Изследователите на Лъвкрафт, разбира се с известни уговорки, групират творбите му в три основни цикъла:
- Страховити истории (Macabre Stories)
- Цикъл на сънищата (Dream Cycle)
- Митове за Ктхулу (Cthulhu Mythos)
В селекцията Други богове повече от половината от общо 27-те произведения се отнасят към втория цикъл: Поларис, Белия кораб, Селефаис, Ex Oblivione, Нярлатхотеп, Странстванията на Иранон, заглавната творба - Другите богове, Аутсайдерът, Хипнос, Какво носи Луната, Азатот, Тайнствената къща високо в мъглата, Сребърният ключ и, разбира се, най-мащабната творба - новелата Подир сънищата - към незнайния Кадат...
Признавам си, че прочитането на сборника леко ме озори. Авторът по начало не се слави с ползването на пряка реч, но сред тези 280 стр. такава се мярна, ако не се лъжа, едва два пъти... Историите бяха меланхолични и съзерцателни, на границата между реалността и бълнуването, на моменти доста мудни, та се наложи да ги отхвърлям на порции, защото в по-голямо количество дотягаха. Иначе казано, Митовете за Ктхулу определено си ми остават най-любимите (и четивни) Лъвкрафтови творби.
... целият живот е само събрани в мозъка картини, като няма разлика между онези от тях, създадени от действителни неща и другите, създадени от обърнати навътре чувства...
Крайна оценка 3,5