What do you think?
Rate this book
Змии в стените
23 чисто нови, непубликувани никъде преди разказа от Сибин Майналовски – авторът на „Сянката“ и „Усмивка в полунощ“ – събрани под една корица в рамките на все по-популярната „Колекция Дракус“! Тиражът е ОГРАНИЧЕН, а разпространение по книжарниците НЯМА ДА ИМА заради пословичната некоректност на българските книжари, така че ПОРЪЧАЙТЕ своята бройка още днес на merlin74@gmail.com, gaiana@abv.bg или dracus@abv.bg!
От чист хорър през псевдоутопия до хумористично-сатирично фентъзи с любимите герои от цикъла „Кръчма „Зелената котка“ – това ви очаква на 212-те страници от новата книга на Сибин Майналовски „Змии в стените“. Ако си мислите, че вече сте чели всичко от Сибин, жестоко се лъжете – старозагорецът атакува отново с 23 убийствени жанрови разказа. „Кюлотите на вещицата“, „Перфектното убийство“, „Драконът Тодор“, „Скарабеи“... хитовите заглавия валят едно след друго и са обречени да ви държат в напрежение, докато не обърнете и последната страница от издадената от GAIANA Book&Art Studio книжка.
От чист хорър през псевдоутопия до хумористично-сатирично фентъзи с любимите герои от цикъла „Кръчма „Зелената котка“ – това ви очаква на 212-те страници от новата книга на Сибин Майналовски „Змии в стените“. Ако си мислите, че вече сте чели всичко от Сибин, жестоко се лъжете – старозагорецът атакува отново с 23 убийствени жанрови разказа. „Кюлотите на вещицата“, „Перфектното убийство“, „Драконът Тодор“, „Скарабеи“... хитовите заглавия валят едно след друго и са обречени да ви държат в напрежение, докато не обърнете и последната страница от издадената от GAIANA Book&Art Studio книжка.
212 pages, Paperback
First published April 1, 2015
2 people are currently reading
25 people want to read
About the author
Сибин Майналовски
86 books172 followersСибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач и графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
January 10, 2016
Ако точно преди година знаех, с какви книги ще се запозная, щях да почна да чета почти веднага. Да чета повече български автори, защото, както винаги съм казвал - това, което българинът може да даде на световното литературно пространство е много. Всъщност, ние сме важна част от спойката на света, защото нашата действителност ни пренасища с толкова емоции и впечатления - че е редно да ги освобождаваме пишейки. Защото това е една от най-важните спойки на литературата.
Акумулиране, набиране, надигане и освобождаване.
Сибин Майналовски е автор, за който бях чувал, и нямам никаква разумна причина, която да оправдае фактът, че прочетох негов сборник едва сега. Наистина няма.
"Змии в стените" е едно откровение. Един искрен диалог с автора, преобразуван в 23 стабилни разказа. Казвам стабилни, защото всеки разказ носи идентичен за себе си заряд. Да има крайности. Да, има бруталия, но това стиска читателя още повече за гърлото и го кара да отвори широко очи и да прогледне. Това, което най-обичам в литературата е, когато главните герои действат с мотив, който не е подбуден на някаква идеалистична основа, а мотив, причинен от това което е съпреживял. Във всичките тези 23 разказа, виждам 23 частици Сибин Майналовски, всяка която е едно предупреждение. Това не е поредната розова простотия, която да занимава приспаните в битието си обикновени хорица. Това е книга, която може да помогне на всеки изстрадал човек, да извърви пътят си по-леко, по-уверено и най-вече по-свободно. Защото "Змии в стените" е свят бе правила и норми. Читателят се превъплъщава във всеки един герой и във всички случаи - дали мачка охлюви или дали брои кости - той действа по свое усмотрение. И всичко е повече от оправдано.
Не си мислете обаче, че това е някакво прекалено сериозно и тегаво четиво. Напротив, Сибин притежава доста оригинален хумор, граничещ с крайният цинизъм, който ти докарва една усмивка на емпатия, с която казваш "Да, каза го човече! Точно така трябваше да ни го кажеш! Без да спестяваш абсолютно нищо!". Изключително приятно беше и да срещам препратки към предишните сборници на автора, което само ме кара да желая да ги прочета и това със сигурност ще се случи още тази година! Фаворитите ми от сборника са"Плюшеният заек"; "Лори"; "Дъждът" и "Специален ден". Имаше и разкази, които някак си ми се искаше да са по-дълги и действието да не се развие толкова бързо, като например "Змии в стените"; "Перфектното убийство" и "Зъболекарска практика", но щом автора така е преценил това е негова свещена роля.
Изпратих 2015-та и посрещнах 2016-та с български хорър автор и смятам, тази година да ми върви точно на това. Спомням си една нова година, в която с приятели, слагахме в баницата късметчета книги - всеки пишеше по един късмет - книга и го слагаше, и така на всички ни се падаха книги, които трябва да прочетем.
Е, тази година нямаше такава баница, но за сметка на това, ще се постарая всички от четящите ми приятели да разберат кой е Сибин Майналовски и какви по-дяволите са тези змии в стените! А аз продължавам здраво напред с български ъндърграунд автори :))!
Акумулиране, набиране, надигане и освобождаване.
Сибин Майналовски е автор, за който бях чувал, и нямам никаква разумна причина, която да оправдае фактът, че прочетох негов сборник едва сега. Наистина няма.
"Змии в стените" е едно откровение. Един искрен диалог с автора, преобразуван в 23 стабилни разказа. Казвам стабилни, защото всеки разказ носи идентичен за себе си заряд. Да има крайности. Да, има бруталия, но това стиска читателя още повече за гърлото и го кара да отвори широко очи и да прогледне. Това, което най-обичам в литературата е, когато главните герои действат с мотив, който не е подбуден на някаква идеалистична основа, а мотив, причинен от това което е съпреживял. Във всичките тези 23 разказа, виждам 23 частици Сибин Майналовски, всяка която е едно предупреждение. Това не е поредната розова простотия, която да занимава приспаните в битието си обикновени хорица. Това е книга, която може да помогне на всеки изстрадал човек, да извърви пътят си по-леко, по-уверено и най-вече по-свободно. Защото "Змии в стените" е свят бе правила и норми. Читателят се превъплъщава във всеки един герой и във всички случаи - дали мачка охлюви или дали брои кости - той действа по свое усмотрение. И всичко е повече от оправдано.
Не си мислете обаче, че това е някакво прекалено сериозно и тегаво четиво. Напротив, Сибин притежава доста оригинален хумор, граничещ с крайният цинизъм, който ти докарва една усмивка на емпатия, с която казваш "Да, каза го човече! Точно така трябваше да ни го кажеш! Без да спестяваш абсолютно нищо!". Изключително приятно беше и да срещам препратки към предишните сборници на автора, което само ме кара да желая да ги прочета и това със сигурност ще се случи още тази година! Фаворитите ми от сборника са"Плюшеният заек"; "Лори"; "Дъждът" и "Специален ден". Имаше и разкази, които някак си ми се искаше да са по-дълги и действието да не се развие толкова бързо, като например "Змии в стените"; "Перфектното убийство" и "Зъболекарска практика", но щом автора така е преценил това е негова свещена роля.
Изпратих 2015-та и посрещнах 2016-та с български хорър автор и смятам, тази година да ми върви точно на това. Спомням си една нова година, в която с приятели, слагахме в баницата късметчета книги - всеки пишеше по един късмет - книга и го слагаше, и така на всички ни се падаха книги, които трябва да прочетем.
Е, тази година нямаше такава баница, но за сметка на това, ще се постарая всички от четящите ми приятели да разберат кой е Сибин Майналовски и какви по-дяволите са тези змии в стените! А аз продължавам здраво напред с български ъндърграунд автори :))!
April 27, 2015
Сборникът си заслужава петте звездички отвсякъде: не защото е дело на събрат български автор и трябва да се побутне или "да му се даде" рейтинг, а просто защото е много добър.
