to my personal top 3 from the book.
A Master of The Bow and Torinawa - one of the stories I wanted to be longer, picked my interest and... ended. Perfect example why I don't like short stories in general.
Cavanos' Dragons - and that's the story on 3d place in my personal top 3. What to say.... Dragons!
Moonlight Path - suspense, blood and... um, can I have a little more please?
Night Club - my least favorite. Don't get me wrong, it's not a bad one, just... really not my cup of tea.
Ghostly Afternoon - loved that one, almost made it to my top 3. Almost. I just liked three others a bit more. Good 4th though.
They come from the hills at night 2.0 - another one of not exactly my favorites. Can't exactly point out why. Guess it just goes to the group "not my cup of tea", too.
To Walk On Water - nice little story. Read it and liked it... and promptly forgot it. It's a bit... too even, nothing much happens and in between the other ones, most of which have the impact of a hammer strike... just goes unnoticed, forgettable.
A Dinosaur for Christmas - I want one too. And some more of that story. Absolutely loved it. Deserving 2d place in my top 3.
Tasty to The Last Cup - for coffee lovers. Nice but also on the list of a bit forgettable.
Nomad: The Killer Sleeps Downstairs - a bit overwhelming. Had the same problem with the book. It feels like you are being hit by a train but the violence gets a bit too much for my taste. Okay, I admit it, I'm squeamish.
Closed Timelike Curve - had a lot of fun here. How much trouble exactly two boys with a time machine can get in?
Two Moons - somehow when I read the title (and the previous stories) I was expecting it to be about werewolves. And... it's not. Big surprise for me. In everything - plot, setting, main character. Got me curious. But not about what happens next as more stories do. Got me curious what happened before it started.
The Manipulator - hmmmmm, really not sure what to say about this one. Goes to the "not my cup of tea" category, I guess.
Winter Census Of The Vampire Population - my absolute favorite. I got swallowed by it, chewed and spit out to pick my pieces. Can I have more of it? Pretty please?
So in total:
3 absolutely favorite stories
8 others I loved too
2 nice but forgettable
1 nice but got me squeamish
3 in the "not my cup of tea" category
Considering the fact that the book actually offers a little bit for everyone, I think I have a very nice count of likes. Anyone surprised? Well, that's Elena. If you have read something from her before - you won't.
Rating 8 of 10
First I guess I will have to say I'm not really a fan of short stories. By the time I get into the story and it ends. And this book is an anthology of 17 short stories. But... I loved it. Or most of it anyway.
Elven Song - bittersweet story of first love, absolutely loved it.
Three of Swords - nice story, not one of my personal favorites in the anthology but good
Three of Swords 2: The Royal Sword - another story with the characters from previous one. Funny, good but still doesn't make it to my personal top 3 from the book.
A Master of The Bow and Torinawa - one of the stories I wanted to be longer, picked my interest and... ended. Perfect example why I don't like short stories in general.
Cavanos' Dragons - and that's the story on 3d place in my personal top 3. What to say.... Dragons!
Moonlight Path - suspense, blood and... um, can I have a little more please?
Night Club - my least favorite. Don't get me wrong, it's not a bad one, just... really not my cup of tea.
Ghostly Afternoon - loved that one, almost made it to my top 3. Almost. I just liked three others a bit more. Good 4th though.
They come from the hills at night 2.0 - another one of not exactly my favorites. Can't exactly point out why. Guess it just goes to the group "not my cup of tea", too.
To Walk On Water - nice little story. Read it and liked it... and promptly forgot it. It's a bit... too even, nothing much happens and in between the other ones, most of which have the impact of a hammer strike... just goes unnoticed, forgettable.
A Dinosaur for Christmas - I want one too. And some more of that story. Absolutely loved it. Deserving 2d place in my top 3.
Tasty to The Last Cup - for coffee lovers. Nice but also on the list of a bit forgettable.
Nomad: The Killer Sleeps Downstairs - a bit overwhelming. Had the same problem with the book. It feels like you are being hit by a train but the violence gets a bit too much for my taste. Okay, I admit it, I'm squeamish.
Closed Timelike Curve - had a lot of fun here. How much trouble exactly two boys with a time machine can get in?
