Само свирни и ще дойда

by M.R. James

M. P. Джeймc e мoжe би нaй-бляcкaвият aвтop нa иcтopии зa дyxoвe, кoйтo Aнглия някoгa e дaвaлa нa cвeтa, и иcтинcки клacик нa жaнpa. Paзкaзитe мy, изпълнeни cъc зaгaдки, cъcпeнc и интeлeктyaлни пpeдизвикaтeлcтвa, ca кpacиви и oбceбвaщи. Te въвeждaт читaтeля в eднo пoвecтвoвaниe, в кoeтo cвeтът пocтeпeннo cтaвa вce пo-зacтpaшитeлнo мяcтo и вceкиднeвнoтo ce cблъcквa cъc cвpъxecтecтвeнoтo.

„Имa пиcaтeли, кoитo нa чoвeк мy ce иcкa никoгa дa нe e чeл, зa дa имa paдocттa дa ги пpoчeтe зa пъpви път. Зa мeн M. P. Джeймc e eдин oт тяx.” – Pyт Peндъл

„Ocoбeният гeний нa M. P. Джeймc и нaй-гoлямaтa мy cилa ce кpият в yбeдитeлнoтo пpecъздaвaнe нa cтpaнни, злoвeщи и нeoбикнoвeни явлeния. Moжe дa ce кaжe, чe мaлцинa пиcaтeли, живи или мъpтви, ca ce дoближaвaли дo нeгo и мoжe би никoй нe гo e нaдминaвaл.” – Kлapк Aштън Cмит

M. P. Джeймc (1862–1936) e aнглийcки пиcaтeл, пpeдcтaвитeл нa виктopиaнcкaтa нeoгoтикa, мeдиeвиcт и дългoгoдишeн peктop нa „Итън” и нa „Kингc Koлидж”, Keймбpидж.

190 pages, Paperback

Published January 1, 2017

About the author

Montague Rhodes James, who used the publication name M.R. James, was a noted English mediaeval scholar & provost of King's College, Cambridge (1905–18) & of Eton College (1918–36). He's best remembered for his ghost stories which are widely regarded as among the finest in English literature. One of James' most important achievements was to redefine the ghost story for the new century by dispensing with many of the formal Gothic trappings of his predecessors, replacing them with more realistic contemporary settings.

Librarian note: There is more than one author in the Goodreads database with this name.

M.R.^James

Reviews

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Трудно се пишат красиви и атмосферни призрачни истории. Необходима е балансирана комбинация от всички таланти на един писател – красив изказ, правилна атмосфера, симпатичен герой и правдиво звучаща мистерия. Монтегю Родс Джеймс има всички необходими инструменти в сандъка си и се е бетонирал на трона на призрачната проза вече близо столетие. За мен надминава дори Е. А. По точно в тези реалии. Сборникът съдържа седем истории и върви с братчето си „Съкровището на абат Томас“, в което ме чакат още седем.
Разтърсващи и смразяващи, разказите са написани със стил и лекота, които го правят идеалното четиво за зимни вечери, когато вятърът от вън нашепва истории от които мертеците на къщата трещят, а пукащите цепеници в камината рисуват зловещи усмивки по портретите на стените.
Препоръчвам искрено на любителите на добрата литература, дори да не са запленени от жанровата такава.

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Смразяващо!

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 4 out of 5]

Призрачност с лек диаболистичен привкус. Красота!

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Монтегю Роудс Джеймс е от онези майстори на елегантния готически ужас, който с няколко реда описание на притихнало езеро, странно поклащащи се ели или свистене на влажен вятър в пораздрънканите прозорци на пасторална вила, може да ви накара да почувствате онази класическа атмосфера на безпомощност и атавистичен ужас пред непознатото, така характерна за твърде набожните и малко разбиращи света на нематериалното, любезни английски благородници, обичайни така да се каже „жертви“ на автора. Страхът във въздуха е толкова труден за постигане от който и да след Лъвкрафт, а да си го кажем честно – вече никой дори и не опитва, щом разполага с обичайния набор от зомбита, вампири и върколаци, които могат да свършат мръсната работа по плашенето наместо добрите стари духове. Но какво се е приемало за зловещо отпреди около век?

Представете си странен предмет, издаващ звуци, водещи от онзи свят най-напиращите и склонни към отмъщението и жестокост души, или погребана корона на отдавна забравен крал, пазител на англиканските брегове дори след като името му е изтляло, чието преместване коства не един човешки живот поради правила по-големи от защита на единицата, щом заложена е страната. Гравюра разказва за отдавна случило се убийство, разигравайки един и същи сюжет поетапно пред втрещения неволен зрител; едно съкровище иска да бъде намерено, само за да унищожи смелите приключенци, като дан за тъмните богове, а едно дърво приютява немирния дух на този път доста справедливо обвинена вещица, забавляваща се с унищожение на като никога праведните. Кладенец събира мъртвите на танци и увеличаване на групата им от недишащи; една съседска межда кани призраци да търсят правда дори от неясните си гробове, приютили странно загиналите им тела, а обитавани от демони статуетки наказват попадналите в най-гротескни престъпления миряни, осмелили да потърсят утеха за низостта си в лоното църковно.

Вечно трептящите, оплетени в черни магии магове чакат само да бъдат повикани от преизподнята си, за да увеличат стадата си от безволеви слуги; книги таят познание свързано на кръвно ниво с нетленността на неясни образи, но имащи за съжаление много ясни и зли намерения относно живите, а онези, чието така чакано спокойствие бива нарушено, търсят и настояват за даденото им със смъртта от всеки, който се осмели да им донесе промяна в гарантираното статукво. Сърцата на невинните дават енергия на прегрешилите, но все някога идват със сметката и колесницата за загниващите тела; алхимици погаждат смъртоносни номера на критиците си, освобождавайки нечисти обитатели от някой свят, който никак не е нашия, а и най-добре скритите грехове все някога излизат на повърхността, вземащи жертви наравно сред виновни и невинни, че истината не признава различности.

Великолепната дуалогия на Пергамент прес се нарежда сред прекрасната селекция на издателството от класици, но не от онези леко скучноватите, морализаторските и логорейно неразбираемите, а красиво-зловещите, изящно-злокобните и просто задължителните за моментите, когато възпитаният вкус надделее над масовите любимци на деня. И колкото и да ви е непонятно, да, ще дойде и този момент все някога, с възрастта и интелекта.

[Тихомира Паричкова · Rating 3 out of 5]

Спрямо ревютата тук, плюс факта че книгата се определя като класика в жанра "готика" имах по-високи очаквания.
За съжаление историите ми се сториха някак плоски.

[Jessito (Reny) · Rating 5 out of 5]

Допаднаха ми и двете книги на издателство Пергамент. Разказите са идеални за мрачното есенно време което е навън.
Много ми харесва как във всяка история се говори за всекидневието на героите и какво е нормално за тях, докато в един момент, заради някакво тяхно действие, нормалният им живот се обърща изцяло. Това прави свръхестествения елемент много по-силен и специално за мен правеше историите много интересни.

Препоръчвам на всички любители на готиката, страшните разкази, или пък на феновете на Лъвкрафт и Стивън Кинг, защото те са били вдъхновени именно от този автор.

[Kremena · Rating 5 out of 5]

Изящество на думите и елегантност на стила, поредното съкровище от един от класиците на ужаса.
Доста подходящо за четене по Коледа, в дълбока зимна нощ (при мен няма такава, нито сняг, но това са подробности), където любителят на страшното да се наслади на макс на богатите описания на автора, т.нар. викторианска неоготика.
(Разказите на Монтагю Джеймс, са включени в доста сборничета със страховити истории, някои от които "Желязната девственица", "Призрачният дилижанс", "Пясъчният човек" и др.)

[Ренета Кирова · Rating 4 out of 5]

Докато четеш разказите уж не са толкова плашещи. Зловещото в тях те връхлита в тъмното и след известно време. Поне аз така го усетих.
Основно това са истории за зли духове и призраци, обезпокоени по някакъв начин от хората. Готическото надделява в тях и по описанията само можеш да си представиш Злото. Допаднаха ми.