What do you think?
Rate this book
Направени от вина
**Лауреат „Южна Пролет“ 2022 в категория „Проза“.**
**Номинация в кратък списък на литературните награди „Перото“ 2022, категория „Дебют“.**
**Номинация за годишните награди на портал „Култура“ 2022 (I кръг), категория „Проза“.**
**Номинация за годишните награди „Хеликон“ 2022. **
**„Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим.“**
Георги Господинов
**Номинация в кратък списък на литературните награди „Перото“ 2022, категория „Дебют“.**
**Номинация за годишните награди на портал „Култура“ 2022 (I кръг), категория „Проза“.**
**Номинация за годишните награди „Хеликон“ 2022. **
**„Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим.“**
Георги Господинов
328 pages, Paperback
First published January 1, 2021
32 people are currently reading
615 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 106 reviews
October 13, 2025
Интересен дебют на Йоанна Елми, дипломатично казано.
Не успях да се спогодя много с книгата ѝ - имам си собствени спомени и усещания, живял съм го това време и съм закачил достатъчно както и от соца, така и от прехода, дето още края му се не види. Познавам и живота в чужбина, продължавам да живея от над 10 години извън България.
С някои от нещата описани в "Направени от вина" не съм съгласен, моменти от книгата ми бяха протяжни и не добре структурирани - това си е моето усещане за текста, чисто субективно. Съгласен съм обаче, че е много трудно да се пребориш с демоните от миналото си и е почти невъзможно, да се справиш с тези на семейството си...
И ще чакам да видя, дали ще може да надскочи авторката чисто българските проблематики в следващата си творба. Може би ще успее да даде отговор и на този вечен въпрос - защо ти е да емигрираш, ако и там ще живееш както в България?
Моята оценка - поощрителни 2,5*.
Цитати:
"Масата се огъва от храна. Яденето и вещите запълват дупката, оставена от липсата на човещина."
"Колко дъщери са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?"
P.S. Съмнявам се доста, руснак да се върне и да плати откраднатото…
Не успях да се спогодя много с книгата ѝ - имам си собствени спомени и усещания, живял съм го това време и съм закачил достатъчно както и от соца, така и от прехода, дето още края му се не види. Познавам и живота в чужбина, продължавам да живея от над 10 години извън България.
С някои от нещата описани в "Направени от вина" не съм съгласен, моменти от книгата ми бяха протяжни и не добре структурирани - това си е моето усещане за текста, чисто субективно. Съгласен съм обаче, че е много трудно да се пребориш с демоните от миналото си и е почти невъзможно, да се справиш с тези на семейството си...
И ще чакам да видя, дали ще може да надскочи авторката чисто българските проблематики в следващата си творба. Може би ще успее да даде отговор и на този вечен въпрос - защо ти е да емигрираш, ако и там ще живееш както в България?
Моята оценка - поощрителни 2,5*.
Цитати:
"Масата се огъва от храна. Яденето и вещите запълват дупката, оставена от липсата на човещина."
"Колко дъщери са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?"
P.S. Съмнявам се доста, руснак да се върне и да плати откраднатото…
March 15, 2022
Този роман разбива клишета! За прехода, за това как се пише за 90-те, с тематиката, която засяга, с погледа върху американската мечта… с това колко честно разглежда до болка познати (на пръв поглед) теми!
И това хора е дебют! А авторката е само на 27г! Абсолютните ми адмирации!
Ева - Лилия -Яна
Баба-майка-дъщеря
Една сбъркана верига, която ме разплака, разгневи, ужасно натъжи…
Книгата е написана страхотно, без претенции да се хареса на всички, честно и въпреки всичко се чете много леко.
Определено препоръчвам с 2 ръце!
И това хора е дебют! А авторката е само на 27г! Абсолютните ми адмирации!
Ева - Лилия -Яна
Баба-майка-дъщеря
Една сбъркана верига, която ме разплака, разгневи, ужасно натъжи…
Книгата е написана страхотно, без претенции да се хареса на всички, честно и въпреки всичко се чете много леко.
Определено препоръчвам с 2 ръце!
November 28, 2021
Спомен 1: Преди няколко години, в приемната на Пирогов, до една вендинг машина се зачетох в реклама за работа в Германия за медицински персонал. В приемната на Пирогов!
Спомен 2: 1992 г. Заплатата на майка ми стига за един килограм сирене. Когато тя се връща след работа, баща ми я настанява на масата, и отваря най-хубавото си домашно вино. Вдигат наздравица.
Т.нар. “Преход” (към какво? От светлото бъдеще в светлото бъдеще?) един ден вероятно ще е обект на (психиатрични) дисертации. Романът на Йоанна Елми е едно добро начало, концентриран поглед върху отровите в кръвта ни. Не знам защо бях решила, че децата, родени след 1990 г. ще са поосвободени от тези тежки метали. Че сред тях не би трябвало да има много жертви на “доброто старо време”. Е, отровата се предава доста по-успешно, отколкото съм предполагала, и доста поколения (не само децата на 90-те) могат да се разпознаят.
Страховете на родители, баби и дядовци, циментирани в отливките на:
1. Национален спорт 1 - заучената безпомощност (нищо няма да стане!),
2. Национален спорт 2 - заучената невинност (тая държава за нищо не става! те никога, никога не са виновни! Някой друг е, и този някой винаги им е длъжен, абе целият свят им е длъжен) и
3. Национален спорт 3 - диви възпитателни мерки (това няма да го правиш, защото е опасно, и не ми се обяснявай!)
