What do you think?
Rate this book
Зовът на Лъвкрафт
Сборникът съдържа 12 творби от български автори, отличени в конкурса на списание "Дракус" за разказ, вдъхновен от Х. Ф. Лъвкрафт и бонус - 4 разказа от членове на журито.
~ ~ ~ ~
http://gaiana-books.com
~ ~ ~ ~
http://gaiana-books.com
216 pages
Published April 30, 2018
2 people are currently reading
44 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
May 6, 2018
Имах привилегията да прочета тези разкази преди всички други. Като цяло, признавам, аз лично се надявах страшно много на този конкурс. Надявах се да бъдат изпратени повече от 50 разказа. Надявах се да преминат финалното сито повече от дузина. Надявах се повечето изпратени творби да са хубави. Надявах се на някои разкази, които много харесах, да се класират сред победителите. Надявах се на куп автори 133 дни да им бъдат достатъчни, за да напишат и изпратят разказ.
Е... надежди. И мечти. Попарени и поругани. Но, кой знае? Може би е за добро. Във всеки случай, в тези 12 оцелели плюс 4 бонус от журито, празно няма и ще останете доволни, гаранция.
Абсолютен фаворит - Симеон Трифонов и "Петък вечер за загубеняци". Немея от страхопочитание, очаквайки един ден дебюта му на хартия.
На косъм от върха, в личната ми класация тук са на Димитър Цолов "Шепоти в Ирем" (ах, колко е красива пустинята...), на Дамян Рейнов "Историята на Ерих Цан" (и още как) и на Пенко Живанов "Просто бизнес" (голям кеф и голям смях!). И корица - грандмастър Пепи Станимиров.
Ако вие сте ценител на разказите, на хоръра, на съвременната българска проза, Лъвкрафт и изобщо на добрата литература, то "Зовът на Лъвкрафт" е задължителна за библиотеката ви.
Е... надежди. И мечти. Попарени и поругани. Но, кой знае? Може би е за добро. Във всеки случай, в тези 12 оцелели плюс 4 бонус от журито, празно няма и ще останете доволни, гаранция.
Абсолютен фаворит - Симеон Трифонов и "Петък вечер за загубеняци". Немея от страхопочитание, очаквайки един ден дебюта му на хартия.
На косъм от върха, в личната ми класация тук са на Димитър Цолов "Шепоти в Ирем" (ах, колко е красива пустинята...), на Дамян Рейнов "Историята на Ерих Цан" (и още как) и на Пенко Живанов "Просто бизнес" (голям кеф и голям смях!). И корица - грандмастър Пепи Станимиров.
Ако вие сте ценител на разказите, на хоръра, на съвременната българска проза, Лъвкрафт и изобщо на добрата литература, то "Зовът на Лъвкрафт" е задължителна за библиотеката ви.
April 1, 2020
Разказите са чудесни , доставиха ми невероятно удоволствие , авторите са се справили блестящо и аз се радвам , че Лъвкрафт е обичан и четен писател и има последователи у нас .
May 16, 2018
Като част от журито на конкурса имах удоволствието (и мъката) да прочета всички разкази, изпратени за участие, и да избера само някои от тях за включване в книгата. И трябва да си призная, че нещата изглеждат различно, когато четеш насипния материал, включително невключените произведения, и когато хванеш в ръка томчето на хартия и се насладиш на крайния резултат.
Самите разкази звучат по-различно, когато мисълта на четящия се повлиява от подредбата им, от настроението и емоциите на предишното и следващо произведение; от великолепната корица на Петър Станимиров...
Може би най-много от завършения прочит ми харесаха:
"Петък вечер за загубеняци" (ами да, фенка съм на Симеон Трифонов... голям автор, помнете ми думата)
"Древни тайни" (и на Анна Гюрова съм фенка... пише изумително)
"Просто бизнес" (Роджър Уилко, така де, Пенко Живанов му кажи и се пръсни от смях)
Останалите също са чудесни и не отстъпват с нищо на споменатите тук. Вълнуващо е колко многостранна представа за Лъвкрафт очертават разказите от конкурса - и колко точно са уловили духа му.
Бонусите ще спомена с добра дума отделно, тъй като те не участваха в конкурса и не са "оценявани" от останалите в журито. Но ми се усладиха не по-малко от конкурсната програма и за мен беше чест да се вкюча и аз с мое произведение.
Самите разкази звучат по-различно, когато мисълта на четящия се повлиява от подредбата им, от настроението и емоциите на предишното и следващо произведение; от великолепната корица на Петър Станимиров...
Може би най-много от завършения прочит ми харесаха:
"Петък вечер за загубеняци" (ами да, фенка съм на Симеон Трифонов... голям автор, помнете ми думата)
"Древни тайни" (и на Анна Гюрова съм фенка... пише изумително)
"Просто бизнес" (Роджър Уилко, така де, Пенко Живанов му кажи и се пръсни от смях)
Останалите също са чудесни и не отстъпват с нищо на споменатите тук. Вълнуващо е колко многостранна представа за Лъвкрафт очертават разказите от конкурса - и колко точно са уловили духа му.
Бонусите ще спомена с добра дума отделно, тъй като те не участваха в конкурса и не са "оценявани" от останалите в журито. Но ми се усладиха не по-малко от конкурсната програма и за мен беше чест да се вкюча и аз с мое произведение.
June 14, 2018
Това е изключително силен сборник и само доказва, че в България наистина има хора, които могат да пишат интересно, но за съжаление няма кой да подаде ръка (Явор е изключението, което потвърждава правилото). Уви, няма много и кой да чете, ама това е друга тема.
