What do you think?
Rate this book
Драконче #1
Да пробудиш драконче
Някога змейовете живеели на земята сред нас, хората.
Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето.
Но по времето на появата на барута, змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили. И да има останали от тях нейде в нашите земи, много надалеч ще да е това място.
Затова чак до 19 май 1996 година никой не ги бе срещал, нито виждал.
Докато един човек не успя ДА ПРОБУДИ ДРАКОНЧЕ.
Как да поискате книгата от Човешката библиотека
Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето.
Но по времето на появата на барута, змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили. И да има останали от тях нейде в нашите земи, много надалеч ще да е това място.
Затова чак до 19 май 1996 година никой не ги бе срещал, нито виждал.
Докато един човек не успя ДА ПРОБУДИ ДРАКОНЧЕ.
Как да поискате книгата от Човешката библиотека
96 pages, Paperback
First published January 1, 1998
3 people are currently reading
212 people want to read
About the author
Николай Теллалов
34 books64 followersNikolay Tellalov was born in 1967 in Sofia. From 1975 to 1984, he lived in the former USSR. In 1987, he enrolled at the Sofia Higher Institute of Chemical Technology, studying toward a B.Sc. in Chemistry; he dropped out in 1994. Later, he went through a variety of professions: a construction worker, a bank security guard, a postman, a baker, a bookseller, a carpenter. From 2001 to 2005, he worked as an editor at Kvasar Publishing House. Currently, he is a freelance translator from and into Russian.
Tellalov’s first publication was the novella „Да пробудиш драконче“ (“To Wake a Dragon Girl”) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels „Царска заръка“ (A Royal Decree) (2001), „Пълноземие“ )Full Earth) (2003) и „Слънце недосегаемо“ (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl” has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. „10 на минус девета“ (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангели пазители“ (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките“) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за Николай Теллалов в БГ-Фантастика.
Tellalov’s first publication was the novella „Да пробудиш драконче“ (“To Wake a Dragon Girl”) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels „Царска заръка“ (A Royal Decree) (2001), „Пълноземие“ )Full Earth) (2003) и „Слънце недосегаемо“ (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl” has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. „10 на минус девета“ (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангели пазители“ (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките“) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за Николай Теллалов в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 48 reviews
March 23, 2016
"А пред него стоеше стройно девойче, облечено в старинна, направо древна рокля, по която като жива кожа блестяха змийски люспи."
Fanart Time!
Source: http://gerynh.tumblr.com/post/1108440...
~.~.~.~ Първата половина ~.~.~.~
Верена на Радослав
"-Чуден човек си. Забелязваш наоколо само лошото и грозното, пък седиш и чакаш доброто да ти дойде иззад девет планини, не вървиш да го търсиш, не го създаваш..."
Радослав = негативно, черногледо момче без мечти, без амбиции, без характер, без никаква тръпка за живот...с три думи:
ПЕРФЕКТЕН МЪЖКИ ЕКЗЕМПЛЯР!
Взимам го!
Дичо, Дичо...какво толкова ти харесват мацките и аз не знам (май и ти не знаеш), но нищо. Може би причината да съм леко разочарована е защото очаквах много повече магия, митични същества и екшън, a вместо това получавам драма и скучна романтика. Чисто моя вина!
~.~.~.~ Втората половина ~.~.~.~
МНОГО по-добре! Радославчо вече не ме дразни! Добре че е Веренчето да му отвори очите и да му купи пишеща машина с която да си развива таланта. :D
Определено книгата става много по-интересна след средата! A да не говорим за последните 20% които просто бяха съвършени!
Ето и още една бърза скицичка тъй като не се стърпях... Дичо, простено ти е. Още не съм ти фенка ама ставаш горе-долу. Честит Св. Валентин! :)
Source: http://gerynh.tumblr.com/post/1108440...
И за заключение - един от любимите ми цитати (Верена на Радослав):
“С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи - ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път - нека и тежък, тъй се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините - имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни - хем знаете повече... хем се разбирате по-малко...”
Ако знаеше Веренчето и за Смартфоните и за MP3-плейърите сигурно въобще нямаше да иска да се събужда...
Fanart Time!
Source: http://gerynh.tumblr.com/post/1108440...
~.~.~.~ Първата половина ~.~.~.~
Верена на Радослав
"-Чуден човек си. Забелязваш наоколо само лошото и грозното, пък седиш и чакаш доброто да ти дойде иззад девет планини, не вървиш да го търсиш, не го създаваш..."
Радослав = негативно, черногледо момче без мечти, без амбиции, без характер, без никаква тръпка за живот...с три думи:
ПЕРФЕКТЕН МЪЖКИ ЕКЗЕМПЛЯР!
Взимам го!
Дичо, Дичо...какво толкова ти харесват мацките и аз не знам (май и ти не знаеш), но нищо. Може би причината да съм леко разочарована е защото очаквах много повече магия, митични същества и екшън, a вместо това получавам драма и скучна романтика. Чисто моя вина!
~.~.~.~ Втората половина ~.~.~.~
МНОГО по-добре! Радославчо вече не ме дразни! Добре че е Веренчето да му отвори очите и да му купи пишеща машина с която да си развива таланта. :D
Определено книгата става много по-интересна след средата! A да не говорим за последните 20% които просто бяха съвършени!
Ето и още една бърза скицичка тъй като не се стърпях... Дичо, простено ти е. Още не съм ти фенка ама ставаш горе-долу. Честит Св. Валентин! :)
Source: http://gerynh.tumblr.com/post/1108440...
И за заключение - един от любимите ми цитати (Верена на Радослав):
“С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи - ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път - нека и тежък, тъй се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините - имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни - хем знаете повече... хем се разбирате по-малко...”
Ако знаеше Веренчето и за Смартфоните и за MP3-плейърите сигурно въобще нямаше да иска да се събужда...
March 2, 2024
Не става, ама никак даже! :(
March 31, 2013
Поствано още на "Елементарно, Уотсън"
Originality: ****
Writing Style: **
Characterization: *
Overall Rating: 2
Или още скучните дни и повърхностни диалози на една до глупост хлътнала двойка.
Сериозно, ако исках хронологично описание на идиот, който само ахка при вида на приятелката си, щях да си отворя фейсбук, имам достатъчно такива приятели там.
*Ех*, наистина исках да харесам тази книга – ревютата бяха повече от обещаващи и идеята за смесица между модерна България, славянска митология и малко история ми звучеше интригуващо.
Еми, останах разочарована.
Не съм сигурна дали сюжета или стила на писане ме изнерви повече.
Писането беше лошо. И казвам лошо, защото диалогът беше повърхностен и насилен, а описание или по-задълбочен поглед върху героите просто липсваше. Прилагателните бяха толкова много и толкова дразнещи; умалителните се изсипваха върху всяка страница – рачички, носленца, дракончета, краченца. И кълна се ако прочета проклетата дума „миличко” още веднъж ще блъсна някой през прозореца или още по-добре, сама ще се хвърля. Изказа беше странен, както и цялата интеракция между Радослав и Велена. Цялата първа част е посветена на това колко перфектна е тя – всяко кискане, пърхане на миглите или дори, не дай си боже, мигване е добре документирано и възхвалено. Добра работа.
