What do you think?
Rate this book
Очила
Сборникът Очила съдържа 20 разказа за любовта, сънищата, несбъднатите мечти и прекършените илюзии. В тези разкази Иво Сиромахов изненадва с необичаен за него романтичен стил, а рисунките на Ива Сашева ни отвеждат в един вълшебен свят. Това е една книга, която ще ви докосне.
120 pages, Paperback
First published April 5, 2012
9 people are currently reading
234 people want to read
About the author
Ivo Siromahov
33 books2,191 followersИво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
October 18, 2012
А значи можело да не се пишат само пълни простащини!
Честно, впечатлението ми от предишните му книги е следното:
Дневници и Нощници - заливах се от смях, дни наред не спрях да повтарям весели шегувки-цитати и пак се смеех. После прочетох всичко останало и някъде на третата подобна книга (примерно Още дневници и нощници) ми беше все по-малко смешно, все по-еднакво и все повече ми идваше в повече изказа...
'Очила' обаче е една друга история. Кратки, ама наистина кратки разкази, чудесен лек стил, приятен хумор. Някои от тях силно впечатляващи, други просто те оставят с едно чудно усещане, някои - с малко тъга... Хубава е.
Честно, впечатлението ми от предишните му книги е следното:
Дневници и Нощници - заливах се от смях, дни наред не спрях да повтарям весели шегувки-цитати и пак се смеех. После прочетох всичко останало и някъде на третата подобна книга (примерно Още дневници и нощници) ми беше все по-малко смешно, все по-еднакво и все повече ми идваше в повече изказа...
'Очила' обаче е една друга история. Кратки, ама наистина кратки разкази, чудесен лек стил, приятен хумор. Някои от тях силно впечатляващи, други просто те оставят с едно чудно усещане, някои - с малко тъга... Хубава е.
July 17, 2013
Как ще се чувстваш, докато четеш двадесетте кратки разказа, съставляващи сборника "Очила" на Иво Сиромахов? Ще ти стане сладко, все едно целуваш устни, запазили вкуса на конфитюр от вишни. Ще изпиташ прохладната благодат, с която би те дарила плътната сянка на клонеста липа в жарък следобед. Ще усетиш трепет в сърцето, както при вида на мокро от дъжда, куцичко птиче, кацнало на перваза на прозореца ти в търсене на сушинка. Ще ти бъде хубаво. Особено ако си от онези мечтатели, които имат навика да седят в парка с разсеяна усмивка на лицето и да се отдават на блянове, забравяйки за всичко и всички наоколо. Не се отплесвай, върни се на земята и се присъедини към мен. Донесла съм си дебело одеяло, за да си постеля на тревата и кошница с топли, топли книги - за съжаление, не съм ги "опекла" аз : ) Но ще ги споделя с теб. Нека започнем литературния си излет с топящи се в устата парченца от света на господин Сиромахов. Избери си с кое искаш да те почерпя най-напред. Недей да бързаш, настани се, така че да ти е комфортно и си вземи салфетка. През това време аз ще ти налея домашна лимонада. Обичаш ли я с листенца мента вътре?
Снежен човек - потръпваш от студ. Авторът рисува зимна картина. В центъра на композицията й са поставени случаен минувач, един различен снежен човек и малко момче с пораснало чувство за чест и достойнство.
Кафе - главният герой в разказа - бай Хосам, собственик на дюкянче за продажба на кафе, ме подсети за света на един от любимите ми български класически автори - Йордан Йовков. В мислите ми се прокрадна образът на Сали Яшар от "Песента на колелетата". Бай Хосам е също толкова мъдър и влага също толкова магия и любов в труда си, колкото и прочутият майстор на каруци. Освен това винаги намира подход към отделния клиент и е пълен с чудати истории (и бонбони) за децата. И понеже киноманчето в мен се обажда, не мога да се сдържа да не направя още една аналогия, що се отнася до търговеца на кафе. Гледал ли си успешната европейска копродукция A Touch of Spice? Няма да задълбавам в подробности около сюжета, но пуснеш ли си лентата, ще срещнеш един истанбулски дядо, управляващ магазинче за подправки. Той преподава на малкия си внук уроци за нещата от живота на езика на ароматните добавки, без които дори най-изисканото ястие ще се окаже блудкав бъркоч. Ако си спомням правилно, дядото сравняваше представителките на нежния пол с канела : ) А пък бай Хосам отъждествява любимата жена с танзанийска арабика...
Коминочистачката - за малките, неочаквани, чудесни срещи-изненади, които ни поднася съдбата. Тук се озоваваш на покрит с керемиди покрив, в присъствието на интригуваща, искряща от жизненост, остроумна и цапната в устата мистериозна сладурана. Коя ли е тя? Всъщност, има ли значение? Важното е, че ти е подарила няколко мига в своята компания и е оцветила деня ти...
На училище - "Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви... Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти...". Прекрасните стихове на Миряна Башева се появиха в ума ми, докато се носех по редовете на разказа и следвах стъпките на героя в него. Той ме заведе в порутената сграда на старото си училище, сподели ми спомените си и ми разкри каква е била постройката някога - пълна с живот, поле на мечтите. Запозна ме и с учителите си - личности от вече попадналата в Червената книга порода педагози "даващ криле вдъхновител", към които не може да изпитваш нищо друго, освен уважениe и възхищение. Любимото ми изречение: "Литературата, деца, няма да направи живота ви по-лесен. Но може да го направи по-красив. Всички знания в училище докосват ума ви, но само книгите ще докоснат сърцата ви...".
