What do you think?
Rate this book
Максим Каммерер / Maxim Kammerer #1
Обитаемый остров
Originally published in Russian as Obitaemyi ostrov, translated into English by Helen Saltz Jacobson. First in series, followed by Beetle in the Anthill (original title: Zhuk v Muraveinike), and The Time Wanderers (original title: Volny Gasyat Veter).
The novel is set in the 22nd century of the Noon Universe. Mankind is the prevalent race in the Galaxy, capable of interstellar travel. Human social organization is presumably Communist, and can be described as a highly technologically advanced anarchistic meritocracy.
The novel is set in the 22nd century of the Noon Universe. Mankind is the prevalent race in the Galaxy, capable of interstellar travel. Human social organization is presumably Communist, and can be described as a highly technologically advanced anarchistic meritocracy.
416 pages, Hardcover
First published January 1, 1968
223 people are currently reading
3472 people want to read
About the author
Arkady Strugatsky
513 books1,889 followersThe brothers Arkady Strugatsky [Russian: Аркадий Стругацкий] and Boris Strugatsky [Russian: Борис Стругацкий] were Soviet-Russian science fiction authors who collaborated through most of their careers.
Arkady Strugatsky was born 25 August 1925 in Batumi; the family later moved to Leningrad. In January 1942, Arkady and his father were evacuated from the Siege of Leningrad, but Arkady was the only survivor in his train car; his father died upon reaching Vologda. Arkady was drafted into the Soviet army in 1943. He trained first at the artillery school in Aktyubinsk and later at the Military Institute of Foreign Languages in Moscow, from which he graduated in 1949 as an interpreter of English and Japanese. He worked as a teacher and interpreter for the military until 1955. In 1955, he began working as an editor and writer.
In 1958, he began collaborating with his brother Boris, a collaboration that lasted until Arkady's death on 12 October 1991. Arkady Strugatsky became a member of the Union of Soviet Writers in 1964. In addition to his own writing, he translated Japanese language short stories and novels, as well as some English works with his brother.
Source: Wikipedia
Arkady Strugatsky was born 25 August 1925 in Batumi; the family later moved to Leningrad. In January 1942, Arkady and his father were evacuated from the Siege of Leningrad, but Arkady was the only survivor in his train car; his father died upon reaching Vologda. Arkady was drafted into the Soviet army in 1943. He trained first at the artillery school in Aktyubinsk and later at the Military Institute of Foreign Languages in Moscow, from which he graduated in 1949 as an interpreter of English and Japanese. He worked as a teacher and interpreter for the military until 1955. In 1955, he began working as an editor and writer.
In 1958, he began collaborating with his brother Boris, a collaboration that lasted until Arkady's death on 12 October 1991. Arkady Strugatsky became a member of the Union of Soviet Writers in 1964. In addition to his own writing, he translated Japanese language short stories and novels, as well as some English works with his brother.
Source: Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 255 reviews
January 21, 2023
Strangely prescient, even prophetic, in light of the events occuring in Ukraine.
August 19, 2017
Hard SciFi with a Strong Message
There's a part at the beginning of this book - and note that I took this insight from the prologue by Theodore Sturgeon - where the main character Maxim doesn't dip his hand in water because he senses it's radioactive.
The average reader thinks either 'how would he know that?' or perhaps 'he probably wouldn't know that, but this is SciFi so I will suspend my disbelief.'
But this book, a hundred pages later, explains why Maxim just knows it.
That's the Strugatsky brothers. They don't tell you what is going on - they just assume their readers are patient enough to figure it out later.
And the premise of this book is the human crash landing on a planet with as many warring tribes as modern day earth.
That's the Strugatsky brothers. We're used to Star Trek tales, where each planet has a single culture, maybe two at most if that is the plot. But why shouldn't a planet have multiple cultures?
John Carter of Mars had three cultures - and that was enough to doom an actually pretty good movie, at least in terms of the modern public.
But the Strugatsky brothers don't play by these rules. Arkady Strugatsky was a high-ranking military officer, and then teacher. Boris Strugatsky was an astronomer. They are both highly, highly educated - and they write for highly educated readers.
So be warned - this is not light reading. Though I still don't quite understand how this book got out of the Soviet Union - the allegories against totalitarian states are strong - I'm glad it did. Though I still prefer Isaac Asimov's accessible SciFi and Arthur C. Clarke's detailed but still accessible SciFi - these guys really brought a juggernaut to the table in Prisoners of Power.
There's a part at the beginning of this book - and note that I took this insight from the prologue by Theodore Sturgeon - where the main character Maxim doesn't dip his hand in water because he senses it's radioactive.
The average reader thinks either 'how would he know that?' or perhaps 'he probably wouldn't know that, but this is SciFi so I will suspend my disbelief.'
But this book, a hundred pages later, explains why Maxim just knows it.
That's the Strugatsky brothers. They don't tell you what is going on - they just assume their readers are patient enough to figure it out later.
And the premise of this book is the human crash landing on a planet with as many warring tribes as modern day earth.
That's the Strugatsky brothers. We're used to Star Trek tales, where each planet has a single culture, maybe two at most if that is the plot. But why shouldn't a planet have multiple cultures?
John Carter of Mars had three cultures - and that was enough to doom an actually pretty good movie, at least in terms of the modern public.
But the Strugatsky brothers don't play by these rules. Arkady Strugatsky was a high-ranking military officer, and then teacher. Boris Strugatsky was an astronomer. They are both highly, highly educated - and they write for highly educated readers.
So be warned - this is not light reading. Though I still don't quite understand how this book got out of the Soviet Union - the allegories against totalitarian states are strong - I'm glad it did. Though I still prefer Isaac Asimov's accessible SciFi and Arthur C. Clarke's detailed but still accessible SciFi - these guys really brought a juggernaut to the table in Prisoners of Power.
April 6, 2020
Прилючения! Умни мисли! Герои, към които можеш да се привържеш! Чудесен език! Страхотен отворен екшън финал! (Я, историята за Максим била трилогия. И таз добра, сега ще трябва да чета и „Бръмбар в мравуняка“, и другата, за вълнѝте... еееех.)
- „фосфоресциращата небесна твърд“, „жълтия сълзящ полумрак“, „плешив като лакът“, „житейски идиотизъм“, „влажна ватена тишина“, „атомен изрод“, „жълтата гниеща светлина“, „массаракш!“
- „тя беше тъничка, лека и приятно напомняше, че и в този свят има красиви хора“
- „старинната войнишка песен Престани, мамичко“, „три значки За ярост в огъня“, „докато го гледаше уставно в очите...“
– „Това, разбира се, беше невъзможно, защото не беше възможно.
- „усещайки в себе си приятна опустошеност“
- „Вашата работа трябва да се върши по възможност сухо, чиновнически – за пари. Това прави на подследствения огромно впечатление. Ужасно е, когато те изтезава не враг, а чиновник.“
- „...и за всеки случай пусна радиото. Предаваха Празни разговори на делови жени“
- „Ако искате просто да оцелеете, защо тогава толкова просто, толкова евтино умирате?“
- „Земята и тревата дъхаха на ръжда, в дъната на овразите се събираха радиоактивни локви, птиците не пееха, а пресипнало стенеха като в предсмъртна мъка, нямаше животни, нямаше дори горска тишина – ту отляво, ту отдясно гърмяха и кънтяха взривове, между клоните се кълбеше сивкав дим, а поривите на вятъра донасяха рев на износени двигатели.“
- „Смъртта не може да осакати човека до такава степен. Животът осакатява.“
- „вой или квичене, сякаш дяволите деряха грешна душа с ръждиви ножове“
- „От желязното гърло напираше плътна тишина, застояла, ферментирала години и години.“
- „- Нетърпението на разтревожената съвест – провъзгласи Магьосника. – Вашата съвест е разглезена от постоянното внимание към нея, тя започва да стене при най-малкото неудобство и разумът ви почтително се прекланя пред нея, вместо да ѝ се скара и да я постави на мястото ѝ. Вашата съвест е възмутена от съществуващото положение на нещата – и разумът ви послушно и трескаво търси начин да промени това положение. Но положението си има свои закони...
- Не мога да се съглася с вас – студено каза Максим. – Съвестта със своята болка поставя задачи, разумът ги изпълнява. Съвестта създава идеалите, разумът търси пътя към тях. Това е и функцията на разума – да търси пътища. Без съвестта разумът работи само за себе си, следователно – на празен ход...
– ...Повтарям: не прябва да глезите съвестта си, трябва по-често да я подлагате на прашното течение на новата действителност и да не се страхувате, ако върху нея се появят петънца и груби струпеи...“
- „фосфоресциращата небесна твърд“, „жълтия сълзящ полумрак“, „плешив като лакът“, „житейски идиотизъм“, „влажна ватена тишина“, „атомен изрод“, „жълтата гниеща светлина“, „массаракш!“
- „тя беше тъничка, лека и приятно напомняше, че и в този свят има красиви хора“
- „старинната войнишка песен Престани, мамичко“, „три значки За ярост в огъня“, „докато го гледаше уставно в очите...“
– „Това, разбира се, беше невъзможно, защото не беше възможно.
- „усещайки в себе си приятна опустошеност“
- „Вашата работа трябва да се върши по възможност сухо, чиновнически – за пари. Това прави на подследствения огромно впечатление. Ужасно е, когато те изтезава не враг, а чиновник.“
- „...и за всеки случай пусна радиото. Предаваха Празни разговори на делови жени“
- „Ако искате просто да оцелеете, защо тогава толкова просто, толкова евтино умирате?“
- „Земята и тревата дъхаха на ръжда, в дъната на овразите се събираха радиоактивни локви, птиците не пееха, а пресипнало стенеха като в предсмъртна мъка, нямаше животни, нямаше дори горска тишина – ту отляво, ту отдясно гърмяха и кънтяха взривове, между клоните се кълбеше сивкав дим, а поривите на вятъра донасяха рев на износени двигатели.“
- „Смъртта не може да осакати човека до такава степен. Животът осакатява.“
- „вой или квичене, сякаш дяволите деряха грешна душа с ръждиви ножове“
- „От желязното гърло напираше плътна тишина, застояла, ферментирала години и години.“
- „- Нетърпението на разтревожената съвест – провъзгласи Магьосника. – Вашата съвест е разглезена от постоянното внимание към нея, тя започва да стене при най-малкото неудобство и разумът ви почтително се прекланя пред нея, вместо да ѝ се скара и да я постави на мястото ѝ. Вашата съвест е възмутена от съществуващото положение на нещата – и разумът ви послушно и трескаво търси начин да промени това положение. Но положението си има свои закони...
- Не мога да се съглася с вас – студено каза Максим. – Съвестта със своята болка поставя задачи, разумът ги изпълнява. Съвестта създава идеалите, разумът търси пътя към тях. Това е и функцията на разума – да търси пътища. Без съвестта разумът работи само за себе си, следователно – на празен ход...
– ...Повтарям: не прябва да глезите съвестта си, трябва по-често да я подлагате на прашното течение на новата действителност и да не се страхувате, ако върху нея се появят петънца и груби струпеи...“
April 28, 2024
„Обитаемият остров“ ни пренася на далечна планета, където е изгубен земният пилот и изследовател Максим Камерер. Тъй като е катастрофирал и няма връзка със земляните, на него му се налага да оцелява там, както и да влезе в контакт с местното население... Планетата се управлява чрез тоталитарна власт и тамошните обществени отношения са различни от земните в бъдещето, когато Земята вече е технологично и морално развита. Максим се изправя пред различни опасности, борейки се за справедливост...
Романът е чудесна приключенска фантастика, но също така и силна критика към Съветския съюз... Със сигурност се превърна в една от любимите ми книги на великите братя Стругацки!
Романът е чудесна приключенска фантастика, но също така и силна критика към Съветския съюз... Със сигурност се превърна в една от любимите ми книги на великите братя Стругацки!
January 17, 2011
A great book, but never ever watch the movie
May 25, 2025
Boris and Arkady Strugatsky's Prisoners of Power is one of my favorites in the Noon Universe series, in which Earthlings get involved in mostly messed-up other worlds. There, they act as "Progressors" to bring the populations up to speed with Earth, which in future is much more together than it is today.