Героите бяха изключително плитки и неоформени .В случая на Радослав, буквално безхарактерни. Целия смисъл на съществуването му изглежда е да зяпа приятелката си и да пие. Чудно.
Сюжета беше…ами, нямаше го, не знам. 90% от книгата беше изключително скучна и като казвам скучна имам предвид КЪЛНА СЕ, НЯМА ТАКАВА СКУКА! Буквално действие няма, а филъри – колкото щеш!
Имаше два бляскави момента.
Първият е появата на Светлана. И господи опази ме, толкова абсурдна сцена не бях чела отдавна. Приличаше по-скоро на селски сбор или разправия на пазара. Мелодрамата лъхаше с такава сила, не мисля, че мога да я опиша адекватно. А цялата сърцераздирателна сценка след това – „Не искам да ме мразиш” и хоп, вече сме двойка! ….
Вторият момент беше добавен буквално в последните 5-10 страници и слава богу, че пак имаше нещо.
Нооо…книгата си имаше и своите моменти, малки, но си бяха там.
Историческите справки (които тепърва ми предстои да проверя) бяха интересни. Още вметките към пловдивските „майни” и бюста на Лили Иванова определено поосвежиха малко нещата.
Като заключение, книгата ми се видя много скучна (въпреки че беше има-няма 100-на страници), но също така мога да оценя, че е писана по друго време (мобифоните и 5.5 билиона земно население не се изпускат лесно). Не планувам да я препрочитам, но се надявам, че това е просто един от тези случаи, в които историята става по-добра с напредъка. Може да хвърля някое око на продълженията, но определено не давам обещания.
Съжалявам.
Originality: ****
Writing Style: **
Characterization: *
Overall Rating: 2
Или още скучните дни и повърхностни диалози на една до глупост хлътнала двойка.
Сериозно, ако исках хронологично описание на идиот, който само ахка при вида на приятелката си, щях да си отворя фейсбук, имам достатъчно такива приятели там.
*Ех*, наистина исках да харесам тази книга – ревютата бяха повече от обещаващи и идеята за смесица между модерна България, славянска митология и малко история ми звучеше интригуващо.
Еми, останах разочарована.
Не съм сигурна дали сюжета или стила на писане ме изнерви повече.
Писането беше лошо. И казвам лошо, защото диалогът беше повърхностен и насилен, а описание или по-задълбочен поглед върху героите просто липсваше. Прилагателните бяха толкова много и толкова дразнещи; умалителните се изсипваха върху всяка страница – рачички, носленца, дракончета, краченца. И кълна се ако прочета проклетата дума „миличко” още веднъж ще блъсна някой през прозореца или още по-добре, сама ще се хвърля. Изказа беше странен, както и цялата интеракция между Радослав и Велена. Цялата първа част е посветена на това колко перфектна е тя – всяко кискане, пърхане на миглите или дори, не дай си боже, мигване е добре документирано и възхвалено. Добра работа.
Героите бяха изключително плитки и неоформени .В случая на Радослав, буквално безхарактерни. Целия смисъл на съществуването му изглежда е да зяпа приятелката си и да пие. Чудно.
Сюжета беше…ами, нямаше го, не знам. 90% от книгата беше изключително скучна и като казвам скучна имам предвид КЪЛНА СЕ, НЯМА ТАКАВА СКУКА! Буквално действие няма, а филъри – колкото щеш!
Имаше два бляскави момента.
Първият е появата на Светлана. И господи опази ме, толкова абсурдна сцена не бях чела отдавна. Приличаше по-скоро на селски сбор или разправия на пазара. Мелодрамата лъхаше с такава сила, не мисля, че мога да я опиша адекватно. А цялата сърцераздирателна сценка след това – „Не искам да ме мразиш” и хоп, вече сме двойка! ….
Вторият момент беше добавен буквално в последните 5-10 страници и слава богу, че пак имаше нещо.
Нооо…книгата си имаше и своите моменти, малки, но си бяха там.
Историческите справки (които тепърва ми предстои да проверя) бяха интересни. Още вметките към пловдивските „майни” и бюста на Лили Иванова определено поосвежиха малко нещата.
Като заключение, книгата ми се видя много скучна (въпреки че беше има-няма 100-на страници), но също така мога да оценя, че е писана по друго време (мобифоните и 5.5 билиона земно население не се изпускат лесно). Не планувам да я препрочитам, но се надявам, че това е просто един от тези случаи, в които историята става по-добра с напредъка. Може да хвърля някое око на продълженията, но определено не давам обещания.
Съжалявам.
August 21, 2015
Full review/Цялото ревю - click, click
Следпрочитно:
Тази книга, и тази поредица винаги ще си останат специални за мен, защото "Да пробудиш драконче" бе първата книга от нов български автор, която прочетох. Тя положи началото на вярата ми, че мога да открия родна литература в жанровете, които най-много обичам, и че тези книги ще си струват.
Прочетох я някъде в десети клас, намерих я в библиотеката, и да я взема бе поредното спонтанно решение, подбудено от това, че нищо друго не ми привлече вниманието. Последва шеметно прехвърляне на страници (които не бяха и много). Модерната приказка на Теллалов за момчето и змейската принцеса ме погълна изцяло. И докато Дичо не успя да ме спечели изцяло (но разгада мистерията за прякора Дичо), то образът на Верена, дивата войнствена Верена, с бляскава люспеста премяна, която танцува под всеки ритъм заради самия танц, все още си е така ярък. "Дракончето" е микс от драма, романтика и екшън в точните пропорции, само че развиващ се из нашите улици. За драмата и романтиката - да ви успокоя - любовни триъгълници на практика няма, а Верена е от мацките, които не цепят много басма :D Колкото до екшъна - когато четох за първи път, признавам, че финалните глави донякъде ме шокираха с количеството насилие на фона на останалата книга, но... да речем, че сега приемам по-спокойно нещата XD Краят на книгата беше едновременно много силен... и много клиф-хангърски. Отворен, демек :D
Може би, ако сега взема и препрочета книгата още веднъж, няма да ми допаднат негативизма и отношението на Дичо в някои моменти, още по-малко пък донякъде натрапчивите и предложени наготово морални съждения. Но не бих променила оценката си, не само заради личното отношение към "Дракончето". Наистина намирам тази книга за чудесен пример за ърбън фентъзи, и предвид колко е тъничка, горещо я препоръчвам на който не я е чел :)
Ако не е станало ясно, дадох, и продължавам да давам, 5 звездички на Дракончето.
Следпрочитно:
Тази книга, и тази поредица винаги ще си останат специални за мен, защото "Да пробудиш драконче" бе първата книга от нов български автор, която прочетох. Тя положи началото на вярата ми, че мога да открия родна литература в жанровете, които най-много обичам, и че тези книги ще си струват.