Облогът - имаше един стар филм с Джейн Фонда - "Уморените коне ги убиват, нали?". Е, Иво Сиромахов ще те запознае с две готови за пенсия "нечифтокопитни" - врял и кипял жокей и мечтаеща единствено за свежо сено и почивка кобилка - които всеки бърза да отпише с присмех. Какъв ще е изходът от едно неравностойно състезание с прескачане на препятствия? Ще успеят ли Стареца и Алиска (кончето) да дадат отпор на Младия и неговия едва ли не бълващ огън, пращящ от сила звяр Ланселот? Ще ти кажа, че аз никога не бих викала окуражително за човек, кръстил животното си с такова помпозно (пък и банално) име. А авторът заслужава поздравления - конят се явява метафора, улучваща в десетката.
Мъгла - както в "Коминочистачката", така и тук се превръщаме в свидетели на непланувана и много вълнуваща среща със загадъчна непозната. Въздействащата фантастична атмосфера се подсилва от лепкавото присъствие на гъстата мъгла и от неочакваната молба на жената... Любимо изречение: "Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.".
Сапунени мехури - продължаваме с вълшебство (Иво Сиромахов е напоил страниците на сборника си с живителна доза от него). Имало някога омърлушен сив град, пълен със сиви хора. Веднъж, на централния площад, се появил странник, който с помощта на съвсем простички предмети и почти без усилие започнал да пръска цветове и радост за всички. Навсякъде цъфнали усмивки (подобно на една сцена от филма "Бени и Джун" с Джони Деп). Но, разбира се, винаги ще се появи някой, нетърпелив (също като в баснята "Бухал и светулка" на Стоян Михайловски) да изграчи: "- Ти ми пречиш!... - Че как ти преча? - Светиш!".
Дядо ми Хенри - отношенията ми с Уди Алън са на приливи и отливи. Към момента се разбираме идеално, защото режисьорът успя да ме зарадва с едно от най-новите си обяснения в любов към европейски град - "Полунощ в Париж" (филмът ме заковава дори само с плаката си - вариация на тема "Звездна нощ" от Ван Гог, да не говорим за прекрасната, вдъхновяваща музика!). Та именно за тази творба на Алън си мислех, докато господин Сиромахов чакаше една каляска (буквално) да го вземе от дома му и да го отведе на приказен бал, далеч от еднообразието на съвременното намусено ежедневие.
Нежна е нощта - аз бих добавила: "... и още по-нежен е самият разказ!". Китарата ти има ли романтична струна? Ако да, то авторът ще я докосне съвсем леко с перцето си, ще я направи още по-чувствителна и тя ще трепти до края на историята (а защо не и до края на самия сборник?).
Съпругата ви не мисли така - стигаме до зоната на развеселените усмивки. Находчив аптекар измисля илач-еликсир на младостта. Нямаш идея в какви магарии ще се забъркат жадните за вечно гладка кожа жени и техните благоверни (въвлечени без да искат в безумната ситуация). Любопитното е, че фармацевтът предлага и лекарство за поумняване, ама никой не проявява и капка интерес. Чудя се, дали ако ученият мъж беше открил и средство да ставаме по-добри (по душа), щеше да реализира печалба от него? Едва ли, все още никой не е демонстрирал желание да се подложи на интервенция за смяна на приоритетите, освежаване на идеалите и премахване на излишната злоба.
Чадъри - в "Неприлично предложение" Робърт Редфорд разказва на Деми Мур една случка, включваща него самия, пътуване с метро, красиво непознато момиче, размяна на погледи, срамежливо свеждане на глава, миг на малодушие, боязливост и плахост, и... девойката слиза от мотрисата, без нашият човек да е имал смелостта да я заговори. Повече никога не я видял. В подобна ситуация попада и героят на Иво Сиромахов, само дето жената, към която не знае как да подходи, е стара позната, срещната случайно на улицата в мрачен дъждовен ден. Няма да ти разкривам дали той, за разлика от Редфорд, ще се осмели да направи стъпка в (правилната?) посока - към дамата. Мисля си, че ако персонажът на Оуен Уилсън от "Полунощ в Париж" минаваше покрай колебаещия се мъж в този момент, щеше да го потупа по рамото и да го посъветва: "Давй, човече, остави чадъра вкъщи и се наслаждавай на дъжда!".
Паметници - странна работа! Изведнъж всички паметници в София ��живяват. И настава олелия. Разказът ме накара да се запитам как ли се чувства Левски, докато наблюдава докъде го е докарал народът, за който е жертвал живота си. А, и още нещо. Какво ли си мислят момчетата от паметника на Съветската армия, които преди известно време лъснаха с освежени униформи? : )
Залез и цигулка - аз бих разделила разказа на две части �� бих го кръстила, вдъхновена от съвместната филмография на Итън Хоук и Жули Делпи: "Преди изгрев" - за въжделенията на млада художничка и начинаещ музикант, и "Преди залез" - за прокъсаните от живота крехки пеперудени крила на същата художничка и за мъката на същия музикант, който престанал да чува (образно казано) музиката, един от най-големите кошмари за един творец.
