Невена Дишлиева-Кръстева
Goodreads Author
Born
in Bulgaria
Website
Genre
Member Since
January 2011
|
Непорочните самоубийства
by
—
published
1993
—
193 editions
|
|
|
Другата ръка
by
—
published
2008
|
|
|
Кутия за птици (Кутия за птици, #1)
by
—
published
2014
—
140 editions
|
|
|
Бели зъби
by
—
published
2000
—
8 editions
|
|
|
Шоколад (Шоколад, #1)
by
—
published
1999
—
245 editions
|
|
|
Брачната фабула
by
—
published
2011
—
5 editions
|
|
|
За красотата
by
—
published
2005
—
113 editions
|
|
|
Куфарът на брат ми: истории за пътя
by
—
published
2015
|
|
|
Бащите не си отиват
by
—
published
2017
—
2 editions
|
|
|
Истории от 90-те
by |
|
Невена’s Recent Updates
|
Невена Дишлиева-Кръстева
is now following Rich Roll's reviews
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
|
"Тази книга има повечето белези на големите романи от 19 век, за които се сещам, когато мисля за класическа литература -- обем, неизброимо съзвездие от герои, драматични човешки истории, разгръщащи се на фона на важни исторически събития. Книгата разк"
Read more of this review »
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
| Няма да е прекалено да кажа, че тази книга е любимото ми рокпарче. Както някога, когато се затварях с часове, не, с вечности в тийнейджърската си стая и слушах, слушах едно и съща песен до полуда, докато не вкарам във вените си всяко недоловимо приди ...more | |
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
|
"Буйно, сочно, онирично, забавляващо се със себе си писане. Историята води и отваря врата след врата. Имаш два избора (поне): или да я четеш като семеен разказ, или като сън на един човек, който е вкусил това, което “би могло да бъде”, и вече няма връ"
Read more of this review »
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
| Четох тази книга, без да си водя записки, защото историята в нея е толкова помитаща, че от всяко отклоняване на погледа боли. "Онази сила, която през зелен фитил извлича цветето" и която, назована или не, е основният мотор в живота на главния герой, ...more | |
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
|
Невена Дишлиева-Кръстева
rated a book it was amazing
|
|
“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Вече не се опитвам да намеря Мястото, което ми принадлежи и на което аз принадлежа изцяло. Осъзнах, че това място съществува, но не като географско местоположение, а вътре в самата мен. Нося го със себе си, като паспорт, с който се връщам на стари места и откривам нови, а те - макар и за малко – стават мои и аз - тяхна.”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Във времена на свободно придвижване, евтини самолетни билети и неограничен интернет местенето в друга държава вече не те прави невъзвращенец или дори емигрант, а просто... човек, сменил домашния си адрес”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
“Да съчустваш на всичко, да си едновременно поглъщащият охлюви и погълнатият охлюв, изяденото и онова, което го изяжда... Как да забрави онези кратки години, в които го можеше.
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”
―
Понякога, докато пише, се усеща като гол охлюв, който пълзи в неизвестна посока (а посоката е известна- там, където отива всичко) и оставя след себе си следа от думи. Едва ли някога ще се върне по нея, но пътем, без дори да го иска, тя може да се окаже лечебна за нечия язва. Рядко за собствената му.”
―
“Т о г а в а всеки божи ден ме изпълваше нещо могъщо, тревожно и неудържимо щастливо, под ребрата ми винаги трептеше като сладостна топка едно почти непоносимо вълнение. То ме издуваше, повдигаше ме на педя от земята. Сега знам: било е любов, любовта изобщо, любов свръх силите ми. Вероятно детството е времето, когато все още сме абсолютно синхронична, хармонична, безмерна – макар и несъзнавана – част от Бога.”
― Един след полунощ
― Един след полунощ
“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
― Куфарът на брат ми: истории за пътя
Bulgaria reads
— 5673 members
— last activity 10 hours, 0 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.


















































