What do you think?
Rate this book
Хоро от Гарвани
Виждал ли си как гарваните се видят на хоро, момче?
Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш – така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо – я градушка ще удари, я ще стане земетресение... я кой знае какво...
Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш – така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо – я градушка ще удари, я ще стане земетресение... я кой знае какво...
172 pages, Paperback
First published July 3, 2008
1 person is currently reading
66 people want to read
About the author
Бранимир Събев
35 books205 followersБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси” в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика” в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика – „Хоро от Гарвани” (2008), „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2012), „Пустинния Скорпион” (2013), „Априлска жътва” (2015), „Нощно Острие” (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман – военната екшън-фантастика „Сърца от стомана“ (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „Св. Климент Охридски” за разказите „Арлекин” (2007) и „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър – Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език – „The Golden Age Of Balkan Horror”, който е подкрепен от световна хорър-икона – британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
November 26, 2015
Тиражът на хартия е изчерпан тотално. Можете да прочетете книгата безплатно в електронен формат тук - http://chitanka.info/book/5216
July 13, 2014
Биваше поне един от разказите да е структуриран различно, а не като вмъкнати истории, които някой разказва на останалите в момент на скука. Нито са хорър, нито са оригинални.
Има автори, чийто уличен жаргон обожавам и вулгаризмите им са органична част от книгите, които чета с удоволствие. Случаят тук съвсем не е такъв, пошли и дразнещи са.
Има автори, чийто уличен жаргон обожавам и вулгаризмите им са органична част от книгите, които чета с удоволствие. Случаят тук съвсем не е такъв, пошли и дразнещи са.
May 6, 2013
Със сигурност мога да кажа, че разказите са написани увлекателно и се четат леко, въпреки мрачното настроение. Тъй като по начало не съм фен на хоръра, особено във варианта с брутални и шокиращи описания, предполагам, че оценката ми е по-субективна от обикновено.
При повечето разкази някак си не ме полазиха очакваните тръпки от ужас, въпреки че зловещата атмосфера си я имаше, но предполагам, че ако никога не си чел/гледал хорър книгата ще бъде добре дошла. Като съвет само ще предложа да не четете разказите на един път, защото похватът разказ в разказа малко ми доскуча - всички истории са от типа на „легендата… станала част от градския фолклор и досега бабите плашат вечер децата с нея, а старите пияници си я разправят на по чашка”, в което разбира се няма нищо лошо, но ми беше малко еднообразно.
Като цяло мнението ми за този сборник с разкази съвпада с оценкатами за сборника Трилър. Том I – някои харесах, някои не харесах, а други въобще не ме впечатлиха.
P.S. Понеже все се залавям за разни дребни нещица, които само на мен ми правят впечатление и ме оставят в недоумение, сега ще споделя за едно такова и от тази книга. При положение, че дланта е вътрешната част на ръката, как тогава репликата на статуята на Давид ще е с изцапани с кръв длани?
ръцете на статуята били изцапани с кръв – целите длани… Заключили, че убиецът нарочно е изцапал ръцете на статуята-вероятно, за да се избърше от кръвта. Но защо точно в дланите, а не някъде другаде по тялото?
Предвид, че и двете ръце на въпросната статуя са заети - едната с прашката, другата с камъка, за предстоящата битка с Голиат, а и самите длани са обърнати към торса, ми е непонятно как ще стане тази работа.
При повечето разкази някак си не ме полазиха очакваните тръпки от ужас, въпреки че зловещата атмосфера си я имаше, но предполагам, че ако никога не си чел/гледал хорър книгата ще бъде добре дошла. Като съвет само ще предложа да не четете разказите на един път, защото похватът разказ в разказа малко ми доскуча - всички истории са от типа на „легендата… станала част от градския фолклор и досега бабите плашат вечер децата с нея, а старите пияници си я разправят на по чашка”, в което разбира се няма нищо лошо, но ми беше малко еднообразно.
Като цяло мнението ми за този сборник с разкази съвпада с оценкатами за сборника Трилър. Том I – някои харесах, някои не харесах, а други въобще не ме впечатлиха.
P.S. Понеже все се залавям за разни дребни нещица, които само на мен ми правят впечатление и ме оставят в недоумение, сега ще споделя за едно такова и от тази книга. При положение, че дланта е вътрешната част на ръката, как тогава репликата на статуята на Давид ще е с изцапани с кръв длани?
ръцете на статуята били изцапани с кръв – целите длани… Заключили, че убиецът нарочно е изцапал ръцете на статуята-вероятно, за да се избърше от кръвта. Но защо точно в дланите, а не някъде другаде по тялото?
Предвид, че и двете ръце на въпросната статуя са заети - едната с прашката, другата с камъка, за предстоящата битка с Голиат, а и самите длани са обърнати към торса, ми е непонятно как ще стане тази работа.
April 4, 2014
Книгата е сборник от разкази на ужасите. Не блести с особена оригиналност на сюжетите, структурата на всеки разказ е "история в историята" и това дразни, все едно по един калъп са правени. На места са нахвърляни сексуални или насилствени моменти просто ей така, с цел шок. Авторът сякаш се бори с думите, диалозите страдат от това.
July 14, 2014
Честно казано, от самите произведения останах разочарована. Първо, очаквах действието да се развива в България. Разбира се, авторът не е длъжен да се занимава с Пешо, Иван и панелната ни действителност, все пак писането е най-вече бягство от нея, но г-н Събев надали осъзнава колко много е загубил от това, че е пренесъл действието отвъд океана. Страшната история, която е тук, около теб, която се случва зад ъгъла, в градския парк … тя е много по-истинска и плашеща.
Ето го и другото нещо, историите не плашат наистина. Направени на филм, успешно щяха да изкарват акъла, но за истински хорор в писмен вид се иска потентен талант и извратено мислене, които тук липсват. Заради американските имена и характерното описване на секс сцените, разказите стоят като някаква имитация на Стивън Кинг.
Все пак, да бъдем благосклонни. Разказите датират от 19-21 годишната възраст на автора, от него има по-добри неща към днешна дата.
Ето го и другото нещо, историите не плашат наистина. Направени на филм, успешно щяха да изкарват акъла, но за истински хорор в писмен вид се иска потентен талант и извратено мислене, които тук липсват. Заради американските имена и характерното описване на секс сцените, разказите стоят като някаква имитация на Стивън Кинг.
Все пак, да бъдем благосклонни. Разказите датират от 19-21 годишната възраст на автора, от него има по-добри неща към днешна дата.
February 27, 2018
Рядко си позволявам да чета съвременни български автори, но напоследък исках да опитам нещо ново. Тъй като съм почитател на хорър жанра и късия разказ се спрях на тази книга с обещаващото заглавие „Хоро от гарвани”. Въпреки, че бях доста оптимистично настроен книгата успя да ме разочарова почти толкова бързо, колкото и ме грабна в началото. Повечето разкази са структорирани по еднотипен начин, като имам чувтвото, че авторът е дописвал всяка предистория допълнително, за да увеличи обема на произведенията. Също така е очевидно влиянието от американката поп и субкултура, което прави разказите неоригинални и скучновати. Не намирам нищо лошо в това да се вземе една вече добре позната идея, но за да бъде успешно интерпретирана, то тя задължително трябва да бъде обработена по оригинален и интересен начин.
March 20, 2015
Не съм човек, който може да се похвали като хардкор фен на хоръра. Стивън Кинг беше по-скоро част от ранния ми тийнейджърски период, когато да се четеше хорър беше изключително модерно :)
В този ред на мисли "Хоро от Гарвани" на Бранимир Събев беше една приятна изненада. Личи си откъде е черпил вдъхновение авторът - не само от Стивън Кинг, но и от Хауърд Лъвкрафт - също както говорим за страната на Лъвкрафт, тук срещам нещо като страната на Бранимир, която ще опиша по следния начин. Централният град, където се разказват историите, е Клатърбък. Това e малък град в южен Охайо с население от 10 000 души. Около Клатърбък се намира малък парк с име "Зовът на природата". Други забележителности, които са характерни за Клатърбък, е барът "Черната пантера", военното поделение, старата изгоряла къща в един от краищата на гръда. В разказите на Бранимир Събев се срещат и някои други местности като град Локастър.
