Добре дошли в град Унтерщат, едно от най-опасните места във Вселената, където всеки крие някаква тайна и нищо не е такова, каквото изглежда. Младо момиче е отвлечено на път за училище. Следите сочат към богат архитект с тъмно минало и зловещ сатанински култ с влияние по високите етажи на властта.
Полицаите прекратяват разследването и се опитват да потулят случая. В отчаянието си бащата на изчезналото момиче се обръща към Бънк Ромеро - частен детектив с необикновено развито обоняние, непогрешими инстинкти и желязна воля, който няма да спре пред нищо, докато не надуши извършителите и не осуети техните чудовищни планове.
Емил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
„Бяс“ е страхотна втора част от впечатляваща детективска поредица... Криминалните мистерии в нея се оказаха още по-мрачни и напрегнати от тези в „Нюх“, както и футуристичният свят постепенно е по-добре разгърнат. Бънк неусетно ми стана страшно любим герой и за мен определено се нарежда сред най-добрите частни детективи!
Два дни… толкова ми трябваха, за да скоча отново на дълбоко и напред в бъдещето, където Земята е само спомен. Изключително много ми харесва истинноста в света. Плътноста на героите. Непредсказуемоста 😳🤯 Мистерията, тръпката. Ако разглеждаме книгата като три истории в едно първата е тъжна, втората драматична, а третата убийствена… Много ми хареса ♥️
Брутална! Епична! Вдъхновяваща! Не мога да намеря думи, с които точно да опиша втората книга от поредицата за разследванията на Бънк Ромеро. Смело мога да обявя, че Емил Минчев се превръща в един от най-любимите ми автори. Не преувеличавам, и не, не става дума за български автори, а за всякакви.
Именувано доста удачно и предупредително, продължението на приключенията на Ромеро е много по-мрачно и кърваво, авторът определено бяга от баналния щастлив край на поместените истории и всъщност въвлича читателя в свят, в който злото може и побеждава. В първата история, “Тайната на кривата къща”, Бънк лежи в болницата след събитията в края на предишната част. Там се завързва сюжетна нишка, която ще се развърже чак в края, писателски похват, който силно ми допада. Ромеро е включен в разследване на изчезнало в парка момиченце, като тайна кой го е направил всъщност няма – извратенякът е набелязан, но решаването на случая определено се развива в неочаквана посока.
Макар да е първата книга с която започнах годината, отложих доста представянето ѝ, вероятно защото заслужава по-подробно внимание от няколко нахвърляни реда. В „Бяс“ Емил Минчев започва да става много сериозен относно серията си за Бънк Ромеро. Трите истории са доста по-навързани помежду си, а междинните текстове между тях придават на цялата книга хомогенност доста по-силна от тази на един мозаичен роман, каквото представлява. Тук авторът е наблегнал доста по-сериозно на криминалната нишка, като оставя фантастичната за фон, макар и сюжетообразуващ. Това е оформило книгата като доста по-мрачна и определено по-увличаща. Отново имаме четири истории, като едната е по-кратка и е прилепена в началото на по-голяма, но въпреки това дава глътка свеж въздух, преди отново да се гмурнем в дълбокото. „Тайната на кривата къща“ – Бънк решава да направи услуга на свой познат, който разследва изчезването на петнадесет годишно момиче. Главният заподозрян е влиятелна фигура в политиката на Унтерщад. И ако това не е достатъчно, нещо се случва с метаболизма на Бънк, карайки мутацията му да се проявява по доста притеснителен начин. „Криеница“ – Почти случайно Бънк е забъркан в детективско разследване стил Агата Кристи. Когато петгодишният син на кмета изчезва безследно, всички смятат, че е отвлечен от мутант. Истината е доста по-сложна, а извличането и се оказва почти невъзможно. „Зимна приказка“ – Точно тук започва с една кратка, но много симпатична криминална мистерия, за която няма да разказвам нищо, за да не я разкрия. Само да добавя, че беше много приятна пауза между тежките случаи с които се занимава нашия детектив. Особено преди това, което следва – може би най-тежката част до тук от двете книги. Главната история започва със зверство. Дъщерята на Бънк е убита. Всички подозират него, а той знае, че е разглезеният ѝ приятел богаташ, който също е вълколак. От тук следва шеметно четиристранно преследване, но истината не е съвсем такава, каквато ни я показва автора. Повече няма да кажа, че даже и това е много. Частите са завършени само по себе си и дори могат да се четат поотделно, но свързващите интриги стават все повече и спокойно мога да заявя, че съм „закачен“ и чакам следващата книга с нетърпение. Има доста солидна конспирация, която не искам да споменавам. Има добра политическа линия, свързана с расизма по един или друг начин. Имаме ѝ личния живот на главния герой, който е интригуваща каша. Накрая пак да кажа за високата книжна ерудиция на Емил. Не мога дори да изброя всички автори и произведения към които имаше реверанси и намигания в книгата (както и в първата). Което за запален любител на художествената литература придава един гурме нюанс на и без това солидните и вкусни порции, каквито са книгите за Бънк Ромеро.