формират виновни деца.
Виновни, че нарушават всички тези “здрави”, “традиционни” “закони” на съществуването, че искат - не, не да сритат, нямат силите за това - но поне да прескочат оградата или да надникнат от другата страна. Чудя се доколко географската дистанция помага. Чисто механично не е лош старт, а ако се добави и събудено любопитство (което винаги значи живот), шансовете са големи.
Националният ни синдром за невинност е крайно време да върви по дяволите. Всеки начин за преодоляването му е добър.
Гледната точка на поколението на 90-те я усетих с кожата си. Смърди на истина. Не съвсем така стоят нещата с предните поколения - майката и бабата. Там на моменти модерният, накъсан стил сякаш прикриваше уплаха да се стигне до най-дълбокото ниво на душевната мизерия. Да се копае из душевния ад на другите не е винаги здравословно. Пък и кой може да влезе изцяло в главите на хора, вдигнали толкова високи огради от самоизмами, че лъжат и самите себе си (най-вече себе си!)?
И да, този ужасен, унаследен, вледеняващ нашенски свян пред секса и личния живот, гарниран с бабини деветини, целящи да прикрият десетилетия грешки, фалш, непризнат и съответно нелекуван посттравматичен стрес, предаван по наследство!
Хареса ми. Книгата има свой автентичен глас.
***
”Ти, Яно, знаеш ли, че децата не са хора? Преди да станат на петнайсет години, децата не са хора…”
Спомен 2: 1992 г. Заплатата на майка ми стига за един килограм сирене. Когато тя се връща след работа, баща ми я настанява на масата, и отваря най-хубавото си домашно вино. Вдигат наздравица.
Т.нар. “Преход” (към какво? От светлото бъдеще в светлото бъдеще?) един ден вероятно ще е обект на (психиатрични) дисертации. Романът на Йоанна Елми е едно добро начало, концентриран поглед върху отровите в кръвта ни. Не знам защо бях решила, че децата, родени след 1990 г. ще са поосвободени от тези тежки метали. Че сред тях не би трябвало да има много жертви на “доброто старо време”. Е, отровата се предава доста по-успешно, отколкото съм предполагала, и доста поколения (не само децата на 90-те) могат да се разпознаят.
Страховете на родители, баби и дядовци, циментирани в отливките на:
1. Национален спорт 1 - заучената безпомощност (нищо няма да стане!),
2. Национален спорт 2 - заучената невинност (тая държава за нищо не става! те никога, никога не са виновни! Някой друг е, и този някой винаги им е длъжен, абе целият свят им е длъжен) и
3. Национален спорт 3 - диви възпитателни мерки (това няма да го правиш, защото е опасно, и не ми се обяснявай!)
формират виновни деца.
Виновни, че нарушават всички тези “здрави”, “традиционни” “закони” на съществуването, че искат - не, не да сритат, нямат силите за това - но поне да прескочат оградата или да надникнат от другата страна. Чудя се доколко географската дистанция помага. Чисто механично не е лош старт, а ако се добави и събудено любопитство (което винаги значи живот), шансовете са големи.
Националният ни синдром за невинност е крайно време да върви по дяволите. Всеки начин за преодоляването му е добър.
Гледната точка на поколението на 90-те я усетих с кожата си. Смърди на истина. Не съвсем така стоят нещата с предните поколения - майката и бабата. Там на моменти модерният, накъсан стил сякаш прикриваше уплаха да се стигне до най-дълбокото ниво на душевната мизерия. Да се копае из душевния ад на другите не е винаги здравословно. Пък и кой може да влезе изцяло в главите на хора, вдигнали толкова високи огради от самоизмами, че лъжат и самите себе си (най-вече себе си!)?
И да, този ужасен, унаследен, вледеняващ нашенски свян пред секса и личния живот, гарниран с бабини деветини, целящи да прикрият десетилетия грешки, фалш, непризнат и съответно нелекуван посттравматичен стрес, предаван по наследство!
Хареса ми. Книгата има свой автентичен глас.
***
”Ти, Яно, знаеш ли, че децата не са хора? Преди да станат на петнайсет години, децата не са хора…”
November 7, 2021
Тази книга ме разби, разчовърка болката от загубата на близки, разпиляването на грижливо събирани домове и вината, че не съм направила това, което е трябвало.
Tова е историята на всички ни, родени малко преди и в началото на прехода, които заминаха или останаха, и за които 'дом' е повече свободата да се свързваш с хората, срещнати по пътя, отколкото тежестта на родовите и общностни очаквания. Поколенията, които се вписват еднакво добре навсякъде, живеят между 'тук'и 'там' и умело балансират върху острието на въображаемите си животи, които биха могли да имат 'само ако'.
В една от сцените в романа, авторката задава въпроса 'Възможно ли е хора, които са страдали жестоко, да се смеят така?'
Дано някога и ние, 'направените от вина' можем да се смеем, сякаш животът е чудо, а не горчиво бреме.
Tова е историята на всички ни, родени малко преди и в началото на прехода, които заминаха или останаха, и за които 'дом' е повече свободата да се свързваш с хората, срещнати по пътя, отколкото тежестта на родовите и общностни очаквания. Поколенията, които се вписват еднакво добре навсякъде, живеят между 'тук'и 'там' и умело балансират върху острието на въображаемите си животи, които биха могли да имат 'само ако'.