Прочетох я някъде в десети клас, намерих я в библиотеката, и да я взема бе поредното спонтанно решение, подбудено от това, че нищо друго не ми привлече вниманието. Последва шеметно прехвърляне на страници (които не бяха и много). Модерната приказка на Теллалов за момчето и змейската принцеса ме погълна изцяло. И докато Дичо не успя да ме спечели изцяло (но разгада мистерията за прякора Дичо), то образът на Верена, дивата войнствена Верена, с бляскава люспеста премяна, която танцува под всеки ритъм заради самия танц, все още си е така ярък. "Дракончето" е микс от драма, романтика и екшън в точните пропорции, само че развиващ се из нашите улици. За драмата и романтиката - да ви успокоя - любовни триъгълници на практика няма, а Верена е от мацките, които не цепят много басма :D Колкото до екшъна - когато четох за първи път, признавам, че финалните глави донякъде ме шокираха с количеството насилие на фона на останалата книга, но... да речем, че сега приемам по-спокойно нещата XD Краят на книгата беше едновременно много силен... и много клиф-хангърски. Отворен, демек :D
Може би, ако сега взема и препрочета книгата още веднъж, няма да ми допаднат негативизма и отношението на Дичо в някои моменти, още по-малко пък донякъде натрапчивите и предложени наготово морални съждения. Но не бих променила оценката си, не само заради личното отношение към "Дракончето". Наистина намирам тази книга за чудесен пример за ърбън фентъзи, и предвид колко е тъничка, горещо я препоръчвам на който не я е чел :)
Ако не е станало ясно, дадох, и продължавам да давам, 5 звездички на Дракончето.
April 3, 2015
Дракончето е първата от четирите досега написани книги в змейската поредица на Ники Теллалов, която ме разплака. Говоря не за рев или за нещо много зрелищно и пръскащо кофи вода наоколо, а за чувството да се изливам от себе си.
Разплаках се, само че не от страх, ужас или нещо в тая категория. Чувствах се, сякаш току-що съм счупил с нос черупката на яйцето, в което съм се намирал през целия ми живот и едновременно ме обливат сълзи от болка, лъха ме невероятно свеж въздух, катурвам се, наполовина стоящ в черупката, почвам да падам нанякъде и със съхнещи сълзи по ококорените ми очи усещам как свободния ми полет е поет от нежно и здраво крило. Обръщам се към собственика му и гледката отново ме разплаква - ама така, както не помня да съм плакал, четейки книга.
Едновременното преживяване на "Открих те! Открих те!" и "Къде си! Къде си... ох, защо..." така ме е въвлякло в прочетеното, че като удавник се хващам за следващата сламка, защото в тия сълзи от щастие, полет, липса и желание да пречукам причинителя на тая истинска липса , вярвам си, направо мога да се удавя.
Ето така преживях първия прочит на Дракончето през 2011 година. Една вечер, когато съвсем буквално се чудех защо плача и външно, със сълзи, при положение, че авторът на тази книжка надали се е старал да разплаче читателя си - по това време десетокласник в лятната си ваканция. "Може да прочетеш ей тази книга там, малката, от български автор е." - така помня думите на брат ми, с които ми предложи първата доза... сълзи, а преди тях - чифт криле.
Грабнах я за втори път в момент, когато имах достатъчно неща за четене - в смисъла на "трябва да прочета" - и след дъъълъг период на нечетене за удоволствие. Усещайки, че имам нужда да се окриля отново, повторих упражнението със сламката и удавника, само че си дадох сметка колко подробности и голямости съм пропуснал първия път, когато я четох. А е едва, едва... ами, без да бързам и да бягам от емоции, мисли, че дори и разлокумени размишления, прочитам Драконче за една нормална вечер. Този пример, надявам се, говори колко по-важно за тази история е това, което четеш - нито количеството, нито виртуозността му могат да вълнуват толкова, колкото искреността на споделеното. И толкова да те отвличат от случващите се събития - не безвремие, а свръхвремие мога да нарека чувството, при което виждаш и чуваш ясно само това, за което копнееш истински. Останалото - при втория прочит, през стиснати зъби и едно "Потрай, потрай. Ах, ваш'та кожа. Идвам, идвам.", казано незнайно на кого.
Ама не, хич не се опитвам да го анализирам - притрябвали са ми литературоведски похвати. Ако те вълнува и ти е приятно да прочетеш Драконче, ще усетиш, че нещо у теб откликва.
Тъй като не уточних особено ясно - сълзите не са заради някакъв розов роман, в който героинята е била залюбена, зарязана и е хукнала да си търси утехата. Ако имаш и капка съмнение, че Драконче е розова книжка, може би ти липсва нещо. Аз пиша тук, за да споделя, че все още изпитвам достатъчно силна привързаност към историята и преживяванията на Дичо в тази книжка, за да забравя, че я чета, докато го правя.
Разплаках се, само че не от страх, ужас или нещо в тая категория. Чувствах се, сякаш току-що съм счупил с нос черупката на яйцето, в което съм се намирал през целия ми живот и едновременно ме обливат сълзи от болка, лъха ме невероятно свеж въздух, катурвам се, наполовина стоящ в черупката, почвам да падам нанякъде и със съхнещи сълзи по ококорените ми очи усещам как свободния ми полет е поет от нежно и здраво крило. Обръщам се към собственика му и гледката отново ме разплаква - ама така, както не помня да съм плакал, четейки книга.
Едновременното преживяване на "Открих те! Открих те!" и "Къде си! Къде си... ох, защо..." така ме е въвлякло в прочетеното, че като удавник се хващам за следващата сламка, защото в тия сълзи от щастие, полет, липса и желание да пречукам причинителя на тая истинска липса , вярвам си, направо мога да се удавя.
Ето така преживях първия прочит на Дракончето през 2011 година. Една вечер, когато съвсем буквално се чудех защо плача и външно, със сълзи, при положение, че авторът на тази книжка надали се е старал да разплаче читателя си - по това време десетокласник в лятната си ваканция. "Може да прочетеш ей тази книга там, малката, от български автор е." - така помня думите на брат ми, с които ми предложи първата доза... сълзи, а преди тях - чифт криле.
Грабнах я за втори път в момент, когато имах достатъчно неща за четене - в смисъла на "трябва да прочета" - и след дъъълъг период на нечетене за удоволствие. Усещайки, че имам нужда да се окриля отново, повторих упражнението със сламката и удавника, само че си дадох сметка колко подробности и голямости съм пропуснал първия път, когато я четох. А е едва, едва... ами, без да бързам и да бягам от емоции, мисли, че дори и разлокумени размишления, прочитам Драконче за една нормална вечер. Този пример, надявам се, говори колко по-важно за тази история е това, което четеш - нито количеството, нито виртуозността му могат да вълнуват толкова, колкото искреността на споделеното. И толкова да те отвличат от случващите се събития - не безвремие, а свръхвремие мога да нарека чувството, при което виждаш и чуваш ясно само това, за което копнееш истински. Останалото - при втория прочит, през стиснати зъби и едно "Потрай, потрай. Ах, ваш'та кожа. Идвам, идвам.", казано незнайно на кого.
