What do you think?
Rate this book
Призрачният дилижанс
Шест шедьовъра от края на XIX и началото на XX век от забележителни английски писатели, сред които египтоложка, свещеник, експерт по Средновековието и археолог.
Зловещи призраци, фантомен кораб и човекоядна жива плесен, загадъчен дилижанс, свръхестествени преживявания, магически талисман, носещ беди, кошмарни сънища за мъртъвци, търсещи покой – превърнати в истории, които смразяват кръвта.
Зловещи призраци, фантомен кораб и човекоядна жива плесен, загадъчен дилижанс, свръхестествени преживявания, магически талисман, носещ беди, кошмарни сънища за мъртъвци, търсещи покой – превърнати в истории, които смразяват кръвта.
- GenresShort Stories
160 pages, Hardcover
Published October 30, 2017
28 people want to read
About the author
Огняна Иванова
78 books4 followersФилолог, английска филология. Автор на кратка проза и поезия. Дългогодишен редактор в издателство "Отечество". Преводач от английски и руски език.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
October 3, 2019
Чудесен подбор , този начин на писане от края на 19 век е много любим за мен ,шест разказа които в онези , а и не само в онези времена биха те накарали да се оглеждаш в тъмното и да искаш след краят им да си на сигурно място .
November 2, 2017
Изящно оформеното сборниче - джобен формат/твърди корици - спечели безапелационна петорка в личната ми оценъчна система. Приятно-наивни истории, все пак както подсказва анотацията са писани в края на ХІХ и в началото на ХХ век, обединени около темата за свръхестественото. Пет разказа за призраци и един - ако има прото-пънк, що да няма и - прото-хорър на Уилям Хоуп Ходжсън.
Ето и съдържанието:
У. У. Джейкъбс - Маймунската лапа, 1902
Амилия Б. Едуардс - Призрачният дилижанс, 1864
Уилям Хоуп Ходжсън - Изоставеният кораб, 1912
М. Р. Джеймс - Градина с рози, 1911
Е. Ф. Бенсън - Признанието на Чарлс Линкуърт, 1912
E. Г. Суейн - Кост при кости отива, 1912
Заб. Към момента само "Маймунската лапа" е излизал в две 90's компилации - Паякът и Страшни разкази.
И в заключение едно минусче - нямаше обяснителни бележки за някои термини от корабоплаването в споменатия прото-хорър, както и за някои от британските мерни единици (футове, ярдове), а това второто винаги ме е придразвало... беше висок 5 фута 7 инча (не е от книгата, давам произволен пример), ами напиши в бележка под линия - приблизително 170 см, но да не бъдем мрънкачи...
Ето и съдържанието:
У. У. Джейкъбс - Маймунската лапа, 1902
Амилия Б. Едуардс - Призрачният дилижанс, 1864
Уилям Хоуп Ходжсън - Изоставеният кораб, 1912
М. Р. Джеймс - Градина с рози, 1911
Е. Ф. Бенсън - Признанието на Чарлс Линкуърт, 1912
E. Г. Суейн - Кост при кости отива, 1912
Заб. Към момента само "Маймунската лапа" е излизал в две 90's компилации - Паякът и Страшни разкази.
И в заключение едно минусче - нямаше обяснителни бележки за някои термини от корабоплаването в споменатия прото-хорър, както и за някои от британските мерни единици (футове, ярдове), а това второто винаги ме е придразвало... беше висок 5 фута 7 инча (не е от книгата, давам произволен пример), ами напиши в бележка под линия - приблизително 170 см, но да не бъдем мрънкачи...
November 6, 2017
Разкошна малка книжка. Селекцията на Огняна Иванова е перфектна, а подборът на изразни средства при превода веднага те вкарва в атмосферата на времето, когато са писани рзказите (нещо което напоследък системно се пренабрегва или изкривява от родните преводачи).
Шест малко или малко повече известни британски автори и тeхните смразяващи кръвта истории за необяснимото ще ви пренесат за няколко часа в края на Викторианска Англия и ще ви покажат страховете и желанията на нейните хора.
У. У. Джейкъбс - Маймунската лапа – Единственият превеждан на български по-рано разказ в сборника. Няма такъв напрегнат финал.
Един сувенир от далечни страни има силата да изпълнява желания. Само трябва да внимаваш какво си пожелаваш.
Амилия Б. Едуардс - Призрачният дилижанс – Мислех, че ще е някакъв преразказ на "Фантомната рикша" на Киплинг и останах много приятно изненадан.
Залутал се в зимна буря пътник попада в старо имение със странен господар, когато решава да си тръгне успява да хване доста зловещ транспорт с кратка дестинация.
Уилям Хоуп Ходжсън - Изоставеният кораб – Ако книжката съдържаше само този разказ, пак щеше да си заслужава парите.