Литературният похват, който Бранимир използва, е "разказ в разказа" - такава е конструкцията на всяко произведение в този сборник. В това отношение разказите са изключително еднотипни и може би това е единственият сериозен минус, който бих могъл да посоча. Двама души, или неколцина се събират... и един от тях почва да разказва някаква зловеща история. Това е. Забелязвам, че някои ревюиращи са отчели още един минус - че сетингът на страната на Бранимир е по-скоро Америка и че няма нищо общо с родната ни реалност, но аз лично не го отчитам като чак толкова голям минус - все пак не е задължително всяка една фантастика, която се публикува по наши земи, непременно да е свързана с родната митология.
Стилът на разказите е много висок. Историята им е грабваща. Усещането, което остави Бранимир Събев в мен като писател е изключително позитивно... и аз знам, че това е едва първият негов сборник, който чета. Всички казват, че истинският му талант се разкрива в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Нямам търпение да стигна до него.
В сборника "Хоро от гарвани" си имам свои любими разкази - това са "Палачът", "Кървавият дървосекач", "Статуята". Мисля, че моят топ фаворит е "Войникът и неговата любима".
Като цяло - изключително положително впечатление имам от този първи сборник на Бранимир.
В този ред на мисли "Хоро от Гарвани" на Бранимир Събев беше една приятна изненада. Личи си откъде е черпил вдъхновение авторът - не само от Стивън Кинг, но и от Хауърд Лъвкрафт - също както говорим за страната на Лъвкрафт, тук срещам нещо като страната на Бранимир, която ще опиша по следния начин. Централният град, където се разказват историите, е Клатърбък. Това e малък град в южен Охайо с население от 10 000 души. Около Клатърбък се намира малък парк с име "Зовът на природата". Други забележителности, които са характерни за Клатърбък, е барът "Черната пантера", военното поделение, старата изгоряла къща в един от краищата на гръда. В разказите на Бранимир Събев се срещат и някои други местности като град Локастър.
Литературният похват, който Бранимир използва, е "разказ в разказа" - такава е конструкцията на всяко произведение в този сборник. В това отношение разказите са изключително еднотипни и може би това е единственият сериозен минус, който бих могъл да посоча. Двама души, или неколцина се събират... и един от тях почва да разказва някаква зловеща история. Това е. Забелязвам, че някои ревюиращи са отчели още един минус - че сетингът на страната на Бранимир е по-скоро Америка и че няма нищо общо с родната ни реалност, но аз лично не го отчитам като чак толкова голям минус - все пак не е задължително всяка една фантастика, която се публикува по наши земи, непременно да е свързана с родната митология.
Стилът на разказите е много висок. Историята им е грабваща. Усещането, което остави Бранимир Събев в мен като писател е изключително позитивно... и аз знам, че това е едва първият негов сборник, който чета. Всички казват, че истинският му талант се разкрива в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Нямам търпение да стигна до него.
В сборника "Хоро от гарвани" си имам свои любими разкази - това са "Палачът", "Кървавият дървосекач", "Статуята". Мисля, че моят топ фаворит е "Войникът и неговата любима".
Като цяло - изключително положително впечатление имам от този първи сборник на Бранимир.
November 1, 2015
Чудя се с кое да започна: това, което ми хареса или това, което не ми хареса.
Хайде с хубавото. Разказите не са лоши. Увлекателни и се четат леко, не натоварват излишно.
Но май това, което ми хареса се изчерпва до тук. Винаги, когато започвам да чета български автор, не знам защо, но очаквам повече. И обикновено не го получавам. И тук така: заглавието ме грабна веднага и се нахвърлих на съдържанието, а то не беше кой знае какво...
Като казах заглавие трябва да отбеле��а, че едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление е точно то. Всъщност не точно то, а едно несъответствие, което много не ми се понрави, а именно несъответствието между заглавието и съдържанието. Ще обясня, до колкото мога и то с въпрос: Защо действието се развива нейде на май*ата си? Защо героите са с имена като Джон и Джак? Не ме разбирайте погрешно. Едно е, че не харесвам американската култура (ако има такава изобщо), но заглавие в което има думата "хоро" според мен предполага разказите да са ако не български, то поне побългарени. Разбирате ли ме? Очаквах нещо родно, а се оказа нещо далеч от това. (И Пешо можеше да разкаже за обладаното от зъл дух Балкан-че, нали?)