I have read twelve of the Strugatsky Brothers' sci-fi novels in translations, half of them belonging to the Noon Universe series. Some of them -- especially Roadside Picnic -- hold their own among the greatest novels, irrespective of genre, in the twentieth century.
RE-READ NOTES: The edition I just read is the uncensored version of the novel, entitled The Inhabited Island, which was heavily censored and abridged by the Soviet censorship authorities.
I have read twelve of the Strugatsky Brothers' sci-fi novels in translations, half of them belonging to the Noon Universe series. Some of them -- especially Roadside Picnic -- hold their own among the greatest novels, irrespective of genre, in the twentieth century.
RE-READ NOTES: The edition I just read is the uncensored version of the novel, entitled The Inhabited Island, which was heavily censored and abridged by the Soviet censorship authorities.
April 28, 2025
Naufragio nello spazio
Tanto bizzarro quanto complesso, “L’isola abitata” presenta un inizio ingannevole da classico della Fantascienza (l’astronauta esploratore approdato in un mondo sconosciuto senza possibilità di ritorno) per poi virare radicalmente più volte sia nella trama che nel tono, dal drammatico al grottesco, dall’avventuroso al satirico, dalla distopia all’apologo con profonde implicazioni politico sociali.
Dopo una prima parte avvincente e divertente ben oltre la metà del racconto, il mio interesse si è andato riducendo e alla fine la lettura mi ha lasciato un po’ estenuato dalle innumerevoli giravolte di prospettiva, stile, significato, personaggi, in un contesto che in teoria avrebbe dovuto costituire un pregio del romanzo, ma nel quale mi è sembrato che gli autori si siano fatti trascinare rischiando l’effetto di “troppo pieno”.
Questa impressione confusa è favorita da alcuni fattori esterni che ne condizionano la struttura: ciò che leggiamo, da quanto ho capito dalla postfazione, è il restauro della versione originaria concepita dagli autori, sulla quale la censura sovietica al tempo della pubblicazione operò tagli e modifiche tali da snaturarne in parte la concezione. Sebbene mai emarginati come dissidenti, i fratelli Strugatski ebbero difficoltà con le autorità preposte al rigido controllo culturale. Leggendo “L’isola abitata”, risulta peraltro evidente, neanche tanto in filigrana, la critica allo stato totalitario, alla sua burocrazia e al dominio esercitato nel pianeta Saraks dal potere sull’opinione pubblica.
Inoltre ho appreso a posteriori che il romanzo è il primo di un ciclo narrativo, dove diverse situazioni in sospeso e trame incompiute saranno sviluppate in seguito, soprattutto in “Lo scarabeo nel formicaio” e “Le onde placano il vento”, i due successivi romanzi che immagino forniscano risposte esaurienti a tante questioni che altrimenti restano poco comprensibili.
Questo vale anche per la figura di Maksim che qui sembra dapprima un sempliciotto, poi un fortunato deus ex machina, ma che invece, come ho sbirciato in una sinossi, si rivelerà nei romanzi successivi appartenere alla categoria dei “progressori”, individui che raggiungono altri pianeti dove, grazie alla loro particolare condizione fisica, tecnologica e morale, si rivelano in grado di influenzare il corso della Storia.
In definitiva tantissima carne al fuoco nelle pagine di questo racconto, ma un risultato al di sotto delle mie aspettative, che non mi induce alla lettura delle prossime (dis)avventure dell’astronauta-progressore Maksim Kammerer e degli altri eccentrici personaggi del ciclo. Un po’ mi dispiace, però…
Tanto bizzarro quanto complesso, “L’isola abitata” presenta un inizio ingannevole da classico della Fantascienza (l’astronauta esploratore approdato in un mondo sconosciuto senza possibilità di ritorno) per poi virare radicalmente più volte sia nella trama che nel tono, dal drammatico al grottesco, dall’avventuroso al satirico, dalla distopia all’apologo con profonde implicazioni politico sociali.
Dopo una prima parte avvincente e divertente ben oltre la metà del racconto, il mio interesse si è andato riducendo e alla fine la lettura mi ha lasciato un po’ estenuato dalle innumerevoli giravolte di prospettiva, stile, significato, personaggi, in un contesto che in teoria avrebbe dovuto costituire un pregio del romanzo, ma nel quale mi è sembrato che gli autori si siano fatti trascinare rischiando l’effetto di “troppo pieno”.
Questa impressione confusa è favorita da alcuni fattori esterni che ne condizionano la struttura: ciò che leggiamo, da quanto ho capito dalla postfazione, è il restauro della versione originaria concepita dagli autori, sulla quale la censura sovietica al tempo della pubblicazione operò tagli e modifiche tali da snaturarne in parte la concezione. Sebbene mai emarginati come dissidenti, i fratelli Strugatski ebbero difficoltà con le autorità preposte al rigido controllo culturale. Leggendo “L’isola abitata”, risulta peraltro evidente, neanche tanto in filigrana, la critica allo stato totalitario, alla sua burocrazia e al dominio esercitato nel pianeta Saraks dal potere sull’opinione pubblica.
Inoltre ho appreso a posteriori che il romanzo è il primo di un ciclo narrativo, dove diverse situazioni in sospeso e trame incompiute saranno sviluppate in seguito, soprattutto in “Lo scarabeo nel formicaio” e “Le onde placano il vento”, i due successivi romanzi che immagino forniscano risposte esaurienti a tante questioni che altrimenti restano poco comprensibili.
Questo vale anche per la figura di Maksim che qui sembra dapprima un sempliciotto, poi un fortunato deus ex machina, ma che invece, come ho sbirciato in una sinossi, si rivelerà nei romanzi successivi appartenere alla categoria dei “progressori”, individui che raggiungono altri pianeti dove, grazie alla loro particolare condizione fisica, tecnologica e morale, si rivelano in grado di influenzare il corso della Storia.
In definitiva tantissima carne al fuoco nelle pagine di questo racconto, ma un risultato al di sotto delle mie aspettative, che non mi induce alla lettura delle prossime (dis)avventure dell’astronauta-progressore Maksim Kammerer e degli altri eccentrici personaggi del ciclo. Un po’ mi dispiace, però…
October 10, 2019
Tagad skaidrs, ka tos 5G torņus patiesībā izdomāja Strugacki.
July 5, 2025
Forša ir tā fantastika. Strugacki rakstījuši par Staļina laiku, bet vēsture met lokus un sanācis arī gluži kā par mūsdienu Krieviju.
August 13, 2014
Аркадий и Борис Стругацкие "Обитаемый остров"
Не знаю почему, но братья Стругацкие знакомы мне лишь по доброй детской книге "Понедельник начинается в субботу". Может, сыграло роль то, что в своё время стала равнодушной к фантастике, повернув свои предпочтения в сторону более реалистичной литературы.
"Обитаемый остров" выдержан в очень хороших традициях научной фантастики, причём с достаточно богатой развитой психологической стороной, что меня и подкупило. Отличительной чертой книги явилось то чувство, которым пропитан Саракш, а именно - жестокость (кстати, как окажется позже, всю трилогию к весёлой фантастике не отнесёшь). Столь многогранная, реалистичная, тяжёлая. Пожирающая всё человеческое, разумное. Убивающая жизнь. Порождающая закалённую сталь, которой не страшна даже смерть, если через неё будет исполнена главная цель - борьба за правду, выживание и жизнь. И как бы аморальна не была жестокость, именна она порождает равновесие того мира: на одной чаше весов - те, кто её иницируют, на другой - те, на кого она направлена. Как можно изменить это равновесие, уничтожив его сущность? 20летней скурпулёзной работой или же случайным нашествием, не имеющего далёкую стратегию действий?
Закрыв последнюю страницу, я не могла понять одного: кааак такая книга смогла выйти в свет в 1972 году и более-менее выдержать советскую цензуру?? Все эвфемизмы, игры слов, да ещё и такая гиперболическая иллюстрация настолько яркие, что невозможно не узреть параллель с тем, что было тогда за окном. Любопытная деталь: роман был написан за месяц, но зато прошло долгих три года, прежде чем книга вышла в свет, и то не обошлось без 900 (!!!) исправлений в тексте: от вычёркиваний фраз хорошего юмора до исправления имён почти всех главных лиц истории. Благо, что восстановить исходник позволил исторический ход событий спустя 20 лет, и я уже читала именно оригинальный вариант.
Не знаю почему, но братья Стругацкие знакомы мне лишь по доброй детской книге "Понедельник начинается в субботу". Может, сыграло роль то, что в своё время стала равнодушной к фантастике, повернув свои предпочтения в сторону более реалистичной литературы.
"Обитаемый остров" выдержан в очень хороших традициях научной фантастики, причём с достаточно богатой развитой психологической стороной, что меня и подкупило. Отличительной чертой книги явилось то чувство, которым пропитан Саракш, а именно - жестокость (кстати, как окажется позже, всю трилогию к весёлой фантастике не отнесёшь). Столь многогранная, реалистичная, тяжёлая. Пожирающая всё человеческое, разумное. Убивающая жизнь. Порождающая закалённую сталь, которой не страшна даже смерть, если через неё будет исполнена главная цель - борьба за правду, выживание и жизнь. И как бы аморальна не была жестокость, именна она порождает равновесие того мира: на одной чаше весов - те, кто её иницируют, на другой - те, на кого она направлена. Как можно изменить это равновесие, уничтожив его сущность? 20летней скурпулёзной работой или же случайным нашествием, не имеющего далёкую стратегию действий?
Закрыв последнюю страницу, я не могла понять одного: кааак такая книга смогла выйти в свет в 1972 году и более-менее выдержать советскую цензуру?? Все эвфемизмы, игры слов, да ещё и такая гиперболическая иллюстрация настолько яркие, что невозможно не узреть параллель с тем, что было тогда за окном. Любопытная деталь: роман был написан за месяц, но зато прошло долгих три года, прежде чем книга вышла в свет, и то не обошлось без 900 (!!!) исправлений в тексте: от вычёркиваний фраз хорошего юмора до исправления имён почти всех главных лиц истории. Благо, что восстановить исходник позволил исторический ход событий спустя 20 лет, и я уже читала именно оригинальный вариант.
September 18, 2021
Една от знаковите творби на култовите руски фантасти Аркадий и Борис Стругацки се завръща в ново издание с корица от художника Дамян Дамянов и логото на „Сиела”. „Обитаемият остров” ни среща за първи път с космическия корабокрушенец Максим Камерер и бележи началото на трилогията, известна като „Цикълът на Камерер”. Романът излиза за първи път през далечната 1969 година, но мрачната извънземна дистопия, която описва си остава все така плашещо актуална. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
July 2, 2018
This novel (set in future) follows a story of Maxim, a twenty old Earthling who in want of a better occupation explores space. Apparently, on Earth of his time (that doesn't sound the slightest bit like the society we live on), exploring space is something that is frowned upon, a hobby more fitting for a teenager, than a twenty year old guy. In fact, Maxim should (according to his parents and everyone else) find something better to do. Reflecting on his situation, Maxim suddenly makes a 'forced' discovery when he lands on an unknown planet. The problem? Well, he is sort of stuck there, as someone (who we will find out later) destroy his space ship. Maxim at first assumes that it is by mistake, that some animal got in there and broke the wires and etc. by accidents.
Brothers Strugatsky are brilliant storytellers for sure. At first they reveal little about Maxim and this causes the reader to have a big question mark above his head. How can Maxim tell that the river is polluted? Why is he so carefree about being stranded in what appears to be wilderness? Why does Maxim imagine that he will be able to live in the forest and make friends with bears and wolves? Does he have some kind of super powers? We follow Maxim as he discovers and studies the society of this bleak planet, and with time things start to make more sense...and that they get complicated again. I believe that part, you know, when things get interesting in a novel, is called the plot:). Anyhow, I enjoyed the storytelling greatly. The plot was interesting and the narrative was well paced. The characters were wonderfully portrayed and really got under my skin.