Упорито ми напира да сравнявам "Змиите" с албум на банда, която вече познаваш и имаш идея, какво да очакваш от нея. Обаче това, което те фрасва от тонколоните е повече. Много повече. Дотолкова е яко, че ти увисва ченето и ти се стопля бирата.
Упорито ми напира да сравнявам "Змиите" с албум на банда, която вече познаваш и имаш идея, какво да очакваш от нея. Обаче това, което те фрасва от тонколоните е повече. Много повече. Дотолкова е яко, че ти увисва ченето и ти се стопля бирата.
August 6, 2015
Великолепен сборник! Разкази, които оставят следа и се помнят! Съжалявам, че не познавам автора лично - бих му стиснала ръката! Благодаря му искрено за удоволствието!
May 9, 2015
Ето я и нея, изненадата в родното жанрово книжно пространство! След два електронни и два хартиени сборника (Сянката и Усмивка в полунощ) и след като тотално се отказа и отрече от писането (и как да не, с тая простотия на всички възможни нива у нас), пред вас е новия сборник на Сибин! "Змии в стените" е чудесна, симпатична готина книжка джобен формат, а издател е... познайте кой.
Срещу 10 лв получавате 23 чудесни разказа, кой от кой по-добри. Ще се опитам да кажа по няколко думи за всеки от тях:
1. Мъчно ми е за Бенджи - една история за котки, любов и... още нещо.
2. Лори - красив, много красив разказ за любов и едно малко бебе, което има специална дарба.
3. Моргата - ето така трябва да се пише хумористичен хорър-разказ! А последното изречение, финалът...
4. Плюшеният заек - има мъже, които са големи изроди. Но зайците така обичат да хрупат...
5. Специален ден - в името на Мрака, колко е приятно!!!
6. Часовникът - всеки удар на стария часовник отмерва по един спомен. Много, много силен разказ.
7. Дъждът - тук ще разберете какво точно представляват сълзите на дракона.
8. Змии в стените - ще разберете какви змии се крият в стените, но няма да останете доволни от видяното. След този разказ вече ще гледате на дома си с други очи.
9. Състрадание - нещо става в лудницата, нещо странно. Нещо, от което ти домъчнява...
10. Чудовище - под леглото му имаше чудовище. Беше абсолютно сигурен в това.
11. Кюлотите на вещицата - най-дългият и най-забавният разказ в сборника! Време е да се срещнете с Акълдаващите и страшните им магии. Магии, които могат да бъдат развалени само от могъщи магьосници като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста и Питър Стенли.
12. Охлюви - жени, охлюви... Кой ли ти брои?
13. Перфектното убийство - една жена, една убийца е твърдо решила да стане част от фамозния Клуб 13, клуба на елитните килъри-психопати. Как точно - ще видите.
14. Зъболекарска практика - млад зъболекар се нанася в тихо, спокойно градче с желанието живота му да е спокоен. Това ще бъде точно така, с изключение ако денят е петък 13.
15. Говорещият с котки - много хубав разказ за един странен човек, скитник, клошар, който винаги води цяло стадо котки след себе си.
16. Драконът Тодор - драконът Тодор има проблем. Той е гей. Как да си намери партньор? Много забавен поглед към българското народно фентъзи.
17. Младоженците - ако някога Кинг и Баркър седнат да пишат заедно съм сигурен, че ще се получи този разказ. Без майтап.
18. Коледна украса - дядо Коледа разнася подаръци, когато изведнъж внезапно...
19. Скарабеи - бръмбари. Гадни бръмбари. Големи гадни бръмбари.
20. Бабата - абе, просто прочетете.
21. Болката - поредното чудесно, тъжно есе на Сибин.
22. Горчивият вкус на миналото - това се казва реколта от качествени бутилки!
23. Последният хорър разказ - един необичаен писател на хорър-разкази със страховита дарба.