В небето - копнял ли за нещо/някого толкова силно, че да го сънуваш в ръцете си? А когато се събудиш и осъзнаеш, че те са празни, чувстваш ли се като залят с кофа ледена вода? Бориш ли се да задържиш в паметта си остатъците от прекрасното съновидение? Да? Тогава не губи време и се захващай да четеш този разказ. Ще ти хареса. Любима картина: "Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.".
Зимна ябълка - дава отговор на въпроса защо Айнщайн най-нахално ни се плези : ) Специален поздрав за всички същества, които си падат по изтъркани думички, подсилени с представките хипер-, мега-, гига- и т.н.
Хладно за сезона - страшничка история за метеоролог-полуотшелник, изолирана барачка в планината и... търпеливо дебнещо зло. Разказът напомня за атмосферата на "Пастирката от егреците" на Джеръм К. Джеръм.
Машина за двойници - какво би сторил, ако се сдобиеш с устройство, способно да те преобрази в която известна личност си поискаш? Чие лице би "заел"? Виж избора на главния герой, проследи перипетиите му и се приготви да се забавляваш.. И да му съчувстваш : )
Направени сме ний от сънища - чудесна разходка из улиците и нравите на София от 1909 година. В столицата пристига загадъчен непознат, продаващ сензационен продукт - еликсир за сънища. Ама всякакви. Бленувал ли си за военните успехи (и ордените) на генерал Михаил Скобелев? Мечтал ли си за омайната компания на младата Сара Бернар? Ако пък принадлежиш към нежния пол - искало ли ти се е да бъдеш примата в представление на Болшой театър? А после да полееш предизвикания от теб фурор в компанията на франтове с гореща синя кръв и бутилки с изстудено резливо шампанско? Нямаш грижи. Хитроумният търговец услужливо ще ти ги осигури. Просто ще бръкне в чантата си, ще извади съответното шишенце и ще ти пожелае лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш онова, за което си си платил със златен грош. Само внимавай да не прекалиш с количеството изпит препарат, защото ще стане една каша... Питай госпожица Амалия, генералшата Кабасулиева и видното семейство Печеняшки. Когато успееш да спреш да се хилиш, разбира се. Повтарям, разказът е чудесен и носи духа на най-добрите произведения от Светослав Минков (още един български автор, към когото проявявам предпочитания, така че: браво, г-н Сиромахов!).
Улицата - разказче-бижу. Истинският свят прелива в света на мечтите по вълшебен начин. Обикновеното, смръщеното и грозното се разтварят в ярка палитра от чудни багрила. Бъди като главния герой. Приеми подканата им, потопи четката си в някое от тях, приближи се до своето платно и пробвай докъде ще стигнеш, ако я оставиш да танцува по него. Може би, за награда ще получиш голям червен божур? Кой знае...
Очила - двамата чародеи Андерсен и Уайлд биха вдигнали палци одобрително, ако попаднат на историята за Слепия и неговите специални очила. Какво свойство притежават кръглите им стъкла? Обърни внимание на чудесната корица (дело на Ива Сашева) и ще отгатнеш. Чувал ли си песента "Вълшебен чук" на Емил Димитров? Въпросният инструмент е предназначен да удря лошите хора по главата и да ги прави по-добри. Е, ще ти се прииска да се сдобиеш с един такъв, щом се сблъскаш с лайненцата в разказа, които са от типа плесени, умиращи си от кеф да стрелят по гълъби с прашки, да хвърлят котки от десетия етаж и да ритат безпризорни, едва крепящи се на лапите си кучета.
С творбата "Очила" приключвам днешния ни литературен пикник и закривам изложбата на разказите, написани от Иво Сиромахов, събрани в едноименния сборник-галерия. Ако съм се справила добре с представянето и решиш да пристъпиш прага на омагьосаната галерия, се отърси от всякакви грижи, вземи си чашка аперитив (любезният домакин ще ти поднесе питие точно по вкуса ти - от горчиво/сладко/меланхолично, тип "Сиромашко лято", до пенливо/жизнено/весело, тип "Криворазбраната цивилизация") и започни да разглеждаш. Наслади се не само на живописта на Иво Сиромахов, но и на съпътстващите я майсторски графики на художничката Ива Сашева. Пред погледа ти ще се зареди богата гама от портрети, пейзажи и интериори. Приближи се да ги видиш по-ясно. Почувствай емоциите, излъчващи се от тях. Заслушай се. Какво ти нашепват? Открий произведението, чийто език ти е най-близък, чието послание долавяш и разбираш, сякаш е изпратено от самия теб. Спри се за миг (или за колкото имаш желание) пред тази творба. Не се притеснявай, че ще те погълне. Тя няма никакво намерение да те обсебва, а да ти дава. При условие, че я пуснеш да влезе в теб, разбира се. Не се колебай, направи го. Най-страшната опасност, която те грози, е да отключиш романтика в себе си и да го пуснеш на свобода. Изживяването ще се окаже изключително приятно, гарантирам. А ако си човек, който: 1) съзира дракони, принцеси и герои (и какви ли не още причудливи форми, без намесата на изкуствена стимулация) в купестите бели облаци, 2) се разчувства, попадайки на книга с пожълтели страници, украсена с интимно посвещение, 3) разбира, че пролетта е дошла, щом чуе дълго чакания сладък звук от чирикането на птичките, а смяната на сезоните долавя в аромата на въздуха (читателю, забрави за миг за смога, моля те), 4) може да назове всеки един от нюансите на изгрева, 5) не се срамува да разговаря с луната и да я увещава да предаде послание на близък до сърцето човек, намиращ се далеч (ако сега ми кажеш "скайп", ще ти се разсърдя), 6) обожава да се разхожда по плажа и да усеща леките, солени целувки на морето по глезените си, 7) се радва на някое дебело, рошаво и засмяно бебе, правещо първите си неуверени стъпки под зоркия поглед на загрижените си родители в парка, се пренася в отминали епохи, под звуците на талантлив уличен оркестър (изпълняващ музиката от "Хелоу, Доли", например), 9) се вълнува от разказани и илюстрирани с любов истории, като тази в чудното българско филмче "Жълто куче", и, 10) обобщава житейската си философия с песента "Ако си дал" на Емил Димитров, то сборникът на Иво Сиромахов "Очила" е тъкмо твоята книга. Вземи я. Тя те чака.
Снежен човек - потръпваш от студ. Авторът рисува зимна картина. В центъра на композицията й са поставени случаен минувач, един различен снежен човек и малко момче с пораснало чувство за чест и достойнство.
Кафе - главният герой в разказа - бай Хосам, собственик на дюкянче за продажба на кафе, ме подсети за света на един от любимите ми български класически автори - Йордан Йовков. В мислите ми се прокрадна образът на Сали Яшар от "Песента на колелетата". Бай Хосам е също толкова мъдър и влага също толкова магия и любов в труда си, колкото и прочутият майстор на каруци. Освен това винаги намира подход към отделния клиент и е пълен с чудати истории (и бонбони) за децата. И понеже киноманчето в мен се обажда, не мога да се сдържа да не направя още една аналогия, що се отнася до търговеца на кафе. Гледал ли си успешната европейска копродукция A Touch of Spice? Няма да задълбавам в подробности около сюжета, но пуснеш ли си лентата, ще срещнеш един истанбулски дядо, управляващ магазинче за подправки. Той преподава на малкия си внук уроци за нещата от живота на езика на ароматните добавки, без които дори най-изисканото ястие ще се окаже блудкав бъркоч. Ако си спомням правилно, дядото сравняваше представителките на нежния пол с канела : ) А пък бай Хосам отъждествява любимата жена с танзанийска арабика...
Коминочистачката - за малките, неочаквани, чудесни срещи-изненади, които ни поднася съдбата. Тук се озоваваш на покрит с керемиди покрив, в присъствието на интригуваща, искряща от жизненост, остроумна и цапната в устата мистериозна сладурана. Коя ли е тя? Всъщност, има ли значение? Важното е, че ти е подарила няколко мига в своята компания и е оцветила деня ти...
На училище - "Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви... Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти...". Прекрасните стихове на Миряна Башева се появиха в ума ми, докато се носех по редовете на разказа и следвах стъпките на героя в него. Той ме заведе в порутената сграда на старото си училище, сподели ми спомените си и ми разкри каква е била постройката някога - пълна с живот, поле на мечтите. Запозна ме и с учителите си - личности от вече попадналата в Червената книга порода педагози "даващ криле вдъхновител", към които не може да изпитваш нищо друго, освен уважениe и възхищение. Любимото ми изречение: "Литературата, деца, няма да направи живота ви по-лесен. Но може да го направи по-красив. Всички знания в училище докосват ума ви, но само книгите ще докоснат сърцата ви...".
Облогът - имаше един стар филм с Джейн Фонда - "Уморените коне ги убиват, нали?". Е, Иво Сиромахов ще те запознае с две готови за пенсия "нечифтокопитни" - врял и кипял жокей и мечтаеща единствено за свежо сено и почивка кобилка - които всеки бърза да отпише с присмех. Какъв ще е изходът от едно неравностойно състезание с прескачане на препятствия? Ще успеят ли Стареца и Алиска (кончето) да дадат отпор на Младия и неговия едва ли не бълващ огън, пращящ от сила звяр Ланселот? Ще ти кажа, че аз никога не бих викала окуражително за човек, кръстил животното си с такова помпозно (пък и банално) име. А авторът заслужава поздравления - конят се явява метафора, улучваща в десетката.
Мъгла - както в "Коминочистачката", така и тук се превръщаме в свидетели на непланувана и много вълнуваща среща със загадъчна непозната. Въздействащата фантастична атмосфера се подсилва от лепкавото присъствие на гъстата мъгла и от неочакваната молба на жената... Любимо изречение: "Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.".
