Корпорация „Хаймдал“ притежава всичко – от концерните за оръжия до кварталните кухни за бебешка храна из цяла Европа. Един ден получих странно обаждане – от „Хаймдал“ ме канеха на интервю за работа. В първия момент си помислих, че това е някаква шега, но не беше... и се съгласих да отида. Пристигнах в уречения ден и час, но нищо на този свят не би могло да ме подготви за това, което последва на ИНТЕРВЮТО.
От автора на „Денят на инвикта“, номиниранa за любима книга на 2016 г., този път – един непредсказуем трилър, чиято динамика ще ви остави без дъх до последната страница.
Lawyer by day, writer by night. The fun never ends when you love what you do, right?
Born in Plovdiv, Bulgaria. After finishing Law school, I've worked in several law fields such as Law Enforcement, Government administration, Energetics and Real estate. After hours I've often spent my time working on my debute novel - the sci-fi adventure "Day of the Invict". I finished the book in 2013, when I was 25 y.o., but it was published in the late 2016. The book immediately caught the interest of the audience and the critics and got a nomination for "Favourite book of Bulgaria for 2016" in the fiction genre. Soon after that, "Day of the Invict" became the first translated Bulgarian science fiction book, available for publishing worldwide.
My second book (2018) is the critically acclaimed modern/dystopian thriller - "The Interview", which centers around the inclusion of Universal Basic Income and how it affects society. It is only available in Bulgarian language... for now. I'd like to see it translated and also published worldwide pretty soon.
The third book - "Seven writers in Space" is a Sci-Fi wildride... a true love letter to classics like "Alien", "Solaris", and "Event Horizont". Imagine being locked in Space with the most famous writers from the seven continents of Earth. Your pilot is a devious, advanced AI. A sum of terrable disasters follow one after another, while the whole world watches *LIVE* on TV.
Happy to announce that a Fourth book is on the way! We are taking a wild turn to fiction again, and believe me - this is the most ambitious project I've worked on so far. Stay tuned, dear readers.
Currently still balancing between the world of legal practice and writing a couple of surprises for my readers - all in different genres. We'll see how the scales of fate will decide about that.
I always appreciate feedback and book recommendations from readers.
Почнах да чета “Интервюто” вднага след като завъших “Завръщане” на Яа Джаси и не ми тръгна. Реших да я оставя на 23 страница не защото е лоша, а защото не беше птавилният момент и мисля, че беше най-доброто решение. Прочетох останалите 200 страници много бързо в рамките на 24 часа. Историята е увлекателана, грабва читателя и го държи под напрежение. Много ми харесва фактът, че автота е запазил стила си на писане който ни показа в “Денят на инвикта” въпреки, че историята е различна. Отново има много екшън и задкулисни игри, стратегии и манипулации. Историята си залужава и едно голямо БРАВО на Ники Пеев, че ни направи част от нея.
Книгата е доста свеж корпоративен трилър, с единствена цел – чисто забавление. Текстът върви леко и ненатоварващо, а ситуациите ескалират до доста приятно изненадващ финален обрат. Действието се развива буквално в няколко десетки часа, които ще променят живота на протагониста завинаги. Главният герой, чието име не става ясно почти до края, е собственик на магазин за музикални инструменти, който има сериозни финансови проблеми. Един ден му се обаждат от една от най-големите корпорации – Хаймдал – за работно интервю. От чисто любопитство, нашето момче отива да види за какво става въпрос, което го въвежда в редица от критични ситуации, където дали ще го вземат на работа е най-малкия проблем. Сцена след сцена, моралните устои на главния герой се рушат, докато не започне да му се налага да взима доста проблемни решения, а ситуацията продължава да ескалира до международен скандал.
Корпоративният трилър определено не е моят жанр, но поставен в един антиутопичен сетинг и посолен с много динамика и екшън сцени се е получило добре. Единственият минус за мен беше постоянната смяна на разказвача от първо в трето лице. Доста затормозява гледната точка на читателя и като цяло подобен похват рядко е сполучлив. През цялото време докато го четях, романът ми напомняше на странен микс м/у "Бягащият човек" на Стивън Кинг и Транспортер.
