What do you think?
Rate this book
Душа назаем
Дай си душата назаем за една седмица и дяволът ще ти изпълни едно желание, независимо дали вярваш в окултни науки или не.
240 pages, Paperback
First published January 1, 2008
2 people are currently reading
54 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
October 12, 2009
вдъхновена от новото за мен е-четене, снощи реших да пробвам и една българска книга
за голямо съжаление това се оказа душата назаем на тихомир димитров (http://asktisho.wordpress.com/), когото бях чувала да наричат "жалък графоман" и сега вече разбирам защо
като добавя и историята, дето за първата си книга се отказал от хонорара си в жест на благодарност към издателството, че - видите ли - благоволили да му издадат романа, нещата ми стават съвсем противни
в идейно отношение книгата е елементарна и дразнеща; героите са плоски и предвидими; езикът е клише след клише
за голямо съжаление това се оказа душата назаем на тихомир димитров (http://asktisho.wordpress.com/), когото бях чувала да наричат "жалък графоман" и сега вече разбирам защо
като добавя и историята, дето за първата си книга се отказал от хонорара си в жест на благодарност към издателството, че - видите ли - благоволили да му издадат романа, нещата ми стават съвсем противни
в идейно отношение книгата е елементарна и дразнеща; героите са плоски и предвидими; езикът е клише след клише
August 29, 2016
Направо ме плашат толкова положителни отзиви, за тази, определено, слаба книга. Отдавна слушам за нея, но отвратителната корица ме отблсъкваше. Днес все пак реших да и дам шанс и признавам — в началото се зачетох с интерес. Образите и на четиримата бяха добре описани, с праводоподбна житейска история.
Оттам нататък обаче, сюжетът става не плосък, а толкова тъп, че чак вдлъбнат. Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа? И каква беше вината им, за която бяха наказани?
Чисто психологически книгата е абсурдна. Не дава никакви изводи и насоки или по-скоро дава неправилни. Четиримата пострадали, бяха само наивни, но се блъскаха яко за оцеляването си, по всички възможни за тях начини /и от сравнително честни/. А единственият, който спечели от всичко, беше изманикът?
Това ли е мечтата и идеалът на автора?
Извън контекста — схемата за забогатяване с мейлите е точно толкова безсмислена, колкото и схемата на ВИП такситата.
Препоръчвам на автора да понаучи доста неща за психологията, преди да се зхаване да пише нещо ново. Признавам — има талант, описва пълнокръвни образи и интересни случки. Но му липсва общият поглед, абе липсва му въображение за интересна идея. Всички в книгата бяха тотално аутсайдери /включително и Виктор/ и си останаха такива докрая.
И още нещо — много народ се хвърля да пише за живота на богатите, без да има най-малка представа за това. И се описват направи смешни неща.
Оттам нататък обаче, сюжетът става не плосък, а толкова тъп, че чак вдлъбнат. Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа? И каква беше вината им, за която бяха наказани?
Чисто психологически книгата е абсурдна. Не дава никакви изводи и насоки или по-скоро дава неправилни. Четиримата пострадали, бяха само наивни, но се блъскаха яко за оцеляването си, по всички възможни за тях начини /и от сравнително честни/. А единственият, който спечели от всичко, беше изманикът?
Това ли е мечтата и идеалът на автора?
Извън контекста — схемата за забогатяване с мейлите е точно толкова безсмислена, колкото и схемата на ВИП такситата.
Препоръчвам на автора да понаучи доста неща за психологията, преди да се зхаване да пише нещо ново. Признавам — има талант, описва пълнокръвни образи и интересни случки. Но му липсва общият поглед, абе липсва му въображение за интересна идея. Всички в книгата бяха тотално аутсайдери /включително и Виктор/ и си останаха такива докрая.
И още нещо — много народ се хвърля да пише за живота на богатите, без да има най-малка представа за това. И се описват направи смешни неща.
August 9, 2013
С усмивка затварям книгата на Тишо. Винаги се радвам, когато някой колега - млад, български писател пише на такова високо ниво.