Като цяло почти всички разкази ми харесаха и не усетих как минаваше времето. Допаднаха ми много "Древни тайни" на Ана Гюрова, "Историята на Ерих Цан" на Дамян Рейнов и "Просто бизнес" на Пенко Живанов.
Трябва да кажа обаче, че за мен черешката на тортата беше "Откровение на жената с многото имена". Ето това е история! Шапки долу за Даниела Богоева-Гюргакова. Освен, че разказът беше страшно интересен и написан в много приятен стил, спокойно мога да кажа и че това е ултимативният трибют към творчеството на Лъвкрафт. Впрочем майката на Лъвкрафт е била доста особена жена и до някаква степен творчеството му се дължи именно на нея, но пък то и това е друга тема ... :D
Та за обобщение - прекрасен сборник, написан от нашенци. Имах сериозни очаквания, защото не е тайна, че Лъвкрафт ми е любимец, и не останах разочарован.
Като цяло почти всички разкази ми харесаха и не усетих как минаваше времето. Допаднаха ми много "Древни тайни" на Ана Гюрова, "Историята на Ерих Цан" на Дамян Рейнов и "Просто бизнес" на Пенко Живанов.
Трябва да кажа обаче, че за мен черешката на тортата беше "Откровение на жената с многото имена". Ето това е история! Шапки долу за Даниела Богоева-Гюргакова. Освен, че разказът беше страшно интересен и написан в много приятен стил, спокойно мога да кажа и че това е ултимативният трибют към творчеството на Лъвкрафт. Впрочем майката на Лъвкрафт е била доста особена жена и до някаква степен творчеството му се дължи именно на нея, но пък то и това е друга тема ... :D
Та за обобщение - прекрасен сборник, написан от нашенци. Имах сериозни очаквания, защото не е тайна, че Лъвкрафт ми е любимец, и не останах разочарован.
May 8, 2018
Новата тематична антология, вдъхновена от Хауърд Филипс Лъвкрафт, се явява четвърта за издателство "Гаяна" след Вдъхновени от Краля, 451 градуса по Бредбъри и ПО крилете на гарвана. Схемата е вече позната - към селектираните от конкурса на списание "Дракус" творби са добавени и бонус разкази от членове на журито, а резултатът е пореден остросюжетен сборник, който спокойно може да дели мегдан със западните си събратя, че дори и да ги удари в земята. Произведенията са разнообразни и като сетинг, и като времеви рамки, и като трактовка на книжното наследство на Бащицата на космическия ужас- читателят ще воюва с римските легиони в земите на гетите, ще броди под палещите лъчи на слънцето в пустинята Руб-ал Хали, ще слуша дяволска музика в Париж и, разбира се, ще отскочи североизточен Масачузетс, където градчетата Аркхам, Инсмут и Дънуич крият своите неведоми тайни.
May 12, 2018
Благодарение на безсмъртните преводи на творбите на Хауърд Филипс Лъвкрафт от Адриан Лазаровски, вечна му памет, преди време се запознах с творчеството на мрачния гений, който ме изуми с невероятните си произведения, пълни с мистерия, великолепна атмосфера и обширна митология, за която могат да се изпишат буквално стотици страници. И всички тези неща са комбинирани с великолепен стил на писане.
Богатото литературно наследство, оставено ни от Лъвкрафт, е вдъхновявало поколения писатели, музиканти, художници, филмови творци. И ще продължава да го прави и занапред. Стабилната група талантливи мои сънародници доказва това.
„Зовът на Лъвкрафт“ искрено ме зарадва и достави читателско удоволствие, защото разказите са наистина добри – вижда се, че всеки от авторите е подходил по своя си уникален начин да покаже вдъхновението си. И това е най-хубавото нещо на подобни сборници – да видиш гледната точка на другия.
„Изкуството на съня“ от Александър Макелов – Приятно написан разказ, в който имаме престъпници, мадиуми и вещици. Най ми харесаха двете гледни точки на героите, особено на момчето, и изградената митология от автора.
„Древни тайни“ от Анна Гюрова – Анна Гюрова е написала впечатляващ разказ, в който имаме история в историята, като и двете действия са много интригуващи и е подходено колкото се може по-оригинално към митологията на Лъвкрафт.
„Историята на Ерих Цан“ от Дамян Д. Рейнов – „Музиката на Ерих Цан“ е един от най-любимите ми разкази от Лъвкрафт и като прочетох заглавието на разказа на Дамян Д. Рейнов, много приятно се изненадах. Не се съмнявам в майсторството на господин Рейнов и в крайна сметка не бях подведен от качеството на произведението. Хареса ми как смело и с въображение е изградил миналото на Ерих Цан - този така интересен герой на Лъвкрафт. А финалът е трепач, адмирации.
„Откровение на жената с многото имена“ от Даниела Богоева-Гюргакова – За първи път чета нещо от авторката и бях доста приятно изненадан. С всяка следващата страница разказът ставаше все по-добър и по-добър до кулминацията на финала. Много ми хареса идеята за „Некрономикона“, поздравления за измислянето й.
„Шепоти в Ирем“ от Димитър Цолов – Едно от най-добрите неща, които съм чел от Димитър Цолов – безупречен стил на писане, изпипване на всеки детайл и жестока атмосфера, струяща от всяка страница.
„В сянката на Лефъртс Корнърс“ от Донко Найденов – Неслучайно Донко Найденов е сравняван с Лъвкрафт – в този сборник той се чувства в свои води и ни предлага произведение грабващо от първата до последната дума. Хареса ми как много внимателно и без да бърза, Донко вкарва читателя в историята, показвайки му всеки детайл от мястото на развитието на действието, а след това го кара да почувства задъхването на разказвача, когато настъпва екшъна.