Повечето от вас вероятно знаят какво е да се явиш на интервю за работа. Човек се издокарва, репетира пред огледалото, проверява дали ръцете му не треперят…и накрая обикновено се надява да получи заветното обаждане, че е назначен. Понякога обаче нещата поемат в друга посока. Понякога те карат да занесеш куфарче, с чието съдържание не си запознат на странен тип в задимен гараж…или да отвлечеш някого…или да демонстрираш колко си бърз с оръжие в ръка…Понякога нещата просто не се оказват такива, каквито изглеждат. След като „Денят на инвикта” се оказа една доста приятна изненада за почитателите на научната фантастика като мен определено чаках с интерес да видя какво ще последва от автора Николай Пеев. Е, за съжаление, това не беше дългоочакваното продължение. Но пък за щастие, е нещо свежо, на което почитателите на криминалните трилъри със сигурност ще се зарадват. С „Интервюто”, Николай Пеев ни показва една по-различна страна на творчеството си – малко по-мрачна и сериозна, насочена към малко по-възрастна аудитория и малко по-близо до познатия ни свят. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Тази книга ме отвя! Невероятен сюжет в един антиутопичен свят, завзет от голяма корпорация. Не можех да се откъсна от нея, докато не затворих последната страница със задоволство. Началото е малко мудно, но после има едно постепенно надграждане на сюжета, водещ до интригуващи разкрития и непредвиден край. Книгата е смесица от екшън, фантастика, трилър. Четейки, все едно гледах филм, сцените ми минаваха като на кино. Личи се, че авторът е интелигентен и умее да борави с думите. С една дума – взимайте книгата и четете! Това е един талантлив български автор с интересни идеи, които успява да пресъздаде интригуващо върху белия лист.
Тази книга ме изненада изключително приятно. Четеше ми се нещо на български автор и се зарадвах, щом видях тази в Сторител и прочетена от Константин Динчев. Започнах я, без дори да съм прочела анотацията, напълно на сляпо и нямах никакви очаквания. Но може би точно заради това, успя да ме изненада.
Изключително динамичен сюжет, много плътни образи, страхотна умереност между детайли в описанията и диалог и още по-прекрасен прочит, който безкрайно допринесе за предаването на всички емоции от тази история.
Ударно започна и на толкова бързи обороти, че буквално летях през всички перипетии на нашия главен герой. Интригуващ сюжет, много хитро замислен, кара те да предполагаш, да плетеш хипотези и да се опитваш да подредиш парчетата от пъзела, но развръзката определено не я очаквах и този обрат напълно завъртя всичките ми теории на 180 градуса. Чудесен замисъл и изпълнение. Може би една идея по-различен финал очаквах, но пък като цяло ми допадна историята и прочита й. Препоръчвам горещо, особено с аудио прочита в Сторител, а аз самата със сигурност бих прочела и други неща от Николай Пеев.
Неочаквана и много динамична, с доста съспенс, екшън и интригуващи обрати. Ще си имам вече едно наум, ако ходя на интервю за работа 😉
"Интервюто" е роман, който не иска нивата ти на адреналин да спадат нито за миг. Още от първата сцена ти става ясно, че си попаднал в история, която е достойна за холивудски екшън и си напълно убеден, че финалът няма да е предвидим. С кеото си мислиш, че си предвидил непредвидимото, но всъщност автора точно това е искал за да ти покаже, че хем си прав, хем ще си много изненадан от това колко си се объркал. Страхотна книга! Поздравления и за приятното намигване към друга книга на същия автор и участието му като герой в самата книга. Но до тук с подсказките. Другото сами ще си го прочетете ;)
Експлозивен екшън-трилър, позициониран в едно недалечно и никак не хубаво (впрочем, съвсем очаквано, според това как върви светът) дистопично бъдеще. Страниците буквално летят, а таймерите в началото на всяка сцена подсилват ефекта. Разбира се, имам леки забележки към логиката на някои сюжетни решения (например съдбата на един черен диамант) и с хореографията на някои сцени (например проникването по въздуха в един небостъргач), но пък наистина се забавлявах на макс (а сцената с музикантите ме накъдри от кеф), та ще завиша крайната си оценка 4,5/5.
