Патиланско царство

by Ran Bosilek, Ран Босилек, Стоян Анастасов (Illustrator)

Genres: Bulgarian Literature, Childrens, Classics, School, Fiction, Bulgaria, Middle Grade

96 pages, Hardcover

First published January 1, 1927

About the author

Latin transliteration of Bulgarian writer and translator Ран Босилек

Псевдоним на българския писател и преводач Генчо Негенцов. Баща му Станчо е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Генчо е седем годишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881-1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888-1943) - физик, метеоролог, създател на метеорологията във военно-въздушните сили (ВВС).
Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904-1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908-1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издателство „Хемус”, където се издава сп. „Детска радост” – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Reviews

[Sunny Petkova]

Невероятна детска книга!

[Brigita]

love that book so much

[Maria]

❤🧡💛 😊

[Philip]

И навремено не ми харесваше особено, сега пък съвсем. На това конкретно издание и илюстациите му не са хубави.

[Hristo Petkanov]

Баба Цоцолана трябва да ходи на психо терапевт.Докато четях тази книга заспивах
на всеки пед думи.Не можех да запомня имената на патиланците.Нямаше интересна история поне за мен.

[Петя Климентова]

The book, that every child should read.

[Veselin Bachvarov]

Кратко, ясно и прекрасно, драги ми Смехурко!

[Dee Anna]

една от любимите искрени книги за палавото детство, която с леко сърце ни представя пакостите, радостите и удоволствието от този период на живота

[Женя Жечева]

Патиланските разкази са лишени от дидактизъм, а това се дължи на факта, че те са писани под формата на писма. Писма, на които формално автор е детето. Патиланчо преживява какво ли не, а Баба Цоцолана се запечатва в детското съзнание като образ на хумора, възпитанието, но най-вече си спомняме нейните "тупаници", които така често хвърля на Веселия Патиланчо.
Хайде стига вече. Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

[Marina NM]

Като бях дете всички ми казваха колко хубава и интересна книжка е "Патиланско царство". Четох, четох.. не помня дали я прочетох цялата. Знам, че някои от историите съм чела по няколко пъти, защото ми бяха интересни (втори и трети клас това). Сега реших да се върна в детството и да препрочета историите на Весел Патиланчо. Почти нищо не е такова, каквото го помнех. :) на усещането да се върна назад във времето и да си представя как една време съм чела тези истории ми достави удоволствие. И разбира се и малко тъга. Не знам дали съвременните деца биха се радвали на книжката, но си мисля, че децата трябва да имат достъп до нея. :) и да са смели и така хитроумни, както Патиланчо и свитата му.

[Магдалена]

Патиланците бяха много забавни.

[Christine]

Видях, че я има в сорител, и реших да я чуя, за да си припомня детството. Едно време много ми харесваше, не съм сигурна, че би била интересна на днешните деца.

[Katya Adamova]

абе много бой изяде патиланчо , чак се ядосах

[Kristina]

This is one of my favorite books from my childhood. I just love Ran Bosilek.

[Vyara Tatarska]

Любимата книжка от детството!

[Iva]

От малка не я бях чела и макар че ми е много носталгична и приятна тази книжка с идиличното детско ежедневие, в което патиланците играят заедно навън, от града до селото може да се стигне пеш, а и в самия град явно се гледат кози и кокошки, бях забравила колко често децата ядат бой — във всяко писъмце или ги тупат, или им се разминава на косъм. Твърде често за моя вкус.

[Katya Pyatkova]

Беше ми забавно да я чета на глас. Има хубав ритъм заради множеството рими :) Дъщеря ми доста се смя и научи някоя и друга по-стара дума. Това, че почти във всяка глава се споменаваше натупване на Патиланчо на мен ми остави неприятно усещане, но дъщеря ми въобще не се впечатли.

[Rodopa]

Amasing. Skupi mi smehurko!

[ivy🎀]

Хубава книга, особено за децата. Още си спомням описанията за Баба Цоцолана

[Antonia]

На мен лично ми е малко трудно за четене, с някак архаичен български написана, пък за детето не съм сигурна дали разбира всичко. Иначе историите са забавни.

[blondeminion]

Има нещо сбъркано в културата ни, та в детска книжка основната тема да е как Патиланчо яде бой.

[Петя Петрови]

Това е книга която ме върна в детството.Книга изпълнена с детски приключения смях и игри.

[Петя Мирчева]

Полъх на детство!

[Nadezhda]

Беше много смешна 🫶🏽

[Veronika Boyanova]

Силно обичана!

[Matea Dimova]

Много забавна книга и много интересна със Баба Цоцлана

[Niya Nikolova]

Беше много забавно с баба Цоцолана.

[Georgi Marchonov]

Haha! One of my first books. I loved it when I was a child!😁

[Aleksandar]

The book that was many a childhood; (and inspiration for constantly striving to get in trouble as big and as funny as the characters';) This is a book that was and still is in a category of its won, as being by far the most hilarious, imaginative, down-to-earth, exciting, enriching collection of tales. It still warms the heart and has come to represent something timeless that we sort of lost along the way of growing up. Told in such simple words, in snapshots from a slower, livelier world, it captures everything in tones unique to the times and the place many of us came from - the archetypical small village where people had rather small minds but still possessed big hearts. Something for our children to read one day, this one, if we can but keep some of the world around them authentic and worth exploring.