Ама не, хич не се опитвам да го анализирам - притрябвали са ми литературоведски похвати. Ако те вълнува и ти е приятно да прочетеш Драконче, ще усетиш, че нещо у теб откликва.
Тъй като не уточних особено ясно - сълзите не са заради някакъв розов роман, в който героинята е била залюбена, зарязана и е хукнала да си търси утехата. Ако имаш и капка съмнение, че Драконче е розова книжка, може би ти липсва нещо. Аз пиша тук, за да споделя, че все още изпитвам достатъчно силна привързаност към историята и преживяванията на Дичо в тази книжка, за да забравя, че я чета, докато го правя.
January 18, 2014
Когато започнах тази книга, не бях съвсем сигурна какво да очаквам. Мненията за нея бяха противоречиво крайни и объркващи. И други български фантастични произведения съм чела, но и те, някак си, се люшкаха между гениалност и пълен погром в опит да се копира някоя известна книга.
Тази приятно ме изненада с оригиналност.
Книгата започна с образи от едно познато минало. Време на ограничения, както му викам. И книгата ми напомняше за тези ограничения. Тежки времена, сиви времена, точно както са и описани. Натъжих се още от първите две страници, да не говорим, че чаках с огромно нетърпение магията да се пръкне и да ме махне от описанията на наша си България. Не се случи, но пък змеицата ме изненада доста по-приятно от очакваното.
В началото се сащисах, навикнала на чуждестранни книги и странни имена, Радослав ми звучеше направо чуждо. Но Верена...Верена беше име, което само ти говореше. Това, което ме накара да чета тази книга беше образът на главната героиня. Тя правеше сивата България интересна и пак тя беше моето превъплъщение на лирическо спасение. Защо тя ли? Заради царската непреклонна кръв, заради магията, заради справедливостта и благородието, заради вярата и заради честта. Не е ли тя това, което всички трябваше да бъдем малко или много?
А ние определено се нуждаем от една змеица да ни оправи държавата. А и е приятно да четеш, че поне някъде в линията си имал славно царство и достойни управници, макар и малко тъжно, защото това е минало много отдавна.
Ние сме тъжен народ и ни трябват такива книги, да ни напомнят поне малко от къде сме тръгнали, че да се сетим на къде отиваме, пък ако ще да са украсени и фантастични.
Книжлето е доста кратко. Историята, обаче, е по-скоро пълна с чувства, от колкото със сцени. Да си призная, твърде много реалност имаше в книгата и много по-малко магия. А и нещо в Радослав…нещо толкова мекушаво, лирично, мирно, толкова различно от Верена! И толкова реално, че чак болезнено. Пък и героите търпят толкова малко развитие. Визирам и края на книгата, който, поне за мен, беше странен и объркващо несвързан с останалата част от историята.
Общо взето докато започне историята и вече беше приключила, някак си, малко безцелна. Любовната част е на преден план и пак, някак си, я няма. Реалността я измества. А тази реалност вече е поотминала. Книгата е прекалено фиксирана в едно време, поне по мое мнение.
Тогава, какво прави тази книга хубава? Освен Верена, разбира се и уроците по гордост и история? Честно казано не знам, но я глътнах на един дъх. Тъжна беше, но и лека и приятна. Бих я препоръчала като един много хубав урок за всички нас, урок за това какви сме, а какви можехме и все още можем да сме.
Тази приятно ме изненада с оригиналност.
Книгата започна с образи от едно познато минало. Време на ограничения, както му викам. И книгата ми напомняше за тези ограничения. Тежки времена, сиви времена, точно както са и описани. Натъжих се още от първите две страници, да не говорим, че чаках с огромно нетърпение магията да се пръкне и да ме махне от описанията на наша си България. Не се случи, но пък змеицата ме изненада доста по-приятно от очакваното.
В началото се сащисах, навикнала на чуждестранни книги и странни имена, Радослав ми звучеше направо чуждо. Но Верена...Верена беше име, което само ти говореше. Това, което ме накара да чета тази книга беше образът на главната героиня. Тя правеше сивата България интересна и пак тя беше моето превъплъщение на лирическо спасение. Защо тя ли? Заради царската непреклонна кръв, заради магията, заради справедливостта и благородието, заради вярата и заради честта. Не е ли тя това, което всички трябваше да бъдем малко или много?
А ние определено се нуждаем от една змеица да ни оправи държавата. А и е приятно да четеш, че поне някъде в линията си имал славно царство и достойни управници, макар и малко тъжно, защото това е минало много отдавна.
Ние сме тъжен народ и ни трябват такива книги, да ни напомнят поне малко от къде сме тръгнали, че да се сетим на къде отиваме, пък ако ще да са украсени и фантастични.
Книжлето е доста кратко. Историята, обаче, е по-скоро пълна с чувства, от колкото със сцени. Да си призная, твърде много реалност имаше в книгата и много по-малко магия. А и нещо в Радослав…нещо толкова мекушаво, лирично, мирно, толкова различно от Верена! И толкова реално, че чак болезнено. Пък и героите търпят толкова малко развитие. Визирам и края на книгата, който, поне за мен, беше странен и объркващо несвързан с останалата част от историята.
Общо взето докато започне историята и вече беше приключила, някак си, малко безцелна. Любовната част е на преден план и пак, някак си, я няма. Реалността я измества. А тази реалност вече е поотминала. Книгата е прекалено фиксирана в едно време, поне по мое мнение.
Тогава, какво прави тази книга хубава? Освен Верена, разбира се и уроците по гордост и история? Честно казано не знам, но я глътнах на един дъх. Тъжна беше, но и лека и приятна. Бих я препоръчала като един много хубав урок за всички нас, урок за това какви сме, а какви можехме и все още можем да сме.
November 28, 2014
Да пробудиш драконче, при все, че бях предупредена, че е българският Здрач :), ме изненада.
Не съм очаквала мъж да напише подобна история /без да подценявам мъжете писатели, просто се учудих/.
Кратичка история за момче, което среща момиче, което не е точно момиче, а змеица.
И това е всъщност всичко. Което е основният ми проблем с повестта/романа/разказа/не съм сигурна как точно да го нарека. Нищо не се случва.
Всевиждащият разказвач ми бърка в здравето, тук повече от всякога, защото това все пак си е любовна история. Искам да вляза в главата на поне единия от героите! И другото ми любимо нещо, което особено ми липсваше тук - конфликт. Искам конфликт. Искам, искам, искам. И не,
Верена има потенциал да е прекрасен образ. Стори ми се, че много бързо свикна с жаргона на съвремието, но това съм склонна да го преглътна. Радослав обаче не можа да ми стане симпатичен. Сцените накрая, макар и кинематографични, са далеч от впечатлението, което имах за героя.
Въпреки всичко изброено, ми е интересно да прочета и следващите романи на Теллалов.
Не съм очаквала мъж да напише подобна история /без да подценявам мъжете писатели, просто се учудих/.