„Дявола от „Вайълет Роуз“ от Евгени Димов – Първият ми сблъсък с произведение от този автор - впечатлението беше повече от добро. Подходено е с голямо внимание към изграждането на сюжета, персонажите, готическата атмосфера, вкаран е и интересен размисъл за отвъдния живот. Пожелавам на Евгени Димов да продължава в същия дух да твори.
„Тя сънуваше дракони“ от Красимира Стоева – Много приятен разказ, като и тук се разчита на по-оригинална идея, която е реализирана прекрасно.
„Копнеж по нищо“ от Милен Димитров – Бихте ли си купили огледало, за което изрично Ви предупреждават да НЕ се оглеждате в него? Адашът Димитров не разочарова и предлага страхотно произведение, написано с внимание, атмосфера и вграждане на различни идеи.
„Пратеникът“ от Павел Антов – Доста свеж исторически-хорър разказ, който ни прехвърля назад във времето, когато римски легион отива в земите на гетите. Но това, което ще заварят, няма да са просто поредните варвари, а нещо много повече. И тук за първи път чета нещо от този автор и бих му пожелал да продължава все така – действието беше грабващо, атмосферата наистина тягостна и ужасяваща, финалът също беше неочакван.
„Просто бизнес“ от Пенко Живанов – Най-забавното произведение от сборника. Двама братовчеди измислят, меко казано, интересен начин как да забогатеят. Но докъде ще стигне амбицията им и няма ли да се навлекат белята? Прочетете – забавлението е гарантирано.
„Петък вечер за загубеняци“ от Симеон Трифонов – Както и в други произведения на Симеон Трифонов и тук имаме засягане на сексуалното, но друг характерен елемент при автора – абстрактното - е приглушен, залагайки се на разгръщането на действието. Идеята е доста оригинална, а изпълнението… трябва просто да прочетете. При настъпването на същинския екшън направо бях отвят от въображението на автора. Палци горе!
„Във високите треви“ от Бранимир Събев – Бранимир Събев открива ударно бонус разказите със своя „Във високите треви“ – пълен с екшън от началото до края, недаващ да читателя и за миг да разсее за нещо странично. Подходено е с доста голямо въображение, като най-готиното е преплитането на различни култови герои, места и създания на Лъвкрафт. Има и още готини неща, но оставям всеки да си се запознае с тях лично, като прочете разказа.
„Докторите“ от Сибин Майналовски – Разказът вече го четох във великолепния авторски сборник на Сибин Майналовски – „Симфония на мъртвите“. „Докторите“ е страхотно написан, наситен с атмосфера, черно чувство за хумор, и със сигурност ще ви накара да изтръпнете.
„Краят на света за иманяри“ от Елена Павлова – Другото забавно произведение в сборника. Ах, тези иманяри, все бели правят…
„Вода при водата“ от Явор Цанев – Достоен завършек на сборника от майстора Явор Цанев. Пълен с чувственост разказ, така бих се изразил, отново с много оригинална идея, показваща края на света по доста впечатляващ начин.
В заключение мога само да кажа, че това е задължителен сборник за ценителите на качествена жанрова литература. А когато тя е и родна, чувството е още по-сладко. Пожелавам на всички творящи в тази област да не се отказват, да не спират да се усъвършенстват и да създават все такива яки творби.
Богатото литературно наследство, оставено ни от Лъвкрафт, е вдъхновявало поколения писатели, музиканти, художници, филмови творци. И ще продължава да го прави и занапред. Стабилната група талантливи мои сънародници доказва това.
„Зовът на Лъвкрафт“ искрено ме зарадва и достави читателско удоволствие, защото разказите са наистина добри – вижда се, че всеки от авторите е подходил по своя си уникален начин да покаже вдъхновението си. И това е най-хубавото нещо на подобни сборници – да видиш гледната точка на другия.
„Изкуството на съня“ от Александър Макелов – Приятно написан разказ, в който имаме престъпници, мадиуми и вещици. Най ми харесаха двете гледни точки на героите, особено на момчето, и изградената митология от автора.
„Древни тайни“ от Анна Гюрова – Анна Гюрова е написала впечатляващ разказ, в който имаме история в историята, като и двете действия са много интригуващи и е подходено колкото се може по-оригинално към митологията на Лъвкрафт.
„Историята на Ерих Цан“ от Дамян Д. Рейнов – „Музиката на Ерих Цан“ е един от най-любимите ми разкази от Лъвкрафт и като прочетох заглавието на разказа на Дамян Д. Рейнов, много приятно се изненадах. Не се съмнявам в майсторството на господин Рейнов и в крайна сметка не бях подведен от качеството на произведението. Хареса ми как смело и с въображение е изградил миналото на Ерих Цан - този така интересен герой на Лъвкрафт. А финалът е трепач, адмирации.
„Откровение на жената с многото имена“ от Даниела Богоева-Гюргакова – За първи път чета нещо от авторката и бях доста приятно изненадан. С всяка следващата страница разказът ставаше все по-добър и по-добър до кулминацията на финала. Много ми хареса идеята за „Некрономикона“, поздравления за измислянето й.
„Шепоти в Ирем“ от Димитър Цолов – Едно от най-добрите неща, които съм чел от Димитър Цолов – безупречен стил на писане, изпипване на всеки детайл и жестока атмосфера, струяща от всяка страница.