В една от сцените в романа, авторката задава въпроса 'Възможно ли е хора, които са страдали жестоко, да се смеят така?'
Дано някога и ние, 'направените от вина' можем да се смеем, сякаш животът е чудо, а не горчиво бреме.
December 13, 2022
„Колко дъщери са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?“
Отдавна не съм се идентифицирала толкова дълбоко с някоя книга. Може би, защото и аз, като героинята, съм продукт на прехода. Лично за мен най-формиращото откъм вкусове време – поп музика по кабеларките, сериали на Би БИ Си по двата национални канала, комиксите на „Егмонт“. Липсите няма да ги споменавам, те са ясни на всички, има ги и в книгата.
А тя е пълна със символи – материалните вече имат култов статус, невеществените и досега изпълват разговорите на семейните трапези, алтернативно - сеансите при терапевта. Мнозина от оцелелите през 90-те изпълзяха от епохата с разбити нервни системи или пък се закалиха достатъчно с имунитет към кризи за десетилетия напред.
Трите жени в книгата – баба, майка и дъщеря, също са много архетипни, много български. Изтормозени колкото от обстоятелствата, толкова и по родова линия, с всички атрибути, които характеризират мъчителната динамика между жените в едно семейство – вербалното насилие, заучената безпомощност и манипулативната размяна – жертва срещу очакване за насрещна жертва. Тормоз, който няма оправдание, но който заслужава прошка.
Защото, както се твърди и в книгата, жените понесоха основната тежест на тия ненормални, измъчени, оскъдни и сиви времена. Те трябваше да не губят фасон и визуално приличие пред колеги, съседи и работодатели; трябваше да обгрижват всичките си роднини, включително и тези на съпрузите си (последните често в удобния пашкул на резигнацията); трябваше да печелят пари и да възпитават деца. Огромен психически товар, който е непосилен дори в най-благоприятни времена.
С което не оправдавам майката на Яна, дори не я харесвам. Но от позицията на днешния ден я разбирам малко повече, както започвам да разбирам и собствената си майка.
„Направени от вина“ е ултимативната за мен книга за Прехода. Такъв роман може да напише само автор с космополитен дух, с поглед отвътре и отвън, с дълбочинен интелект в повече от една сфера, с мъдрост и човещина, надрастващи представата за дебют. Книга, която осветлява много тъмни и неудобни кътчета от нас.
„У дома всеки живее заради някой друг.“
„Америка трябвало да бъде поправка на европейските грешки.“
„…хем революционен акт, хем безопасно. По-българско от това здраве му кажи.“
„След една определена възраст човек вече не може да се шляе, ходенето си има определена цел.“
„Ранната сутрин е красива през всички сезони.“
Отдавна не съм се идентифицирала толкова дълбоко с някоя книга. Може би, защото и аз, като героинята, съм продукт на прехода. Лично за мен най-формиращото откъм вкусове време – поп музика по кабеларките, сериали на Би БИ Си по двата национални канала, комиксите на „Егмонт“. Липсите няма да ги споменавам, те са ясни на всички, има ги и в книгата.
А тя е пълна със символи – материалните вече имат култов статус, невеществените и досега изпълват разговорите на семейните трапези, алтернативно - сеансите при терапевта. Мнозина от оцелелите през 90-те изпълзяха от епохата с разбити нервни системи или пък се закалиха достатъчно с имунитет към кризи за десетилетия напред.
Трите жени в книгата – баба, майка и дъщеря, също са много архетипни, много български. Изтормозени колкото от обстоятелствата, толкова и по родова линия, с всички атрибути, които характеризират мъчителната динамика между жените в едно семейство – вербалното насилие, заучената безпомощност и манипулативната размяна – жертва срещу очакване за насрещна жертва. Тормоз, който няма оправдание, но който заслужава прошка.
Защото, както се твърди и в книгата, жените понесоха основната тежест на тия ненормални, измъчени, оскъдни и сиви времена. Те трябваше да не губят фасон и визуално приличие пред колеги, съседи и работодатели; трябваше да обгрижват всичките си роднини, включително и тези на съпрузите си (последните често в удобния пашкул на резигнацията); трябваше да печелят пари и да възпитават деца. Огромен психически товар, който е непосилен дори в най-благоприятни времена.
С което не оправдавам майката на Яна, дори не я харесвам. Но от позицията на днешния ден я разбирам малко повече, както започвам да разбирам и собствената си майка.
„Направени от вина“ е ултимативната за мен книга за Прехода. Такъв роман може да напише само автор с космополитен дух, с поглед отвътре и отвън, с дълбочинен интелект в повече от една сфера, с мъдрост и човещина, надрастващи представата за дебют. Книга, която осветлява много тъмни и неудобни кътчета от нас.
„У дома всеки живее заради някой друг.“
„Америка трябвало да бъде поправка на европейските грешки.“
„…хем революционен акт, хем безопасно. По-българско от това здраве му кажи.“
„След една определена възраст човек вече не може да се шляе, ходенето си има определена цел.“
„Ранната сутрин е красива през всички сезони.“
October 21, 2021
Редакторът на дебютния роман на Елми Георги Господинов казва, че сме направени от думи, героите на самата Елми пък са направени от вина. А вината най-често е направена от думи - от изречените и премълчаните. И именно диалозите са една от най-силните страни в този роман: живи, автентични, оцветени с маркерите на 3 поколения. Обичам, когато авторът разказва героите си основно през диалозите помежду им. Изкушението да изпаднеш в директни внушения винаги е голямо, особено за дебютен роман. Елми обаче не се е подхлъзнала.
"Направени от вина" е и не е емигрантски роман (каквито впрочем рядко чета), е и не е роман за изгубените илюзии на Американската мечта, е и не е роман за Прехода и травмите у едно постсоциалистическо общество.
Историята на главния персонаж Яна е разказана през и като събирателно на историите на нейните майка и баба, а нейните избори са резултат от техните избори и грешки. И въпреки че тук недвусмислено са показани язвите на едно все още патриархално общество, силните персонажи на Елми категорично са жените.
Хареса ми, че през цялото време, докато четях, не долавях авторово осъждане и размишления, които да ме насочват по предварително зададена осева линия правилно/неправилно. Всички персонажи са пълнокръвни, противоречиви, едновременно уязвими и виновни. И въпреки описаните сцени на насилие и откровено издевателство, този роман е написан с любов към Човека, като разделянето на жертва и палач тук е условно и трудно може да бъде приложено.
И все пак: дали времето прави хората, или хората правят времето? Елми умело ни насочва да помислим и в тази посока.
Особено интересни за мен бяха страниците, посветени на емигрантския живот в Америка. Този наивитет, примесен с надежда, че онова "там" ще е по-добро от твоето "тук", независимо от всичко, но който в повечето случаи за последно битува в отлитащия самолет, беше (а може би все още е?) една от характеристиките на 90-е. Хареса ми, че Елми и тук не е залитнала към обобщения, сълзливост и излишна бъбривост.
Ако трябва да опиша този роман с една дума, то тя би била "честен". Това е роман, който не се опитва да се хареса на всяка цена. Езикът му е резлив, остър, всичко е дозирано. Опитът на Елми в публицистиката я е спасил от многословие, обяснения и опит за водене на читателя за носа през собствените внушения и разбирания за света.
Романът се чете изключително леко, аз лично никъде не се спънах, нищо не ми беше в повече или по-малко. Припознах се на някои места, което винаги носи приятен читателски гъдел :).
Поздравления за Йоанна за смелостта да пише по едни от най-често експлоатираните и същевременно най-болезнени теми в съвременната ни литература. Рискът обаче се е оправдал напълно.
"Направени от вина" е и не е емигрантски роман (каквито впрочем рядко чета), е и не е роман за изгубените илюзии на Американската мечта, е и не е роман за Прехода и травмите у едно постсоциалистическо общество.
Историята на главния персонаж Яна е разказана през и като събирателно на историите на нейните майка и баба, а нейните избори са резултат от техните избори и грешки. И въпреки че тук недвусмислено са показани язвите на едно все още патриархално общество, силните персонажи на Елми категорично са жените.
Хареса ми, че през цялото време, докато четях, не долавях авторово осъждане и размишления, които да ме насочват по предварително зададена осева линия правилно/неправилно. Всички персонажи са пълнокръвни, противоречиви, едновременно уязвими и виновни. И въпреки описаните сцени на насилие и откровено издевателство, този роман е написан с любов към Човека, като разделянето на жертва и палач тук е условно и трудно може да бъде приложено.
И все пак: дали времето прави хората, или хората правят времето? Елми умело ни насочва да помислим и в тази посока.
Особено интересни за мен бяха страниците, посветени на емигрантския живот в Америка. Този наивитет, примесен с надежда, че онова "там" ще е по-добро от твоето "тук", независимо от всичко, но който в повечето случаи за последно битува в отлитащия самолет, беше (а може би все още е?) една от характеристиките на 90-е. Хареса ми, че Елми и тук не е залитнала към обобщения, сълзливост и излишна бъбривост.
Ако трябва да опиша този роман с една дума, то тя би била "честен". Това е роман, който не се опитва да се хареса на всяка цена. Езикът му е резлив, остър, всичко е дозирано. Опитът на Елми в публицистиката я е спасил от многословие, обяснения и опит за водене на читателя за носа през собствените внушения и разбирания за света.
Романът се чете изключително леко, аз лично никъде не се спънах, нищо не ми беше в повече или по-малко. Припознах се на някои места, което винаги носи приятен читателски гъдел :).
Поздравления за Йоанна за смелостта да пише по едни от най-често експлоатираните и същевременно най-болезнени теми в съвременната ни литература. Рискът обаче се е оправдал напълно.
November 8, 2021
„Направени от вина“ говори с много гласове. Три поколения жени очертават една семейна история, написана с много болка, насилие, гняв, огорчение и безутешност. Три жени проправят пътя си през десетилетията, ограниченията на своето време, несигурността на своето бъдеще, ужасяващото осъзнаване на шаблона „тука е така“. Жени, които приемат съдбата си, примиряват се или пък обратното – бунтуват се, бягат и търсят нещо различно. Колко далеч може да избяга човек? Колко категорично може да разкъса нишките с онова минало, което му е причинявало само болка и страдание?
Най-младата, Яна, е връстничка на авторката. Родена в средата на 90-те и отраснала в чудовищната мизерия на семейство, раздирано от непрестанни скандали, алкохолизъм и насилие, тя тръгва, подобно на хиляди други българи, по пътя на американската мечта. Само за да види нейната несъстоятелност, грубото й лице, жестоката реалност на анонимните емигранти в „най-великата страна на света“.
„Като дете ти казват, че сега му е времето да се радваш, да бъдеш щастлив. Все едно после нямаш право. Да си дете, казват, е най-хубавото нещо на света, после цял живот ще ти липсва. Аз все не можех да разбера кое му е хубавото“.
Но това не е женски роман, не е и емигрантски роман. Всъщност е много любопитно да проследи човек в колко „калъпа“ умело е избегнал да се напъха този роман, колко етикети не пасват на същността му. За какво е всъщност? За порастването, за болезненото проправяне на път през оковите на семейните обременености, комплексите на социалната среда, унаследената вина? За малките лични трагедии на фона на посткомунистическа България, които до такава степен смазват духа, че единственото спасение изглежда навън, по-далеч от тук? Може би донякъде е пост-емигрантски роман, в който липсват розовите очила, през които емигрантът гледа на новия свят, преди да се срещне очи в очи с нея. Децата на 90-те вече не носят розови очила, рационалното при тях е водещо. Пост-емигрантски, и защото в него нахлуват реалностите на новия свят – космополитният човек вече не стиска в ръката си еднопосочен билет; има заминаване, но и завръщане, и ново заминаване. Домът е нещо по-различно от географски координати, той е съвкупност от преживявания. Носим го със себе си, където и да сме.
„Това ли са наченките на остаряването? Така ли с времето човек отказва да гледа как светът се променя и се мъчи да го натика в калъпите на спомените, постепенно ставайки чужденец в собствения си живот?“
Цялото ревю: https://bibliotekata.org/2021/11/08/n...
November 30, 2021
Много силен роман. Съзнателно не казвам "дебют", защото е силен не като за дебют. Всеки голям писател би се гордял с такъв роман. Енергията на думите, мускулестото слово (няма излишна дума), силно пресъздадените изживявания на героините, умело пресъздадената атмосфера – на съвременна София, на дълбоката провинция, на живота през 90-те, на малко курортно градче и на голям мегаполис в Америка. Това е фрагментарен, постмодерен роман, който ни лашка между България в различните епохи след началото на социализма през гледните точки на баба, майка и внучка и съвременна Америка през очите на млада имигрантка. Лично аз бавно загрях от чия гледна точка се разказва, имената още нищо не ми говореха (за трудно ориентиращите се като мен, подсказвам: Ева е бабата, Лили е майката и Яна е внучката ;-) ). Този факт ме изнервяше в началото, но нямаше как да оставя четенето, защото писането беше много силно. А когато се ориентирах, всичко си дойде на мястото. Много талант има в това перо, радвам се, че така е избухнал в този роман. Оформление, правопис, редакторска работа, корица – всичко е безупречно. Браво на целия екип!
April 20, 2025
Ediția în română: Născute în vinovăție (Ioanna Elmy) - un debut promițător.
“Acum știu de ce oamenii tânjesc după tinerețea lor: doar când ești tânăr trăiești în prezent. Apoi fie rămâi în trecut, fie năzuiești la un viitor care nu vine niciodată.”
“Uneori adevărul e atât de greu de suportat, că ne inventăm un altul.”
“Acum știu de ce oamenii tânjesc după tinerețea lor: doar când ești tânăr trăiești în prezent. Apoi fie rămâi în trecut, fie năzuiești la un viitor care nu vine niciodată.”
“Uneori adevărul e atât de greu de suportat, că ne inventăm un altul.”
December 14, 2021
Чудесна
August 30, 2022
жестока работа
January 13, 2022
Малките парченца болка, забили се в нас от счупванията на поколенията. Йоанна Елми изгражда живи образи, запечатва ги в ума на читателя чрез ярък диалог. Книга, в която всеки намира по нещо заровено, нещо забравено или нещо, което е чул, но е предпочел да игнорира тогава. Ехото на годините. В пространството на "тогава" се бунтува цял един водопад от последствия, които ни раняват, учат, оформят. Препоръчвам книгата.
October 28, 2022
Има книги,за които каквото и да кажеш ти се струва малко...Книгата е прекрасна.Горещо я препоръчвам!
November 18, 2021
Силна книга, добро и стегнато писане, което успява да избегне мелодрамата в иначе толкова драматичните събития, които описава, успява освен това да разкаже възможно най-справедливо едни толкова субективни и болезнени спомени, свои и чужди. Най-много ме впечатли умението на Йоанна Елми да представи света, човешките взимоотношеня, но най-вече злото по един сложен, многопалстов начин, който не непременно те кара да заемаш позиция (но ти неминуемо го правиш), който разколебава осъждането и гнева и ��и трансформира в тъга, внимателност по отношение на крайните позиции и съчувствие. Но не просто към жертвата или жертвите, а едно усещане за емпатия към човешкото в неговата цялост, с всичките му грехове.
В този роман злодеят не просто бие, троши кости и прави женското лице на кайма, същият този злодей ще го видим да плаче, когато трябва да заколи кокошка, ще видим друг злодей, който ще бъде прегърнат от детето, което е заплашвал само няколко страници по-рано, защото злото рядко е просто зло, злото може да бъде прегръщано, може да бъде съжалявано и може да бъде осъждано.
Това е семейна история през погледа на млада жена, която е описана по безкомпромисен и ужасно талантлив начин.
Още по-впечатляващо е, че авторката е толкова млада и че това е дебют.
Поздравления, благодаря и успех.