Втора част от поредица на детектив Бънк Ромеро. Отново се потопих във футуристичния свят на Унтерщат, град намиращ се на планетата Хаксан.
Тук отново, както и в първата книга преминаваме през няколко, наглед независими един от други случая. Първият случай е свързан с изчезването/отвличането на младо момиче. Полицията бързо зачерква случая, но тук се намесва Бънк като негов основен заподозрян е богат архитект, който се оказва с връзки със сатанински култ и високите етажи на властта. Вторият случай е свързан с изчезването на сина на кмета. Бънк е въвлечен като независим консултант от брат си и въпреки че полицията има заподозрян мутант, навъртал се около къщата, ситуацията се оказва много по-заплетена и изпълнена дори и с политически игри и интриги.
Третият случай според мен служи за „отдих“ преди да преминем и към най-съществената част от романа. Тук Бънк сравнително бързо и безболезнено разкрива случай на влизане с взлом и кражба на наглед малки и несвързани предмети.
В последната третина на книгата, темпото се завихря и сюжетът започва все повече да се заплита. Детектив Ромеро е сполетян от ужасна лична трагедия, като на всичкото отгоре той се оказва и в полезрението на полицията. Наглед, оставен сам, все пак Мониша успява да му помогне и в напревара с времето, те трябва да решат престъплението и да намерят истинския виновник.
Трябва да кажа, че тази книга ми хареса повече от предната, а факта, че цялата тази фрагментарност на случаите беше по един или друг начин обвързана с основният сюжет, много ме зарадва. Със сигурност продължавам с поредицата, за да видя какви ще ги забърка Бънк и в следващата част.
Хареса ми дори повече от първата! Не искам да коментирам колко малко съм спала последните два дни, но не можех да пусна тази книга.
Тук повече се наблегна на криминалното и се затвърди вече познатото откъм фентъзи елементите. Аз много харесвам "noir" стила в кримитата и ми беше много по вкуса! Допадн�� ми експресионистичният стил на суровите градски условия, мистерията и мрачната, саморазрушителна човешка природа. Много харесвам образа на Бънк. Мно-го! Образът на Мониша - фаталната жена - също много ми допада. Идеално го допълва. Тук мога да напиша още сто реда само за тях, но ще стане прекалено дълго.
Кулминацията беше много смела. Без да издавам повече просто ще кажа, че се зачудих дали Емил Минчев, ще залитне по фантастичното и ще пощади героите си, но се радвам, че не го направи. За мен добрият автор не трябва много да "жали" героите си и да се образува така наречения "plot armor", нещо, което винаги ме дразни в куп книги и сериали! Неслучайно едни от най-харесваните фентъзита са на писатели с доста безпощадна ръка.
На моменти забравях, че това е българска поредица и си казвах "хммм, мекица? Коя ли е била думата на английски?" и после се сещах, че това не е превод и ми ставаше много забавно от тези намигвания към българското. Супер автентичен свят! Браво! Харесва ми много!
Определено Емил Минчев се нарежда сред най-любимите ми автори. Иска ми се да бяхме приятели и да можехме да си говорим за фантастични създания, убийства, мистерии и човешката природа като цяло. Няма да се обяснявам повече, а хващам третата книга, че с този cliffhanger, нямам друг избор.
Три нови случая. И много нови трупове. Бърк е затънал до шия в работа. И в неприятности също. Чак на места нещата избруталяват малко повече, отколкото ми се иска, но злото никога не спи. По едно време „Бяс” започна леко да ми напомня на „Макс Пейн”, но… по добър начин. Все пак, мисля, че първата книга ми допадна повече, защото в нейния мрак проблясваше по-честичко хумор. За сметка на това пък светът на Хаксан е разгърнат още повече, а въображението на Емил Минчев съвсем се е отприщило.
Бънк Ромеро е находчив и хладнокръвен тип, но не по онзи вбесяващо позьорски начин, който да го направи фалшив и антипатичен в очите на читателя. Напротив – протагонистът е готин, и когато се окаже между чука и наковалнята напрежението е истинско. На всичкото отгоре, при все гадостите, на които става свидетел и с които си има вземане-даване почти ежедневно, някак си не успяват да го тласнат отвъд ръба на абсолютния цинизъм и да го превърнат в куха черупка, за чието оцеляване да не ти пука, тъй като героят така или иначе е мъртъв отвътре. Бънк остава на прав път!
4.25* „Бяс“ донесе още три случаи за разгадаване на детектива вълколаг. Персонажа на Емил Милчев Бънк Ромеро отново разкрива криминалните мистерии в град Унтерщат с неочаквани обрати при разрешаването им. След като приключих първата книга, веднага трябваше да започна втората, за да мога да прекарам повече време с детектива мутант. Последната част от книгата беше убийствено завладяваща, а конкретно събитие ме остави с отворена уста и ме разстрои едновременно.
Зарязах всичко друго днес, за да я дослушам. Харесвам намигванията към София, атмосферата, това че от първа книга си личи, че авторът гради една по-голяма, по-амбициозна история от отделните детективски разследвания - виждам основите на арките, и съм любопитна как ще ги завърши.
Тук 3.5 звезди и ще обясня в спойлер защо. Не четете, ако ви пука за тези неща, защото е голям спойлер.
Иначе клифхенгърът накрая е супер, веднага пуснах третата.
4,5⭐ Ах, ах, ах! Страхотен прочит в Сторител на Никола Стефанов! Брутална история от Емил Минчев! Много ми хареса как Бънк обяснява как е стигнал до разплитането на случаите, тези малки детайли, които убягват на "невъоръжени" читатели като мен, но не и на върколака-детектив. Единствено заради прекалено бруталните събития, от които преливаше романа и на които подложи герои и читатели намалявам с половин звездичка. Много ми дойде това насилие от най-лошия вид.
Трябва да призная, че подходих крайно предубедено към предишната книга от поредицата - "Нюх" и не си я взех, защото корицата не ми хареса. Какво да направя, просто съм от онези читатели, които съдят за книгата по корицата. Именно графичното оформление на "Бяс"(напомняща ми на "Играта на Джералд" от Кинг) бе това, което ме накара да дам шанс Емил Минчев. Нямах особени очаквания, освен това, че романът обещаваше да е нс криминална история ситуирана във фантастичен свят. Правя уточнението, че космическата фантастика не е моят жанр и имах опасенията, дали книгата няма да изобилства от твърде много непонятни ми термини, слава богу, не се оказа подобно положението. "Бяс е роман, който умело преплита научнофантастичен свят с криминална история, дарк-фентъзи персонажи и хорър моменти за привкус. Всичко е дозирано много добре, повествованието върви динамично и следва каноните на ърбън жанра, към който посягат малцина родни автори. Романът като структура представлява сбор от три разказа, три разследвания на Бънк Ромеро, които са свързани помежду си. За мен единствения недостатък на романа бяха герои с български имена, които седяха като кръпка, на тази колоритна палитра от преселници на чужда планета. Според мен автора неволно е влязъл в капана на собствената си фантазия. Хем говори за планета заселена от миньори, която е застроена под земята, хем от време на време някой герой е "огрян от януарското слънце". Или пък един момент, в който Ромеро скача в някакъв комин и надушва кьопоолу и лютеница. От къде ги знае тези думи не става ясно. Ей такива дребни недоглеждания развалят малко удоволствието от четенето на една иначе оригинална и интересна книга, която препоръчвам на всеки фен на фантастиката, мистерията и ърбън фентъзито. Препоръчвам първо да прочетете "Нюх"(първата книга от поредицата), която наскоро се е сдобила с втори тираж и прекрасна нова корица. Аз лично мисля да си я взема.
Може би е само внушение, защото ��е наложи да направя седем дневна пауза между започването и привършването на тази книга (не нося хартиени издания на плажа, а не успях да я гаврътна до края преди отпуската, поради неправилен разчет на дните), но ми се стори малко по-слаба от Нюх. Трите случая, разследвани от Бънк Ромеро, бяха някак еднотипни, а развръзките им пък хич не ми се понравиха... Изобщо липсваше ми свежият хумор от първата част, тук краските бяха значително по-минорни. Вероятно това е умишлено търсен от автора ефект, ам�� на мен повишената смъртност на героите ми дойде в повече... В добавка, остават забележките от предното томче - често-често се мяркат приземяващи инак прекрасно сътворения извънземен свят елементи - бермуди, хавайски ризи... (на прима виста) - знам, че и това е специално избран от автора похват, но за мен леко пресолва манджата... Една звездичка надолу.
Оставих си третия случай да ме разсейва, докато чакам да приключи операцията на детето ми... който вече е чел книгата, знае колко катастрофално лошо решение беше това.
