Изключително увлекателен разказ за хуманитарните технологии на близкото бъдеще, а може би и настояще. Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла. в. „Нашингтон пост“
Комитет, финансиран от могъщия филантроп Дьорд Лукач, разследва странни инциденти: човешки мозъци са препрограмирани да смятат като компютри. Следите водят към подозрително позната подмандатна територия, където Дракула е Граф освободител, а доброто и злото се борят за званието добро…
Иван Попов разголва истината за организираната ни реалност по особено циничен начин. в. „Безсмислен труд“
Учението на Попов е всесилно, защото е вярно. Иван Попов
Ivan Popov was a Bulgarian translator and physics researcher. His short stories and futurological essays have been published in various Bulgarian anthologies. His first novel, Хакери на човешките души (Hackers of Human Souls), was published in 2004.
Ivan's first English-language publication was "The Keresztury TVirs" in Sci Phi Journal #5 in 2015.
Някога бях чула, че добрата книга те оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Е, тази е такава. Кара те да се за мислиш, задава доста въпроси, покрай нея и сам си задаваш доста други. Засегнати са доста интересни теми по грабващ читателя.
Стилът,на който е написана, е изключително добър. С тънко чувството за хумор и приятна доза ирония. Двете части накнигата са доста различни, авторът обаче чудесно е пресъздал различията в средата и хората. Като цяло героите са доста убедителни, диалозите също. Създава се усещането за лекота на текста. На места терминологичният език затруднява, но това се преживява.
Опредлено прекрасна книга. Грабваща и заслужаваща си четенето. В около 200 страници са помествани неща, които някой не успяват да кажат и в 2000 ( някой не успяват въобще да ги кажат, защото не могат и да си ги помислят,но това е друга тема ) .
Много интересни концепции, голямо количество разнообразни идеи, които дават обилна храна за размисъл. За машините и хората, за програмираните реакции и оценки, за различните матрици на обществата, за душите и ботовете, за хакерите на системите. И всичко това е страхотно вплетено в поразително кратък обем. Доста от идеите са като кукички, които човек сам трябва да ги издърпа и да се потопи в тях. Това, което на мен лично ми липсваше като читател, беше по-емоционалният момент, по-личната връзка с персонажите. Но в крайна сметка явно не това са целите на Иван Попов.
Не бях щастлив да разбера смисъла на текста, но ако има нещо, което бих препоръчал на любознателния български читател е - прочетете тази книга! А ако някога ми се удаде случай да се срещна с автора Иван Попов - бих му намерил магаре, за да влезе с него в града на подмандатната територия, и бих му изплел венец от палмови клонки. Той ги заслужава.