След тежка морска буря, екипажът на един клипер попада на странен изоставен кораб. Оказва се, че нещо много се е объркало с товара му.
М. Р. Джеймс - Градина с рози – Класическа призрачна история, в която неизказаното е по-зловещо от показаното.
Докато разчиства градината на новопридобитото си имение, едно аристократично семейство се натъква на странен, дълбоко вкопан дървен стълб, около който се случват необясними неща. Разнищването на мистерията ще ги доведе до погребана стара тайна.
Е. Ф. Бенсън - Признанието на Чарлс Линкуърт – Да си патоанатом в двора за екзекуции понякога си има своите паранормални последствия. Например нощни телефонни повиквания от празната морга. Но един джентълмен винаги се старае да е в услуга на обществото, на живи и мъртви. Ако се чудите дали „Шепот от отвъдното” си има първоизточници – ето ви един.
E. Г. Суейн - Кост при кости отива – Завършваме със свещеника Суейн и неговата лека призрачна история, типична за елегантния му стил на писане.
Бечър е човек с железни нерви. Няма как да го смутят подробности като местеща и разлистваща се сама книга в личната му библиотека, която ще го изпрати на среднощно приключение, включващо лопата и човешки кости.
Шест малко или малко повече известни британски автори и тeхните смразяващи кръвта истории за необяснимото ще ви пренесат за няколко часа в края на Викторианска Англия и ще ви покажат страховете и желанията на нейните хора.
У. У. Джейкъбс - Маймунската лапа – Единственият превеждан на български по-рано разказ в сборника. Няма такъв напрегнат финал.
Един сувенир от далечни страни има силата да изпълнява желания. Само трябва да внимаваш какво си пожелаваш.
Амилия Б. Едуардс - Призрачният дилижанс – Мислех, че ще е някакъв преразказ на "Фантомната рикша" на Киплинг и останах много приятно изненадан.
Залутал се в зимна буря пътник попада в старо имение със странен господар, когато решава да си тръгне успява да хване доста зловещ транспорт с кратка дестинация.
Уилям Хоуп Ходжсън - Изоставеният кораб – Ако книжката съдържаше само този разказ, пак щеше да си заслужава парите.
След тежка морска буря, екипажът на един клипер попада на странен изоставен кораб. Оказва се, че нещо много се е объркало с товара му.
М. Р. Джеймс - Градина с рози – Класическа призрачна история, в която неизказаното е по-зловещо от показаното.
Докато разчиства градината на новопридобитото си имение, едно аристократично семейство се натъква на странен, дълбоко вкопан дървен стълб, около който се случват необясними неща. Разнищването на мистерията ще ги доведе до погребана стара тайна.
Е. Ф. Бенсън - Признанието на Чарлс Линкуърт – Да си патоанатом в двора за екзекуции понякога си има своите паранормални последствия. Например нощни телефонни повиквания от празната морга. Но един джентълмен винаги се старае да е в услуга на обществото, на живи и мъртви. Ако се чудите дали „Шепот от отвъдното” си има първоизточници – ето ви един.
E. Г. Суейн - Кост при кости отива – Завършваме със свещеника Суейн и неговата лека призрачна история, типична за елегантния му стил на писане.
Бечър е човек с железни нерви. Няма как да го смутят подробности като местеща и разлистваща се сама книга в личната му библиотека, която ще го изпрати на среднощно приключение, включващо лопата и човешки кости.
December 16, 2017
Откъснете се от ежедневието, позволете си малко класа и стил и прочетете "Призрачният дилижанс", сборник с английски разкази за призраци, съставен и преведен от Огняна Иванова за ИК "Изток-Запад". И вижте ревюто ми на линка:
http://citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0...
http://citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0...
October 26, 2018
Изящното книжле пред вас съдържа няколко класически разказа на ужаса и призрачните срещи от третия вид, без особено много кръв или спец ефекти, но с онази неподправена атмосфера на безпомощност пред неземното и неразбираемото, която вече трудно се постига и още по-трудно достига правилно до читателите си, които да оценят есенцията на страха, а не неговата най-първична физична проява. Авторите са както лично за мен познати класици на ужаса като Ходжсън, Бенсън и Джеймс, така и някои доста по-непознати имена от рода на Едуардс, Джейкъбс и Суейн, но всички предлагат едно – топла порция пълзящи гадинки по гърба, страхливо взиране в мрачните ъгли и подскачане на около половин метър в секунда при всеки странен звук на утихналата къща. Защото всичко може да е там. И да чака. И ако не се сещате точно какво би могло да бъде – ето ви и няколко идеи.