„В сянката на Лефъртс Корнърс“ от Донко Найденов – Неслучайно Донко Найденов е сравняван с Лъвкрафт – в този сборник той се чувства в свои води и ни предлага произведение грабващо от първата до последната дума. Хареса ми как много внимателно и без да бърза, Донко вкарва читателя в историята, показвайки му всеки детайл от мястото на развитието на действието, а след това го кара да почувства задъхването на разказвача, когато настъпва екшъна.
„Дявола от „Вайълет Роуз“ от Евгени Димов – Първият ми сблъсък с произведение от този автор - впечатлението беше повече от добро. Подходено е с голямо внимание към изграждането на сюжета, персонажите, готическата атмосфера, вкаран е и интересен размисъл за отвъдния живот. Пожелавам на Евгени Димов да продължава в същия дух да твори.
„Тя сънуваше дракони“ от Красимира Стоева – Много приятен разказ, като и тук се разчита на по-оригинална идея, която е реализирана прекрасно.
„Копнеж по нищо“ от Милен Димитров – Бихте ли си купили огледало, за което изрично Ви предупреждават да НЕ се оглеждате в него? Адашът Димитров не разочарова и предлага страхотно произведение, написано с внимание, атмосфера и вграждане на различни идеи.
„Пратеникът“ от Павел Антов – Доста свеж исторически-хорър разказ, който ни прехвърля назад във времето, когато римски легион отива в земите на гетите. Но това, което ще заварят, няма да са просто поредните варвари, а нещо много повече. И тук за първи път чета нещо от този автор и бих му пожелал да продължава все така – действието беше грабващо, атмосферата наистина тягостна и ужасяваща, финалът също беше неочакван.
„Просто бизнес“ от Пенко Живанов – Най-забавното произведение от сборника. Двама братовчеди измислят, меко казано, интересен начин как да забогатеят. Но докъде ще стигне амбицията им и няма ли да се навлекат белята? Прочетете – забавлението е гарантирано.
„Петък вечер за загубеняци“ от Симеон Трифонов – Както и в други произведения на Симеон Трифонов и тук имаме засягане на сексуалното, но друг характерен елемент при автора – абстрактното - е приглушен, залагайки се на разгръщането на действието. Идеята е доста оригинална, а изпълнението… трябва просто да прочетете. При настъпването на същинския екшън направо бях отвят от въображението на автора. Палци горе!
„Във високите треви“ от Бранимир Събев – Бранимир Събев открива ударно бонус разказите със своя „Във високите треви“ – пълен с екшън от началото до края, недаващ да читателя и за миг да разсее за нещо странично. Подходено е с доста голямо въображение, като най-готиното е преплитането на различни култови герои, места и създания на Лъвкрафт. Има и още готини неща, но оставям всеки да си се запознае с тях лично, като прочете разказа.
„Докторите“ от Сибин Майналовски – Разказът вече го четох във великолепния авторски сборник на Сибин Майналовски – „Симфония на мъртвите“. „Докторите“ е страхотно написан, наситен с атмосфера, черно чувство за хумор, и със сигурност ще ви накара да изтръпнете.
„Краят на света за иманяри“ от Елена Павлова – Другото забавно произведение в сборника. Ах, тези иманяри, все бели правят…
„Вода при водата“ от Явор Цанев – Достоен завършек на сборника от майстора Явор Цанев. Пълен с чувственост разказ, така бих се изразил, отново с много оригинална идея, показваща края на света по доста впечатляващ начин.
В заключение мога само да кажа, че това е задължителен сборник за ценителите на качествена жанрова литература. А когато тя е и родна, чувството е още по-сладко. Пожелавам на всички творящи в тази област да не се отказват, да не спират да се усъвършенстват и да създават все такива яки творби.
May 3, 2019
Когато бездната обърне поглед към теб е вече една идея твърде късно да се размисляш дали случайно не си се взирал малко повече, отколкото е здравословно в нея. Лъвкрафт сякаш не е откъсвал поглед от недрата ѝ от първия си момент на тази земя, и всички негови сънища, придобили плътта на оживели кошмари, създават творчество, което за някои е откровение на анти-светец и предсказание за края на света, за други – прекалено елитарен хорър, спекулиращ с материята, от която се коват религии. Удоволствие е всеки трибют към гениалното му умотворение, а има едно особено очарование, когато това се прави от наши си родни сънуватели на ужас, и то по начин, който може само да радва читателските сетива.
Някои истории са директна препратка към конкретен разказ или герой на странния Х.Ф., други просто носят онази странна атмосфера на сподавен писък и неподправен страх, извиращ от дълбините на съзнанието, подложено на среща с непознатото. Неочакван край, но с очаквана лоша съдба за героите; разнообразни сюжети и стилове, че и цели поджанрове на хоръра – понякога фентъзи, друг път с много социален привкус, а понякога потъващо и в красивия хаос на сюрреалистичното изживяване, споделено лично и обикновено постмортем от някоя силно изтерзана душа, за която краят може и да не дойде с последната капка кръв. Красиви истории, и някои гнуснички такива, с добри и лоши краища, със справедливост на морала или на природата, но винаги с преклонение пред огромното страшно незнайно, треперещо лакомо там някъде в дълбините, небесата или просто в съседната реалност, отделена с една тънка ципичка вероятност.
Имената на участниците в сборника сами дават най-високата оценка за качеството му – Елена Павлова, Явор Цанев, Сибин Майналовски, Димитър Цолов – Доктора, Бранимир Събев, и още цял куп думотворци на космически ужас, за които ако не сте чували никога – сега е добър момент да се заровите до уши в качествена българска фантастична литература, която ако не друго ще ви излекува от стародавната заблуда, че у нашите ширини не може нищо хубаво да се създаде на книжния фронт. Освен автобиографията на Бербатов, нали. Или на Стоичков. Абсурд. Забравете футболните препратки, и отправете взор към онези, които не просто живеят по най-добрия начин живота си, ами и създават с умовете си цели вселени от други животи и правила, което за мен си е истинското действие на онази, божествената частица. А когато са обединени от сянката на великия Лъвкрафт – очакват ви само чисти фентъзийно-страшновати удоволствия.
Някои истории са директна препратка към конкретен разказ или герой на странния Х.Ф., други просто носят онази странна атмосфера на сподавен писък и неподправен страх, извиращ от дълбините на съзнанието, подложено на среща с непознатото. Неочакван край, но с очаквана лоша съдба за героите; разнообразни сюжети и стилове, че и цели поджанрове на хоръра – понякога фентъзи, друг път с много социален привкус, а понякога потъващо и в красивия хаос на сюрреалистичното изживяване, споделено лично и обикновено постмортем от някоя силно изтерзана душа, за която краят може и да не дойде с последната капка кръв. Красиви истории, и някои гнуснички такива, с добри и лоши краища, със справедливост на морала или на природата, но винаги с преклонение пред огромното страшно незнайно, треперещо лакомо там някъде в дълбините, небесата или просто в съседната реалност, отделена с една тънка ципичка вероятност.
Имената на участниците в сборника сами дават най-високата оценка за качеството му – Елена Павлова, Явор Цанев, Сибин Майналовски, Димитър Цолов – Доктора, Бранимир Събев, и още цял куп думотворци на космически ужас, за които ако не сте чували никога – сега е добър момент да се заровите до уши в качествена българска фантастична литература, която ако не друго ще ви излекува от стародавната заблуда, че у нашите ширини не може нищо хубаво да се създаде на книжния фронт. Освен автобиографията на Бербатов, нали. Или на Стоичков. Абсурд. Забравете футболните препратки, и отправете взор към онези, които не просто живеят по най-добрия начин живота си, ами и създават с умовете си цели вселени от други животи и правила, което за мен си е истинското действие на онази, божествената частица. А когато са обединени от сянката на великия Лъвкрафт – очакват ви само чисти фентъзийно-страшновати удоволствия.
July 15, 2018
Появата и съдържанието на този сборник са една голяма чудатост. Това се отнася както за необятното разнообразие на интерпретации и сюжети, вдъхновени от Лъвкрафт, така и за факта, че ще подарявам книгата на сватба (по желание на младоженеца) - дано великите древни се смилят над него! Започнах първия разказ като на шега - в автобуса на път за вкъщи и реших, че искам да прочета всичките. Ами какво да споделя? Много съм доволен. Виждам, че звездичките се раздават щедро и в крайна сметка защо не - това е сборник написан и издаден от ценители, който се разпространява сред фенове и страхотно изпълнява задачата си - да открехне скърцаща тайна вратичка към творческия гений на едно ог големите имена в съвременната хорър фантастика.
Имаме мрачния мистицизъм на Анна Гюрова, мефистофелската приказност на Дамян Рейнов, въздействащия стил на Доктора, разкошната атмосфера и напрежение, изградени от Евгени Димов, меланхоличната легендарност на Краси Стоева, античният римски трилър на Павел Антов, откаченото чувство за хумор на Пенко Живанов и Елена Павлова, многопластовата проза на Симеон Трифонов, която изисква повишено внимание и разкрива нови щрихи при всеки следващ прочит, психарските описания, метафори и дежурни гнусотийки на Сибин Майналовски, безобразно добрия зловещо-изящен завършек на Явор Цанев и още поне толкова отгоре. Ако си падате по родни жанрови автори - налазвайте смело ;)
Имаме мрачния мистицизъм на Анна Гюрова, мефистофелската приказност на Дамян Рейнов, въздействащия стил на Доктора, разкошната атмосфера и напрежение, изградени от Евгени Димов, меланхоличната легендарност на Краси Стоева, античният римски трилър на Павел Антов, откаченото чувство за хумор на Пенко Живанов и Елена Павлова, многопластовата проза на Симеон Трифонов, която изисква повишено внимание и разкрива нови щрихи при всеки следващ прочит, психарските описания, метафори и дежурни гнусотийки на Сибин Майналовски, безобразно добрия зловещо-изящен завършек на Явор Цанев и още поне толкова отгоре. Ако си падате по родни жанрови автори - налазвайте смело ;)
June 8, 2018
С всеки следващ сборник от поредицата "Вдъхновени от..."(Вдъхновени от Краля, 451 градуса по Бредбъри, По крилете на гарвана ) сякаш качеството на разказите се покачва. Разбира се всеки вкус е субективен и може би не всички разкази ще се харесат на всеки (на мен не ми допаднаха цели три), но безспорно всичките са с високо художествено ниво, имат оригинални идеи и интересни теми. Основен плюс на подборката е широкото поджанрово разнообразие на разказите. Има по-научно фантастични, има мистерии, екшън, хорър, приключенски, исторически, дори такъв с фентъзи елементи, не липсват комедии... Интересно би било мнението на читател незапознат с творчеството на Лъвкрафт, но запознатите, обеден съм ще останат доволни. Ако трябва да отлича три разказа, това ще са - "Във високите треви", заради заигравката с любими мои писатели и герои(особено на финала). Действието от напрегното лъвкрафтско прелива в почти геймърски ��кшън, със заложена особена носталгична емоция, която читателя ще изпита само ако е прочел определени творби. "Просто бизнес" - заради успешния опит са се подходи комедийно към хорър с лъвкрафтски отенък и заради гениалната бизнес идея(как не съм се сетил до сега, а дори имам ковачница). "Пратеникът" - много оригинален исторически хорър, който доказва, че с малко въображение лъвкрафтската митология е неизчерпаем извор на вдъхновение и може да бъде приложена навсякъде, дори към история от древен Рим. Разбира се, място в челната тройка заслужават и разкази като "Древни тайни", "Докторите", "Откровение на жената с многото имена", "Тя сънуваше дракони", "Копнеж по нищо", "Шепоти в Ирем" и други, но да не ги изреждам всичките. Удоволствие е да се четат такива книги, а ��ще по-голямо е - когато си част от тях. Четете, няма да съжалявате.