Сапунени мехури - продължаваме с вълшебство (Иво Сиромахов е напоил страниците на сборника си с живителна доза от него). Имало някога омърлушен сив град, пълен със сиви хора. Веднъж, на централния площад, се появил странник, който с помощта на съвсем простички предмети и почти без усилие започнал да пръска цветове и радост за всички. Навсякъде цъфнали усмивки (подобно на една сцена от филма "Бени и Джун" с Джони Деп). Но, разбира се, винаги ще се появи някой, нетърпелив (също като в баснята "Бухал и светулка" на Стоян Михайловски) да изграчи: "- Ти ми пречиш!... - Че как ти преча? - Светиш!".
Дядо ми Хенри - отношенията ми с Уди Алън са на приливи и отливи. Към момента се разбираме идеално, защото режисьорът успя да ме зарадва с едно от най-новите си обяснения в любов към европейски град - "Полунощ в Париж" (филмът ме заковава дори само с плаката си - вариация на тема "Звездна нощ" от Ван Гог, да не говорим за прекрасната, вдъхновяваща музика!). Та именно за тази творба на Алън си мислех, докато господин Сиромахов чакаше една каляска (буквално) да го вземе от дома му и да го отведе на приказен бал, далеч от еднообразието на съвременното намусено ежедневие.
Нежна е нощта - аз бих добавила: "... и още по-нежен е самият разказ!". Китарата ти има ли романтична струна? Ако да, то авторът ще я докосне съвсем леко с перцето си, ще я направи още по-чувствителна и тя ще трепти до края на историята (а защо не и до края на самия сборник?).
Съпругата ви не мисли така - стигаме до зоната на развеселените усмивки. Находчив аптекар измисля илач-еликсир на младостта. Нямаш идея в какви магарии ще се забъркат жадните за вечно гладка кожа жени и техните благоверни (въвлечени без да искат в безумната ситуация). Любопитното е, че фармацевтът предлага и лекарство за поумняване, ама никой не проявява и капка интерес. Чудя се, дали ако ученият мъж беше открил и средство да ставаме по-добри (по душа), щеше да реализира печалба от него? Едва ли, все още никой не е демонстрирал желание да се подложи на интервенция за смяна на приоритетите, освежаване на идеалите и премахване на излишната злоба.
Чадъри - в "Неприлично предложение" Робърт Редфорд разказва на Деми Мур една случка, включваща него самия, пътуване с метро, красиво непознато момиче, размяна на погледи, срамежливо свеждане на глава, миг на малодушие, боязливост и плахост, и... девойката слиза от мотрисата, без нашият човек да е имал смелостта да я заговори. Повече никога не я видял. В подобна ситуация попада и героят на Иво Сиромахов, само дето жената, към която не знае как да подходи, е стара позната, срещната случайно на улицата в мрачен дъждовен ден. Няма да ти разкривам дали той, за разлика от Редфорд, ще се осмели да направи стъпка в (правилната?) посока - към дамата. Мисля си, че ако персонажът на Оуен Уилсън от "Полунощ в Париж" минаваше покрай колебаещия се мъж в този момент, щеше да го потупа по рамото и да го посъветва: "Давй, човече, остави чадъра вкъщи и се наслаждавай на дъжда!".
Паметници - странна работа! Изведнъж всички паметници в София ��живяват. И настава олелия. Разказът ме накара да се запитам как ли се чувства Левски, докато наблюдава докъде го е докарал народът, за който е жертвал живота си. А, и още нещо. Какво ли си мислят момчетата от паметника на Съветската армия, които преди известно време лъснаха с освежени униформи? : )
Залез и цигулка - аз бих разделила разказа на две части �� бих го кръстила, вдъхновена от съвместната филмография на Итън Хоук и Жули Делпи: "Преди изгрев" - за въжделенията на млада художничка и начинаещ музикант, и "Преди залез" - за прокъсаните от живота крехки пеперудени крила на същата художничка и за мъката на същия музикант, който престанал да чува (образно казано) музиката, един от най-големите кошмари за един творец.
В небето - копнял ли за нещо/някого толкова силно, че да го сънуваш в ръцете си? А когато се събудиш и осъзнаеш, че те са празни, чувстваш ли се като залят с кофа ледена вода? Бориш ли се да задържиш в паметта си остатъците от прекрасното съновидение? Да? Тогава не губи време и се захващай да четеш този разказ. Ще ти хареса. Любима картина: "Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.".
Зимна ябълка - дава отговор на въпроса защо Айнщайн най-нахално ни се плези : ) Специален поздрав за всички същества, които си падат по изтъркани думички, подсилени с представките хипер-, мега-, гига- и т.н.
Хладно за сезона - страшничка история за метеоролог-полуотшелник, изолирана барачка в планината и... търпеливо дебнещо зло. Разказът напомня за атмосферата на "Пастирката от егреците" на Джеръм К. Джеръм.