Слагам такава оценка за да поощря автора и да изкажа уважение към родното творчество, но ако беше на някой друг 2 звезди са достатъчни.
Хайде с хубавото. Разказите не са лоши. Увлекателни и се четат леко, не натоварват излишно.
Но май това, което ми хареса се изчерпва до тук. Винаги, когато започвам да чета български автор, не знам защо, но очаквам повече. И обикновено не го получавам. И тук така: заглавието ме грабна веднага и се нахвърлих на съдържанието, а то не беше кой знае какво...
Като казах заглавие трябва да отбеле��а, че едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление е точно то. Всъщност не точно то, а едно несъответствие, което много не ми се понрави, а именно несъответствието между заглавието и съдържанието. Ще обясня, до колкото мога и то с въпрос: Защо действието се развива нейде на май*ата си? Защо героите са с имена като Джон и Джак? Не ме разбирайте погрешно. Едно е, че не харесвам американската култура (ако има такава изобщо), но заглавие в което има думата "хоро" според мен предполага разказите да са ако не български, то поне побългарени. Разбирате ли ме? Очаквах нещо родно, а се оказа нещо далеч от това. (И Пешо можеше да разкаже за обладаното от зъл дух Балкан-че, нали?)
Слагам такава оценка за да поощря автора и да изкажа уважение към родното творчество, но ако беше на някой друг 2 звезди са достатъчни.
February 3, 2016
Наскоро открих този автор, при това от блог страницата му и публикувания там разказ „Лакомство или пакост?“ (много ми хареса, влюбена съм в тая кукла от дете :) ).
Твърд фен на филмите на ужасите, но на онези дето им сложили титлата „от едно време“. Идеите, римейковете и прочее, и прочее, на сегашното американско филмово изкуство е пародия на това, което ми залепваше погледа за екрана преди.
Вчера започнах и завърших „Хоро от гарвани“.
Първо – според мен – разказите са в един сборник, нормално да имат една и съща структура. Вярно, началото на произведенията, тоест преди истинската „urban legend“ ги прочитах през пръсти…
Второ, историите са сбити и бързо се четат, което на мен лично ми допадна. Чак да имам любим разказ – не, но и аз съм съгласна, като други изказали се, че „Хоро от гарвани“ ме разочарова с края си. Очаквах нещо друго, но какво да се прави?…
Трето, стига с всички тия приказки от типа: „българите трябва да пишат за България!“. Нацията на тази страна може да се бие в гърдите само по форуми и други социални мрежи. На мен лично не ми пука дали героя се казва Цветан, Джак, Ли Му Бай или дори Осман Паша, стига историята да е добра. Ако автора има афинитет към Америка, какво общо има това със самосъзнанието? А може би, другите не четат/гледат американски писатели/Холивудски филми. Дайте да заклеймим българина, щото не писал за господин Циганина от Люлин 3…
Така-а-а, видях отзиви, че следващата книга е по-добра… тоест трябва да се прочете! :)
Твърд фен на филмите на ужасите, но на онези дето им сложили титлата „от едно време“. Идеите, римейковете и прочее, и прочее, на сегашното американско филмово изкуство е пародия на това, което ми залепваше погледа за екрана преди.
Вчера започнах и завърших „Хоро от гарвани“.
Първо – според мен – разказите са в един сборник, нормално да имат една и съща структура. Вярно, началото на произведенията, тоест преди истинската „urban legend“ ги прочитах през пръсти…
Второ, историите са сбити и бързо се четат, което на мен лично ми допадна. Чак да имам любим разказ – не, но и аз съм съгласна, като други изказали се, че „Хоро от гарвани“ ме разочарова с края си. Очаквах нещо друго, но какво да се прави?…
Трето, стига с всички тия приказки от типа: „българите трябва да пишат за България!“. Нацията на тази страна може да се бие в гърдите само по форуми и други социални мрежи. На мен лично не ми пука дали героя се казва Цветан, Джак, Ли Му Бай или дори Осман Паша, стига историята да е добра. Ако автора има афинитет към Америка, какво общо има това със самосъзнанието? А може би, другите не четат/гледат американски писатели/Холивудски филми. Дайте да заклеймим българина, щото не писал за господин Циганина от Люлин 3…
Така-а-а, видях отзиви, че следващата книга е по-добра… тоест трябва да се прочете! :)
June 3, 2023
Увлекателни и интересни разкази, макар че и малко праволинейни и предвидими. (Проличава си, че са от по-ранен етап от живота на автора. :) )
Все пак ги препоръчвам като добро четиво за всеки фен на ужасите.