Prisoners of power is more a social allegory kind of SF than a hardcore SF. I personally enjoy both types, so for me the book was perfect. I've actually seen the films before I read the book. I enjoyed the first film better than the second one, and I enjoyed the book better than the films. The film is more about action, whereas the novel is more philosophical, I would say. It is no secret that the book was probably referencing the soviet communist society of the time. The book invited the reader to think. Do the film do the same? Possibly they do, but the message of the book is definitely stronger. There were some things I did like about the movie. The scenes in which Maxim first joins the army and witnesses the questioning of the 'degens (degenerates)' were very well filmed. They were realistic and well acted. On overall, the acting was pretty good, although some characters were overacted, especially in the second film. If I would have to choose between the book and the films, I would go for the book, but if you have time for both, why not?
Honestly, I can't believe it has taken me such a long time to read one of brothers Strugatsky's book. Well, better late than never. Perhaps it is not a bad thing I've discovered them latter in life, because now I have something to really look forward it. Lately I've been reading a lot of classical literature, and while that is always a fantastic thing to do, most of the time I know what to expect. Take for example, Turgenev and Chechov. This year I decided to read all of their works. I'm obviously having such a great time reading their works, but I was already familiar with their writing, so in a way, it's just going one step further and really digging into their writing. On the other hand, Brothers Strugatsky are uncharted territory for me. I've always loved SF (seriously since even I can remember) and discovering new SF authors is always a treat. Well, these two are legends of SF, but I only discovered them now ( I knew about them, but haven't read them so far) so they are news to me. Curiously, I only read one Russian SF novel before, the famous novel We that is considered to be the founder of the dsytopian genre.
I started to read this book in English, but as I had a dress I had to finish sewing, I switched to an audio version in Russian (about 14 hours long). Initially I was a bit apprehensive about not being able to follow the novel in Russian, because I've only read classics in Russian so far, but as I have already seen the film, that made things easier for me. Plus, Strugatsky's language is beautiful. It's surprisingly poetic at times. I enjoyed the descriptions immensely. Moreover, the humour in this book is wonderful. These guys are witty, aren't they? I enjoy this kind of dry humour. To conclude, I would definitely recommend this novel. If you enjoy dystopian literature or social SF, you will probably enjoy this one. I personally can't wait to read more of Strugatsky duo!
Brothers Strugatsky are brilliant storytellers for sure. At first they reveal little about Maxim and this causes the reader to have a big question mark above his head. How can Maxim tell that the river is polluted? Why is he so carefree about being stranded in what appears to be wilderness? Why does Maxim imagine that he will be able to live in the forest and make friends with bears and wolves? Does he have some kind of super powers? We follow Maxim as he discovers and studies the society of this bleak planet, and with time things start to make more sense...and that they get complicated again. I believe that part, you know, when things get interesting in a novel, is called the plot:). Anyhow, I enjoyed the storytelling greatly. The plot was interesting and the narrative was well paced. The characters were wonderfully portrayed and really got under my skin.
Prisoners of power is more a social allegory kind of SF than a hardcore SF. I personally enjoy both types, so for me the book was perfect. I've actually seen the films before I read the book. I enjoyed the first film better than the second one, and I enjoyed the book better than the films. The film is more about action, whereas the novel is more philosophical, I would say. It is no secret that the book was probably referencing the soviet communist society of the time. The book invited the reader to think. Do the film do the same? Possibly they do, but the message of the book is definitely stronger. There were some things I did like about the movie. The scenes in which Maxim first joins the army and witnesses the questioning of the 'degens (degenerates)' were very well filmed. They were realistic and well acted. On overall, the acting was pretty good, although some characters were overacted, especially in the second film. If I would have to choose between the book and the films, I would go for the book, but if you have time for both, why not?
Honestly, I can't believe it has taken me such a long time to read one of brothers Strugatsky's book. Well, better late than never. Perhaps it is not a bad thing I've discovered them latter in life, because now I have something to really look forward it. Lately I've been reading a lot of classical literature, and while that is always a fantastic thing to do, most of the time I know what to expect. Take for example, Turgenev and Chechov. This year I decided to read all of their works. I'm obviously having such a great time reading their works, but I was already familiar with their writing, so in a way, it's just going one step further and really digging into their writing. On the other hand, Brothers Strugatsky are uncharted territory for me. I've always loved SF (seriously since even I can remember) and discovering new SF authors is always a treat. Well, these two are legends of SF, but I only discovered them now ( I knew about them, but haven't read them so far) so they are news to me. Curiously, I only read one Russian SF novel before, the famous novel We that is considered to be the founder of the dsytopian genre.
I started to read this book in English, but as I had a dress I had to finish sewing, I switched to an audio version in Russian (about 14 hours long). Initially I was a bit apprehensive about not being able to follow the novel in Russian, because I've only read classics in Russian so far, but as I have already seen the film, that made things easier for me. Plus, Strugatsky's language is beautiful. It's surprisingly poetic at times. I enjoyed the descriptions immensely. Moreover, the humour in this book is wonderful. These guys are witty, aren't they? I enjoy this kind of dry humour. To conclude, I would definitely recommend this novel. If you enjoy dystopian literature or social SF, you will probably enjoy this one. I personally can't wait to read more of Strugatsky duo!
October 4, 2016
Noon svemir - moguća su svemirska istraživanja i letovi od zvijezde do zvijezde.
Maksim je svemirski lutalica kojega kritiziraju svi u obitelji. Dok tako leti u dokolici kroz svemirska prostranstva senzor uhvati nastanjeni planet Sarakash u šuni nenastanjenih i Maksim odluči sletjeti. Budući je na planetu tehnologija na razini tehnologije oko 2. svjetskog rata, oni ruše MAksimov brod i on pada u šumu nedaleko od velikog grada.
Tako otprilike počinje ova fantastična knjiga braće Strugatsky. Naravno, na planetu vlada antiutopijsko okruženje, veliki strojevi ispiru mozak građanima i kontroliraju umove, negdje daleko kriju se divljaci koji će Maksimu pomoći u pobuni, a cijelu spletku društvenog uređanja, diktature i prevlasti radi onaj od kojega to nikada ne bismo očekivali, pa je i sam kraj knjige klasični turnover.
Knjiga je vrlo dobra. Jasno opisuje ruski totalitarizam i načine kako se boriti protiv toga. Sve što Strugatsky napišu djeluje zapanjujuće, ali ova knjiga odskače od svega što su ikada napisali (koliko sam ja čitao, a to je nekih 10-knjiga) i vjerojatno je najbliža američkim SF klasicima.