В този роман злодеят не просто бие, троши кости и прави женското лице на кайма, същият този злодей ще го видим да плаче, когато трябва да заколи кокошка, ще видим друг злодей, който ще бъде прегърнат от детето, което е заплашвал само няколко страници по-рано, защото злото рядко е просто зло, злото може да бъде прегръщано, може да бъде съжалявано и може да бъде осъждано.
Това е семейна история през погледа на млада жена, която е описана по безкомпромисен и ужасно талантлив начин.
Още по-впечатляващо е, че авторката е толкова млада и че това е дебют.
Поздравления, благодаря и успех.
Read
February 14, 2022"Аз съм историите на всички тези жени и нито една от тях.
Последна нишка между миналото на баба ми и бъдещето на дъщеря ми.
Аз съм поколението, разкъсвано между вчера и утре.
Как ще разкажа себе си?
Самолетът се отделя от земята, сърцето ми потъва в стомаха, после отново се връща на мястото си. Октомври се взривява в последен залез и виждам града, който може да е София или Берлин, Париж, Ню Йорк, Калкута, Шанхай - мръсен, горещ и пренаселен с хора, пазаруващи в едни и същи магазини, гледащи едни и същи филми; с хора, които се смеят, обичат и разделят, които са жестоки и добри, объркани във вечното си бягство. Самолетът набира височина, мрежата от светлини изчезва и отстъпва място на непрогледен мрак под червеното небе.
- Към вкъщи, а? - пита ме младият ми съсед по място.
Колебая се за миг, после се усмихвам:
- Да."
Последна нишка между миналото на баба ми и бъдещето на дъщеря ми.
Аз съм поколението, разкъсвано между вчера и утре.
Как ще разкажа себе си?
Самолетът се отделя от земята, сърцето ми потъва в стомаха, после отново се връща на мястото си. Октомври се взривява в последен залез и виждам града, който може да е София или Берлин, Париж, Ню Йорк, Калкута, Шанхай - мръсен, горещ и пренаселен с хора, пазаруващи в едни и същи магазини, гледащи едни и същи филми; с хора, които се смеят, обичат и разделят, които са жестоки и добри, объркани във вечното си бягство. Самолетът набира височина, мрежата от светлини изчезва и отстъпва място на непрогледен мрак под червеното небе.
- Към вкъщи, а? - пита ме младият ми съсед по място.
Колебая се за миг, после се усмихвам:
- Да."
October 28, 2021
Комбинацията от история, която се усеща много лична и лекотата, с която Йоанна пише, прави книгата много приятна за четене.
March 31, 2022
Прекрасна. В началото четях бавно, защото прекалено много болеше да си спомням за вината, която изпитвах като дете. И която още нося. Всички я носим. Ако не друго, поне на това ни е научила България.
Не харесвам особено много съвременни книги написани (или преведени) на български език, заради тромавият стил и клишираният изказ на авторите, но тази е различна. Нямам търпение за следващата книга на Йоанна.
Не харесвам особено много съвременни книги написани (или преведени) на български език, заради тромавият стил и клишираният изказ на авторите, но тази е различна. Нямам търпение за следващата книга на Йоанна.
August 15, 2023
Интересно книжно лято ми се оформи - трета великолепна книга от бг автор.
София-та, разказана в тази история, е много различна от моята София по същото време в същия й квартал, което само идва да по/до-каже, че истината винаги е една-единствена - твоята си…
София-та, разказана в тази история, е много различна от моята София по същото време в същия й квартал, което само идва да по/до-каже, че истината винаги е една-единствена - твоята си…
October 10, 2021
Книга, която уж небрежно зачетох, но ме придърпа и потопи в мътните води на соца и прехода.
Почувствах героите близки и пълнокръвни, вероятно заради колективните преживявания и травми от близкото и по-далечно минало, за които все още трудно говорим.
Изключително силна дебютна книга, препоръчвам.
Почувствах героите близки и пълнокръвни, вероятно заради колективните преживявания и травми от близкото и по-далечно минало, за които все още трудно говорим.
Изключително силна дебютна книга, препоръчвам.
March 18, 2025
Ediția în română: Născute în vinovăție (Ioanna Elmy) - un debut promițător.
“Acum știu de ce oamenii tânjesc după tinerețea lor: doar când ești tânăr trăiești în prezent. Apoi fie rămâi în trecut, fie năzuiești la un viitor care nu vine niciodată.”
“Uneori adevărul e atât de greu de suportat, că ne inventăm un altul.”
“Acum știu de ce oamenii tânjesc după tinerețea lor: doar când ești tânăr trăiești în prezent. Apoi fie rămâi în trecut, fie năzuiești la un viitor care nu vine niciodată.”
“Uneori adevărul e atât de greu de suportat, că ne inventăm un altul.”
May 28, 2022
Една книга,която ме докосна много! Повече отколкото очаквах!
Още за книгата тук:
https://nezito.wixsite.com/forgetmeno...
Още за книгата тук:
https://nezito.wixsite.com/forgetmeno...
November 2, 2022
4.25⭐
January 20, 2022
Първият роман на Йоанна Елми “Направени от вина” (Жанет 45, 2021) определено е сред най-обещаващите дебюти през последните години. Опитен журналист и космополит, Елми предлага ясен, изчистен, директен стил, стенографски точни диалози и репортажна отстраненост, комбинирани с точно отмерена доза чувствителност и сантименталност.