Този роман, дами и господа, ми хареса изключително много. Силно го препоръчвам на тези, които успеят да се доберат до него, защото не е лесно - самиздат книгите са си ъндърграунд, какво да се прави. Нямам думи да го нахваля, и все пак ще трябва да започна:
+ Макар корицата на пръв поглед да ви изглежда дървена, на живо е много по-добра и оформлението си е на ниво;
+ Авторът притежава уникално добър стил на писане, четивен и увлекателен, бързо и неусетно, леко и ненатрапчиво пренася читателя в своят свят;
+ Да предупредя отсега заядливците, които ще задават въпроси от типа на ама-как-така-в-книга-писана-от-българин-почти-всичките-герои-не-са-българи-защо? Не задавайте този въпрос, моля ви, и ако такива дребни неща ви правят впечатление, по-добре не захващайте книгата;
+ Света на героите е описан изненадващо, учудващо добре и реално. Всичките са пълнокръвни и се вписват идеално в обстановката - и учителят по рисуване швед, който мечтае да срещне отново любовта, и ученичката японка, чието ежедневие е запълнено буквално до последната секунда, и тъгуващия по напусналата го жена алкохолизиран руски таксиджия, и бедния египтянин-екскурзовод, и свръхбогатия американски магнат... Връзката, изградена помежду тези така различни характери, е уникална;
+ "бе принуден да обича себе си, затова мразеше всички останали";
+ "олигарсите приличаха на едри, сити вълци сред стадо измършавели овце";
+ "нито едно престъпление не беше възможно без добре платеното съгласие на държавата";
+ "колко чиста и истинска е омразата на децата";
+ "Правилата са създадени, за да се спазват - успокояваше се тя, но тайничко си мечтаеше за свят с по-малко правила";
+ "мизерията и самотата бяха за честните като него";
+ "бедността не е порок, когато си умен".
Естествено, няма как и да не спомена някой и друг минус от книгата:
- мюсюлманите се молят не по 3, а по 5 пъти на ден;
- 240 страници текст, отпечатани с бледо мастило на груба хартия с 1,5 разряд + цена 13 лв = ЦИФРОМАНИЯ;
- основната идея на романа, тази, която се разкрива накрая, съм я чел преди още в разказа на Григор Гачев "Ясновидци".
"Душа назаем" обаче е страхотна книга. Уникален роман. Очаквам още нови книги от автора, неизвестен ми досега и с удоволствие бил прочел и други, ако има. Макар да не е от евтините, попаднете ли на нея, не се колебайте, а си я вземете. Удоволствието определено си струва, а както е казал мъдрецът - кеф цена няма.
Този роман, дами и господа, ми хареса изключително много. Силно го препоръчвам на тези, които успеят да се доберат до него, защото не е лесно - самиздат книгите са си ъндърграунд, какво да се прави. Нямам думи да го нахваля, и все пак ще трябва да започна:
+ Макар корицата на пръв поглед да ви изглежда дървена, на живо е много по-добра и оформлението си е на ниво;
+ Авторът притежава уникално добър стил на писане, четивен и увлекателен, бързо и неусетно, леко и ненатрапчиво пренася читателя в своят свят;
+ Да предупредя отсега заядливците, които ще задават въпроси от типа на ама-как-така-в-книга-писана-от-българин-почти-всичките-герои-не-са-българи-защо? Не задавайте този въпрос, моля ви, и ако такива дребни неща ви правят впечатление, по-добре не захващайте книгата;
+ Света на героите е описан изненадващо, учудващо добре и реално. Всичките са пълнокръвни и се вписват идеално в обстановката - и учителят по рисуване швед, който мечтае да срещне отново любовта, и ученичката японка, чието ежедневие е запълнено буквално до последната секунда, и тъгуващия по напусналата го жена алкохолизиран руски таксиджия, и бедния египтянин-екскурзовод, и свръхбогатия американски магнат... Връзката, изградена помежду тези така различни характери, е уникална;
+ "бе принуден да обича себе си, затова мразеше всички останали";
+ "олигарсите приличаха на едри, сити вълци сред стадо измършавели овце";
+ "нито едно престъпление не беше възможно без добре платеното съгласие на държавата";
+ "колко чиста и истинска е омразата на децата";
+ "Правилата са създадени, за да се спазват - успокояваше се тя, но тайничко си мечтаеше за свят с по-малко правила";
+ "мизерията и самотата бяха за честните като него";
+ "бедността не е порок, когато си умен".
Естествено, няма как и да не спомена някой и друг минус от книгата:
- мюсюлманите се молят не по 3, а по 5 пъти на ден;
- 240 страници текст, отпечатани с бледо мастило на груба хартия с 1,5 разряд + цена 13 лв = ЦИФРОМАНИЯ;
- основната идея на романа, тази, която се разкрива накрая, съм я чел преди още в разказа на Григор Гачев "Ясновидци".
"Душа назаем" обаче е страхотна книга. Уникален роман. Очаквам още нови книги от автора, неизвестен ми досега и с удоволствие бил прочел и други, ако има. Макар да не е от евтините, попаднете ли на нея, не се колебайте, а си я вземете. Удоволствието определено си струва, а както е казал мъдрецът - кеф цена няма.
February 26, 2010
Днес явно ми е ден за четене на pdf-и... Преди време Тишо ми я беше изпратил, ама чак сега се сетих да я отворя. За съжаление, колкото Тишо ме кефеше като блогър преди, толкова не ми хареса тая книга сега.