Two Moons - somehow when I read the title (and the previous stories) I was expecting it to be about werewolves. And... it's not. Big surprise for me. In everything - plot, setting, main character. Got me curious. But not about what happens next as more stories do. Got me curious what happened before it started.
The Manipulator - hmmmmm, really not sure what to say about this one. Goes to the "not my cup of tea" category, I guess.
Winter Census Of The Vampire Population - my absolute favorite. I got swallowed by it, chewed and spit out to pick my pieces. Can I have more of it? Pretty please?
So in total:
3 absolutely favorite stories
8 others I loved too
2 nice but forgettable
1 nice but got me squeamish
3 in the "not my cup of tea" category
Considering the fact that the book actually offers a little bit for everyone, I think I have a very nice count of likes. Anyone surprised? Well, that's Elena. If you have read something from her before - you won't.
July 19, 2016
Това, което харесвам на този сборник е разнообразието. Не само че може да опитате от богат набор жанрове, но и героите, които ще срещнете звучат /и са!/ уникални и запомнящи се.
Най-много ми харесаха:
Елфическа песен - Още по-изгладена версия, харесва ми все толкова много.
Ода за тройка мечове
Тройка мечове 2: Кралският меч - Искам още от приключенията им!
Майстор на лъка и торинава (Епос за кръволоците #1.5) - Не съм чела Сърцето на скиталеца отвъд, а може би трябва. Разпали въображението ми и ми напомни за четирилогията на Daniel Abraham, която така и не довърших.
Драконите на Кавано - Това е като ядка, от която да се развие роман. Напомня ми на Темерер.
Лунна пътека - О, това беше много добро!
Те се спускат нощем от хълмовете, версия 2.0 - Бррр!
Динозавър за Коледа - Кой не иска динозавър?
Манипулаторът - Кратка и хубава история за нуждата от споделяне.
Зимно преброяване на вампирите - Вампири на родна земя в неочаквано стряскащ прочит на съвременни събития.
Най-много ми харесаха:
Елфическа песен - Още по-изгладена версия, харесва ми все толкова много.
Ода за тройка мечове
Тройка мечове 2: Кралският меч - Искам още от приключенията им!
Майстор на лъка и торинава (Епос за кръволоците #1.5) - Не съм чела Сърцето на скиталеца отвъд, а може би трябва. Разпали въображението ми и ми напомни за четирилогията на Daniel Abraham, която така и не довърших.
Драконите на Кавано - Това е като ядка, от която да се развие роман. Напомня ми на Темерер.
Лунна пътека - О, това беше много добро!
Те се спускат нощем от хълмовете, версия 2.0 - Бррр!
Динозавър за Коледа - Кой не иска динозавър?
Манипулаторът - Кратка и хубава история за нуждата от споделяне.
Зимно преброяване на вампирите - Вампири на родна земя в неочаквано стряскащ прочит на съвременни събития.
August 6, 2016
Кои бяха най-шокиращите разкрития от света на фентъзито и фантастиката от вашето детство? За мен това са топ 3 (внимание, следват спойлери за тези, които са проспали последните 30-40 години поп-култура): #1 – Дарт Вейдър е бащата на Люк Скайуокър! #2 – Планетата на маймуните е Земята! #3 – Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел са един и същи човек, и са ЖЕНА! Дааа... Години след като бях станал фен на нейните книги-игри разбрах, че те всъщност са НЕЙНИ. И си казах „Елена Павлова е е***и пича!!” И сега тя се завръща с шеметен сборник жанрови разкази, озаглавен "Две луни"! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 31, 2016
На тези 'Две луни" хич не им отиват само пет звезди...
December 20, 2017
В този сборник има за всекиго по нещо - градско фентъзи, епично фентъзи, хумористично фентъзи, апокалиптична фантастика, алтернативна история, хорър... и разни по-трудноопределими жанрово проявления на необятното въображение на Елена Павлова. Разказите се различават тематично и стилово, но ги обединява едно - умелата ръка на майстор, който пресъздава ярки, автентични образи и ситуации, независимо дали действието се развива в населената с вампири Монтана или на чужда планета, обитавана от гигантски полу-съзнаващи растения.
Сюжетите се заплитат бързо, диалозите текат леко и непринудено, не липсва напрежение, неочаквани обрати и отворени краища... Но най-важното според мен е, първо, че героите ти стават близки: дори в кратките разкази са обрисувани така, че бързо-бързо ти влизат под кожата. И второ, че Елена умее да създава атмосфера, независимо дали за това е нужно да изгради цял нов извънземен свят или да опише до болка позната квартална градинка.
Да, това са разкази, към които определено ще се връщам отново, за да им се наслаждавам и да ги преоткривам, да търся малките, наситени със значение детайли, които навярно съм пропуснала по време на шеметното препускане към финала първия път.
А сега отивам да търся по-старите публикации на авторката из second-hand сергиите... Дано изпадне нещо!
Сюжетите се заплитат бързо, диалозите текат леко и непринудено, не липсва напрежение, неочаквани обрати и отворени краища... Но най-важното според мен е, първо, че героите ти стават близки: дори в кратките разкази са обрисувани така, че бързо-бързо ти влизат под кожата. И второ, че Елена умее да създава атмосфера, независимо дали за това е нужно да изгради цял нов извънземен свят или да опише до болка позната квартална градинка.
Да, това са разкази, към които определено ще се връщам отново, за да им се наслаждавам и да ги преоткривам, да търся малките, наситени със значение детайли, които навярно съм пропуснала по време на шеметното препускане към финала първия път.
А сега отивам да търся по-старите публикации на авторката из second-hand сергиите... Дано изпадне нещо!
July 11, 2016
Един рядко добър сборник с разкази, какъвто не бях чел твърде отдавна. Върна ме към светове и истории от моето детство - Куриера, светът на Ринглас, Номад. Прекрасна комбинация от фентъзи и фантастика (и щипка хорър), в която ще срещнете истории за всеки вкус.
December 5, 2016
Изумително интересен и прекрасно изпипан сборник, който съдържа както и хорър, така и класическо фентъзи с дракони и елфи, така и ърбън фентъзи с вампири и подобни, а и няколко страхотни разказа с малко научна фантастика за развитието на други светове. Божествено!
September 13, 2016
Елена Павлова кърти мивки! Да знаете.
П.С. А глупавия autocorrect я беше преименувал на Петрова :D Shame!
П.С. А глупавия autocorrect я беше преименувал на Петрова :D Shame!
May 24, 2020
С нетърпение започнах да чета разказите и не се излъгах - харесаха ми. Елена Павлова пише увличащо и използва интересен изказ. Всеки разказ е различен в жанра фантастика, хорър, фентъзи. Имаше един приказен, един с любовен сюжет, за вампири, дракони, самовили, динозаври и няколко кратки с шокиращ край. Допадна ми цялостната подборка. Потопих се във всеки един от фантастичните светове, които авторката е създала. Имаше доста необичайни и интересни хрумки.
Харесва ми и това, че български автор не пада по-долу от чуждите, творящи в този жанр и даже е по-добра, понеже използва типично български изказ, а някъде разказите са с диалект.
Харесва ми и това, че български автор не пада по-долу от чуждите, творящи в този жанр и даже е по-добра, понеже използва типично български изказ, а някъде разказите са с диалект.
October 19, 2016
Не мога и няма да се опитвам да пиша ревю за сборника. Кратко, ясно и искрено: разказите са повече от интересни, увлекателни, емоционални, вдъхновяващи... великолепни. Още по-кратко и ясно: Елена Павлова!
January 6, 2018
Най-много ми хареса Тройката мечове - има там една атмосфера.... в която събитията се случват над хаоса, хаоса е уютен, очарователен и овладян <3 Напомня ми малко на "Колелото на времето", а е толкова различен :) Всички фентъзи разказчета са страхотни, всеки има своята магия, разкошни.... А и в другите жанрове се чувствах добре :)
July 22, 2023
Да кажа, че се чете на един дъх е банално, но вярно. Толкова ми се искаше някои (почти всички) разкази да станат романи. Тези разкази ме върнаха в тийн годините ми, когато за първи път четох Кинг и Толкин. Благодаря за носталгията!
Displaying 1 - 30 of 33 reviews