Вероятно знаете стихотворението на Филип Ларкин, което започва така: “They fuck you up, your mum and dad. / They may not mean to, but they do”. “Направени от вина” разказва за една доведена до крайност форма на този процес, който е не само психологически, но и физически. Да, романите за насилието са трудни и някои ги избягват (с дразнещото за мен обяснение, че не искат литературата “да ги натоварва”), но също така е истина, че тъкмо тази графична тематика осигурява много по-лесно ангажираността на читателя, предизвиква силни обвързващи емоции и гарантира популярността на книгата. Да бъдем честни - насилието привлича, насилието е “бестселър” тъкмо защото осигурява мощен катарзис. Голямото постижение на Елми обаче е да тушира неговите черно-бели краски и да ни пренесе в сивата зона на здрача, където да представи по един силно нюансиран, сложен и противоречив начин героите. Да надрастне синдрома на Пепеляшка и морала от приказките. Съзнателно да минира неизбежната в много подобни романи мелодраматичност, от една страна, или безчувствена претръпналост, от друга. Да демонстрира емпатия едновременно и към жертвите, и към насилниците - именно защото в този процес, пренасян през поколенията, участниците често са едновременно и двете.
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/3rSIi4H
Вероятно знаете стихотворението на Филип Ларкин, което започва така: “They fuck you up, your mum and dad. / They may not mean to, but they do”. “Направени от вина” разказва за една доведена до крайност форма на този процес, който е не само психологически, но и физически. Да, романите за насилието са трудни и някои ги избягват (с дразнещото за мен обяснение, че не искат литературата “да ги натоварва”), но също така е истина, че тъкмо тази графична тематика осигурява много по-лесно ангажираността на читателя, предизвиква силни обвързващи емоции и гарантира популярността на книгата. Да бъдем честни - насилието привлича, насилието е “бестселър” тъкмо защото осигурява мощен катарзис. Голямото постижение на Елми обаче е да тушира неговите черно-бели краски и да ни пренесе в сивата зона на здрача, където да представи по един силно нюансиран, сложен и противоречив начин героите. Да надрастне синдрома на Пепеляшка и морала от приказките. Съзнателно да минира неизбежната в много подобни романи мелодраматичност, от една страна, или безчувствена претръпналост, от друга. Да демонстрира емпатия едновременно и към жертвите, и към насилниците - именно защото в този процес, пренасян през поколенията, участниците често са едновременно и двете.
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/3rSIi4H
April 21, 2022
В тази книга светът се крепи на нестабилните рамене на три жени от различни поколения. На самоналожените им или насърчавани мълчания (защото „трябва да го щадим“), раздирани от нервните шепоти на сблъскани в мрака тела. Как се разказва светът, когато от малък ти повтарят да мълчиш? Как се осмисля животът, когато са ти отнети думите за него. Как разбираш кой си, какъв си? Луташ се между континенти, часови зони и времеви отрязъци с надеждата да се догониш, да влезеш в себе си. Но същност не помръдваш, чакаш. И колкото повече чакаш, толкова повече се отдалечава светът. Опитваш се да живееш в настоящето, но си разкъсан между сянката на миналото и страха от бъдещето. Навлякъл втората кожа на чуждия език, търсиш спасение от демоните си. Намираш го спорадично - с променлив успех. Все някога ти се налага да хванеш самолета към корените си, да минеш по улиците на детството и да разровиш рохкавите буци вина.
Това е книга за непреработената и неподлежаща на преработване вина. За неизкрещяната болка. За синдрома на примирението. За тъгата по човека, който сме били преди. За всичко и нищо. Книга, която „умее да изчопли тъга от радостта“. За разпарчадосаното детство на 90-те и гнойните му рани. За родовата травма, предавана от поколение на поколение.
Страхотен дебют. За бавно четене.
Това е книга за непреработената и неподлежаща на преработване вина. За неизкрещяната болка. За синдрома на примирението. За тъгата по човека, който сме били преди. За всичко и нищо. Книга, която „умее да изчопли тъга от радостта“. За разпарчадосаното детство на 90-те и гнойните му рани. За родовата травма, предавана от поколение на поколение.
Страхотен дебют. За бавно четене.
July 17, 2022
Рядко се среща толкова силен старт в българската литература - с език, който доставя удоволствие, и с теми, по които прекалено место мълчим. Без обаче да усещаме нито назидателност, нито ненасочен в правилната посока гняв. Което подсказва едно - трябва да очакваме с нетърпение следващата книга на Елми.
Read
October 21, 2025След изслушани почти 3 часа от "Направени от вина" (Йоанна Елми) не мисля да я продължа..
Тази книга е като увеличително, но криво, огледало, което хиперболизира всичко и го измества в грозния и отвратителен спектър на оценъчната скала.
Живяла съм през тези години и доста добре ги помня. Не беше всичко така уродливо, както го изкарва авторката.
А и този вулгарен език допълнително отблъсква.
Не е моето..
Тази книга е като увеличително, но криво, огледало, което хиперболизира всичко и го измества в грозния и отвратителен спектър на оценъчната скала.
Живяла съм през тези години и доста добре ги помня. Не беше всичко така уродливо, както го изкарва авторката.
А и този вулгарен език допълнително отблъсква.
Не е моето..
