Акорди

by Георги Връбчев

Сборникът „Акорди” е композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав.

Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и воля за свобода, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в странен, трескав делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е нормално човек да бъде съблазнен, ще срещнете природата и хората, Любовта като трепет, като страдание, като чудовищна лудост, Тъгата, която може да ти вдъхне надежда и Свободата, за която и най-тежките окови са слаби.

Истории за нещата от живота, истории за пътя. Пътят напред, пътят назад, пътят към себе си. Жени и мъже в приключението на живота. Някои успяват, други не, трети…зависи от гледната точка.

Съвременна проза, деликатна и сурова, поетична и динамична, разноцветна като самия живот.

Разказите „Коледа”, „Стела”, „Песента на глухара” и „Тъгата” са с награди от Италия и Израел.

216 pages, Paperback

Published January 1, 2021

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Първо прочетено заглавие за годината :) Много хубава книга от Жорко - даже като се замисля, най-хубавата му, която съм чел досега. Още първите три разказа влизат яко: Свободна, Коледа, Песента на Глухара. Харесах още Ая и Рокендрол, а Свободата е просто разкъртващ, мисля че ми допадна най-много от всичките. Вендета доста ми напомня романът "Пазители" на Дийн Кунц, по който има и филм. Препоръчвам.

[Райна Максимова · Rating 5 out of 5]

Стила на Георги Връбчев бих нарекла прекрасна поетична проза, която започва в алегро, преминава в анданте и завършва във виво. Всеки един от героите попада в своята лична преизподня, за да разбере, че точно там, в ада, умират само фалшивите мечти и на тяхно място се раждат нови светове. Възмездието застига всички, а за някои то идва под формата на щастие.

[Мел · Rating 5 out of 5]

"Мечтите никога не умират", казва Рони Джеймс Дио. Дали е така? Не бързам да разбера. Но и не спирам да мечтая. И да изкачвам. Хълм по хълм, склон по склон."

🎼 Сборникът "Акорди" е една композиция, започваща с момиче с виолончело и завършваща с момче баскитарист. Всеки би намерил нещо за себе си.
Вървим по "пътека от звезден прах" , осеяна с мечти, надежда, страдание, любов, тъга... Героите са едни обикновени хора, с които лесно можеш да станеш приятел. А най-хубавото е, че дълбоко в себе си носят искрица надежда, с която да продължат напред, да променят възгледите си, да не спират да мечтаят. "Пътят започва там, където друг свършва."
🎼Чувството, което ми оставиха разказите, е хем мрачно, хем замечтано. Трудно ми беше да оставя сборника, докато не прочетох и последната страница.


Ако трябва да кажа имам ли любим разказ, то това ще бъде "Тъгата". Харесах също "В събота", "Вендета", "Акорди на страданието ", "Рокендрол ".