November 7, 2018
Прочетох снощи повторно сборника. Половин година след литературната му поява, надявах се емоционалната ми обвързаност с това начинание и тъкмо този автор да са отпуснали хватката си около начина, по който възприемам този документ - едновременно свидетелство за почитта на група изкушени от словото към бездънната мистериозност на Лъвкрафт, но също така и литературен свитък с непреходна стойност за родната хорър сцена.
Сърцатите преводи на всеотдайния познавач и изследовател на една от най-дълбоките фигури в литературата на космическия ужас - отишлия си без време Адриан Лазаровски, дариха българската публика с няколко сборника, съдържащи голяма част от брилянтните парчета Лъвкрафтова фантазия. Запалиха любовта у непосветените, задълбочиха преклонението на познавачите и изобщо вляха свежест в търсенето на разбиране на корените на ужасното по-далеч от съвременната комерсиална престореност на хорърът, който се масовизира до заличаване на същинското си. Защото ужасното не се крие в привидно страшното, не идва под формата на предрешено митологично същество и не наднича от постера пред киното. Ужасното е във внезапното съзнаване на миниатюрността на човешкото спрямо вселенското безбрежие, отразено в недостъпната дълбина на океана. Ужасното е това, с което сме принудени да съжителстваме, докато ни изпива бавно.
Да се говори за Лъвкрафт е трудно, да се чете в оригинал - също е нелека задача. Поезията в стила му, умишлената архаика и нестандартното водене на текста превръщат автора в един от най-самобитните и оригинални литературни експериментатори пост-романтици. Акостирането му на родна почва е процес, започнат още с издателство "Орфия", които извадиха абсолютно смазващата за онова време "Дебнещият страх" - съдържаща 3 разказа на Лъвкрафт. Години и години по-късно Лъвкрафт е вече и на театралната сцена със задължителната постановка на "Метеор" - "Лъвкрафт", играеща се вече няколко сезона на сцената в Дом на киното. Изключая филмите на Стюарт Гордън и Браян Юзна (без да съм сигурен в правилната транслитерация) по разкази на Лъвкрафт, смело твърдя, че постановката на режисьорката Ани Васева е съвършеното претворяване на Лъвкрафтовото безумие във визуален формат.
И сега - ако още сте с мен - за сборника на издателство "Гаяна".
Да, вече мога да го кажа твърдо - почти всички от авторите в подборката обичат Лъвкрафт. Някои от тях го четат на едно равнище, други проникват по-дълбоко, поемат по някое течение и не спират да търсят, трети стоят на брега, наблюдават и се вдъхновяват от цялостната магия, съпътстваща Лъвкрафт и всичкото говорене за него.
Да, след втория прочит мога да кажа твърдо - струва си да бъде прочетена - може би не наведнъж (по дяволите никой не е луд да чете повече от 2-3 разказа на Лъвкрафт последователно!), но трябва да бъде. Защото разказите са писани не просто от фенове, идолопоклонници и имитатори, а от хора, които сякаш наистина са вярвали, че дългата сянка на създателя на Ктхулу лежи над тях и следи редакцията на всяка дума.
Разбира се, малко преувеличавам.
"Зовът на Лъвкрафт" съдържа няколко съвършени разказа, доста добри попадения и няколко фъшкии. Съвършените разкази и добрите попадения обаче са на такова ниво, че ме карат да поставя сборника на челно място сред подборките, издадени от "Гаяна" в резултат на литературни конкурси. Повтарям - това е най-добрата селекция на автори, вдъхновени от литературен колос в рамките на инициативите на "Гаяна".
Та тук е "Копнеж по нищо" на Милен Димитров, който толкова добър разказ, не само е издържан в стилистиката на Лъвкрафт, а заради вплетената философска нишка, опъваща се през целия текст, за да се скъса, заедно с разума на главния герой.
Тук е "Във високите треви" на Бранко Събев, който е направил нещо, което твърде малко от писателите в сборника са посмели - пречупил е Лъвкрафт към своя стил и своите разбирания за литература. Разказът е безумен - оригинален, надървящ и забавен. Кефът, вложен от Бранимир в писането му, си личи не само от заключващото изречение. Твърде съм изкушен да споделя, че с лудостта си това е комай е най-дръзкият трибют от селекцията. Още при първото четене на сборника си го заплюх за любим.
Елена Павлова предлага изключителен ъгъл със своя - "Краят на света за иманяри". Разпознаваемият й стил е налице, както и реализмът, на фона на който случващото се забива удоволствени иглички в съзнанието на четящия.
Явор Цанев е автор на единствената импресия вътре и мястото й според мен е в самото начало, а не като финален акорд на подборката. Силно, поетично и отнесено. Изключително впечатляващо, при все познанството ми с други издържани разкази на Явката.
