Фантастични светове е не само коледен подарък от скъп човек, ала и жесток (макар и не единствен) опит българският читател да се радва на (е, не съвсем редовна) фантастична периодика.
Скромната ми личност окачестви две от творбите като гениални: „Станция Хоксбил“ на любимеца ми Силвърбърг показва мрачния и безлюден свят на късня камбрий, където изпратените на доживотно заточение политически затворници от Идното живеят, тлеят и бавно полудяват сред първичната пустота на гола земя и пълен с трилобити и брахиоподи океан. „Издихание“ на Тед Чианг пък е трудна за четене, но разкошна творба за обрамчен от хромиран купол свят на автоматони, които ежедневно вграждат в себе си и изразходват по два дроба въздух. Как са устроени, обречена ли е цивилизацията им и какво има отвъд купола са въпроси, които вълнуваха колкото тях толкова и мен.
Имаме още фентъзи разказ в стил "меч и магия" на Фриц Лейбър за приключенците Фафрд и Сивия Мишелов; история от Филип К. Дик за космически изследователи, които трябва да се справят с последствията от непозната аномалия и още едно фентъзи с класически тропи за дуел между воин и магьосник, овкусено с комедия, самоирония и даже щипка непретенциозна философия от Лари Нивън.
За мен по-слабите творби в сборника бяха „Червени като кръв“ – интерпретация на приказката за Снежанка от гледна точка на злата мащеха. Вариантът на Танит Ли не само ми се стори постен в сравнение с подобния (макар и по-късен) опит на Нийл Геймън, но беше увенчан с неясен и нелогичен за мен финал. Най-много обаче ме изпотиха „Парниковите цветя“ на Майк Резник. В продължение на твърде много дълги и мъчителни страници „лирическият“ герой, който се грижеше за неми и обездвижени от десетилетия двеста годишни старци, поддържани чрез медицината на бъдещето, нито можеше да осмисли мъчителното им съществуване, нито да разбере концепцията за евтаназия. Когнитивните му способности на дете дебил трябваше да са вълнуващи и натоварени с дълбок психологизъм, но по-скоро бая ме измъчиха.
В заключение – първият брой на Фантастични светове е страхотен старт на поредица с (понастоящем) три, всяко по-обемно от следващото, издания, които се крепят на неугасващия ентусиазъм на пловдивския клуб „Соларис“. Евала за професионалното издание и огромния ентусиазъм, момчета (и навярно момичета)! Няма да се разсърдя и на повечко думи/коментари от създателите, за да станем съпричастни на този вече 5 годишен труд в името на добрата и разнородна фантастика. Подкрепа за вас!