Postoji i ruski SF film po toj knjizi iz 2008. godine, točnije dva filma. Drugi nastavak izašao je 2009. godine. Jedan je od najskupljih ruskih filmova uopće i ne zaostaje ni malo za američkim SF sra... spektaklima. Dosta je lošiji od knjige jer režiser je fulao poprilično poantu cijele priče, ali je zabavan i gledljiv, te bolji od hrpe novih SF filmova današnjice. Ali daleko od stare ruske škole naučne fantastike.
Maksim je svemirski lutalica kojega kritiziraju svi u obitelji. Dok tako leti u dokolici kroz svemirska prostranstva senzor uhvati nastanjeni planet Sarakash u šuni nenastanjenih i Maksim odluči sletjeti. Budući je na planetu tehnologija na razini tehnologije oko 2. svjetskog rata, oni ruše MAksimov brod i on pada u šumu nedaleko od velikog grada.
Tako otprilike počinje ova fantastična knjiga braće Strugatsky. Naravno, na planetu vlada antiutopijsko okruženje, veliki strojevi ispiru mozak građanima i kontroliraju umove, negdje daleko kriju se divljaci koji će Maksimu pomoći u pobuni, a cijelu spletku društvenog uređanja, diktature i prevlasti radi onaj od kojega to nikada ne bismo očekivali, pa je i sam kraj knjige klasični turnover.
Knjiga je vrlo dobra. Jasno opisuje ruski totalitarizam i načine kako se boriti protiv toga. Sve što Strugatsky napišu djeluje zapanjujuće, ali ova knjiga odskače od svega što su ikada napisali (koliko sam ja čitao, a to je nekih 10-knjiga) i vjerojatno je najbliža američkim SF klasicima.
Postoji i ruski SF film po toj knjizi iz 2008. godine, točnije dva filma. Drugi nastavak izašao je 2009. godine. Jedan je od najskupljih ruskih filmova uopće i ne zaostaje ni malo za američkim SF sra... spektaklima. Dosta je lošiji od knjige jer režiser je fulao poprilično poantu cijele priče, ali je zabavan i gledljiv, te bolji od hrpe novih SF filmova današnjice. Ali daleko od stare ruske škole naučne fantastike.
September 27, 2008
A hard book to get a hold of, but definitely worth the search. At first I wasnt really getting into it as I found it starting off kinda cheesy, but the writing was so good that it kept me going until it really got going. The Strugatsky's also have a habit (from what I understand -- this is the first of theirs Ive read) of shoot first, explain later which means that you might not get whats going on until later in the book (so stay tuned). There is a great explanation in the beginning of the book by Theodore Sturgeon which, although it does kinda give some minor spoilers, its worth reading so you can go in kinda understanding how the Strugatsky's game plan works. I still kinda found it a *little* cheesy, and would really give it a 4.5/5 (I wish there was a 1-10 scale), but its great enough overall to warrant the extra .5 IMO.
July 26, 2020
Nije mi jasno kako "Nastanjeno ostrvo" nije poznatije ili bar vise pominjano u okviru opusa brace Strugacki. A i sama braca Strugacki, za mene poznata vec 30tak godina kao nesto najbolje sto sam citao iz edicije Kentaur, izgleda da van Rusije (i par zemalja, kao ex YU) nisu mnogo poznata. Sam 'Piknik kraj puta', nezasluzeno se vise pominje kao knjiga po kojem je radjen Stalker i to je to... Masaraksh (psovka iz knjige :) )
Napisan pre 1970te , ovaj military SF i dalje deluje sveze. Jedan je od najboljih koji sam citao u poslednjih ko zna koliko godina i na srecu ima jos 2 nastavka...
January 15, 2022
Обитаемият остров е в плен на омразата: http://knigolandia.info/book-review/o...
Иска се смелост да напишеш тази книга в съветски времена определено. Главният герой Максим Камерер е наивен подобрен човек, който си играе на галактически изследовател, както мнозина ок��ло му, но на една “почти безобидна” планета забавлението му секва – корабът му е унищожен, а той се оказва без възможност да се свърже със своите. Налага му се да оцелее в откачено и дълбоко милитаризирано общество, в което се оглеждат тоталитарните режими на миналия век, докато през неговия поглед разкриваме тайните му.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
Иска се смелост да напишеш тази книга в съветски времена определено. Главният герой Максим Камерер е наивен подобрен човек, който си играе на галактически изследовател, както мнозина ок��ло му, но на една “почти безобидна” планета забавлението му секва – корабът му е унищожен, а той се оказва без възможност да се свърже със своите. Налага му се да оцелее в откачено и дълбоко милитаризирано общество, в което се оглеждат тоталитарните режими на миналия век, докато през неговия поглед разкриваме тайните му.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
May 9, 2022
А мы-то думали, что это Войнович пророк.
August 11, 2016
22nd century communist earth has raised the human being to such heights that even Maxim Kammerer - who has the less than prestigious job of exploring new planets chosen at random - is a virtual superman compared to the unhappy inhabitants of what he comes to think of as his "Undesert Isle" (IMO a better translation of the Russian title Обитаемый остров). Social development there has taken such a bizarre turn that by comparison capitalism looks humane and even fascism not quite so utterly hopeless. The plot takes an occasional awkward lurch as Maxim struggles first to understand the place where he is stranded and then to help change it, and there are some elements I would have liked to see developed further (to avoid spoilers I won't say what they are). All the same, I have never before read 300-plus pages in Russian quite so quickly or with so much enjoyment, and the twist at the end is icing on the cake.
August 30, 2012
the eternal Strugatsky's curse - it starts out with a super-awesome idea, then fall out of it on some boring lecture~y deep-philosophizing .. the climb back into adventure (which is now kinda hard to get back into with as much enthusiasm as before) and then.. kinda limp to the ending
March 24, 2022
Актуальнее книгу в текущих обстоятельствах сложно найти.
Read
September 24, 2022Я уже научилась ценить своё главное достояние — время, так что dnf
April 21, 2017
Ни одна книга из прочитанного мною стандартного набора антиутопий (1984, О дивный новый мир, 451 по Фаренгейту) не смогла так же хорошо приблизиться к моему представлению о настоящем, как эта научная фантастика. Чем больше читаю Стругацких, тем сильнее влюбляюсь в них.