Любимият ми разказ от сборника - "Старият антиквар": уникално песимистично-меланхолично въведение и силна, лъвкрафтиянска история.
Все пак ги препоръчвам като добро четиво за всеки фен на ужасите.
Любимият ми разказ от сборника - "Старият антиквар": уникално песимистично-меланхолично въведение и силна, лъвкрафтиянска история.
February 27, 2014
Като цяло този сборник от разкази е композиционно структуриран по един и същ начин- чрез обрамчване "разказ в разказа", или в случая "история в разказа". За първи път чух името на този автор когато и тази книга ми попадна и това, което ме изненада много, е че я имаше в електронен вариант, а изданието не е толкова старо като че ли. Имаше някои горе долу оригинални моменти на повествование, иначе през по голямата част имах чувството, че автора с мъка изсмуква всяка една дума от пръстите си, подражавайки безусловно на известни американски писатели по стил и методи на изграждане на конкретните характеристики на героите. Иначе имайки предвид, че това е български автор на съвремието и се е захванал с тази не толкова лека задача в писането на книги, то определено се е получила що годе свястна книга- разказите не бяха убийствено дълги че чак да ти стане много скучно, четейки за поредната ужасяваща история. Определено става за убиване на няколко часа ей така в безпардонно-монотонните дни! Но иначе не е и нищо много задълбочено и увличащо чак толкова много, което за сборник от разкази е доста труден ефект за постигане у читателя и малцина са тези, които го постигат..
July 6, 2013
Сборник със страшни разкази, предимно с оригинални идеи, но като цяло има много повторения - не само в структурата на историята на всеки, но и героите като цяло.Преобладава безсмисленото насилие, изневяра, бедната класа и темата за вещици.
Книгата щеше да е много подходяща за деца и юнуши, ако нямаше сексуално съдържание.За мен, като фен на хорър/мистъри жанра, това беше изключително леко четиво и не можа изобщо да ме накара дори да се зачудя "какво ли ще стане по-нататък?" Не е лоша, но не е нищо особено.Поне заглавието е грабващо; за жалост самият разказ "Хоро от гарвани" имаше много потенциал, но бе похабен в глупави сексуални извращения/отмъщения.
Книгата щеше да е много подходяща за деца и юнуши, ако нямаше сексуално съдържание.За мен, като фен на хорър/мистъри жанра, това беше изключително леко четиво и не можа изобщо да ме накара дори да се зачудя "какво ли ще стане по-нататък?" Не е лоша, но не е нищо особено.Поне заглавието е грабващо; за жалост самият разказ "Хоро от гарвани" имаше много потенциал, но бе похабен в глупави сексуални извращения/отмъщения.
September 26, 2015
Добрата новина е, че първо прочетох Човекът, който обичаше Стивън Кинг, която ми хареса много повече.
January 22, 2013
Чудесен страховит дебют, но истинския блясък на автора се вижда в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"
February 28, 2016
Разказите са интересни и завладяващи. Малко дразни еднаквият темплейт на разказите, но може да се прескача :)
Препоръчвам сбоника на всеки почитател на жанра хорър!
Препоръчвам сбоника на всеки почитател на жанра хорър!
March 25, 2016
Няма какво да си кривя душата- определено е имало нужда от още много работа по тези разкази. Звучат наивно, въпреки добрите идеи; често се появяват клишета и недоизпипани елементи в сюжета. Мотивът с разказ в разказа също е можело да бъде поразчупен.