Останалите разкази вътре ще оставя сами да откриете. Да прецените кое защо и доколко ви харесва. Мога да кажа по някое страхотно впечатление за част от тях, както и да бракувам други, но - отново казвам - твърде съм пристрастен към Лъвкрафт и всичко под стремеж към съвършенство ме дразни. В тоя ред на мисли моя милост също се мъдри вътре с характерната си сексуално-разюздана задъхано-несвързана вакханалия. Така звучи по-добре, отколкото е всъщност, но, хей, оставих много от себе си в "Петък вечер за загубеняци" и - ако искате да съм изцяло честен - много си го харесвам.
Подборката може и трябва да поръчате директно от издателя - Явор Цанев и издателство "Гаяна". Предполагам, че авторски бройки има и сред замесените вътре.
Прочетете и - призовавам - смело изразете съгласието си със или бурното си възмущение от опита ни да почетем Лъвкрафт.
Защото Великите Древни повече от мънкането на жабоглавите инсмутци мразят само тишината на океанското дъно.
Сърцатите преводи на всеотдайния познавач и изследовател на една от най-дълбоките фигури в литературата на космическия ужас - отишлия си без време Адриан Лазаровски, дариха българската публика с няколко сборника, съдържащи голяма част от брилянтните парчета Лъвкрафтова фантазия. Запалиха любовта у непосветените, задълбочиха преклонението на познавачите и изобщо вляха свежест в търсенето на разбиране на корените на ужасното по-далеч от съвременната комерсиална престореност на хорърът, който се масовизира до заличаване на същинското си. Защото ужасното не се крие в привидно страшното, не идва под формата на предрешено митологично същество и не наднича от постера пред киното. Ужасното е във внезапното съзнаване на миниатюрността на човешкото спрямо вселенското безбрежие, отразено в недостъпната дълбина на океана. Ужасното е това, с което сме принудени да съжителстваме, докато ни изпива бавно.
Да се говори за Лъвкрафт е трудно, да се чете в оригинал - също е нелека задача. Поезията в стила му, умишлената архаика и нестандартното водене на текста превръщат автора в един от най-самобитните и оригинални литературни експериментатори пост-романтици. Акостирането му на родна почва е процес, започнат още с издателство "Орфия", които извадиха абсолютно смазващата за онова време "Дебнещият страх" - съдържаща 3 разказа на Лъвкрафт. Години и години по-късно Лъвкрафт е вече и на театралната сцена със задължителната постановка на "Метеор" - "Лъвкрафт", играеща се вече няколко сезона на сцената в Дом на киното. Изключая филмите на Стюарт Гордън и Браян Юзна (без да съм сигурен в правилната транслитерация) по разкази на Лъвкрафт, смело твърдя, че постановката на режисьорката Ани Васева е съвършеното претворяване на Лъвкрафтовото безумие във визуален формат.
И сега - ако още сте с мен - за сборника на издателство "Гаяна".
Да, вече мога да го кажа твърдо - почти всички от авторите в подборката обичат Лъвкрафт. Някои от тях го четат на едно равнище, други проникват по-дълбоко, поемат по някое течение и не спират да търсят, трети стоят на брега, наблюдават и се вдъхновяват от цялостната магия, съпътстваща Лъвкрафт и всичкото говорене за него.
Да, след втория прочит мога да кажа твърдо - струва си да бъде прочетена - може би не наведнъж (по дяволите никой не е луд да чете повече от 2-3 разказа на Лъвкрафт последователно!), но трябва да бъде. Защото разказите са писани не просто от фенове, идолопоклонници и имитатори, а от хора, които сякаш наистина са вярвали, че дългата сянка на създателя на Ктхулу лежи над тях и следи редакцията на всяка дума.
Разбира се, малко преувеличавам.
"Зовът на Лъвкрафт" съдържа няколко съвършени разказа, доста добри попадения и няколко фъшкии. Съвършените разкази и добрите попадения обаче са на такова ниво, че ме карат да поставя сборника на челно място сред подборките, издадени от "Гаяна" в резултат на литературни конкурси. Повтарям - това е най-добрата селекция на автори, вдъхновени от литературен колос в рамките на инициативите на "Гаяна".
Та тук е "Копнеж по нищо" на Милен Димитров, който толкова добър разказ, не само е издържан в стилистиката на Лъвкрафт, а заради вплетената философска нишка, опъваща се през целия текст, за да се скъса, заедно с разума на главния герой.
Тук е "Във високите треви" на Бранко Събев, който е направил нещо, което твърде малко от писателите в сборника са посмели - пречупил е Лъвкрафт към своя стил и своите разбирания за литература. Разказът е безумен - оригинален, надървящ и забавен. Кефът, вложен от Бранимир в писането му, си личи не само от заключващото изречение. Твърде съм изкушен да споделя, че с лудостта си това е комай е най-дръзкият трибют от селекцията. Още при първото четене на сборника си го заплюх за любим.
Елена Павлова предлага изключителен ъгъл със своя - "Краят на света за иманяри". Разпознаваемият й стил е налице, както и реализмът, на фона на който случващото се забива удоволствени иглички в съзнанието на четящия.
Явор Цанев е автор на единствената импресия вътре и мястото й според мен е в самото начало, а не като финален акорд на подборката. Силно, поетично и отнесено. Изключително впечатляващо, при все познанството ми с други издържани разкази на Явката.
Останалите разкази вътре ще оставя сами да откриете. Да прецените кое защо и доколко ви харесва. Мога да кажа по някое страхотно впечатление за част от тях, както и да бракувам други, но - отново казвам - твърде съм пристрастен към Лъвкрафт и всичко под стремеж към съвършенство ме дразни. В тоя ред на мисли моя милост също се мъдри вътре с характерната си сексуално-разюздана задъхано-несвързана вакханалия. Така звучи по-добре, отколкото е всъщност, но, хей, оставих много от себе си в "Петък вечер за загубеняци" и - ако искате да съм изцяло честен - много си го харесвам.
Подборката може и трябва да поръчате директно от издателя - Явор Цанев и издателство "Гаяна". Предполагам, че авторски бройки има и сред замесените вътре.
Прочетете и - призовавам - смело изразете съгласието си със или бурното си възмущение от опита ни да почетем Лъвкрафт.
Защото Великите Древни повече от мънкането на жабоглавите инсмутци мразят само тишината на океанското дъно.
June 10, 2018
Страхотен сборник! Творбите може да не са много, но подборката е перфектна. Много харесах "В сянката на Лефъртс Корнърс", в който Донко Найденов описва майсторски., както и "Шепоти в Ирем" на Димитър Цолов <3 и "Докторите" на Сибин Майналовски. Останах впечатлен също от "Дявола от "Вайълет Роуз" на Евгени Димов и "Пратеникът" на Павел Антов. Изобщо, всички разкази блестят с нещо свое, нещо оригинално и са на много високо ниво. Естествено, че няма да пропусна дъ джем ин дъ краун, а именно "Петък вечер за загубеняци" на Симеон Трифонов. Как може да се очаква, Симеон Трифонов е Симеон Трифонов, а това говори повече от достатъчно. Не мога да крия, че съм му фен. Сори. :D
Чувствам се длъжен обаче да отбележа и някои минуси. Някои от героите в разказите имат твърде мъглива или неправдоподобна мотивация, а при други такава дори не съществува. Когато си зададеш въпроса "защо го прави", не е достатъчно отговорът да е "защото сюжетът го изисква". Друго нещо, което не ми допадна беше това, че авторите разчитат твърде много на написаното от Лъвкрафт до такава степен, че повечето от нещата няма да говорят абсолютно нищо на читател, който не е запознат с творчеството на Х.Ф.Л. Някои читатели дори вече ми споделиха, че са се сблъскали с този проблем при някои от разказите. Имаше и някои фактологически грешки, свързани с митологията на Лъвкрафт, но няма да се спирам на тях, защото вероятно са твърде субективни.
Трябва обаче да изразя едно малко недоволство за нещо, което единствено аз съм забелязал, защото става дума за собствения ми разказ. Някои от изреченията са малко поорязани, а това им придава не само по-различно звучене, но и различен смисъл в контекста на самия разказ. Разбирам, че изреченията трябва да звучат гладко, без повторения, но не смятам, че това винаги е най-важното, защото може да са съставени така, именно защото авторът иска да са съставени така.
Та ще завърша с това, с което започнах.
Страхотен сборник!
Чувствам се длъжен обаче да отбележа и някои минуси. Някои от героите в разказите имат твърде мъглива или неправдоподобна мотивация, а при други такава дори не съществува. Когато си зададеш въпроса "защо го прави", не е достатъчно отговорът да е "защото сюжетът го изисква". Друго нещо, което не ми допадна беше това, че авторите разчитат твърде много на написаното от Лъвкрафт до такава степен, че повечето от нещата няма да говорят абсолютно нищо на читател, който не е запознат с творчеството на Х.Ф.Л. Някои читатели дори вече ми споделиха, че са се сблъскали с този проблем при някои от разказите. Имаше и някои фактологически грешки, свързани с митологията на Лъвкрафт, но няма да се спирам на тях, защото вероятно са твърде субективни.
Трябва обаче да изразя едно малко недоволство за нещо, което единствено аз съм забелязал, защото става дума за собствения ми разказ. Някои от изреченията са малко поорязани, а това им придава не само по-различно звучене, но и различен смисъл в контекста на самия разказ. Разбирам, че изреченията трябва да звучат гладко, без повторения, но не смятам, че това винаги е най-важното, защото може да са съставени така, именно защото авторът иска да са съставени така.
Та ще завърша с това, с което започнах.
Страхотен сборник!
October 21, 2018
Щастлива съм, че съм част от този прекрасен сборник. Разказите в него са въздействащи, добре подбрани и чудесно предават духа на творчеството на Лъвкрафт.
December 12, 2018
Както и другите сборници на Дракус формирани след конкурс, и този е на високо ниво, както и като език, така и като фантазия. Разказите са прихванали духа на Лъвкрафт успешно, и са разновидни и интересни. Също така, повечето писатели са проучили темата, героите и географията много добре, и всичко звучи добре изпипано.
А ето и списъка от по-любимите ми ракази:
"Изкуството на съня", на Александър Макелов
"Древни тайни", на Анна Гюрова
"Историята на Ерих Цан", на Дамян Д. Рейнов
"Откровение на жената с многото имена", на Даниела Богоева-Гюргакова
"Копнеж по нищо", на Милен Димитров
"Пратеникът", на Павел Антов
А ето и списъка от по-любимите ми ракази:
"Изкуството на съня", на Александър Макелов
"Древни тайни", на Анна Гюрова
"Историята на Ерих Цан", на Дамян Д. Рейнов
"Откровение на жената с многото имена", на Даниела Богоева-Гюргакова
"Копнеж по нищо", на Милен Димитров
"Пратеникът", на Павел Антов
January 16, 2022
Разказите са страхотно написани и времето изчезва щом човек се потопи в тях. Прекрасно вплетени са във вселената на Лъвкрафт така че дори се усеща връзка между разказите на различни автори.
February 11, 2024
Отлична книга, няма слаб разказ!
Displaying 1 - 15 of 15 reviews