April 21, 2025
Mi-a plăcut mult cartea, aș fi vrut să îi dau 4 stele, însă din păcate înspre final m-a făcut să îmi modific nota. Cartea are în centrul său viața Ianei, o tânără bulgăroaică ce își duce traiul de zi cu zi în SUA, în paralel fiindu-ne relatate părți din trecutul ei, parte din traumele transgenerationale cât și pasaje din poveștile de viață ale mamei și bunicii ei, fără a omite personajele negative care din întâmplare (sau nu) sunt tot membrii ai familiei sale, dar de sex masculin. Ne trece prin trei planuri narative ale fiecărei femei anterior menționate, reușind să creeze și o paralelă între Europa aia ,, rușinoasă" cu iz comunist și impresionanta America, aia de filme vs aia trăită de emigranți. Cartea curge foarte bine, reușește să transmită atâta tristețe că te face sa înghiți în sec de multe ori în timp ce o parcurgi, nu ai cum să nu empatizezi, mai ales dacă vii din partea aia a Europei.
Unde a avut de pierdut însă, dpmdv, a fost înspre finalul cărții, chiar și ultimele pagini, mi s-au părut deloc închegate în carte, dintr-o dată a început cu prea multă descriere, m-a pierdut în detalii și mi se pare că prin asta s-a pierdut din esența ultimelor pagini, parcă o chinuială de impresionare pe ultima sută de metri ce nu era necesară, s-ar fi putut termina simplu, curat, acesta împopoțonare a finalului mi s-a părut deloc închegată în restul cărții. Este o carte buna, mi-ar fi plăcut însă să fie ceva mai scurtat finalul și ar fi meritat o notă mai buna și mai multe laude.
Unde a avut de pierdut însă, dpmdv, a fost înspre finalul cărții, chiar și ultimele pagini, mi s-au părut deloc închegate în carte, dintr-o dată a început cu prea multă descriere, m-a pierdut în detalii și mi se pare că prin asta s-a pierdut din esența ultimelor pagini, parcă o chinuială de impresionare pe ultima sută de metri ce nu era necesară, s-ar fi putut termina simplu, curat, acesta împopoțonare a finalului mi s-a părut deloc închegată în restul cărții. Este o carte buna, mi-ar fi plăcut însă să fie ceva mai scurtat finalul și ar fi meritat o notă mai buna și mai multe laude.
October 4, 2023
Интересен роман, макар че силно положителните оценки за книгата тук ме подведоха да очаквам нещо повече. На моменти ми беше трудно да открия свързващи нишки между случващото се в Щатите и това в България. Историята в Америка ми се стори отделна от основната тема. Драмата ми дойде малко в повече - буквално всяка история в книгата беше трагична. А помиряването със семейството като че ли се случи твърде в края на романа, появи се някак от нищото, вместо историята да стигне логично до него.
Някои цитати, които ми харесаха:
„Така става, когато правиш нещо, за да се харесаш някому. Комплексите ти прозират.“
„Както при всички хора, които не знаят какво да правят със себе си, и нейната любима дума към другите е „трябва“.“
„[…] четох още и че неслучайно двете световни войни са се случили след края на колонизацията, защото най-накрая сме разбрали, че сме затворници в света, няма къде да избягаме от себе си и това ни докарало до лудост.“
„Можеш да бъдеш по-добра само ако ги обичаш и им простиш. Ако не признаеш, че ги носиш в себе си, ставаш точно като тях.“
„Това ли са наченките на остаряването? Така ли с времето човек отказва да гледа как светът се променя и се мъчи да го натика в калъпите на спомените, постепенно ставайки чужденец в собствения си живот?“
Някои цитати, които ми харесаха:
„Така става, когато правиш нещо, за да се харесаш някому. Комплексите ти прозират.“
„Както при всички хора, които не знаят какво да правят със себе си, и нейната любима дума към другите е „трябва“.“
„[…] четох още и че неслучайно двете световни войни са се случили след края на колонизацията, защото най-накрая сме разбрали, че сме затворници в света, няма къде да избягаме от себе си и това ни докарало до лудост.“
„Можеш да бъдеш по-добра само ако ги обичаш и им простиш. Ако не признаеш, че ги носиш в себе си, ставаш точно като тях.“
„Това ли са наченките на остаряването? Така ли с времето човек отказва да гледа как светът се променя и се мъчи да го натика в калъпите на спомените, постепенно ставайки чужденец в собствения си живот?“
December 30, 2022
Това може би е най-хубавата книга, която прочетох през 2022.
Всеки носи своята травма, всеки има свой багаж, всеки бива изяждан от някаква вина (основателна или не, тя яде с еднаква злост). Историята на героините е различна от моята и все пак се прочетох във всяка страница, на всеки ред, зад всяка запетайка се криеше моята мъничка вина, и най-вече тази че се припознавам. Това самолетче, което е на корицата ме прибра и мен, за да я прочета тази история и за да изпитам болката насъбрана във всяка буква на тази книга.
Написана е прекрасно, темата тежи, а страниците сами прелитат пред очите ми и не мога/не искам да ги спра.
Всеки носи своята травма, всеки има свой багаж, всеки бива изяждан от някаква вина (основателна или не, тя яде с еднаква злост). Историята на героините е различна от моята и все пак се прочетох във всяка страница, на всеки ред, зад всяка запетайка се криеше моята мъничка вина, и най-вече тази че се припознавам. Това самолетче, което е на корицата ме прибра и мен, за да я прочета тази история и за да изпитам болката насъбрана във всяка буква на тази книга.
Написана е прекрасно, темата тежи, а страниците сами прелитат пред очите ми и не мога/не искам да ги спра.
Displaying 1 - 30 of 106 reviews