Доколкото разбрах от мненията тук обаче, това е бил дебютът на Бранимир Събев и оттогава е постигнал огромен напредък. Като за първи стъпки (че и в България, при това) го намирам за обещаващо начало. Имах нужда от нещо по-леко покрай юридическата литература и разказите му определено свършиха работа за развлечение. По дози от един- два, обаче. Иначе омръзват бързо заради еднаквата им атмосфера.
Щеше да ми бъде забавно да ги видя екранизирани в някакви мини- серии от по двайсетина минути, например. Изобщо, цялостното излъчване на книгата ми наподобяваше на някакво американско мини TV series.
Ще хвърля око и на следващите книги на Събев. Интересно ми е дали има развитие.
(...) докато нещо странно не привлякло вниманието му. Съзрял ято гарвани да се вият на хоро над стария орех, който бил на повече от сто години. Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш — така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо — я градушка ще удари, я ще стане земетресение… я кой знае какво.
Доколкото разбрах от мненията тук обаче, това е бил дебютът на Бранимир Събев и оттогава е постигнал огромен напредък. Като за първи стъпки (че и в България, при това) го намирам за обещаващо начало. Имах нужда от нещо по-леко покрай юридическата литература и разказите му определено свършиха работа за развлечение. По дози от един- два, обаче. Иначе омръзват бързо заради еднаквата им атмосфера.
Щеше да ми бъде забавно да ги видя екранизирани в някакви мини- серии от по двайсетина минути, например. Изобщо, цялостното излъчване на книгата ми наподобяваше на някакво американско мини TV series.
Ще хвърля око и на следващите книги на Събев. Интересно ми е дали има развитие.
(...) докато нещо странно не привлякло вниманието му. Съзрял ято гарвани да се вият на хоро над стария орех, който бил на повече от сто години. Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш — така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо — я градушка ще удари, я ще стане земетресение… я кой знае какво.
May 20, 2024
Не знам дали "Хоро от гарвани" се води дебютна за Бранимир Събев книга, но като за дебют си струва прочита. Всъщност за мен е забележителна зряла книга, с концепция и обмислена структура, с интересни и все по-завладяващи истории, колкото повече читателят напредва. Действието и сюжетите са изцяло пренесени в Щатите, но всичко звучи достоверно, без капка съмнение дали наистина авторът може да не е англоезичен.
С една дума, приятно изненадан съм, и след последните успешни изяви на Бранимир Събев, а именно романа "Сърц�� от стомана", книгата с разкази "Утробата на светлината" и участието в антологичната "Ужас", очаквам с нетърпение новите му творчески проекти.
С една дума, приятно изненадан съм, и след последните успешни изяви на Бранимир Събев, а именно романа "Сърц�� от стомана", книгата с разкази "Утробата на светлината" и участието в антологичната "Ужас", очаквам с нетърпение новите му творчески проекти.
May 29, 2017
Блудкава прилика с творчеството на Кинг. Някои от разказите притежават потенциал ако бъдат доразвити. Липсва дълбочина на всяка една история, чела съм и по-крат��и разкази, които оставят емоционална следа след себе си. Някои от историите по никакъв начин не пасват на ситуацията, в която биват разказвани.
September 20, 2017
Има нелоши разкази, но като цяло скучновати и предсказуеми.
November 23, 2024
Отлични разкази :)
September 28, 2016
Действието не се развива в България, което леко ме изненада в началото, вероятно защото автора е българин. Разказите са по-особени. Трудно е да се извади някаква по-специална поука от тях. Като фантастика са сравнително интересни да се прочетат веднъж.
March 23, 2017
Някъде сред вълните на Индикският океан, аз се прибирам след вечерната вахта, отварям бутилка пивка ямайска бира от хладилника, и се заемам да проуча какво съм успял да сваля от chitanka при последното си вземане-даване с трагично бавният ни корабен интернет. А-хаам, Бранимир Събев. Това име фигурира само веднъж в читателският ми дневник, като автор на един жестоко разочароващ роман, който ми попадна преди време, облечен в хубавата си корица и обещания за нещо изключително. „Какво пък – казах си аз – всеки заслужава втори шанс, а е възможно просто да не съм уловил писателският замисъл...“. Зачетох се в това, което се оказа сборник с кратки разкази.