Не мисля, че има нужда да ви убеждавам колко е добър Сибин и че не трябва да пропускате новата му книга - достатъчно съм го правил, вече би трябвало да го знаете. И както може би сте се досетили, тиражът е бутиков, супер ограничен, официално разпространение няма. За да се сдобиете с това 212-странично удоволствие най-добре пишете на автора във Фейсбук на лично съобщение или на имейла му merlin74@gmail.com. Естествено, ако познавате издателя Явор Цанев, можете да си я вземете и от него. И побързайте - останалите бройки са вече двуцифрено число.
Тъй ще бъде.
Срещу 10 лв получавате 23 чудесни разказа, кой от кой по-добри. Ще се опитам да кажа по няколко думи за всеки от тях:
1. Мъчно ми е за Бенджи - една история за котки, любов и... още нещо.
2. Лори - красив, много красив разказ за любов и едно малко бебе, което има специална дарба.
3. Моргата - ето така трябва да се пише хумористичен хорър-разказ! А последното изречение, финалът...
4. Плюшеният заек - има мъже, които са големи изроди. Но зайците така обичат да хрупат...
5. Специален ден - в името на Мрака, колко е приятно!!!
6. Часовникът - всеки удар на стария часовник отмерва по един спомен. Много, много силен разказ.
7. Дъждът - тук ще разберете какво точно представляват сълзите на дракона.
8. Змии в стените - ще разберете какви змии се крият в стените, но няма да останете доволни от видяното. След този разказ вече ще гледате на дома си с други очи.
9. Състрадание - нещо става в лудницата, нещо странно. Нещо, от което ти домъчнява...
10. Чудовище - под леглото му имаше чудовище. Беше абсолютно сигурен в това.
11. Кюлотите на вещицата - най-дългият и най-забавният разказ в сборника! Време е да се срещнете с Акълдаващите и страшните им магии. Магии, които могат да бъдат развалени само от могъщи магьосници като Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста и Питър Стенли.
12. Охлюви - жени, охлюви... Кой ли ти брои?
13. Перфектното убийство - една жена, една убийца е твърдо решила да стане част от фамозния Клуб 13, клуба на елитните килъри-психопати. Как точно - ще видите.
14. Зъболекарска практика - млад зъболекар се нанася в тихо, спокойно градче с желанието живота му да е спокоен. Това ще бъде точно така, с изключение ако денят е петък 13.
15. Говорещият с котки - много хубав разказ за един странен човек, скитник, клошар, който винаги води цяло стадо котки след себе си.
16. Драконът Тодор - драконът Тодор има проблем. Той е гей. Как да си намери партньор? Много забавен поглед към българското народно фентъзи.
17. Младоженците - ако някога Кинг и Баркър седнат да пишат заедно съм сигурен, че ще се получи този разказ. Без майтап.
18. Коледна украса - дядо Коледа разнася подаръци, когато изведнъж внезапно...
19. Скарабеи - бръмбари. Гадни бръмбари. Големи гадни бръмбари.
20. Бабата - абе, просто прочетете.
21. Болката - поредното чудесно, тъжно есе на Сибин.
22. Горчивият вкус на миналото - това се казва реколта от качествени бутилки!
23. Последният хорър разказ - един необичаен писател на хорър-разкази със страховита дарба.
Не мисля, че има нужда да ви убеждавам колко е добър Сибин и че не трябва да пропускате новата му книга - достатъчно съм го правил, вече би трябвало да го знаете. И както може би сте се досетили, тиражът е бутиков, супер ограничен, официално разпространение няма. За да се сдобиете с това 212-странично удоволствие най-добре пишете на автора във Фейсбук на лично съобщение или на имейла му merlin74@gmail.com. Естествено, ако познавате издателя Явор Цанев, можете да си я вземете и от него. И побързайте - останалите бройки са вече двуцифрено число.
Тъй ще бъде.