Кратичка история за момче, което среща момиче, което не е точно момиче, а змеица.
И това е всъщност всичко. Което е основният ми проблем с повестта/романа/разказа/не съм сигурна как точно да го нарека. Нищо не се случва.
Всевиждащият разказвач ми бърка в здравето, тук повече от всякога, защото това все пак си е любовна история. Искам да вляза в главата на поне единия от героите! И другото ми любимо нещо, което особено ми липсваше тук - конфликт. Искам конфликт. Искам, искам, искам. И не,
Верена има потенциал да е прекрасен образ. Стори ми се, че много бързо свикна с жаргона на съвремието, но това съм склонна да го преглътна. Радослав обаче не можа да ми стане симпатичен. Сцените накрая, макар и кинематографични, са далеч от впечатлението, което имах за героя.
Въпреки всичко изброено, ми е интересно да прочета и следващите романи на Теллалов.
April 20, 2023
“— Някой ден ще ми откъснеш крилете с това ти черногледство. Биваше ли така да ми удряш мечтата! Непоносим си!
— Но, съкровище, помисли малко…
— Не ща да мисля! — отряза тя. — Това го може всеки змей! Искам да мечтая като човек!
— Ами, мечтай си — ядоса се Радослав. — Но недей зида въздушни кули върху пясък! Този свят изяжда мечтателите!”
“— Нима вече не вярват в твоя свят на честна дума…
Не му прозвуча като въпрос. Пък и не намери какво да и отговори.”
— Но, съкровище, помисли малко…
— Не ща да мисля! — отряза тя. — Това го може всеки змей! Искам да мечтая като човек!
— Ами, мечтай си — ядоса се Радослав. — Но недей зида въздушни кули върху пясък! Този свят изяжда мечтателите!”
“— Нима вече не вярват в твоя свят на честна дума…
Не му прозвуча като въпрос. Пък и не намери какво да и отговори.”
December 19, 2012
От алманаха „ФантАstika 2009“:
Историята на съвременника ни Радослав и змейската щерка Верена, прекарала заточена в скала десет века, не е загубила ни дъх от нежността и бурността си. Ако красотата наистина е в очите на гледащия, как би изглеждала действителността ни – нашето българско, мътно-мутренско настояще – през очите на създание, за което красотата е храна? И ако не ѝ достига нещо, на реалността ни – как змеица би я променила?
Препоръчвам на автора: Дейвид Зиндел – The Broken God/„Падналите богове“ (и особено Тамара)
Историята на съвременника ни Радослав и змейската щерка Верена, прекарала заточена в скала десет века, не е загубила ни дъх от нежността и бурността си. Ако красотата наистина е в очите на гледащия, как би изглеждала действителността ни – нашето българско, мътно-мутренско настояще – през очите на създание, за което красотата е храна? И ако не ѝ достига нещо, на реалността ни – как змеица би я променила?
Препоръчвам на автора: Дейвид Зиндел – The Broken God/„Падналите богове“ (и особено Тамара)
May 5, 2014
Едно изпуснато ножче среща очи в очи Радо с любовта,а една целувка обрича сърцето му да принадлежи само на момичето,което освобождава от скалата с магия.
В мен остана усещането,ще авторът е бил влюбен докато е писал книгата.Да ти стане едно мило от обръщенията в нея.
"Да пробудиш драконче" много ми хареса с нейните късчета митология,гордост и патриотизъм,исторически факти и отношението на влюбените по между им.За мен четенето й беше удоволствие.
В мен остана усещането,ще авторът е бил влюбен докато е писал книгата.Да ти стане едно мило от обръщенията в нея.
"Да пробудиш драконче" много ми хареса с нейните късчета митология,гордост и патриотизъм,исторически факти и отношението на влюбените по между им.За мен четенето й беше удоволствие.
April 18, 2013
Чете се леко , приятно и бързо. Ненатоварваща история/приказка с интересни разсъждения за българската народопсихология показана по различен начин, може би щях да ѝ дам по-висока оценка, ако не беше странния екшън-край, който , без да спойлвам, някак си не ми се върза с цялата структура на книгата.
December 17, 2015
Доста посредствена книга за фантазиите на един девствен хипар. Странното е, че макар да е само на 15-тина години, произведението вече успява да звучи демоде. Не си струваше четенето.
January 21, 2014
Разбирам какво е опитал авторът и много ми се искаше да ми хареса. Уви, след Ериксън и Абъркромби(?) просто стои като детско съчинение.
April 11, 2014
Много ми хареса! Рядко чета бг автори, но това беше много приятно четиво :)
February 2, 2024
Неведнъж съм ви споменавала, че драконите са ми слабост и много обичам да чета книги за тези митични създания. А когато коренът им е от България, се вълнувам още повече!
Книгата “Да пробудиш драконче” е публикувана за пръв път през 1998 година, а сега от издателство “Ерове” й вдъхнаха нов живот. Мислех, че е самостоятелна, но се оказа, че е само първа част от тетралогия.
В нея един младеж успява да пробуди истински дракон. Младежът се казва Радослав и всичко става съвсем случайно - доближава се до труднопристъпна скала в планината, която му проговаря. Оказва се, че в нея с магия е заключена змеица още преди 10 века. Змеицата е съвсем млада и когато излиза от скалата, смайва момчето.
Момичето-змейче, кръстено Верена, заживява с Радослав и трябва да се справи с културния шок от всички промени, настъпили в държавата от нейното време насам. Интересни са тези сравнения, книгата е изпъстрена и със старобългарски думи, които девойката често използва. Змеицата има и любопитни способности, които често прилага.
Двамата се нагаждат към новия си живот заедно. Радослав знае какво съкровище е открил, но как да го опази? Да го крие ли? Да го представи ли пред света? Верена успява да омагьоса не само приятелите и близките в обкръжението им, но и… други хора, които искат да се домогнат до красотата й.
От леко неуверен, малко смотан младеж, Дичо (както го наричат всички), ще трябва да се превърне в мъж много бързо и да изкара най-лошото (и най-доброто) от себе си, ако иска да задържи своята змеица.
Книгата е кратка и се чете съвсем бързо, някак неусетно увлича, макар че по сюжет е простичка и няма кой знае колко събития. През по-голямата част четем за живота, към който си нагаждат и двамата, както и техните диалози - често забавни, изобилстващи от спорове (най-вече заради сравнения на преди и сега). Последните страници са най-динамични, някак в контраст с останалата част от романа.
Беше ми много интересно да се пренеса в България през 1996 година (когато се развива действието) - с книгите на пл. Славейков, беднотията, мутренските времена и един по опростен откъм технологии свят.
Ех, какво ли щеше да каже Верена, внучката на кан Омуртаг, ако се бе пробудила през 2024 година?
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
Книгата “Да пробудиш драконче” е публикувана за пръв път през 1998 година, а сега от издателство “Ерове” й вдъхнаха нов живот. Мислех, че е самостоятелна, но се оказа, че е само първа част от тетралогия.