Въпреки че случаите в първата книга ми бяха по интересни - в тази нещата стават по-навързани и по-заплетени. Самият детектив е поставен в много трудни ситуации и трябва да намери начин да продължи напред. Имаше и завидна доза екшън.
Комбинацията от елементи в книгата - факта, че е детективски роман с фентъзи и научнофантастични елементи в началото ми хвана интереса. Или поне аз така я разбрах, когато ми бе представена. Мислех, че с такова премесване ще е странна книга, интересно, но не е. Книгата има структура. 1. Правилата на света са създадени още от самото начало и автора не ги пристъпва. 2. Главния ни герой, който ти става почти веднага симпатичен, защото е уравносен, адекватен индивид. Бънк Ромеро може и да не се възприема като най-умния, но има правилна представа за себе си. Земност. А в крайна сметка с разгръщането на романа, с разкриването на случайте се разбира колко умен е. Това ми хареса, книгата имаше ритъм. Не ти казва, че персонажа е умен, показва ти го с действията му, с думите му.
Това, което обаче най-много ми хареса е ***Духът на книгата*** - това, че Бънк Ромеро въпреки всичките грознотии на света, всичките ужасни неща, които му се случиха, успява да остане морален компас и център на своята вселена и своите решения. Фактът, че книгата не бе написана като приключение с обоснован сюжет, а характерите на героята бутаха историята напред, прави тази книга с много по-висока стойност за мен. Това, че всеки герои има характер, имаше цели, имаше перспектива на деиствията си, които не се променяха, защото нещо трябва да се случи, за мен е синоним за добре написана книга. Всички действия и противо-действия бяха написани с логичност, която те изненадва и задоволява.
Ако можеш да си казваш "да, и аз така бих постъпил" вместо "този сега, защо отиде там?" това е хубава книга. За мен, "Бяс" бе точна логична книга и ще ми остава в съзнанието.
Определено ми хареса много повече от първата част от поредицата - „Нюх”. Всички престъпления и събития получиха своето обяснение, но и адреналинът и загадките бяха в много по-големи количества 😏 Прочитането на тази книга беше изключително интригуващо преживяване. Усетих гнева, болката на главните герои и наистина нямам търпение да прочета следващите части 😊
Гордея се, че имаме такива български писатели и за мен е радост да ги подкрепяме:) Горещо препоръчвам. Впечатли ме и готиното отношение на автора, с когото имах щастието да се запозная. Enjoy!
След като преди няколко месеца се запознах за първи път с историите на писателя Емил Минчев, определено мога да кажа че тази година ми стана любимия български съвременен автор.
Бяс е продължение на Гняв, където приключенията на главния герой - детектива върколак Бънк Ромеро изживява нови и изключително тежки предизвикателства, които обръщат напълно живота му. Действието се развива на футуристичен свят, на който има летящи коли, енергийни оръжия, мутанти, но и напълно нормални хора - с мисли, надежди, желания и недостатъци все едно съществуват и при нас.
Много от сцените изглеждат удивително живи, по начина по който главния герой ни води с носа си, който е основното му оръжие към строгия му и хладнокръвен характер.
За мен едно от малките, забавни неща, на които много се радвам е как тук-там се появяват имена, които са типично български и въпреки че бързо изчезват в ритъма на бързия разказ, оставят нотка на познато и близко познанство.
Горещо препоръчвам на всички любители на фентъзи и криминалните жанрове, с нетърпение очаквам да прочета и следващата книга от поредицата!
В кръга на шегата, авторът какво има против адвокатите!? :D
В интерес на истината, имах трудно начало с тази книга. Част от описанията ми идваха too much, както се казва на чист български - буквално получавах физическа реакция и се налагаше да спра да слушам (прочитите в Сторител са брутални). Обаче, развитието на историята буквално ми скри шапката. Ужасно много ми харесва как всяка мини история се преплита с друга и, както изглежда, са обвързани в нещо по-голямо. И въпреки това, пак не може да предречеш какво се случва.
Това, което се случи на 70% от книгата, го бях предвидила още в началото на първа книга. Но така е написано, че ми бе ужасно гадно - изключително правдоподобно. Краят е доста силен. И... отново клифхенгър. Време е за "Стръв".
Ако на Нюх дадох 5 звезди на тази явно трябва да дам 5.5, защото ми хареса толкова много! Съпреживявах всичко, заедно с Бънк и тази книга за мене беше много емоционална, нещото което ми липсваше в първата, тука беше активирано. Толкова неочакван обрат има в нея, че до последно си мислех, че нещо може да се промени и да си стане всичко по старо му. Прекрасна книга с моя вече любим детектив Бънк Ромеро!