Изключително майсторски написан трилър с вълнуващ сюжет и силни образи в него. Стилът на писане е впечатляващ, очарова с богатството на езика и структурата на творбата. Хареса ми много, че няма излишни моменти, всяко събитие си има логическа връзка с предишни или с бъдещи. Нито един от героите не остава същия до края на творбата, всички претърпяват промяна, която още повече приковава вниманието и кара читателя да съпреживява. Най-много ме впечатли антиутопичната идея заложена в творбата. Лично аз си я доразвих за себе си и това още повече ме накара да съм положително настроен към "Интервюто". Препоръчвам книгата, смятам, че е страхотен вариант да се обогатиш и разнообразиш, когато имаш свободно време. Личи си старанието на автора и цялата допълнителна информация, която е събрал и предал, за да създаде достоверна и реалистична творба.
Ако ви допадат филмите с Джейсън Стейтъм, значи много точно сте се ориентирали към това великолепно четиво "Интервюто" от Николай Пеев.... Още от първата страница открехвате вратата на седмото изкуство и се озовавате в света на приключението. Ще ви се дохапва гурме, ще знаете как да си с глобите саксофон, а ще се озовете в центъра на приключенията със Самарянина. Невероятният стил на писане, хуморът и подробните описания в книгата ще ви спестят един билет за кино за филм в категорията екшън-трилър. Ще се впечатлите от удивителните сравнения на автора, които разбиват всички клишета... Чете се на един дъх от 1 до 225стр.Една книга, която не е за изпускане и определено ще ви накара да я помнете като следа от скъп парфюм. Приятно четене!
Книгата е достатъчно динамична, че да държи читателя заинтригуван от следващите действия на героя. Същевременно историята поставя доста интересни въпроси по отношение на развитието на обществото и корпоративните интереси, които убиват всичко човешко. Така се удовлетворяват изискванията ми към футуристичния екшън - да има послание, интересна история и активност, която да създава напрежение.
Приятно съм изненадана от всичко, което се случи в книгата. Едно щуро и лудо препускане до финала, екшън с елементи на съспенс и корпоративен шпионаж в един антиутопичен свят, в който големи корпорации управляват и направляват живота на хората. Много ми допаднаха икономическите елементи, които бяха вмъкнати и допълваха "сет-ъпа" на историята - идеята за универсалния доход и как той влияе върху амбициите на обикновените хора, разрастващата се престъпност, проблемите в обществения транспорт, трудния достъп до медицински услуги, изнудването. Общо взето се открояваха доста наболели проблеми на съвременното ни общество, просто в действителността не са така ескалирали. И имаше неочаквани обрати, да, това ми хареса много. Леки проблеми имам с финала откъм обясняване на действията на главния герой, изхождайки от това какъв се оказа, но...това са бели кахъри.
Книгата е хубава, ако трябва да съм честна, историята ме грабна след 130 и някоя страница, дотогава я четох, но не с такъв интерес. След като се разбира кой реално е главният герой, действието става по - интересно и по - раздвижено. Слагам 4 звезди... но я препоръчвам на всеки, който харесва криминални истории.
Не очаквах, това което се случи...Историята е интересна и се развива много бързо, без излишни описания. Определено мисля скоро да не ходя на интервю за работа 😂
Ако очаквате "Интервюто" на Ники Пеев да бъде Вашето приспивателно преди сън, (както автора самоиронично определя първия си роман, загатнато вплетен в настоящия)... не сте познали. Точно обратното. Творбата ще Ви държи "будни" във всеки смисъл на думата от първата до последната страница, когато "ще усетите топлина". Както казва друг велик автор, Стивън Кинг, "Добрите книги не издават всичките си тайни наведнъж". 😉
Книга, по която спокойно може да се направи успешен екшън филм (както и други читатели са отбелязали в коментарите). Действието се развива бързо и те увлича, няма излишни отклонения и описания. Следваш с интерес развитието на "интервюто" до самия край.