Да оставим настрана факта, че да почнеш със съвършено безсмислена от гледна точка на сюжета секс сцена на петата страница е признак на авторска безидейност с какво друго да привлече вниманието на читателя. Всяка страница от книгата по-натътък е своеобразна демонстрация на същата тая безидейност.
Когато чета книга на Богдан Русев, винаги се изненадвам - той пише всяко нещо така, както бих го написал аз, ама по-добре, отколкото аз бих могъл да го напиша. С Душа назаем е подобно - Тишо пише както бих писал и аз, ама (така си мисля де, може и жестоко да надценявам собствените си литературни способности) по-зле отколкото аз бих го написал.
С две думи - обикновен, ежедневен стил (което не е лошо), но липсва зарибявката, която те кара да четеш.
Да оставим настрана факта, че да почнеш със съвършено безсмислена от гледна точка на сюжета секс сцена на петата страница е признак на авторска безидейност с какво друго да привлече вниманието на читателя. Всяка страница от книгата по-натътък е своеобразна демонстрация на същата тая безидейност.
Когато чета книга на Богдан Русев, винаги се изненадвам - той пише всяко нещо така, както бих го написал аз, ама по-добре, отколкото аз бих могъл да го напиша. С Душа назаем е подобно - Тишо пише както бих писал и аз, ама (така си мисля де, може и жестоко да надценявам собствените си литературни способности) по-зле отколкото аз бих го написал.
С две думи - обикновен, ежедневен стил (което не е лошо), но липсва зарибявката, която те кара да четеш.
August 29, 2016
И една звезда ми се вижда много, ама няма как да я разделя наполовина. Това си е чисто съчинение от ученически кръжок по творческо писане. Не предполагах, че 200 страници могат да поберат толкова много клишета на едно място.
March 5, 2010
Лонги, чета теб и Тишо от доста време насам. Харесвам ви като автори, защото и двамата имате уникален стил. Но написаното от теб за книгата на Тишо е обидно. Това е чудесен роман. Водиш се от лични мотиви, които нямат нищо общо с творчеството. Твърде добре помня един словесен дуел между вас двамата, който ти изгуби. Предполагам, че затова си му сърдит. На твое място и аз щях да съм му сърдит. Не бяхте прави, но като малки деца се хванахте да си мерите...егото. Хайде стига толкова! Тук коментираме книгите, а не техните автори. "Душа назаем" е сред любимите ми български романи! Отдавна не бях чел толкова увлекателна книга на български език. Стилуът е лек, приятен, сюжетните линии са изпипани майсторски, има изненадващи обрати, напрежението те държи до последната страница - какво повече може да иска човек от един добър трилър? Началото, което ти толкова не харесваш, представлява най-силната част от книгата, според мен. Мога да изтъкна някои дребни недостатъци: малко тромаво втрви сюжетът веднага след това, но е разбираемо - авторът е решил да напъха нови геори в историята. Дюма също е тромав в завръзката, кой го упреква за това? :) Книгата е изключително добра! Тишо я подари на читателите си в електронен формат - дори само заради трябва да сме му поне малко признателни! Мисля, че мнението ти е крайно субективно и несправедливо. Не само аз харесвам "Душа назаем", всичките ми приятели са я чели. А ето и малко коментари от напълно непознати фенове, които много силно контрастират с твоето мнение: http://asktisho.wordpress.com/2009/07...
March 9, 2010
Определено най-добрия български роман, на който съм попадала до сега...
November 18, 2017
Не мога да кажа, че книгата е лоша, но е по-скоро средна, пълнеж за лавиците на библиотеката.
Това, което ме подразни, бе изобилието от клишета. Руснаците пият без да изтрезняват, японците работят без да спят, богатите са лоши, лоши, ама толкова лоши, че всяка минута мислят как да прецакат целия свят. Бедните, разбира се, са ангелчета.
На моменти се замислях, дали тези клишета не са фасада, зад която авторът аха да изкара истинската, интересна история, ама не — клишетата се запазиха докрай, интересното не се появи.
И един "спойлер" - един мейл се повтаря в книгата четири пъти. Четири пъти четете текст, дълъг една страница, без променена и една буква. Гарантирано всички читатели прескачат всяко повторение, без да го четат. След като и авторът не е писал текста четири пъти, а е ползвал копи/пейст, как очаква от нас да го четем?! Какъв е смисълът на този талаш за мен е загадка.
Като цяло, книгата е читаема, съществува интрига, но заслужава похвала единствено фактът, че е написана от непрофесионален писател. За един по-сериозен автор, тази книга би била провал.
Това, което ме подразни, бе изобилието от клишета. Руснаците пият без да изтрезняват, японците работят без да спят, богатите са лоши, лоши, ама толкова лоши, че всяка минута мислят как да прецакат целия свят. Бедните, разбира се, са ангелчета.