У.У.Джейкъбс разказва за силата на желанията и демон, скрит в маймунска лапа, който може да носи богатства и да вдига мъртвите от гроба, но всъщност учи само да не искаш повече от това, което имаш. Но някои уроци идват твърде късно, и само почукването в самотния здрач напомня за изгубеното дадено в замяна на алчно придобитото. Амилия Б. Едуардс ни качва на един страховит дилижанс, тръгнал към гибелта и празнотата на битието, обречено да се повтаря отново и отново последните минути на своите пътници, кухи обвивки на заковани за преизподнята души, така и недочакали освобождение. Уилян Хоуп Ходжън ни прехвърля на палубата на мистериозен кораб, покрит със странна субстанция, прилична на мухъл, плесен или цял-целеничък нов живот, събудил се след хилядолетия океански сън, неясно от кой и кога изкопана, но гладна, о, колко гладна.
М.Р. Джеймс ни отвежда в красивата английска провинция, където реновиращите планове на една напориста лейди за създаване на градина с рози – победителите на ботанически изложби се сблъсква с доста противоречивия състав на пръстта, приютила не едно и две тела, обвинени заради неудобството си от този или онзи с власт, каквато само призраците имат. Е. Ф. Бенсън ни заключва в предсмъртните хрипове на поредната жертва на добрата стара алчност, която застава на вратата между реалността и ада, и страда по равно и от двете страни, било от презрението на живите или омразата на мъртвите събратя по съдба и обреченост. А за финал Е.Г. Суейн бива обсебен в безсънието си от старите обитатели на уж сигурния си дом, забравяйки всички предпазни мерки и класическо британско твърдоглавие, подчинен на обсесията на една кост, останала от неподходящите хора на неподходящото място.
Проходът към отвъдземията изглежда никога не е съвсем затворен, а завесата между реалностите е по-рядка и от копринен шал. И почти никога по волята на живите мъртвите не отговарят, ами сами си искат своето, и си довършват делата, обикновено тъмни като неспокойните им души, независимо дали в процеса ще създадат някой и друг техен събрат по неживост. Идеалното четиво за Хелоуин или за ледена зимна нощ, с бясна виелица и бял ужас навън. И една запалена лампа, поне.
У.У.Джейкъбс разказва за силата на желанията и демон, скрит в маймунска лапа, който може да носи богатства и да вдига мъртвите от гроба, но всъщност учи само да не искаш повече от това, което имаш. Но някои уроци идват твърде късно, и само почукването в самотния здрач напомня за изгубеното дадено в замяна на алчно придобитото. Амилия Б. Едуардс ни качва на един страховит дилижанс, тръгнал към гибелта и празнотата на битието, обречено да се повтаря отново и отново последните минути на своите пътници, кухи обвивки на заковани за преизподнята души, така и недочакали освобождение. Уилян Хоуп Ходжън ни прехвърля на палубата на мистериозен кораб, покрит със странна субстанция, прилична на мухъл, плесен или цял-целеничък нов живот, събудил се след хилядолетия океански сън, неясно от кой и кога изкопана, но гладна, о, колко гладна.
М.Р. Джеймс ни отвежда в красивата английска провинция, където реновиращите планове на една напориста лейди за създаване на градина с рози – победителите на ботанически изложби се сблъсква с доста противоречивия състав на пръстта, приютила не едно и две тела, обвинени заради неудобството си от този или онзи с власт, каквато само призраците имат. Е. Ф. Бенсън ни заключва в предсмъртните хрипове на поредната жертва на добрата стара алчност, която застава на вратата между реалността и ада, и страда по равно и от двете страни, било от презрението на живите или омразата на мъртвите събратя по съдба и обреченост. А за финал Е.Г. Суейн бива обсебен в безсънието си от старите обитатели на уж сигурния си дом, забравяйки всички предпазни мерки и класическо британско твърдоглавие, подчинен на обсесията на една кост, останала от неподходящите хора на неподходящото място.
Проходът към отвъдземията изглежда никога не е съвсем затворен, а завесата между реалностите е по-рядка и от копринен шал. И почти никога по волята на живите мъртвите не отговарят, ами сами си искат своето, и си довършват делата, обикновено тъмни като неспокойните им души, независимо дали в процеса ще създадат някой и друг техен събрат по неживост. Идеалното четиво за Хелоуин или за ледена зимна нощ, с бясна виелица и бял ужас навън. И една запалена лампа, поне.
August 10, 2022
Добро утро! Бай-после дойде време да споделя ревю на книгата “Призрачният дилижанс”. Сборник с шест разказа на ужаса от класически автори, които смея да твърдя са слабо познати у нас.