В нея един младеж успява да пробуди истински дракон. Младежът се казва Радослав и всичко става съвсем случайно - доближава се до труднопристъпна скала в планината, която му проговаря. Оказва се, че в нея с магия е заключена змеица още преди 10 века. Змеицата е съвсем млада и когато излиза от скалата, смайва момчето.
Момичето-змейче, кръстено Верена, заживява с Радослав и трябва да се справи с културния шок от всички промени, настъпили в държавата от нейното време насам. Интересни са тези сравнения, книгата е изпъстрена и със старобългарски думи, които девойката често използва. Змеицата има и любопитни способности, които често прилага.
Двамата се нагаждат към новия си живот заедно. Радослав знае какво съкровище е открил, но как да го опази? Да го крие ли? Да го представи ли пред света? Верена успява да омагьоса не само приятелите и близките в обкръжението им, но и… други хора, които искат да се домогнат до красотата й.
От леко неуверен, малко смотан младеж, Дичо (както го наричат всички), ще трябва да се превърне в мъж много бързо и да изкара най-лошото (и най-доброто) от себе си, ако иска да задържи своята змеица.
Книгата е кратка и се чете съвсем бързо, някак неусетно увлича, макар че по сюжет е простичка и няма кой знае колко събития. През по-голямата част четем за живота, към който си нагаждат и двамата, както и техните диалози - често забавни, изобилстващи от спорове (най-вече заради сравнения на преди и сега). Последните страници са най-динамични, някак в контраст с останалата част от романа.
Беше ми много интересно да се пренеса в България през 1996 година (когато се развива действието) - с книгите на пл. Славейков, беднотията, мутренските времена и един по опростен откъм технологии свят.
Ех, какво ли щеше да каже Верена, внучката на кан Омуртаг, ако се бе пробудила през 2024 година?
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
July 26, 2011
Драконче е сбъдната мечта за мен. Приказката е истинска! Веднъж докоснали се до света на шарканите, оставате завинаги пленени от него.
Позволявам си да публикувам тук думите на Николай Светлев, писани за третото издание на Драконче:
"Жестоко, жестоко, жестоко! Само това ми се въртеше в главата, когато за пръв път прочетох "Да пробудиш драконче". Тази необикновена книга съм я чел седем пъти – три пъти по задължение, а останалите – за удоволствие. Радвам се, че именно аз бях първият й редактор и издател. В края на 1997 година Николай Теллалов се появи при мен с един доста задъхан и особен ръкопис, който веднага ме грабна с оригиналността си, емоционалното напрежение и странната смесица от зрели прозрения и инфантилизъм. Аз няма да преразказвам тук съдържанието на „Дракончето“, нито ще му правя литературен анализ, понеже всеки сам трябва да си го прочете и съизживее. Неоспорим факт е, че тази „истинска приказка“ се превърна в литературното явление на небосклона на фентъзито от края на деветдесетте години. Не помня друга българска книга в жанра, която да е претърпяла две издания и да се появява в трето.
Но да се върнем отново в онези кризисни времена, когато да издадеш и продадеш книга бе едва ли не кралимарковски подвиг. Редактирането и предпечатната подготовка преминаха в люти шестмесечни схватки между мен в качеството ми на редактор и Николай Теллалов, който си вардеше думите както квачката – пиленцата. В крайна сметка успяхме да отсеем от текста плявата и да вплътним и динамизираме фабулата, както и да изберем заглавие измежду 40 варианта. С танталови мъки Николай осигури пари за отпечатване, аз натъкмих най-тънката оферта от печатница и така "Да пробудиш драконче" се пръкна на бял свят през есента на 1998 година чрез моето издателство "СВЕТРА" и с неоценимата консултантска помощ на Вихра Манова.
Тиражът се изчерпа за около две години, после издателство „Квазар“ преиздаде книгата през 2001 година, но и този тираж замина в историята, а интересът към "Дракончето" продължава да бъде голям. Затова искрено се радвам на новото издание – талантът на Николай Теллалов блести в тази книга по неповторим начин!"
Николай Светлев
Позволявам си да публикувам тук думите на Николай Светлев, писани за третото издание на Драконче:
"Жестоко, жестоко, жестоко! Само това ми се въртеше в главата, когато за пръв път прочетох "Да пробудиш драконче". Тази необикновена книга съм я чел седем пъти – три пъти по задължение, а останалите – за удоволствие. Радвам се, че именно аз бях първият й редактор и издател. В края на 1997 година Николай Теллалов се появи при мен с един доста задъхан и особен ръкопис, който веднага ме грабна с оригиналността си, емоционалното напрежение и странната смесица от зрели прозрения и инфантилизъм. Аз няма да преразказвам тук съдържанието на „Дракончето“, нито ще му правя литературен анализ, понеже всеки сам трябва да си го прочете и съизживее. Неоспорим факт е, че тази „истинска приказка“ се превърна в литературното явление на небосклона на фентъзито от края на деветдесетте години. Не помня друга българска книга в жанра, която да е претърпяла две издания и да се появява в трето.
Но да се върнем отново в онези кризисни времена, когато да издадеш и продадеш книга бе едва ли не кралимарковски подвиг. Редактирането и предпечатната подготовка преминаха в люти шестмесечни схватки между мен в качеството ми на редактор и Николай Теллалов, който си вардеше думите както квачката – пиленцата. В крайна сметка успяхме да отсеем от текста плявата и да вплътним и динамизираме фабулата, както и да изберем заглавие измежду 40 варианта. С танталови мъки Николай осигури пари за отпечатване, аз натъкмих най-тънката оферта от печатница и така "Да пробудиш драконче" се пръкна на бял свят през есента на 1998 година чрез моето издателство "СВЕТРА" и с неоценимата консултантска помощ на Вихра Манова.
Тиражът се изчерпа за около две години, после издателство „Квазар“ преиздаде книгата през 2001 година, но и този тираж замина в историята, а интересът към "Дракончето" продължава да бъде голям. Затова искрено се радвам на новото издание – талантът на Николай Теллалов блести в тази книга по неповторим начин!"
Николай Светлев
May 15, 2016
Толкова мила, толкова сладичка книжка! Като приказка - любовна история за един млад българин от средата на 90-те и една вълшебна змеица от времето на Омуртаг, озовала се по странен начин в наши дни...
Харесват ми героите, харесва ми това какви са личностите, за които избира да говори романът. Харесва ми жизнената философия, която се прокрадва между страниците - възхвала на простичкия живот, изпълнен с кротки човешки радости, без някаква луда амбиция, без стремежи за успешност и пробивност.
Много ми допаднаха разговорите за миналото и настоящето, за движението на българския народ и на човечеството като цяло, за това колко различни неща сме спечелили, но колко много е било забаравено и разрушено....
"Кое по̀ има право на съществуване — фотографите или шаръчиите Киното или книгите? С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи — ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път — нека и тежък, така се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините — имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни — и знаете повече… и се разбирате по-малко… Та кажи, колко неща ви е отнел и колко дал този прогрес. Как по-бива: повече количество или все пак малко, ала качество, а? (...) И нима новопридобитото трябва да е за сметка на вече притежаваното? (...) Да жертваш нещо Старо заради Новото, то си е чиста сделка с дявола, глупава и гибелна. Не е цена това — безвъзвратно да събориш всичко ценно заради нов градеж, дори да го замисляш като велик, защото най-често ще е рожба на моментна необходимост или по-лошо — на прищявка… "
Историята е малко по-любовна, отколкото приключенска, но все пак е интересна. А книжката е адски кратка, чете се за два-три часа.
Скоро ще се насладя и на втора част :)
Харесват ми героите, харесва ми това какви са личностите, за които избира да говори романът. Харесва ми жизнената философия, която се прокрадва между страниците - възхвала на простичкия живот, изпълнен с кротки човешки радости, без някаква луда амбиция, без стремежи за успешност и пробивност.
Много ми допаднаха разговорите за миналото и настоящето, за движението на българския народ и на човечеството като цяло, за това колко различни неща сме спечелили, но колко много е било забаравено и разрушено....
"Кое по̀ има право на съществуване — фотографите или шаръчиите Киното или книгите? С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи — ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път — нека и тежък, така се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините — имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни — и знаете повече… и се разбирате по-малко… Та кажи, колко неща ви е отнел и колко дал този прогрес. Как по-бива: повече количество или все пак малко, ала качество, а? (...) И нима новопридобитото трябва да е за сметка на вече притежаваното? (...) Да жертваш нещо Старо заради Новото, то си е чиста сделка с дявола, глупава и гибелна. Не е цена това — безвъзвратно да събориш всичко ценно заради нов градеж, дори да го замисляш като велик, защото най-често ще е рожба на моментна необходимост или по-лошо — на прищявка… "
Историята е малко по-любовна, отколкото приключенска, но все пак е интересна. А книжката е адски кратка, чете се за два-три часа.
Скоро ще се насладя и на втора част :)
June 29, 2020
„Да пробудиш драконче“ е вълшебна приказка, която неусетно те придърпва в омайващия си свят, пленява те със смесицата от автентична деветдесетарска атмосфера и българска митология, оплита мислите и въображението ти... и те изплюва на най-интересното място.
В интерес на истината, доста ме е срам, че чак сега откривам това бисерче... така де, драконче. Толкова истинска, неподправена история, без финтифлюшки и излишни лупинги, и толкова уроци, побрани в изненадващо малко думи. През очите на една девойка от миналото Ники Теллалов успява да изобличи не един и два недостатъка на съвремието си, без да натяква и да става назидателен. През очите на една змеица съумява да каже много нелицеприятни истини за хората – и същевременно да се възхити на хубавите им черти: въображението, чувството за хумор, способността да мечтаят. През очите на едно момиче и едно момче пък ни показва как се ражда и разцъфва любовта, независимо от пречките, несъвместимостите, различните светове – а може би именно заради тях.
И всичко това с толкова, ама толкова красиви думи, неподражаема смесица от архаизми и жаргон, неочаквани сравнения, които те затапват с образността си... и език, който се лее леко, като песен, едновременно те унася и ти отнася главата – и сърцето, и те си остават завинаги там, на плажа, до огъня, редом с Дичо и Верена...
В последната част на книгата внезапно сюжетът се заплита, появява се напрежение, екшън, неприятностите се сипят една след друга... и краят те оставя с пръст в уста, защото развръзката не е никаква развръзка, а покана веднага да наченеш следващата книга от поредицата, „Царска заръка“. И не покана, ами поДкана, абе направо призив, две дърпащи ръце, които мира не ти дават... Отивам да чета. :)
П.П. Хартиеното издание е изчерпано и събира нови поръчки. Аз задължително ще се включа... а вие?
В интерес на истината, доста ме е срам, че чак сега откривам това бисерче... така де, драконче. Толкова истинска, неподправена история, без финтифлюшки и излишни лупинги, и толкова уроци, побрани в изненадващо малко думи. През очите на една девойка от миналото Ники Теллалов успява да изобличи не един и два недостатъка на съвремието си, без да натяква и да става назидателен. През очите на една змеица съумява да каже много нелицеприятни истини за хората – и същевременно да се възхити на хубавите им черти: въображението, чувството за хумор, способността да мечтаят. През очите на едно момиче и едно момче пък ни показва как се ражда и разцъфва любовта, независимо от пречките, несъвместимостите, различните светове – а може би именно заради тях.
И всичко това с толкова, ама толкова красиви думи, неподражаема смесица от архаизми и жаргон, неочаквани сравнения, които те затапват с образността си... и език, който се лее леко, като песен, едновременно те унася и ти отнася главата – и сърцето, и те си остават завинаги там, на плажа, до огъня, редом с Дичо и Верена...
В последната част на книгата внезапно сюжетът се заплита, появява се напрежение, екшън, неприятностите се сипят една след друга... и краят те оставя с пръст в уста, защото развръзката не е никаква развръзка, а покана веднага да наченеш следващата книга от поредицата, „Царска заръка“. И не покана, ами поДкана, абе направо призив, две дърпащи ръце, които мира не ти дават... Отивам да чета. :)
П.П. Хартиеното издание е изчерпано и събира нови поръчки. Аз задължително ще се включа... а вие?
July 20, 2011
Един от най-одухотворените фентъзи-романи на съвременната българска литература!
July 24, 2023
Няма да си кривя душата, че романа не съм го хванала покрай скандалите около автора и това, че са го обявили като какъв ли не, защото някои хора не са се старали дори да прочетат това изобщо не обемно произведение, преди да кажат, че става за петокласници. Точно скандалът, за който се сетих във влака онзи ден, щом сканирах надраскания кюар код на стената и видях „Да пробудиш драконче“, и любовта ми към всичко, което може да ядоса типичните юзъри в беге мама, ме нави да си изтегля книгата от читанка и да я прочета, въпреки че български автори отбягвам като чумата. Поради псувните, насочени към Теллалов, трябва още в началото да изясня, че нямам нищо против автора, не пиша ревюто със злоба в себе си и му пожелавам светло бъдеще и да става популярен в мрежите не със заплахи за убийство. Ревюто и критиката ми е към самия роман (който прочетох от-до, за разлика от доста хора), както и към умението на Николай да пише. Него няма да го соля излишно, нахранен е предостатъчно от вече споменатите беге мами, както и нямам никаква персонална вендета към него. Мисля, че това трябва да се изясни, преди да започна да си лея типичните цинизми.
По същество.
Браво на Теллалов, че е успял да напише 96 страници, както и да форшедоуне как след няколко години кака Колийн Хувър ще пише същото ниво шитня, ъ, романс де, и ще хване парите в Америка, като куче във висока трева хваща кърлежи. Това определено е едно от литературните произведения, писани някога.
По същество.
Браво на Теллалов, че е успял да напише 96 страници, както и да форшедоуне как след няколко години кака Колийн Хувър ще пише същото ниво шитня, ъ, романс де, и ще хване парите в Америка, като куче във висока трева хваща кърлежи. Това определено е едно от литературните произведения, писани някога.
Read
January 19, 2023Здравейте, книжни дракони! Днес съм тук, за да си поговорим за една българска фентъзи книга, която наистина харесах. В последно време нямам голям късмет с фентъзи жанра и от близо година така и не съм успявала да намеря някоя творба, която наистина да ми хареса, и която да не оставя на 100-тната страница. Но ето, открих и изключение! А то е първата част от поредицата на Николай Теллалов - "Да пробудиш драконче" 🐉
Докоснах се до тази "истинска приказка" благодарение на съдействието на Дес от Човешка библиотека, която беше така мила да ми предостави копие. Линк към сайта им, на който може да откриете много други от страхотните, български книги, които издават тук. Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!
Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.
Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" 😉
На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!
Благодаря ви, че останахте с мен до края!
Приятен ден и бъдете здрави!
Цялото ревю на линка по-долу 👇🏼
https://melithefangirl.blogspot.com/2...
Докоснах се до тази "истинска приказка" благодарение на съдействието на Дес от Човешка библиотека, която беше така мила да ми предостави копие. Линк към сайта им, на който може да откриете много други от страхотните, български книги, които издават тук. Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!
Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.
Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" 😉
На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!
Благодаря ви, че останахте с мен до края!
Приятен ден и бъдете здрави!
Цялото ревю на линка по-долу 👇🏼
https://melithefangirl.blogspot.com/2...
January 15, 2017
Тази книга има един подчертан недостатък - твърде кратка е. За щастие той е лесно поправим, когато веднага след нея подхванещ Царска заръка. За мен двете са едно неразривно цяло. Всъщност цялата поредица се чете като едно неразривно цяло, но докато между следващите три книги човек може да си поеме дъх, след "Да пробудиш драконче" е по-добре да не го прави. Поне според мен. Иначе има опасност да реши, че "Драконче" не си струва четенето. И да изпусне продължението на историята и вселената. Защото Николай Теллалов прави именно това - създава вселена. "Да пробудиш драконче" е едва предверието към нея. Позволете на автора да ви отведе по-навътре.
Историята е проста. Момче среща момиче, необикновено момиче, влюбват се и дълго време фокусът сякаш е върху техните отношения, докато на самия край с гръм и трясък не се появи екшън елементът, за да разтърси и събуди читателя. Това би било скучно, ако не бяха добре разработените герои и освежаващия факт, че фентъзи елементът не е купешки, а идва от българския фолклор. Както и интересният фантастичен експеримент да интегрираш в България от 90-те личност, изградена през съвсем друга епоха.
Ако търсите наситено действие, тази книга, а и поредицата, със сигурност не са за вас. Бъдете готови за дълги лирични отклонения, които със сигурност ще ви хвърлят в размисъл или пък ще подпалят въображението ви. А ако и вие като мен сте преживели 90-те лично, да знаете, че Телалов може да накара не само героите си, но и вас да попътувате във времето.
Историята е проста. Момче среща момиче, необикновено момиче, влюбват се и дълго време фокусът сякаш е върху техните отношения, докато на самия край с гръм и трясък не се появи екшън елементът, за да разтърси и събуди читателя. Това би било скучно, ако не бяха добре разработените герои и освежаващия факт, че фентъзи елементът не е купешки, а идва от българския фолклор. Както и интересният фантастичен експеримент да интегрираш в България от 90-те личност, изградена през съвсем друга епоха.
Ако търсите наситено действие, тази книга, а и поредицата, със сигурност не са за вас. Бъдете готови за дълги лирични отклонения, които със сигурност ще ви хвърлят в размисъл или пък ще подпалят въображението ви. А ако и вие като мен сте преживели 90-те лично, да знаете, че Телалов може да накара не само героите си, но и вас да попътувате във времето.
March 21, 2015
Хареса ми, суперлативите са малко пресилени, но ми хареса. Паралелно чета малазанската сага и имах нужда от нещо лекичко да се разтоварвам. Да, героите са плоски, но за стотина страници толкоз. Смятам да прочета и останалите части, гледам че страниците набъбват рязко. Някъде коментираха, че Пратчет и Толкин можели да му дишат праха на Теллалов. Донякъде подобни коментари ме карат да недолюбвам българските автори с изключение на Чудомир. Като се тупне някой в гърдите и като каже, че Под игото е най-великата книга и се сещам какво чудо е туй българското училище. Иначе като стил това книжле леко ми напомня на Лукяненко, на моменти авторът успява да ти свири на тънките детски струни като Пратчет. Ще я препоръчам на един-двама приятели, които знам че ще я харесат. Ако в следващите части историята не се разгърне, усложни и раздели на няколко сюжетни линии, едва ли ще ми остане траен спомен от нея. И едва ли скоро ще погледна български автор
April 10, 2014
Дракончето на Теллалов не само се събужда, а и бълва огън…: http://blajev.blogspot.com/2009/09/bl...
Книжлето е мъничко (93 с.) и се изчита за има-няма час. Но това е един заслужаващ си час. В него се разказва приказка. И фантастика. И криминален елемент има, и малко мутробарокова реалност, и трагедия за невинен мъж в тежки отношения с опака жена… абе има си всичко, да си кажа.
Иначе историята е проста – Радослав, продавач на книги, намира в планината една драконка. Да, съвсем истинска. Целува той един камък и от него се излюпва красива девойка на име Верена, която набързо спасява живота му и се лепва за него. И започват едни…
Прочетете повече на: http://blajev.blogspot.com/2009/09/bl...
Книжлето е мъничко (93 с.) и се изчита за има-няма час. Но това е един заслужаващ си час. В него се разказва приказка. И фантастика. И криминален елемент има, и малко мутробарокова реалност, и трагедия за невинен мъж в тежки отношения с опака жена… абе има си всичко, да си кажа.
Иначе историята е проста – Радослав, продавач на книги, намира в планината една драконка. Да, съвсем истинска. Целува той един камък и от него се излюпва красива девойка на име Верена, която набързо спасява живота му и се лепва за него. И започват едни…
Прочетете повече на: http://blajev.blogspot.com/2009/09/bl...
November 24, 2017
ВЕЛИКОЛЕПНА!!!
Толкова истинска, народна, българска, че на места отчайващо болезнена.
С удоволствие продължавам към следващата част.
Толкова истинска, народна, българска, че на места отчайващо болезнена.
С удоволствие продължавам към следващата част.
January 29, 2015
Интересна и забавна история, разказана с чувство за хумор. Чете се на един дъх и те кара да искаш продължение.
Малко претупани и твърде "холивудски" са финалните екшън сцени, но като цяло много хубава книга.
Малко претупани и твърде "холивудски" са финалните екшън сцени, но като цяло много хубава книга.
May 11, 2010
Една от най-хубавите български фантастики, които съм чел - вплитайки вълшебния свят на българските народни приказки в настоящето ни (вече близко минало).
July 25, 2011
страхотна :) препоръчвам на всеки :)
September 15, 2017
Дракон със съдба нелека.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.
Displaying 1 - 30 of 48 reviews