На моменти се замислях, дали тези клишета не са фасада, зад която авторът аха да изкара истинската, интересна история, ама не — клишетата се запазиха докрай, интересното не се появи.
И един "спойлер" - един мейл се повтаря в книгата четири пъти. Четири пъти четете текст, дълъг една страница, без променена и една буква. Гарантирано всички читатели прескачат всяко повторение, без да го четат. След като и авторът не е писал текста четири пъти, а е ползвал копи/пейст, как очаква от нас да го четем?! Какъв е смисълът на този талаш за мен е загадка.
Като цяло, книгата е читаема, съществува интрига, но заслужава похвала единствено фактът, че е написана от непрофесионален писател. За един по-сериозен автор, тази книга би била провал.
September 29, 2024
Прочетох я за една курсова съвсем случайно. Книгата е хубава, със сигурност не очаквах този край, но някак е недостатъчна. Прочетох я за един ден и ми се стори много кратка, но в последствие разбрах, че е 240 страници, а сякаш няма и 100. Липсват детайли, дълбочина, героите сякаш са празни(и те нямат дълбочина). Нивото на езика е точно колкото на 1-ви курс студент по филологически науки. Има идея, но сякаш езикът не е достатъчен, за да я разкаже напълно.
January 12, 2021
Бях предупреден за клишетата от други отзиви. Но упорствах.
Докато не прочетох за перверзния учител на японското момиче (някъде около 3/5). Там и спрях.
Господин Димитров трябваше да отдели поне пет минути в нета, за да разбере, че наблюдаването на уриниране макар и най-срещаната, не е единствената японска перверзия...
Наистина клишетата са досадни и убиват едва мъждукащия интерес!
Докато не прочетох за перверзния учител на японското момиче (някъде около 3/5). Там и спрях.
Господин Димитров трябваше да отдели поне пет минути в нета, за да разбере, че наблюдаването на уриниране макар и най-срещаната, не е единствената японска перверзия...
Наистина клишетата са досадни и убиват едва мъждукащия интерес!
September 8, 2019
Интересни и изненадващи сюжетни линии. Изчистен наратив и добре поднесена, но на моменти недоразвита история.
February 1, 2022
„Душа назаем“ е книга за човешки слабости. „Накарай някой
да ти повярва и прави с него каквото си поискаш!“
Това е личната религия на главния герой ... "
да ти повярва и прави с него каквото си поискаш!“
Това е личната религия на главния герой ... "
January 1, 2017
The book reveals the story of four people who decide to trade their soul to the devil for a wish that shall become true in exchange. The main question that the novel poses is what we are ready to do in order to get what we want. And we should remember that when we get what we want, things may become a lot worse off. The writing style is simple, yet, the story unfolds quickly and systematically.
December 3, 2017
Беше ми интересно донякъде и изведнъж краят тотално ме загуби.
September 24, 2011
“Душа назаем” на Тихомир Димитров – въплътена в проза симетрия: http://www.knigolandia.info/2009/12/b...
Не знам дали е от зодията ми или друга мистична причина, но обожавам симетрията. Обичам да подреждам нещата около себе си, книгите, десктопа и какво ли още не. Затова и лесно се влюбих в страхотната книга на колегата-блогър Тихомир Димитров (http://asktisho.wordpress.com/).
Не знам дали е от зодията ми или друга мистична причина, но обожавам симетрията. Обичам да подреждам нещата около себе си, книгите, десктопа и какво ли още не. Затова и лесно се влюбих в страхотната книга на колегата-блогър Тихомир Димитров (http://asktisho.wordpress.com/).
September 28, 2016
Тази книга доста ми допадна. Прочетох я за час и нещо. Имаше някаква загадка още от самото начало и в края бе разкрита по неочакван начин. Самата книга кара да се замислиш на какво си готов да постигнеш нещо, да имаш нещо. Като я чете, човек може да открие част от себе си и да си зададе разни въпроси.
July 11, 2012
Много слаба книга. Единствената причина, поради, която я дочетох, беше, че ми е на телефона в електронен вариант и четях между другото... Иначе бързо щях да я зарежа. Ужасно много повторения, тотално безмислени според мен.
Имаше и нелоши идеи, но изпълнението въобще не ми допадна. :(
Имаше и нелоши идеи, но изпълнението въобще не ми допадна. :(
July 8, 2009
Good story, kinda predictable...
March 10, 2011
Никак не е лоша, даже напротив. Ако трябва да съм честен, изненада ме доста приятно.
April 4, 2015
Не се припознахме с таз книга. Не успяхме да влезем в резонанс стилово.
August 26, 2011
Готина книга. Забавлявах се :)
March 7, 2016
Чете се леко и все пак те кара да се замислиш.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews