Вероятно поради факта, че бях наясно от самото начало, че историята е измислена, а не истинска (и как да не разбера, след като на задната корица на книгата с големи букви пише „НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН СКАНДАЛ НА 21 ВЕК“), успях да се абстрахирам и да не гледам на текста като на „истинска история“ и оценявах само художествената й стойност. Дали това, че авторката е представила книгата като своя автобиография и съответно историята - реална, а пък после сама признала, че не е, с измъкването, че „историята си е нейна, което я прави реална история“, е най-големият литературен скандал на 21 век… едва ли. Авторката очевидно има сериозни проблеми, които изискват лечение. Или е имала отчайваща нужда от пари. В първия случай би трябвало да бъде оправдана, а във втория… ами, платила е солидно обезщетение на издателството, така че няма какво повече да мислим този въпрос.
Колкото до художествената стойност на творбата, не може да се каже, че е кой знае колко висока. Честно казано от началото до края се молех книгата да свърши по-бързо, но това не е, защото самата книга е толкова ужасна, или защото няма никаква стойност. Напротив. Просто не е написана кой знае колко добре и на места става откровено досадна. Лично аз избягвам истории, свързани с Втората световна война поради ред причини, но четейки, опитах да се абстрахирам и от това. Историята е по време на войната и да, засяга главните проблеми (все пак детето нямаше да се скита само 4 години, ако не бяха отвели родителите му), но в крайна сметка това е история за едно дете, което се скита само в продължение на няколко години, извървява пеша почти цяла Европа чак до Русия и се връща в изходна позиция – Белгия, опитвайки се да оцелее.
И тъкмо това е интересното на книгата, всъщност. И я взех точно поради тази причина – исках да прочета историята за дете, което е оцеляло само сред вълци и не ме вълнуваше дали това е действителна история или не. За мен нямаше особено значение. И все още няма. Обожавам реалните истории за деца, отгледани от животни, които са вдъхновили много художествени измислици, като тези за Тарзан и Маугли. Ужасно харесах и книгата на Стивън Кинг „Момичето, което обичаше Том Гордън“ – отново за момиче, което се загубва в гора и дълго време се скита, търсейки изход. Защото всички тези истории показват връзката на човека с природата, силата на волята и способността на човека да оцелява при всякакви ситуации. В случая това са деца и не мога да кажа дали наистина е възможно дете да оцелее толкова дълго в условията, в които е оцеляла Мишк от „Да оцелееш сред вълци“, но със сигурност е впечатляващо и те кара да се замислиш. И мислиш за много неща. За войната, за силата на духа, за връзката с животните и природата, за безчовечността на човеците, за това колко е важна средата, в която израстват децата. Задавах си наистина много въпроси през цялото време или просто се възхищавах. Да, вероятно ефектът щеше да е по-силен, ако беше действителна история, но не можем да имаме всичко.
Както казах, самият текст няма кой знае каква художествена стойност и на моменти ми беше невероятно досаден. Първите стотина страници прочетох с мъка, чакайки въпросните вълци. Не мога да не спомена, че при това заглавие очаквах, че детето наистина е преживяло много сред вълците, отгледано от тях едва ли не. В крайна сметка имаше точно 2 глави, които засягаха взаимоотношенията й с вълци и те са заели не повече от няколко месеца от дългото й пътешествие. Та в началото четях с досада и чаках да стигне вълците. А след това осъзнах, че заглавието спокойно може да се приеме като една метафора. Вероятно сте чували израза „хвърли ме на глутница вълци и ще се върна като водач“, или нещо такова. Струва ми се, че в случая изразът може да бъде преобърнат. Малката Мишк живее във време, в което е заобиколена от „лоши хора“, които са отвели родителите й. Знаем, че нерядко „вълк“ се използва с негативна конотация, и често тъкмо за „лоши хора“. В известен смисъл тя успява да оцелее въпреки това, въпреки че е еврейка и наблюдава как десетки деца като нея биват разстрелвани, въпреки че родителите й и стотици като тях са били отведени. Сред вълци, които я дебнат, тя успява да оцелее до края на войната. Същевременно животните, които среща в гората, са нейни другари и спътници, някои от които погубени от хората, които тя до края на живота си смята за лоши.
Не знам дали това нещо е възможно. Но ми се иска да е. Иска ми се да вярвам, че едно дете, благодарение на силната си воля и желанието да открие майка си, е способно да извърши такъв подвиг и да оцелее. Иска ми се да вярвам, че човек може до такава степен да се пребори със себе си и същевременно да се слее с природата, че да оцелее при такива тежки условия. И имам основания да вярвам, че макар и тази история да е измислена, тя не е далече от реалността. Може да не е имало момиченце, на име Мишк, което е извървяло цяла Европа само, но има достатъчно други действителни истории за деца, отгледани от животните и привикнали към природата. Отделен въпрос е какво се случва с психиката на тези деца. Но това говори много за адаптивните способности на хората. Показва, че човек може да се приспособи към всичко.