Невена Дишлиева-Кръстева
Goodreads Author
Born
in Bulgaria
Website
Genre
Member Since
January 2011
|
Непорочните самоубийства
by
—
published
1993
—
194 editions
|
|
|
Другата ръка
by
—
published
2008
—
144 editions
|
|
|
Кутия за птици (Кутия за птици, #1)
by
—
published
2014
—
3 editions
|
|
|
Бели зъби
by
—
published
2000
—
193 editions
|
|
|
Шоколад (Шоколад, #1)
by
—
published
1999
—
17 editions
|
|
|
Брачната фабула
by
—
published
2011
—
3 editions
|
|
|
Куфарът на брат ми: истории за пътя
by
—
published
2015
|
|
|
Бащите не си отиват
by
—
published
2017
—
2 editions
|
|
|
Истории от 90-те
by |
|
|
Бягащият човек
by |
|
Невена’s Recent Updates
|
"Великолепен сборник, изпипан във всяко отношение - концепция, текстове,оформление!
/За да няма недоразумения - получих книгата малко по-рано като абонат на издателството./" |
|
|
"В тази книга бях бягащият читател - толкова бързо преминах през разказите, но без умора, без копнеж за финала. Напротив - с нарастваща сила, с намерен смисъл, със споделени мисли. Всеки разказ беше изумителен километър, от който черпих вдъхновение. Е"
Read more of this review »
|
|
|
"Със сигурност като автор в този сборник моята оценка може да се сметне за крайно субективна, но смятам че всеки човек, който тича, а и тези, които не тичат, ще открият по нещо за себе си тук. Над някои от другите текстове се замислих за моя собствен "
Read more of this review »
|
|
|
"Страхотна 🤍"
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
is now following
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book really liked it
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
is now following Rich Roll's reviews
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Да съчустваш на всичко, да си едновременно поглъщащият охлюви и погълнатият охлюв, изяденото и онова, което го изяжда... Как да забрави онези кратки години, в които го можеше.
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”
―
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”
―
“Т о г а в а всеки божи ден ме изпълваше нещо могъщо, тревожно и неудържимо щастливо, под ребрата ми винаги трептеше като сладостна топка едно почти непоносимо вълнение. То ме издуваше, повдигаше ме на педя от земята. Сега знам: било е любов, любовта изобщо, любов свръх силите ми. Вероятно детството е времето, когато все още сме абсолютно синхронична, хармонична, безмерна – макар и несъзнавана – част от Бога.”
― Един след полунощ
― Един след полунощ
“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
Bulgaria reads
— 5772 members
— last activity Jun 23, 2026 01:25PM
Група за дискутиране на книги на български език.















