И отново – същият плосък, безличен и вял стил, който отчаяно се мъчи да звучи на ниво и... и дори изглежда сякаш си вярва! Не знам от къде да започна... кратките истории като че ли би трябвало да са страшни, и признавам – върнаха ме много назад във времето, когато като малки деца понякога се криехме в гардероба и си разказвахме измислени страшни истории – само че нашите детски истории бяха далеч по-оригинални, и без никаква вулгарност в тях. Като стана въпрос – не мога да си обясня какво прави всичката тази повърхностна и откровенна вулгарност, в половината от разказите – подобни неща, които не мисля дори да си правя труда да търся в текста, камо ли да цитирам тук – за мен нямат място нито в каквато и да е сериозна литература, нито дори в нечии драсканици за запълване на свободното време...! Нещо подобно навярно би могло да се използва, за да се подсили въздействието върху читателя и/или да се да подчертае нечий образ, но това тук е... без коментар. Пошлостта на страна, разказите са скучни, банални и пълни с фактологични неточности. Ако авторът чете това, бих му споменал само, че гилотината е измислена по време на Великата Френска Революция, която се случва доста по-късно от Средновековието, в което лиричният герой – палач кръстосва континента за да изпълнява екзекуции - не искам да се задълбавам за Великата Испанска Инквизиция и т.н., защото всички факти, а и вдъхновението за самите истории изглежда са в следствие на прекалено гледане на нискобюджетни филми по телевизията. Като цяло сборника се чете, но от него тудно може да се измъкне някакво удоволствие надхвърлящо самият факт, че нещо ти отвлича вниманието от действителността, било то толкова дебилно и безсмислено. Ако приходите от нещо подобно стигат, за да се покрият разходите по издаването му, то аз без да се замислям сядам да пиша първата си книга – ще е готова до утре.
И отново – същият плосък, безличен и вял стил, който отчаяно се мъчи да звучи на ниво и... и дори изглежда сякаш си вярва! Не знам от къде да започна... кратките истории като че ли би трябвало да са страшни, и признавам – върнаха ме много назад във времето, когато като малки деца понякога се криехме в гардероба и си разказвахме измислени страшни истории – само че нашите детски истории бяха далеч по-оригинални, и без никаква вулгарност в тях. Като стана въпрос – не мога да си обясня какво прави всичката тази повърхностна и откровенна вулгарност, в половината от разказите – подобни неща, които не мисля дори да си правя труда да търся в текста, камо ли да цитирам тук – за мен нямат място нито в каквато и да е сериозна литература, нито дори в нечии драсканици за запълване на свободното време...! Нещо подобно навярно би могло да се използва, за да се подсили въздействието върху читателя и/или да се да подчертае нечий образ, но това тук е... без коментар. Пошлостта на страна, разказите са скучни, банални и пълни с фактологични неточности. Ако авторът чете това, бих му споменал само, че гилотината е измислена по време на Великата Френска Революция, която се случва доста по-късно от Средновековието, в което лиричният герой – палач кръстосва континента за да изпълнява екзекуции - не искам да се задълбавам за Великата Испанска Инквизиция и т.н., защото всички факти, а и вдъхновението за самите истории изглежда са в следствие на прекалено гледане на нискобюджетни филми по телевизията. Като цяло сборника се чете, но от него тудно може да се измъкне някакво удоволствие надхвърлящо самият факт, че нещо ти отвлича вниманието от действителността, било то толкова дебилно и безсмислено. Ако приходите от нещо подобно стигат, за да се покрият разходите по издаването му, то аз без да се замислям сядам да пиша първата си книга – ще е готова до утре.
April 13, 2017
Разкази в разказа, които ми носят привкус на страшни приказки за лека нощ. И този път не останах разочарована. :)
October 1, 2017
Една от най-слабите и скучни книги, които някога съм чел. Отегчителна до кома и пълна с клишета, а разказите не биха изплашили и хлапета край лагерен огън, които спокойно могат да съчинят далеч по-оригинални истории.
http://zombie-morning.blogspot.bg/201...
http://zombie-morning.blogspot.bg/201...
Displaying 1 - 24 of 24 reviews