Как могат да се разтягат приятните моменти? Къде е най-подходящо да си забравиш носа? Защо рибите все си мълчат?... Двама любопитни приятели - кучето Лупо и енотът Тумба - откриват света в 20 миниатюрни истории, пълни с небивали открития, смях и пленяващи акварелни рисунки.
Петя Кокудева е родена през 1982 г. в гр. Смолян. Завършва английска езикова гимназия. Бакалавър по "Журналистика" и магистър по "Творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите ѝ са в сферата на детската литература - занимава се с драматургия за куклен театър и води "рубрика за децата и въображенията" - "Граматика на фантазията". "Лулу" е дебютната ѝ книга, която печели Специалната награда на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2012).
Преди много време, когато наистина обичах да чета приказки, така по детски, с небрежна усмивка, чаша какао и безкраен час, не си давах сметка, че именно най-хубаво се крие в тях.
Така по време на панаира една приятелка се сдоби с "Лупо и Тумба". Всъщност за по-малко от 15 минути, от които 6 поне снимахме, прочетохме на глас кратките диалози на двамата герои.
И докато прочитах една от последните истории, се замислих колко ли е по-лесно да виждаш света без всичките му филтри, без опита, който неизбежно носиш, без нищо - просто нещата такива, каквито са. Рибите, които говорят, но не се чуват във водата, мъглата, която винаги малко по малко лази и тн...
"-Знаеш ли, Тумба... Когато в северното полукълбо е нощ и спом, в южното е ден и всички са будни. - може би няма достатъчно сънища за всички и трява да се редуваме, Лупи?"
- Тумба, защо винаги правиш снежния човек в този ъгъл на градината? - Тук садим морковите, Лупи. - Е, и? - Ами като се стопи, снежкото ще напои градината, за да пораснат хубави моркови. Нали трябва да си заслужи носа за догодина.
П.П. Сега се сетих откъде са дупките в градината на една по-предишна страница :)
Дали ще поемете по стъпките й лично, грабвайки някоя синя палатка и хуквайки към приключения по знайни и незнайни пътища и друми, дали ще я „следите” онлайн, превръщайки фийд-а си в истинско „прозорче светло към света”, няма спор – струва си човек да държи под око какви ги върши поетесата пътешественик Петя Кокудева. И със сигурност си струва да обръща специално внимание на присъствието й в книжарниците! Ако някога сте се докосвали до „Лулу”, „Питанки” или „Малки същества” няма как да не сте се влюбили в нейните „детски стихотворения за възратни”. Не по-малко очарователна е и срещата с новите й герои. Кучето Лупо и енотът Тумба усмихват и замислят читатели от всички възрасти, при това във вече две книжки, илюстровани отново от италианската художничка Ромина Беневенти. Какво ни очаква в „Лупо и Тумба, част 1” (изд. "Жанет 45")? Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
В книгата, нарисувана отново от италианската художничка Ромина Беневенти, кучето Лупо и енотът Тумба споделят 20 от своите, по детски чисти и мъдри, размишления. Макар да изглеждат простички, разсъжденията на двамата герои ще провокират децата да дадат свои отговори, а възрастните – да се усмихнат тайничко, когато открият още много нюанси в думите на Петя Кокудева, закодирани майсторски в кратките диалози.
Картинките не са лоши. Лошо е, че това се рекламира като история, приказка. А всъщност са някакви разхвърляни (псевдо)остроумия. 5-годишният се смя на едно място.
Bazı kitaplar vardır, anlatımı ne kadar sade olursa olsun içindeki duygular o kadar derindir ki okudukça içinizi ısıtır. “Lupo ile Tumba” tam da böyle bir hikâye. Sayfalar ilerledikçe kendinizi bu iki sevimli karakterin sohbetlerine kulak verirken buluyorsunuz.
Kitap, dostluk, paylaşmak, anın kıymetini bilmek ve büyümek üzerine sıcak, düşündürücü ve bir o kadar da samimi bir anlatım sunuyor. Lupo ve Tumba’nın diyalogları bazen eğlenceli, bazen düşündürücü ama her zaman içten. “Biri dipte olduğunda onu orada bırakmazsın, oradan çıkmasına yardım edersin, öyle değil mi?” cümlesi, dostluğun en güzel tanımlarından biri adeta. Ve büyümenin getirdiği tereddütleri, şu sözlerle ne güzel özetliyor: “Büyük olduğunda daima bir şeyler için tereddüt edersin.”
Kitabın dili akıcı, yalın ama aynı zamanda dokunaklı. Çizimler hikâyeye ayrı bir sıcaklık katıyor ve karakterlerin duygularını daha da hissettiriyor. Lupo ve Tumba’nın dostluğu yalnızca çocuklara değil, yetişkinlere de sesleniyor. Çünkü hepimizin zaman zaman unuttuğu küçük ama önemli şeyleri, bu iki tatlı karakter bizlere yeniden hatırlatıyor.
Eğer kısa ama etkili bir hikâye ile içimizi ısıtan, düşündüren ve gülümseten bir yolculuğa çıkmak istiyorsanız, #LupoileTumba kesinlikle okunmalı. Her yaştan okura hitap eden bu kitap, okuduktan sonra içinizde güzel bir iz bırakıyor.
Това е една от онези книжки - усмивки! Не знам как другояче мога да опиша тези невероятни 40 странички. Книжката ми попадна случайно, докато разглеждах една от лавиците на българските автори с надеждата да открия, нещо различно от четените безброй пъти копия на Вазовото иго или разказите на Елин Пелин. "Лупо и Тумба" ми донесоха широка усмивка, а кратките десетина минути, през които прелитах от страница на страница бяха достатъчни, за да се усмихвам дни наред на съвсем простичко неща (буркан с малко мармалад на дъното, най-обикновени дупки в пръста, сред цветята или моркови).
Тандемът Петя Кокудева и Ромина Беневенти е истинско съкровище!
Поредните безкрайно чаровни и симпатични герои и техните остроумни и закачливи наблюдения и умозаключения за нещата от живота. Илюстрациите, както винаги, са прекрасно развеселяващи.
А как само се радвам и очаквам с вълнение втората част и вярвам далеч не съм само аз.