June 14, 2015
Хорърите са едни много специфични по стил произведения, особено разказите. Имат нещо любопитно и пикантно в себе си, което кара чичателя да се замисли за мислите, всъщност именно за мислите на самия автор. И тук трябва да вмъкна, че "Змии в стените" не е книга, подходяща за психиката на всяка жена. Е, аз, по дяволите, не съм типичната и затова щом попадна на такъв тип хорър, потъвам в рисуването на картини и образи в съзнанието си, пресъздавайки си внимателно всеки детайл от думите на автора. А този автор успя да ме накара да настръхна...
Обичам този жанр, дори на нивото на присмех, защото си мислех, че съм чела или дори гледала всичко...Пфф, за мози мой четвърт век, се оказа че в литероатурата все още има нещо, което може да ме изненада и...стресне. Хехе, не на шега, сериозно, макар че зачетох книгата на Сибин Майналовски във влака една сутри��, докато пътувах за лекции, първите петдесетина страници така хубаво ме оковаха...макар и да имаше места, на които тръпки ме побиваха...
Иска ми се да кажа за всеки разказ от сборника по нещо, поне ще опитам, въпреки предупреждението на автора да не четем тази книга, дори да не я разгръщаме. Сериозно някои трябва да се заслушат внимателно в това предупреждение, защото щом веднъж бъде отворена и зачетена, няма да може да бъде затворена...и възрастният ще започне да се ослушва вечер дали пък случайно нещо не шумоли под леглото...
В книгата има толкова много котки, всяка една от които представлява един специфичен детайл от разказа, в който заема роля и всъщност ролята на всяка една котка е от огромно значение. Както и на всяко дете. Начинът, по който Сибин превръща невинното, така душевно чисто детенце в истинско превъплащение на лудост, ярост, мрак, един дълбок, непроницаем мрак и ужас, независимо дали детето само предприема действието или е подтикнато, е просто изумително.
Цялото ревю, за всеки разказ по отделно - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Обичам този жанр, дори на нивото на присмех, защото си мислех, че съм чела или дори гледала всичко...Пфф, за мози мой четвърт век, се оказа че в литероатурата все още има нещо, което може да ме изненада и...стресне. Хехе, не на шега, сериозно, макар че зачетох книгата на Сибин Майналовски във влака една сутри��, докато пътувах за лекции, първите петдесетина страници така хубаво ме оковаха...макар и да имаше места, на които тръпки ме побиваха...
Иска ми се да кажа за всеки разказ от сборника по нещо, поне ще опитам, въпреки предупреждението на автора да не четем тази книга, дори да не я разгръщаме. Сериозно някои трябва да се заслушат внимателно в това предупреждение, защото щом веднъж бъде отворена и зачетена, няма да може да бъде затворена...и възрастният ще започне да се ослушва вечер дали пък случайно нещо не шумоли под леглото...
В книгата има толкова много котки, всяка една от които представлява един специфичен детайл от разказа, в който заема роля и всъщност ролята на всяка една котка е от огромно значение. Както и на всяко дете. Начинът, по който Сибин превръща невинното, така душевно чисто детенце в истинско превъплащение на лудост, ярост, мрак, един дълбок, непроницаем мрак и ужас, независимо дали детето само предприема действието или е подтикнато, е просто изумително.
Цялото ревю, за всеки разказ по отделно - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
August 21, 2017
Ммм, глътка свежест - студена бира в горещ ден!
Единственото, за което бих се заяла, освен ако не е поставено само за ефект:
" Зинали с ненаситните си усти, закърмени с порнография от рода на „Хари Потър“ и „Колелото на времето“..." - последното не съм го чела и ми е все тая, ама... Хари Потър е религия, dude! :D
Много яко сборниче. Смях се от сърце на някои от изцепките на героите. Разказа "Младоженците" ми е любим от тук. Все още се считам за младоженка, но случая е... очаквай не очакваното. До последно се чудих какво, Мрака го взел, се случва в това градче?!