--------
Гай, – сказал он, – а у тебя бывает так, что говорят тебе про человека одно, а ты смотришь на этого человека и чувствуешь: не может этого быть. Ошибка. Путаница.
– Бывает, – сказал Гай, нахмурившись. – Но если ты о выродках…
– Да, именно о них. Я сегодня на них смотрел. Это люди как люди, разные, получше и похуже, смелые и трусливые, и вовсе не звери, как я думал… и как вы все считаете… Погоди, не перебивай. И не знаю я, приносят они вред или не приносят, то есть, судя по всему, приносят, но я не верю, что они куплены.
– Как это – не веришь? – сказал Гай, хмурясь еще сильнее. – Ну, предположим, мне ты можешь не верить, я – человек маленький. Ну а господину ротмистру? А бригадиру? Радио, наконец? Как можно не верить Отцам? Они никогда не лгут.
--------
Гай, – сказал он, – а у тебя бывает так, что говорят тебе про человека одно, а ты смотришь на этого человека и чувствуешь: не может этого быть. Ошибка. Путаница.
– Бывает, – сказал Гай, нахмурившись. – Но если ты о выродках…
– Да, именно о них. Я сегодня на них смотрел. Это люди как люди, разные, получше и похуже, смелые и трусливые, и вовсе не звери, как я думал… и как вы все считаете… Погоди, не перебивай. И не знаю я, приносят они вред или не приносят, то есть, судя по всему, приносят, но я не верю, что они куплены.
– Как это – не веришь? – сказал Гай, хмурясь еще сильнее. – Ну, предположим, мне ты можешь не верить, я – человек маленький. Ну а господину ротмистру? А бригадиру? Радио, наконец? Как можно не верить Отцам? Они никогда не лгут.
November 21, 2023
Another great dystopian sci-fi from Strugatsky brothers! I love their mix of fast pace action and deep philosophical waffle on humanity, society and morality.
‘Если вы хотите так просто выжить, то зачем же вы так просто умираете. Так дешево умираете.’
‘If you want simply to live then why do you die so easily. Die so cheaply.’
Max values life above all but the cruelty of this new world slowly changes him too. His character development and moral crossroads he faces in this world are amazing.
Guy and Max’s relationship is the heartbreak highlight of the book for me. Especially with homophobic and toxic rhetoric rising in Russia it’s very refreshing to actually see something like the love (even friendly platonic) between Guy and Max. The simping was strong with those two. USSR censorship seems more lenient than now.
‘Если вы хотите так просто выжить, то зачем же вы так просто умираете. Так дешево умираете.’
‘If you want simply to live then why do you die so easily. Die so cheaply.’
Max values life above all but the cruelty of this new world slowly changes him too. His character development and moral crossroads he faces in this world are amazing.
Guy and Max’s relationship is the heartbreak highlight of the book for me. Especially with homophobic and toxic rhetoric rising in Russia it’s very refreshing to actually see something like the love (even friendly platonic) between Guy and Max. The simping was strong with those two. USSR censorship seems more lenient than now.
December 23, 2010
The Noon Universe at its best. Ah, hell no... I'm exaggerating. Count Beetle in an Anthill, It's Hard To Be A God and Waves Silence the Wind (a.k.a. The Time Wanderers) in as well. Now that's the Noonverse at its best - no kidding. The other half of the series isn't that bad either, but these 4 books are totally pivotal to the entire setting and totally one of the best things ever created by the legendary Russian duo.
P.S. I'm pretty baffled about the complete lack of any mentions about the plot itself in the synopsis above. It sums up the nature of the Noonverse, but says little about Maxim's weird adventure on the mildly post-apocalyptic, Cold War-esque world of Saraksh (with it's bizzare skyline that heavily influenced the worldview of the local civilization of human aliens).
P.S. I'm pretty baffled about the complete lack of any mentions about the plot itself in the synopsis above. It sums up the nature of the Noonverse, but says little about Maxim's weird adventure on the mildly post-apocalyptic, Cold War-esque world of Saraksh (with it's bizzare skyline that heavily influenced the worldview of the local civilization of human aliens).
July 20, 2014
"Обитаемый остров", на мой взгляд, это мужской вариант сказки про Золушку. Золушкой в данном случае является умирающая планета, а главный герой - без сомнения, принц. С неизбежным хиппи ендом в конце. Удивительно, что книга была написана в советское время и была пропущена цензурой. Вероятнее всего, сказалась неспособность чиновников среднего ранга адекватно оценить представленный мир или снисходительность: фантастика, что с нее взять. И еще удивительнее то, что книга советского времени по прежнему актуальна как никогда. Вопросы, которые она задает - о возможности зла во имя добра, отношение к инакомыслящим и инаковыглядящим, о стремлении человечества к самоуничтожению - по прежнему остаются без ответа и без решения. Отличная книга. Особенно сейчас.
July 19, 2020
Side note: I've read this book in its original language and haven't gotten a chance yet to evaluate the quality of the translation. This factor aside, this is one of my absolute favorite sci-fi novels.
December 5, 2012
The book is cool, the movie just sucked.
May 18, 2018
Селин ми е любимият автор, Достоевски е най-добрият, но най-приятни за четене са ми братя Стругацки, при това с разлика пред всички останали.
June 17, 2021
Шикарный экземпляр в своём жанре. И пусть не пугает повышенный порог входа - прочитать эту книгу и правда стоит. Сюжетные повороты на 5+.
November 4, 2022
"L'isola abitata" fa parte del ciclo del Mezzogiorno strugatskiano ed è il primo romanzo della trilogia dedicata a Maksim Kàmmerer. Nel 2157 Maksim precipita con la sua navicella sul pianeta Saraksh, che scopre poi essere abitato da una popolazione umanoide praticamente uguale a noi, con tecnologia più o meno pari a quella terrestre del nostro '900 (prima metà).
Ma niente è semplice, tutto è complicato.
Innanzitutto, l'intero pianeta è in subbuglio, dopo un immane conflitto atomico che ha disgregato i vecchi equilibri politici e il precedente stato imperiale sul continente. Ne sono sorti molteplici stati di media estensione, con lingue diverse, e in conflitto permanente.