Машина за двойници - какво би сторил, ако се сдобиеш с устройство, способно да те преобрази в която известна личност си поискаш? Чие лице би "заел"? Виж избора на главния герой, проследи перипетиите му и се приготви да се забавляваш.. И да му съчувстваш : )
Направени сме ний от сънища - чудесна разходка из улиците и нравите на София от 1909 година. В столицата пристига загадъчен непознат, продаващ сензационен продукт - еликсир за сънища. Ама всякакви. Бленувал ли си за военните успехи (и ордените) на генерал Михаил Скобелев? Мечтал ли си за омайната компания на младата Сара Бернар? Ако пък принадлежиш към нежния пол - искало ли ти се е да бъдеш примата в представление на Болшой театър? А после да полееш предизвикания от теб фурор в компанията на франтове с гореща синя кръв и бутилки с изстудено резливо шампанско? Нямаш грижи. Хитроумният търговец услужливо ще ти ги осигури. Просто ще бръкне в чантата си, ще извади съответното шишенце и ще ти пожелае лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш онова, за което си си платил със златен грош. Само внимавай да не прекалиш с количеството изпит препарат, защото ще стане една каша... Питай госпожица Амалия, генералшата Кабасулиева и видното семейство Печеняшки. Когато успееш да спреш да се хилиш, разбира се. Повтарям, разказът е чудесен и носи духа на най-добрите произведения от Светослав Минков (още един български автор, към когото проявявам предпочитания, така че: браво, г-н Сиромахов!).
Улицата - разказче-бижу. Истинският свят прелива в света на мечтите по вълшебен начин. Обикновеното, смръщеното и грозното се разтварят в ярка палитра от чудни багрила. Бъди като главния герой. Приеми подканата им, потопи четката си в някое от тях, приближи се до своето платно и пробвай докъде ще стигнеш, ако я оставиш да танцува по него. Може би, за награда ще получиш голям червен божур? Кой знае...
Очила - двамата чародеи Андерсен и Уайлд биха вдигнали палци одобрително, ако попаднат на историята за Слепия и неговите специални очила. Какво свойство притежават кръглите им стъкла? Обърни внимание на чудесната корица (дело на Ива Сашева) и ще отгатнеш. Чувал ли си песента "Вълшебен чук" на Емил Димитров? Въпросният инструмент е предназначен да удря лошите хора по главата и да ги прави по-добри. Е, ще ти се прииска да се сдобиеш с един такъв, щом се сблъскаш с лайненцата в разказа, които са от типа плесени, умиращи си от кеф да стрелят по гълъби с прашки, да хвърлят котки от десетия етаж и да ритат безпризорни, едва крепящи се на лапите си кучета.
С творбата "Очила" приключвам днешния ни литературен пикник и закривам изложбата на разказите, написани от Иво Сиромахов, събрани в едноименния сборник-галерия. Ако съм се справила добре с представянето и решиш да пристъпиш прага на омагьосаната галерия, се отърси от всякакви грижи, вземи си чашка аперитив (любезният домакин ще ти поднесе питие точно по вкуса ти - от горчиво/сладко/меланхолично, тип "Сиромашко лято", до пенливо/жизнено/весело, тип "Криворазбраната цивилизация") и започни да разглеждаш. Наслади се не само на живописта на Иво Сиромахов, но и на съпътстващите я майсторски графики на художничката Ива Сашева. Пред погледа ти ще се зареди богата гама от портрети, пейзажи и интериори. Приближи се да ги видиш по-ясно. Почувствай емоциите, излъчващи се от тях. Заслушай се. Какво ти нашепват? Открий произведението, чийто език ти е най-близък, чието послание долавяш и разбираш, сякаш е изпратено от самия теб. Спри се за миг (или за колкото имаш желание) пред тази творба. Не се притеснявай, че ще те погълне. Тя няма никакво намерение да те обсебва, а да ти дава. При условие, че я пуснеш да влезе в теб, разбира се. Не се колебай, направи го. Най-страшната опасност, която те грози, е да отключиш романтика в себе си и да го пуснеш на свобода. Изживяването ще се окаже изключително приятно, гарантирам. А ако си човек, който: 1) съзира дракони, принцеси и герои (и какви ли не още причудливи форми, без намесата на изкуствена стимулация) в купестите бели облаци, 2) се разчувства, попадайки на книга с пожълтели страници, украсена с интимно посвещение, 3) разбира, че пролетта е дошла, щом чуе дълго чакания сладък звук от чирикането на птичките, а смяната на сезоните долавя в аромата на въздуха (читателю, забрави за миг за смога, моля те), 4) може да назове всеки един от нюансите на изгрева, 5) не се срамува да разговаря с луната и да я увещава да предаде послание на близък до сърцето човек, намиращ се далеч (ако сега ми кажеш "скайп", ще ти се разсърдя), 6) обожава да се разхожда по плажа и да усеща леките, солени целувки на морето по глезените си, 7) се радва на някое дебело, рошаво и засмяно бебе, правещо първите си неуверени стъпки под зоркия поглед на загрижените си родители в парка, се пренася в отминали епохи, под звуците на талантлив уличен оркестър (изпълняващ музиката от "Хелоу, Доли", например), 9) се вълнува от разказани и илюстрирани с любов истории, като тази в чудното българско филмче "Жълто куче", и, 10) обобщава житейската си философия с песента "Ако си дал" на Емил Димитров, то сборникът на Иво Сиромахов "Очила" е тъкмо твоята книга. Вземи я. Тя те чака.
October 12, 2012
Иво Сиромахов. Това беше главната причина да си купя тази книга. Този скандален персонаж, който се мярва от време на време в "шоуто на Слави"... Какво очаквах? Нищо от това, което ми се случи. Честно казано, очаквах абсолютната простотия, но то се оказа нещо наистина добро.
Очила представлява сборник от къси разкази, написани с доза абстрактност и доза неприкрит романтизъм. Красота ~ !
Когато започнах да чета книжката бях напълно потопен в един различен свят. Книгата ми даваше чувството, че в едната си ръка държа чаша с вино, а срещу мен има изтънчена млада дама и ние спорим ли, спорим за смисъла на живота. Авторът дава толкова много гледни точки за съществуването, за любовта и други житейски въпроси, че самата книга може да се сметне като диалог между различните разкази, кой от кой по-прекрасни.
Разказите в книгата се разделят на два основни типа - Романтични и Саркастично-забавни със сладка доза ирония.
Романтичните бяха тъжната част от композицията. В тях историите нормално не намираха щастлив край. Оставаха недовършени или пък се случваше нещо ужасно. При тях езикът беше опростен до минимум, изреченията бяха кратки, но красиви, героите бяха плоски, но интересно-мистични. Като цяло това беше нещото, което ме изненада в тази книга. Не подозирах съществуването на тази страна на Иво Сиромахов.
Саркастично-забавните вече бяха съвсем друга категория. При тях си личеше, че Иво ги е писал. Бяха с онзи лек ироничен подтекст. Развиваха се в паралелни на нашата реалност вселени. Използваше се привидна доза хипербола, за да се покажат нелепостите в нашето ежедневие. Езикът беше доста приятно омотан в сложни "термини", изреченията бяха доста старателно удължени и направени по-сложни, за да се разбере, че това се отнася за реалността, героите бяха леко шантави, забавни и от време на време абсурдни. С две думи - истинско майсторство!
Като цяло бях повече от доволен от тази книжка. Чувствах магията и доста време след като я прочетох си фантазирах разни историйки в същия стил. Думите не стигат за да опиша колко много ми хареса всичко. С лека ръка заслужава максимална оценка и място при любимите ми книги на рафта. ^__^
Очила представлява сборник от къси разкази, написани с доза абстрактност и доза неприкрит романтизъм. Красота ~ !
Когато започнах да чета книжката бях напълно потопен в един различен свят. Книгата ми даваше чувството, че в едната си ръка държа чаша с вино, а срещу мен има изтънчена млада дама и ние спорим ли, спорим за смисъла на живота. Авторът дава толкова много гледни точки за съществуването, за любовта и други житейски въпроси, че самата книга може да се сметне като диалог между различните разкази, кой от кой по-прекрасни.
Разказите в книгата се разделят на два основни типа - Романтични и Саркастично-забавни със сладка доза ирония.
Романтичните бяха тъжната част от композицията. В тях историите нормално не намираха щастлив край. Оставаха недовършени или пък се случваше нещо ужасно. При тях езикът беше опростен до минимум, изреченията бяха кратки, но красиви, героите бяха плоски, но интересно-мистични. Като цяло това беше нещото, което ме изненада в тази книга. Не подозирах съществуването на тази страна на Иво Сиромахов.
Саркастично-забавните вече бяха съвсем друга категория. При тях си личеше, че Иво ги е писал. Бяха с онзи лек ироничен подтекст. Развиваха се в паралелни на нашата реалност вселени. Използваше се привидна доза хипербола, за да се покажат нелепостите в нашето ежедневие. Езикът беше доста приятно омотан в сложни "термини", изреченията бяха доста старателно удължени и направени по-сложни, за да се разбере, че това се отнася за реалността, героите бяха леко шантави, забавни и от време на време абсурдни. С две думи - истинско майсторство!
Като цяло бях повече от доволен от тази книжка. Чувствах магията и доста време след като я прочетох си фантазирах разни историйки в същия стил. Думите не стигат за да опиша колко много ми хареса всичко. С лека ръка заслужава максимална оценка и място при любимите ми книги на рафта. ^__^
April 28, 2018
Несъмнено това е сборник, изпълнен с разкази, които събуждат известен размисъл за ежедневието, но представени чрез похвата на иновативен вид осъвременена вълшебна приказка. Книгата е приятно четиво с интересни идеи и загатнати общочовешки истини. Вълшебно преживяване с кралица, оплакваща идеалистичната душа на своя дядо, крайностите на женската суета, преобърнати суеверия, недоизказани желания и последствията от човешката неблагодарност, се редуват в сборника на Иво Сиромахов, който ни уверява, че в крайна сметка всички гледаме през очилата на собствената си природа. [...]
Автор: Йоана ЙОРДАНОВА
Пълен текст:
https://tetradkata.com/2018/04/28/och...
Автор: Йоана ЙОРДАНОВА
Пълен текст:
https://tetradkata.com/2018/04/28/och...
December 31, 2014
За човек, който не си пада особено по разказите, съм приятно изненадана. Много освежаващо.
August 3, 2016
Дори не помня за какво се разказваше.
October 28, 2019
"Нежна е нощта" ми стопли сърцето ♥
March 21, 2017
Не бях чела нищо на Иво Сиромахов ... до сега ... и мисля, че може да му дам още един шанс след като прочетох първото си Сиромахово книжле. Погълнах ,,Очила" на една хапка (докато бях в библиотеката) и не останах гладна след това. Разказите бяха интересни и доста изненадващи. Всеки един от 20-те разказа беше посипан с щипка магия, която след свършването на книгата ме държеше в настроение за усмивки и търсене на котки със сини очи ;)
February 28, 2015
като човек, от кого сме свикнали да чуваме много вулгарности, сега прочетохме много реалности. Хареса ми колко близки са същност до сегашната реалност и колко добра рефлекция са на животът, който водим. Не мога да не кажа, че имаше моменти,в които се разчувствах. Според мен тези леко романтични мотиви плюс разказната форма бяха една голяма изненада. Приятна също така. Радвам се, че прочетох книгата, препоръчвам я.
July 27, 2018
Ако сте решени да прочетете нещо на Иво Сиромахов,препоръчвам да е тази книга. Колкото и да съм се смяла на другите му сборници ако ги прочетете един след друг звучат доста еднакво и леко изтъркано. Този сборник обаче е пълен с наистина страхотни разкази,които определено си заслужава да се прочетат.
August 14, 2018
Къси разкази с щипка странност, които са чудесни за случаите, когато хем ви се чете, хем не ви се чете много.
Авторът е намерил начин да създаде интрига в много малък брой страници и не винаги да я развърже в края.
Симпатично четиво, без претенции на шедьовър, книгата спокойно може да бъде четена.
Авторът е намерил начин да създаде интрига в много малък брой страници и не винаги да я развърже в края.
Симпатично четиво, без претенции на шедьовър, книгата спокойно може да бъде четена.
June 14, 2015
Изключително странно ми беше да чета Сиромахов в такъв стил, но определено му се отдава.
May 5, 2015
Наистина нетипичен стил за Сиромахов, но стил който също му се отдава. Заслужава си четенето.
November 26, 2019
Аудио или печатна, тази книга съдържа разкази, които са истинска наслада! Много нежни, вълшебни, като приказки за пораснали деца! С удоволствие бих прочела и роман от автора в същия стил!
December 17, 2021
Нямам по-любим разказ от “Паметници”, смях се от сърце.
May 9, 2025
Всички разкази са много интересни, книгата се чете за часове, на един дъх. Увлекателно написана, с елементи на фантастика. Разказите не са повърхностни, карат ни да се замислим. Смях през сълзи... Най-ми допадна - " Внаги двама, винаги ", естествено "Очила ", " Животът е прекрасен ", смешен, но и тъжен разказ е " Съпругата ви не мисли така ", смях през сълзи буди " Страстната седмица"... накратко - много ми хареса всичко написано!
January 9, 2023
Не съжалявам, че дадох шанс на тази книга. Изобщо не очаквах нещо писано от този автор да ми хареса толкова.
Започвал съм не-една книга от Сиромахов и все ме отблъсква истърканият "чичка"-хумор изпълнен с клишета.
"Очила" е друго нещо. Качествени разкази. Имам няколко любими, но съветвам всеки читател да почувства своите, а покрай тях и всички останали. Оказва се, че освен всичката евтина сатира този автор можел да пише и стойностни истории. Адмирации!
Започвал съм не-една книга от Сиромахов и все ме отблъсква истърканият "чичка"-хумор изпълнен с клишета.
"Очила" е друго нещо. Качествени разкази. Имам няколко любими, но съветвам всеки читател да почувства своите, а покрай тях и всички останали. Оказва се, че освен всичката евтина сатира този автор можел да пише и стойностни истории. Адмирации!
June 18, 2024
Харесаха ми много. Лесно смилаеми изразни средства и стил. Кратки и поучителни разкази. Хем с доза хумор, хем и с доза тъга. Препоръчвам!
December 14, 2022
Изключително приятна книга. Кратка и много подходяща след тежък работен ден. Разказите са страхотни! Едни те карат да се разсмееш, други да се разплачеш, а трети да се замислиш.
Това е първата му книга която прочитам, но определено няма да е последната!
Това е първата му книга която прочитам, но определено няма да е последната!
September 26, 2013
Невероятно описание и разчувстваща!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
October 25, 2015Хубава книга, чудесни илюстрации.
June 17, 2024
За пореден път Иво Сиромахов доказва колко добър разказвач и как може хем да разсмива, хем да докосва човешката душа и да представя детайлно и точно живота в страната ни. На някои от разказите като “Най важно е здравето “ и “ страстната седмица” ме накараха да се смея със сълзи и да същевременно си казвах ама това е българската действителност за жалост. Друга част от разказите бяха тъжни, но ме накараха да се замисля за живота и неговата същност, както и леката доза мистика която съпътстваше някои от разказите.
May 10, 2025
Тук Иво Сиромахов бяга от своя социален сарказъм и разказва истории, докосвайки най-човешщите струни у всеки от нас. У читателя се преплитат съжаление, съчувствие, гняв, емпатия, радост, тъга и други чувстма, породени от разказите, които сякаш са от живия живот.
March 16, 2024
Приятни разкази със сюрреалистични елементи, които преиначават света към малко по-добро.
January 4, 2020
**3.8**
Storytel
Storytel
May 10, 2024
опит в стила на Уди Алън
Displaying 1 - 26 of 26 reviews