What do you think?
Rate this book
Ден последен
Романът "Ден последен" изобразява времето на цар Йоана-Александра до Димотишката битка (1352) и преминаването на Дарданелите - Великия брод - от турците (1354), - оня къс време, който в известно отношение е последен ден на нашия свободен живот преди турското робство. От тия две дати нататък започват да падат първите вечерни сенки и халата, която дотогава само се усеща и предчувствува, връхлита над Балкана. Заглавието има символно, а по-малко фактическо значение. То бележи изобщо край, предел, който, макар и да не е още настъпил, е предопределен, подготвен е чрез природните и човешки закони.
- GenresBulgarian Literature
474 pages, Hardcover
First published January 1, 2004
4 people are currently reading
61 people want to read
About the author
Стоян Загорчинов
7 books1 followerСтоян Павлов Загорчинов е български писател.
Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва история в Софийски университет продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910-12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в СУ през 1915 г.
Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на първата световна война (1915-18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-25) и по френски език във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“. „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.
Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на трилогията „Ден последен, ден Господен“ (1931 — 1934), и на романите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.
Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва история в Софийски университет продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910-12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в СУ през 1915 г.
Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на първата световна война (1915-18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-25) и по френски език във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“. „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.
Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на трилогията „Ден последен, ден Господен“ (1931 — 1934), и на романите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
May 6, 2022
При споменаване на словосъчетанието "български владетел", малко вероятно е името Иван Александър да е първото, за което би ни дошло на ум. А когато най-накрая се сетим за него, няма да споменем битките, които е водил, или успешната му политика в сферите на търговията и просветата. Вместо това ще се наблегне на един средновековен скандал, в който той е главно действащо лице - разводът му с първата му съпруга Теодора Басараб, и последвалата му женитба с еврейката Сара (наречена така в старите предания, без това име официално да е потвърдено от исторически извори).
Всъщност цар Иван Александър е вторият най-дълго управлявал владетел на българите, а времето, в което царува, е повече от съдбоносно. Вековната вражда между българи и византийци продължава, чума вилнее из земите ни, а от юг започват да прииждат първите вечерни сенки, вещаещи ужасна съдба на Второ българско царство. Точно на този миг от историята Стоян Загорчинов базира романа си "Ден последен" - "оня къс време, който в известно отношение е последен ден на нашия свободен живот преди турското робство." Авторът ни повежда от Царевец към родопските дебри, минаваме заедно през болярски домове, сламени колиби и тъмни манастирски килии. Героите му са разнообразни, интересни, непредсказуеми, някои от тях носещи гръмки имена, които все още отекват в народните предания, а други отдавна забравени завинаги. Герои, над които вече са надвиснали мрачните силуети на агарянците. Юнаци, като деспот Момчил, които до самият край са се борили срещу нашествениците.
Някой ден отново ще посетя Родопите, и този път ще се постарая на отида до Момчиловата крепост. Малко е останало от нея, но планината, в която Момчил се е влюбил, е все още там, и пази споменът за него.
Всъщност цар Иван Александър е вторият най-дълго управлявал владетел на българите, а времето, в което царува, е повече от съдбоносно. Вековната вражда между българи и византийци продължава, чума вилнее из земите ни, а от юг започват да прииждат първите вечерни сенки, вещаещи ужасна съдба на Второ българско царство. Точно на този миг от историята Стоян Загорчинов базира романа си "Ден последен" - "оня къс време, който в известно отношение е последен ден на нашия свободен живот преди турското робство." Авторът ни повежда от Царевец към родопските дебри, минаваме заедно през болярски домове, сламени колиби и тъмни манастирски килии. Героите му са разнообразни, интересни, непредсказуеми, някои от тях носещи гръмки имена, които все още отекват в народните предания, а други отдавна забравени завинаги. Герои, над които вече са надвиснали мрачните силуети на агарянците. Юнаци, като деспот Момчил, които до самият край са се борили срещу нашествениците.
Някой ден отново ще посетя Родопите, и този път ще се постарая на отида до Момчиловата крепост. Малко е останало от нея, но планината, в която Момчил се е влюбил, е все още там, и пази споменът за него.
April 30, 2017
"Мне отмщение и Аз воздам."
Изумително!
Изумително!
November 20, 2024
"Горко ти, Вавилоне, граде крепкий!"
Роман за последните години на Второто българско царство, писан в последните години на Третото българско царство. Поетично, нали? Една разпадаща се епоха да обърне взора си към друга разпадаща се епоха. Да погледне себе си от миналото в очите, да се попита "Изход има ли?", да прошепне сама на себе си "Вече не."
Роман за един едва държащ се на краката си свят, който няма кого да обвини за съдбата си, освен самия себе си. Роман за разединението, причиняващо необратими общочовешки апокалипсиси. Роман, който в нашия двадесет и първи век - век, настръхнал от омраза и войни, - ни кара да се замислим дали денят последен не е по-близо от всякога.
Роман за последните години на Второто българско царство, писан в последните години на Третото българско царство. Поетично, нали? Една разпадаща се епоха да обърне взора си към друга разпадаща се епоха. Да погледне себе си от миналото в очите, да се попита "Изход има ли?", да прошепне сама на себе си "Вече не."
Роман за един едва държащ се на краката си свят, който няма кого да обвини за съдбата си, освен самия себе си. Роман за разединението, причиняващо необратими общочовешки апокалипсиси. Роман, който в нашия двадесет и първи век - век, настръхнал от омраза и войни, - ни кара да се замислим дали денят последен не е по-близо от всякога.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews