Най-киселият заек в историята има много причини да бъде гневен на света, но съвсем скоро тези причини ще се увеличат с една мечка повече!
Спас отдавна е оставил зад себе си хубавите детски времена на невинни игри и забавления. Сега е отчаян от живота, държавата и дъщеря си заек на средна възраст, който обича да крещи и да се заяжда с хората. Един ден обаче миналото го вика при себе си – стар приятел има нужда от помощ. За беда точно този приятел е твърдо уверен, че има на своя страна Бог, Националната лотария и четирилистните детелини. Все неща, които могат да вбесят Спас до крайност. А на всичкото отгоре му предстои да преживее кошмарна нощ, в която животът му постоянно ще виси на косъм. Спас ще има нужда от всяка възможна помощ. Дори да не вярва в нищо.
Комиксът кърти мивки - идеен, забавен и пиперлив, плавен и кохерентен (което, извинявам се, българските комикси не винаги постигат, дори ако не са хумористични). Изкефих се много и единствената ми забележка всъщност касае липсващ панел по повод даряването на органи (с който историята щеше да седи по-добре), ама това е от писателско изкривяване на мисленето. Една звездичка си взимам по предимно лични причини, свързани с откровено мейнстрийм-чалгаджийския подход на автора към "чувствителните" теми на съвременността. Да, знам, дърта консерва съм. Но ще си взема звездичката. :) Обаче това не е причина тези 9.90 (е по-малко бяха..., отстъпка, тинтири-минтири) да не са ми едни от най-добре похарчените за книги пари през последния месец.
Хм, очаквах повече. Липсваше ми оная злободневност на страницата - в историята преобладаваше дебелашкият хумор, макар от време на време да имаше свежи проблясъци... крайна оценка - три и половина или четири на релси, както ви харесва :)
Спомних си защо отследвах Просто Спас във фб. Назидателен комикс, трудно ми е да си представя нещо по-отегчително от това. Самодоволният покровителствен тон към всички, които не отговарят на профила на т. нар. градски елит, е досаден и леко embarrassing. А подигравката с БХК, която е спусната с парашут насред развитието на действието просто за да я има, говори тъжни неща за авторите.
Предполагам, че идиотската история за даряването на магически възкресен бъбрек е по-скоро пренебрегване на законите на биологията, отколкото невежество, но пак ме издразни. Особено на фона на наравоучителния тон за вярата, суеверията и науката стои като особено иронична кръпка.
Надали комиксът е второ пришествие, но със сигурност е страхотен опит за раздвижване на едно изкуство с дълголетни традиции в България. Някои от второстепенните герои на Стен изглеждат вдъхновени от facebook спорове, но все пак това е запазена марка на злободневните му стрипове. За разлика от други читатели лично аз бих заложил на още по-заплетени и дълги истории в евентуалните бъдещи книжки. Не мисля, че е нужно да дублират на хартия традиционните за Спас one-pager ситуации, тъй като те седят по-добре on-line. Струва ми се по-уместно да се наблегне на общочовешки проблеми и конфликти за сметка на традиционно българските простотии, които от централен фокус, могат да се превърнат в приятен и неортодоксален фон на дивите заешки приключения.
Дано Стен продължи да експериментира! Дано даде свобода на своите герои да се изявят в още по-необичайни и страшни авантюри - криминале, хорър, а ако държи да се заиграва с българската действителност - защо не и един политически трилър със спекулативни елементи? Комиксите предлагат почти необятен инструментариум на изразните средства и пълна свобода на самоизява, а Стен очевидно има таланта, уменията и фенската основа, върху които да стъпи, за да позволи още по-широк полет на въображението си. Нека раздаде на своите герои роли, нека ги превърне в шпиони, наемни убийци, престъпни бизнесмени, ветерани от война, археолози, зли учени, пътешественици във времето...
Обичам сарказма. Но Просто Спас е просто циничен в първата част на комикса. Почитател съм на Стен Дамянов и на лудия саркастичен заек, но тази книга едвам ми понесе. Да, може и всичко казано да е напълно вярно, но разговорите, непрестанното псуване и висша форма на … ами “хейтърство”, в един момент дойдоха в повече. А книжката е само 40 страници. Просто нищо ново от Спас, Страхи и Бори, но пък илюстрациите са добри и винаги ме радва да виждам издадени български комикси. Втората част, уж без филтър, всъщност ми се стори доста по-приемлива за четене. Цинизма пак си го има, няма спор, но историята е много по-интересна и забавна - всички са заразени от непознат вирус и не могат да спрат да казват истината. Многото кървища по картинките … ядват се някак. Накратко, илюстрациите пак са по-добри от съдържанието, но и разказът не е лош. Трети комикс и да излезе, няма да си го купя. Определено предпочитам онлайн версията - кратко, точно, ясно, целенасочено, без прекомерно да се осмива всичко, що съществува на света.
Книжката е супер. Задължителна е за всеки фен на Just Spas (а и не само). Усеща се как омекотен буталния понякога хумор на Спас, така че да е ок и за по-малки читатели. Препоръчвам.
P.S. Любими детайли: "ПЗ" регистрацията на колата, тениската "Make Igrivo great again", цигарите "Червена Корнелия" - Мори наред. Кредитите за касадьорите: за Спас: Магдалена Каканашева и за Бори: Делян Пеевски :)
Не знам как съм харесвал преди онлайн комикса, но тук нямаше и следа от онова остроумие. Претворяването му в голям, (уж) единен разказ е цяло бедствие. Липсва усет в изграждането на стабилна история и на места отделни елементи са съшити като с конци. Рисунките са толкова обикновени и невпечатляващи. Силно започнах да се съмнявам, че авторът някога е разгръщал някои от по-популярните комикси като вдъхновение.
Самият Спас на практика е изместен като централен образ от приятелчето си от село Бори. Бори е по-цветистият и много по-интересен персонаж. Той задвижва нещата и заради него се случват приключенията. Спас през по-голямата част просто мрънкоти, псува като каруцар и морализаторства. Казвайки последното, нужно е да се каже, че укорителният пръст, с който ни се посочват БГ недъзите е твърде очевиден. Бори трябва да е нещо като съвременен бай Ганьо, а Спас – човекът, който го вкарва в правия път. Точно обратното се е получило. Ние „викаме“ за Бори. Просто Спас е версия на професор Вучков – постоянно крещи и се пени на авера си относно вярата му в Бог, четирилистните детелини или нещо друго. Много ми напомни и на IT специалист с раничка на гърба, който виси по протести и скандира някакви лозунги само за спорта и за да е със силните на деня.
Ненужно голяма част е отделена на религията. И отново не се прави така и с размахване на пръстчето. Нито „българинът на три морета“ е такъв ревн��стен християнин, нито наричайки неговата висша сила „измислен герой“ се получава солидно убеждаване. Не е и смешно. Аз не се засмях нито веднъж, но ще се напъна и с втората част
P.S. В кое българско село има река, в която можеш да потънеш и има шанс да се удавиш?! Реторично.
Мега-благ комикс за единия от двамата ми любими родни рисувани герои! Смех, смех... П.П. За огромно мое щастие, и другият ми любимец се появява (макар и за малко) - все пак действието се развивапв Игриво!
Харесвам Спас като комикс персонаж, определено обаче надвиших оценката си. Комиксът е забавен и креативен, но някак си, имах по-големи очаквания. Следващият път, предполагам :)
Много забавен и приятен комикс. Триото от герои са изключително интересни, добре се съпоставят помежду си. Историята, която е разделена на две части, показва промяната в самите тях през годините. Приятно четиво с голям брои интересни закачки. Препоръчвам го :)
Мисля, че мнозина ще останат изненадани колко сериозен е Стен Дамянов по тия страници. Просто Спас е образ, който често се втурва да пародира нещата, които се случват на всички нас, а допълнително забавление внася невнятната му щерка, която не е точно чадото, с което би се гордял един родител. Но в комикса Спас е захвърлен да бедства в гората близо до селото, където е приключенствал като дете, и няма никакъв контрол върху случващото се в нито един момент – напротив, негов приятел от детинство, виден представител на вида вярващи в бог, търкането на билетчета и щастливи четирилистни детелини, води хорото и го забърква от една в друга по-голяма беля. Хуморът често избива на сарказъм, но се промъкват и лафове, които са част от всичко, което ни заобикаля.
Отдавна съм фен на заека Спас и харесах комикса, но очаквах нещо по-различно, може би повече фокусирано върху Спас... Нещата, които са качени на страницата му определено са по-забавни (саркастични, сатиризиращи, полемизиращи, осмиващи и т.н.) от историята в този комикс, по мое мнение...
Ето го и дългоухия, саркастичен заек, вече със собствена история. Въпреки първоначалния хайп и многото реклама обаче трябва да вмъкнем и минусите. И то по скоро следващата книжка да е още по-добра. Въпреки някой култови препратки, малко сухо ми вървеше историята, и то защото някак сме свикнали със стрип комиксите за Спас. Историите му на по една страница са си запазена марка за него и малко ми липсваха. Може би следващото издание да е с кратки истории. Другото, което не ми се понрави беше оцветяването на места. Прекалено тъмно, обектите се сливаха. Страхил също прекалено малко участие, можеше да се вмъкне една сцена с дъщерята на Спас - там винаги е екшън. :) Въпреки това комикса си е готин. Дано след като е и по-комерсиален да даде повече публика и за графичното изкуство в България.
Давам 4. Защо ли? Ми...не е тоя кисляк, когото всички познаваме от уеб пространството. И ми беше малко странно. Дано със следващия комикс да уцели. Но,като за дебют на Спас- готино е. Не съжалявам, че дадох пари за Спас.
Типичният български манталитет съчетан с приключеният на най-киселия заек в България, създават неповторима история. Адмирации за автора. Спас е уникален 😊