Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа.
А героите? Героите в „Другата Елена” са „ангели, пратени в ада да пекат кюфтета”. И човеци като всички нас.
Ина ИвановаТази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена – и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист. Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан – от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, че най-сетне сте стигнали до накрайсветовното село – ей го на, вижда се, тази Елена спира, обръща се, поглежда те в очите и протяга ръце за прегръдка. Стоиш като вкопан и не вярваш на очите си – паднал е и последният смокинов лист…
И докато се взираш невярващо в голата ѝ душа, изведнъж разбираш – това е Другата Елена.Иван Вакрилов
Започнах да чета книгата за втори път. Веднага след като я свърших за два дни на плажа. Първият път бях бясно ненаситна и не си доставих удоволствието да препрочитам тук-там по параграф, като ми се намокрят очите. Голяма наслада за душата е стилът на писане на Зелена! Благодаря ти, че ни достави това удоволствие.
Да четеш Елена е като да седиш в притъмнената библиотека, да усещаш мириса на вселената, да те тегли магнит, скрит зад рафтовете и с безтегловна наслада да посягаш към всеки отделен свят. Понякога светът е крив, понякога е луд, понякога спънат, дори пиян. От любов, от мъка, от ракия в кръчмата и бира по плажа. Светът е нежен като ябълковата кожа на младо момиче и груб като мислите на обрулен от ветровете моряк. Този свят е също и слънчев, свенлив, и спокоен, и даже щастлив! По ръба на масата в този свят може да пъпли муха, но може да искри и брилянт, готов всеки момент да падне от нея и да раздроби Земята на много Вселени. С много Елени. Коя от коя по-съвършени! (Книгата е фантастична, купувайте, четете!!!)
Тук са, приятели. И морето, и Елена. Тук съм и аз. Познавам Елена откакто беше в края на майчинството с Лора (Балканската война) и винаги обичах да си я чета, без да имам друга работа. Не можех просто така да седна да чета какъв статус е публикувала и да имам да разбъркам манджата, да простра три чифта гащи или пък да сортирам чорапи. Обичах да седна и да я чета внимателно и да съм нейна. Цялата. И когато издаде книга тая магарица❤️, се разплаках от умиление, защото ми се искаше да съм първа, да я подкрепя, не защото ми е приятелка. А защото, мамка му, може да пише! Обаче предвид моята изцеждаща професия, не исках да имам книга, която ще седи шест-седъм-осъм до към девет месеца на шкафа и аз ще минавам край нея и ще я заглеждам. Исках да съм в отпуска и да имам цялото време. Нейният стил е специфичен, женски, богат, очарователен и силен. Не спирай, мила! Другата Радостина благодари на другата Елена за спокойствието, за емоцията, за свободата на душата и за голямата магия на малката човечност.
I just love the style the author writes. Each story is completely different and you don't know where it will lead you. Each and everyone makes you feel something different as well. Love it!