Историята говори, че през IV век роденият в Малка Скития преподобни Йоан Касиан и гръцкият монах Евагрий Понтийски, притиснати от нуждите на религиозната етика, се заели да квалифицират пороците. Независимо един от друг те ги свели до осем, но през VI век папа Григорий I Велики слял четири от тях в два, добавил още един и завещал седемте гряха на идните поколения – чревоугодничество, скъперничество, похотливост, завистничество, горделивост, гняв и леност. И пременени в папските си одежди, те тръгнали да обикалят света... А цената на всеки грях и до ден днешен е вечен живот в ада!
В този сборник ще откриете седем разказа за седемте смъртни гряха. Вероятно Бог е нашепнал моралните закони в ушите на човешката раса, но очевидно Дяволът е този, който следи за спазването им. Ако случайно се откриете в напуканите ъгли на огледалото на реалността, не крещете от ужас, за да не събудите демоните, които се крият в сенките на вашите деяния. Няма кой да ви спаси от самите вас!
Темата Седемте смъртни гряха е доволно експлоатирана в литературата, но Дого Танкарт направи свой оригинален прочит, с който определено успя да ме впечатли. Доста неприятни персонажи се мярнаха из страниците на симпатичното томче, обаче в края на краищата, и обикновено в резултат на поредната съдбовна врътка, всеки от тях си получи заслуженото. Историите се развиваха в Англия и Щатите, а времевият интервал в отделните сцени обхвана няколко столетия. Грамотно писане, липса на фрапантни дразнещи моменти, твърде често улавяни от мен, когато роден автор се подвизава в чуждестранен сетинг, изобщо - категорична и безапелационна петорка за поредното качествено предложение на любимата Колекция Дракус.
Чревоугодничество Греховно вкусно Скъперничество Сълзите на истината Похотливост Пътят Завистничество Да пожелаеш дявола Горделивост Дървото на живота Гняв Кръвожадната земя Леност Проклятието на бялата стая
Юбилейната 30-а книга от колекция "Дракус" е сборник от седем разказа, всеки от които е посветен на определен смъртен грях. Темата е разработвана вече около 1500 години, затова е трудно да се нахише нещо оригинално, предполагам. Разказите се развиват в щатите и Великобритания между 18-и и 21-и век. От седемте наистина ми харесаха "Пътят" (похотливост); "Кръвожадната земя" (гняв) и "Проклятието на бялата стая" (леност). В разказите няма фантастика или фентъзи или дори хорър. Те са по-скоро съвременни притчи, написани с много добър стил. Дого пише умело, приятно и успява да поддържа интереса на читателя. Като неголеми тресчици мога да отбележа наличието на няколко логически пукнатини (които не си записах) и най-вече леко неестественото описание на живота във Великобритания. Не знам защо географскиме имена трябва да са в курсив. Марката Vauxhall (на Опел от доста години) се пише на бг "Воксхол", а не "воксол". Никой там не би поръчал "ойстер стаут ейл" - изкуствено е подробното описание. Последно - имаше 5-6 правописни пропуска на коректора. В заключение, съм много доволен читател и ще прочета скоро пиратския роман на Дого Танкарт, на който точа лиги отдавна!
Новата книга на Doggo Tankart е поредното предизвикателство за мислещите хора, за тези, които четат между редовете, за тези, които искат да видят другите и себе си, без да съдят, без да заклеймяват. Зад привидно случващите се страшни неща, всеки разказ носи позитивизъм. Направи ми силно впечатление това, че авторът, показвайки грозната страна на влиянието на смъртните грехове върху човека, оставя на читателя пълната свобода да претегли себе си, да се види в собственото си огледало, да изрече на глас истината за света, в който живее. Според мен, това е книга за човека, подвластен на обстоятелствата, които го принуждават понякога да не вижда важните за него неща, но животът така е устроен, че винаги идва денят на прозрението. Книгата предизвиква размисъл и носи пречистване.