От доста време имах желанието да прочета трилогията за Меф ист О'Фел, но разполагах само с третата книжка. По една щастлива случайност, авторът издаде нова книга и поръчах трилогията заедно с нея. Стилът е лек и увлекателен, романът се чете бързо. Има много (като количество и като качество) приятен хумор. Приключенията се развиват почти по цялото земно кълбо, и имайки предвид, че се развиват през средновековието е видно сериозното проучване на епохата от автора. Героите - много реални, може би малко развитие у главния липсва (може би в следващите романи?). Изобщо - много добър роден роман, издаден преди на десет години, и по-малко популярен, отколкото му се полага (съдейки по това, че трябваше да създам профилите на трите романа в Гуудрийдс). В сюжета има градация - темпото и качеството постепенно се вдигат, като последната част и епилогът определно са черешката на тортата. Минусите са малко и не всички са за автора. Има повторяемост на сюжета (все героят насила го присъединяват към няколко армии), която може и да е нарочно търсена. Прекалено много бележки под линия - от общо 128-те, поне половината може да ги няма. Примери - летален, реципиент, телепортал - има го (поне) два пъти... Най-големият минус е най-омразното ми нещо - мистификацията, която върлуваше до не много отдавна при книгите от български писатели,и целеше да прикрие родния им произход. Тук не е от най-"мистичните", даже е толкова очевидна, че бих предположил, че дори не е по желание на издателството, а по-скоро шега от страна на "преводача", който си е превел името на английски. Та за нея - ако е намигване от страна на Мариян - комплименти, забавно е. Ако пък е поискана от издателството - или те са идиоти, или мислят читателите си за идиоти, или и двете! Графичното оформление е много добро, извън кориците, за които картинката е просто някаква намерена от някъде и шрифтът е скучният таймс... Заключение. Сравнението с трилогията за Аззи на Шекли и Зелазни е неминуемо. Макар и не на нейното ниво, това определно е роман, на който всеки фен на фентъзито и/или хуморът ще се наслади. Четете! Аз със сигурност ще прочета и другите две приключения! П.П. В третата книжка има анонсирана четвърта, която не е видяла бял свят - още от сега съжалявам за което.
Зад псевдонима М. С. Стоун се крие моят приятел, писателят и преводач, Мариян Петров, а извадките от дневника на Меф ист О' Фел - един от редиците на "действащите явно оперативни лица" (ДЯВОЛИ) към Агенцията да държавни алтернативи (АДА) са свежо хумористично фентъзи (почти сигурно ще се сетите за серията Аззи на Шекли и Зелазни), щедро подплатено с историческа фактология, което се поглъща буквално на екс. Имам дребни забележки по някои сюжетни решения, затова присъждам 4*.