Книжката започва с “Маймунската лапа”. Разказ който е зловещ до мозъка на костите. Едно семейство се з��играва с нещо, което съвсем не е негова работа. Какви са последствията ли…
Следва едноименната творба. Мога да кажа, че тя беше и най-интригуващата за мен. История за неслонимия човешки дух, история за любовта дори и за това км човек преследва целите си до самия край. След него на ред е “Изоставенит кораб” един “тнусен” разказ. Като го прочетете ще разберете защо. Тук действието беше и най-динамично, напрежението в тази история ни държи до сами й край. Великолепен разказ във всяко едно отношение. “Гради с рози” ми се стори малко слабичка история на фона на на предходните, но в крайна сметка и тя беше доста напрегната и зловеща. “Признанието на Чарлс Линкуърт” беше потресаващ! Чудесен хорър разказ, перфектен във всяко отношение! Разказ за справедливостта, възмездието, доброто. Още настръхвам като се сетя за него. За финал съставителката ни е оставила “Кост при кости отива”, като се замисля това е логичен и достоен завършек на такава книга. Действието се развива по тъмно, въпреки мрака героят ни е концентриран в това което и иска да свърши задължението си по възможно най-добрият начин. Ни най-малко не се плаши от “случайностите” които преживява.
Ако сте фенове на класическите ужаси, прочетете книгата, ще обогати познанията ви в тази област, а и ще имате добра основа ако не сте чели други класици. Не очаквайте обаче курвища, убийства и извънземни. Текстовете са по-скоро зловещи както казах не един път по-горе. Атмосферата носи страшното усещане, а не толкова действията на персонажите
Книжката започва с “Маймунската лапа”. Разказ който е зловещ до мозъка на костите. Едно семейство се з��играва с нещо, което съвсем не е негова работа. Какви са последствията ли…
Следва едноименната творба. Мога да кажа, че тя беше и най-интригуващата за мен. История за неслонимия човешки дух, история за любовта дори и за това км човек преследва целите си до самия край. След него на ред е “Изоставенит кораб” един “тнусен” разказ. Като го прочетете ще разберете защо. Тук действието беше и най-динамично, напрежението в тази история ни държи до сами й край. Великолепен разказ във всяко едно отношение. “Гради с рози” ми се стори малко слабичка история на фона на на предходните, но в крайна сметка и тя беше доста напрегната и зловеща. “Признанието на Чарлс Линкуърт” беше потресаващ! Чудесен хорър разказ, перфектен във всяко отношение! Разказ за справедливостта, възмездието, доброто. Още настръхвам като се сетя за него. За финал съставителката ни е оставила “Кост при кости отива”, като се замисля това е логичен и достоен завършек на такава книга. Действието се развива по тъмно, въпреки мрака героят ни е концентриран в това което и иска да свърши задължението си по възможно най-добрият начин. Ни най-малко не се плаши от “случайностите” които преживява.
Ако сте фенове на класическите ужаси, прочетете книгата, ще обогати познанията ви в тази област, а и ще имате добра основа ако не сте чели други класици. Не очаквайте обаче курвища, убийства и извънземни. Текстовете са по-скоро зловещи както казах не един път по-горе. Атмосферата носи страшното усещане, а не толкова действията на персонажите
August 1, 2018
Отначало сборникът ме спечели с корицата и обещанието за хорър истории, писани 19-20 век. Веднага си го набавих, но някак не ми остана време да го чета "у време". И ето че ненадейно се превърна в приковаващо плажно четиво за разтуха на душата в горещините. Авторите са ми непознати, но останах очарована от разказите и чудесния им подбор. Често сборниците не ме впечатляват заради хаотичните теми и странните преходи, но тук това го няма. Заслугата за голяма част от удоволствието ми при четенето е преводът на Огняна Иванова. И не на последно място оформлението много ми допадна. Твърдите корици категорично са ми фаворит и винаги ги предпочитам пред меките.
January 10, 2018
Симпатично книжле, с шест разказа за свръхестественото, които с лека ръка бих определил като "класически" - хорър от 19век. Гъделичкащи сетивата истории за призраци, възкръснали мъртъвци и все такива "забавни" работи. Без да са потресаващо страховити, определено ще ви стиснат за гърлото. Готиното е, че пет от разказчетата виждат за първи път бял свят у нас. Отлично четиво за една дъждовна вечер :)
February 13, 2018
Харесах книгата от пръв поглед, не за друго, а заради самото заглавие, което ме караше да потръпвам и ми обещаваше вълнуващи преживявания. Илюстрацията също засили любопитството ми, защото, ако някога съм си представяла призрачен дилижанс, то той е изглеждал точно по този начин. С уточнението, че разказите са писани в края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, вече напълно ме спечели като читател. Книжката е много симпатична, джобен формат и с твърди корици. Разказите са шест на брой и впечатляват, както с чудесен изказ, така и с вълнуващите си хорор истории. Книгата е чудесна компания за дъждовните и/или снежни вечери, когато всичко живо спи, а само призрачните и зловещи същества бродят в тъмнината...
Displaying 1 - 9 of 9 reviews