А "Коледна украса" спомогна детското в мен отново да умре (спокс, до ден-два ще го възкреся). ;)
Единственото, за което бих се заяла, освен ако не е поставено само за ефект:
" Зинали с ненаситните си усти, закърмени с порнография от рода на „Хари Потър“ и „Колелото на времето“..." - последното не съм го чела и ми е все тая, ама... Хари Потър е религия, dude! :D
Много яко сборниче. Смях се от сърце на някои от изцепките на героите. Разказа "Младоженците" ми е любим от тук. Все още се считам за младоженка, но случая е... очаквай не очакваното. До последно се чудих какво, Мрака го взел, се случва в това градче?!
А "Коледна украса" спомогна детското в мен отново да умре (спокс, до ден-два ще го възкреся). ;)
September 5, 2017
Седиш, четеш и си мислиш : " Откъде му идват тези идеи?!" Разказите са от оригинален, по-оригинален! Всички доста ме изненадаха...Браво! Ами...Да!
P.S. Сиби, не трябва да спираш да пишеш! Продължавай напред!
P.S. Сиби, не трябва да спираш да пишеш! Продължавай напред!
April 24, 2015
Можеш ли да си забавен, брутален и лиричен едновременно?
Едва ли.
Но Сибин може. И още как.
23 разказа, които доказват това.
И не са за изпускане.
Едва ли.
Но Сибин може. И още как.
23 разказа, които доказват това.
И не са за изпускане.
August 30, 2018
Имам голям грях към Съби. Защо не прочетох по- рано "Змиите" да са....
Ама по- добре късно, от колкото никога.
Брилянтен както винаги. От всяка една страница струят чувствата, които са го глождили по време на писането на разказите. Някои от тях така могат те жегнат, че космите на главата ти ще бягат като енти към Исенгард.
Въобще...четете и спете на светлина. А, ако случайно тока изгасне- уверете се, че свещите ще ви стигнат до зората.
Ама по- добре късно, от колкото никога.
Брилянтен както винаги. От всяка една страница струят чувствата, които са го глождили по време на писането на разказите. Някои от тях така могат те жегнат, че космите на главата ти ще бягат като енти към Исенгард.
Въобще...четете и спете на светлина. А, ако случайно тока изгасне- уверете се, че свещите ще ви стигнат до зората.
June 16, 2015
Едно малко русенско издателство, известно в средите с това, че дава път на младите и жанрови автори, започна преди известно време една поредица - колекция "Дракус". Тази поредица се явява логична надстройка на единственото списание в България, което излиза на хартия, сп."Дракус". Вече съм сигурен, че се досещате, че става въпрос за издателство "Gaiana book & art" и Явор Цанев.
След първата книга от поредицата, а именно "Клиника в средата на нощта" на Димитър Цолов, следва Змей Горянин с "Ру. Разказ за най-древните люде" и "Хубави неща, лоши неща" на Коста Сивов (ревю можете да прочетете тук), за да дойде ред на изключително силно представящия се в жанра хорър и фентъзи, Сибин Майналовски. След "Усмивка в полунощ"бях сигурен, че новият му сборник ще е добре поднесена хорър фентъзия, изпълнена с много емоции и злина :-) Още повече, че самия автор призова да не отваряте книгата. Ще цитирам Сибин: "Не четете тази книга. Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите. Не търсете скритата болка, която кърви от всяка една буква...." И наистина болката, която ще усетите в почти всеки ред е осезаема. Авторът никак не се е постарал да я прикрие. Напротив. Тя изкача озъбена като череп и захапва читателя. Едновремено с това,срещаните тук-там вулгаризми, халосват със суровостта си и спомагат да не затънете в болката и мъката, която е пресъздадена със средствата на писаната реч. Това е Сибин - пределно искрен в мъката, пределно ясен в цинизма си, пределно добре знаещ къде се намира, какво иска и как да го вземе.
Двадесет разказа на 210 страници. Хорър, фентъзи и малко хумор. Щипка сол в раните на известни писатели, които незаслужено са на позициите си на малкия жанров пазар в България. Пределно ясно язвителен и откровен. Сибин. Така че купете си книгата, ако не сте "Акълдаващи" или не сте маркантилни снобари, четящи вулгарна и пошла литература, изградена върху изгнилия скелет на търсенето на бг пазара. Купете си я, ако търсите нещо ново и нестандарно. Купете си, ако искате да надникнете в една мрачна душа, изпълнена с горест и печал, с яд и любов, с чувства, които скопените първенци в националните класации не могат да се похвалят.