Историята се развива с прекрасен ритъм, както и в другите книги на автора, много ясно можах да си представя сцените, които са описани и направо мисля, че си плаче за екранизация! Измежду всичките зрелища не е за подценяване и хуморът, който на мен лично ми допадна ужасно много!
Въпреки че не е мой любим жанр, прочетох книгата с интерес и лекота. Харесаха ми динамиката и развитието на изказа. Талантът на автора е осезаем. Интересен избор е смяната на позицията на разказвача от първо в трето лице, което ни дистанцира от главния герой, точно както корпорацията нехае за човешкия живот и ценности. Тъжната картина се засилва от окаяното състояние на града и на хората в него... Книгата трогва и би могла да стане основа за филм. ;) {намигване към автора}
Положението със съвременната българска литература е същото като с младежките УА романи - в масовия случай те и аз не успяваме да намерим допирни точки, но за сметка на това аз тъпо и упорито продължавам да ги чета с надеждата, че някой ден нещата ще се променят...
"Интервюто" е криминален дистопичен роман, в който млад мъж отива на интервю за работа в голяма корпорация, но се оказва, че от там се интересуват от него не защото е подходящ кадър, а по съвсем различни причини. Ударно се впускаме в екшън/мафиотско/криминално преживяване, в което реално няма много смисъл. Мотивите на героите да правят нещата, които правят, меко казано издишат по шевовете. Диалозите са мъчение и звучат сякаш извадени от "Съдби на кръстопът", а героите... стереотипни, плоски и оглавени от досаден главен персонаж, който го раздава мачо мен, репчи се на кой ли не, държи се все едно е голямата работа и пуска най-тъпите "остроумия". Мили хора, книгата е 250 страници, но аз едвам издържах 100 от тях. След фразата "Такава беше кучка, че сигурно си купуваше храната от зоомагазина" бях готова да метна "Интервюто" през терасата.. Издържах още малко, но дори това беше твърде много.
Много различна книга, супер интересна през цялото време, дори не ти дава да си поемеш дъх. За мен беше много изненадващ сюжета… буквално не исках да свършва :))) Благодая за преживяването Ники Пеев!!!
След първия ми опит да я слушам в Сторител и всички положителни коментари, реших да я пробвам отново и този път докрай. Убедих се, че определено не е мой тип книга! Оценявам размаха на утопичния свят, който авторът е създал, на високо технологично общество управлявано от една корпорация - Хаймдал, чиято ръка се простира навсякъде, на добрия изказ и структуриране на сюжета, но... до там. Просто не ми беше интересно случващото се, защото не обичам екшъни. Всякакви истории с бясно преследване между добри и лоши и постоянна стрелба не са ми по вкуса. След средата имаше един момент на изненада, когато се разбира главният герой кой е или какъв е и реших, че може да има повече елементи на трилър, но уви остана само този епизод. После пак се затепаха (да използвам този епитет). Краят също не ми допадна особено, така че в случая моите 3* са поощрителни и положителни, заради българския автор. Трябва да отбележа и добрия прочит в Сторител, благодарение на който от втория опит завърших книгата. 🙂
Страхотен прочит на книга, която бих нарекъл предвидима и все едно някой е казал на автора да добави още 100 страници към черновата си. Усеща се на моменти прекалеееееено "напомпана" с думи, които не са задължително да бъдат там.
От всички книги на автора, тази до момента ми е най-любимата! Изключително интересна, държи читателя постоянно в напрежение. Топ! Препрочитала съм я вече няколко пъти и с удоволствие бих я прочела пак.
Първият път като я започнах - не ми се получи. Лесно се разсейвах, губих нишката... Но виж, вторият път... Леле! Беше изключително удоволствие! Хареса ми динамиката и екшъна. Браво! Страхотно четиво!