Per loro Maksim è quasi un uomo superiore: i terrestri del futuro hanno fisico e mente molto allenati, oltre che tecnologia all'avanguardia (i calzoncini di Mak).
Le radiazioni hanno iniziato a impoverire flora e fauna. Hanno cominciato ad apparire dei mutanti, spesso con poteri particolari, che si sono uniti in comunità autonome più o meno estese.
Una particolare specie canina sembra avere sviluppato un elevato livello di intelligenza (sono i cinoidi, e se ne parlerà diffusamente nel secondo episodio della trilogia).
Le particolari condizioni atmosferiche sul pianeta hanno sviluppato nel corso dei secoli una particolare visione cosmologica: le stelle non sono visibili di notte, di giorno il disco solare non è ben definibile e la rifrazione fa credere che il mondo sia la superficie interna di una sfera, con atmosfera che si condensa sempre più a mano a mano che ci si avvicina al centro. Questa condizione è di serio ostacolo al contatto, posto che nessuno può concepire il cosmo nella maniera in cui lo concepiamo noi. Una specie di universo tolemaico, fisso e immutabile. Nessuno può comprendere il fatto che Maksim venga da un altro pianeta e lo credono un abitante dei monti, rappresentante di una schiatta di cui si parla nelle leggende.
Lo stato dei Padri Ignoti regge il governo facendo uso di un sistema di torri per il controllo mentale. Torri spacciate per un sofisticato sistema di difesa antibalistica. Ma il condizionamento non funziona con tutti. In una parte minoritaria l'irraggiamento determina violentissimi dolori. Queste persone sono perseguitate e additate come "degenerati", soggetti da sradicare.
L'intera collettività sta regredendo ed è sull'orlo della catastrofe definitiva. L'ignoranza dilaga e stanno nascendo nuove leggende, nuove mitologie a partire da tutto ciò che non si conosce e non si riesce a capire.
I mutanti suscitano le dicerie più strane e alcuni di loro - a quanto pare - hanno realmente poteri sorprendenti. Ad esempio, il Mago, ha un'intelligenza superiore e occhi di felino e sembra parlare tramite l'uccello che gli sta sempre appollaiato sulla spalla.
Per quanto l'intervento censorio abbia contribuito a plasmare certa ambientazione del romanzo e a germanizzarla (il cognome originario di Maksim doveva essere Rostislavskij), è evidentissima l'atmosfera sovietica... il concetto di "zona", di rieducazione ecc. ecc.
Molte idee in questo libro le ritroviamo anche in altri romanzi. Ad esempio i mutanti con poteri superiori sono presenti in "Brutti cigni" e certe scene di Maksim ai lavori forzati, che striscia tra relitti bellici pericolosi ricordano direttamente l'attività dello stalker in "Picnic sul ciglio della strada".
I fratelli Strugatskij creano un mondo infernale, decadente, misterioso, sull'orlo dell'apocalisse.
Ma niente è semplice, tutto è complicato.
Innanzitutto, l'intero pianeta è in subbuglio, dopo un immane conflitto atomico che ha disgregato i vecchi equilibri politici e il precedente stato imperiale sul continente. Ne sono sorti molteplici stati di media estensione, con lingue diverse, e in conflitto permanente.
Per loro Maksim è quasi un uomo superiore: i terrestri del futuro hanno fisico e mente molto allenati, oltre che tecnologia all'avanguardia (i calzoncini di Mak).
Le radiazioni hanno iniziato a impoverire flora e fauna. Hanno cominciato ad apparire dei mutanti, spesso con poteri particolari, che si sono uniti in comunità autonome più o meno estese.
Una particolare specie canina sembra avere sviluppato un elevato livello di intelligenza (sono i cinoidi, e se ne parlerà diffusamente nel secondo episodio della trilogia).
Le particolari condizioni atmosferiche sul pianeta hanno sviluppato nel corso dei secoli una particolare visione cosmologica: le stelle non sono visibili di notte, di giorno il disco solare non è ben definibile e la rifrazione fa credere che il mondo sia la superficie interna di una sfera, con atmosfera che si condensa sempre più a mano a mano che ci si avvicina al centro. Questa condizione è di serio ostacolo al contatto, posto che nessuno può concepire il cosmo nella maniera in cui lo concepiamo noi. Una specie di universo tolemaico, fisso e immutabile. Nessuno può comprendere il fatto che Maksim venga da un altro pianeta e lo credono un abitante dei monti, rappresentante di una schiatta di cui si parla nelle leggende.
Lo stato dei Padri Ignoti regge il governo facendo uso di un sistema di torri per il controllo mentale. Torri spacciate per un sofisticato sistema di difesa antibalistica. Ma il condizionamento non funziona con tutti. In una parte minoritaria l'irraggiamento determina violentissimi dolori. Queste persone sono perseguitate e additate come "degenerati", soggetti da sradicare.
L'intera collettività sta regredendo ed è sull'orlo della catastrofe definitiva. L'ignoranza dilaga e stanno nascendo nuove leggende, nuove mitologie a partire da tutto ciò che non si conosce e non si riesce a capire.
I mutanti suscitano le dicerie più strane e alcuni di loro - a quanto pare - hanno realmente poteri sorprendenti. Ad esempio, il Mago, ha un'intelligenza superiore e occhi di felino e sembra parlare tramite l'uccello che gli sta sempre appollaiato sulla spalla.
Per quanto l'intervento censorio abbia contribuito a plasmare certa ambientazione del romanzo e a germanizzarla (il cognome originario di Maksim doveva essere Rostislavskij), è evidentissima l'atmosfera sovietica... il concetto di "zona", di rieducazione ecc. ecc.
Molte idee in questo libro le ritroviamo anche in altri romanzi. Ad esempio i mutanti con poteri superiori sono presenti in "Brutti cigni" e certe scene di Maksim ai lavori forzati, che striscia tra relitti bellici pericolosi ricordano direttamente l'attività dello stalker in "Picnic sul ciglio della strada".
I fratelli Strugatskij creano un mondo infernale, decadente, misterioso, sull'orlo dell'apocalisse.
Displaying 1 - 30 of 255 reviews