15.06.2015
София
След първата книга от поредицата, а именно "Клиника в средата на нощта" на Димитър Цолов, следва Змей Горянин с "Ру. Разказ за най-древните люде" и "Хубави неща, лоши неща" на Коста Сивов (ревю можете да прочетете тук), за да дойде ред на изключително силно представящия се в жанра хорър и фентъзи, Сибин Майналовски. След "Усмивка в полунощ"бях сигурен, че новият му сборник ще е добре поднесена хорър фентъзия, изпълнена с много емоции и злина :-) Още повече, че самия автор призова да не отваряте книгата. Ще цитирам Сибин: "Не четете тази книга. Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите. Не търсете скритата болка, която кърви от всяка една буква...." И наистина болката, която ще усетите в почти всеки ред е осезаема. Авторът никак не се е постарал да я прикрие. Напротив. Тя изкача озъбена като череп и захапва читателя. Едновремено с това,срещаните тук-там вулгаризми, халосват със суровостта си и спомагат да не затънете в болката и мъката, която е пресъздадена със средствата на писаната реч. Това е Сибин - пределно искрен в мъката, пределно ясен в цинизма си, пределно добре знаещ къде се намира, какво иска и как да го вземе.
Двадесет разказа на 210 страници. Хорър, фентъзи и малко хумор. Щипка сол в раните на известни писатели, които незаслужено са на позициите си на малкия жанров пазар в България. Пределно ясно язвителен и откровен. Сибин. Така че купете си книгата, ако не сте "Акълдаващи" или не сте маркантилни снобари, четящи вулгарна и пошла литература, изградена върху изгнилия скелет на търсенето на бг пазара. Купете си я, ако търсите нещо ново и нестандарно. Купете си, ако искате да надникнете в една мрачна душа, изпълнена с горест и печал, с яд и любов, с чувства, които скопените първенци в националните класации не могат да се похвалят.
15.06.2015
София
January 21, 2016
Книгите на Сибин имат терапевтичен ефект за всеки, който умее да се радва на живота, без да си затваря очите за тъмните и грозните му страни. Като всяко силно лекарство, обаче и това трябва да се взима на порции и с почивки. Та след известен период на прекъсване, си взех поредната доза: „Змии в стените”.
Авторът предупреждава на два пъти, да не четем книгата, ако животът ни, като коне с капаци, си ни харесва и не искаме да го променяме. Вътре майсторски са изобразени всички тъмни страни на човешката природа, без захаросване, без грим. Грозни, озъбени, стряскащи и истински.
Прескочих с пренабрежение предупрежденията и веднага бях наказан с първите десет разказа от книгата. Брутални, мрачни, засягащи всеобщото очуждаване между хората и следствията от него. Всеки следващ разказ те удря с чук, още преди да е отминала болката от предишния. Някъде около седмия не издържах и прескочих до „Кюлотите на вещицата” за да разспусна малко.
„Кюлотите...” се явява своеобразен вододел, до тук вече Сибин ни е показал, колко може да нагнети напрежението и се чувстваш благодарен за глътката свеж въздух, която ти отпуска, но само за да те забие в „Охлюви” с двойна сила.
От там нататък разказите следват познатия ни от „Сянката” равномерен ритъм, редуващ страхотии със смях, тъга и меланхолия с усмивки и оригинални намигвания към родните, и не само, графоманщини.
Отново перфектен сборник от Сибин Майналовски, във всичките му аспекти – корица(тук вина имат Явор Цанев и GAIANA), подредба на текстовете, самите текстове, всичко.
Препоръчвам искрено на всички, които обичат да четат нещо разлизчно от шибащи се вампири. Пет звезди и чакаме следващото изделие.
P.S. Бат Сибине, запази ми една „Сянка”, защото моята я подарих вече :)
Авторът предупреждава на два пъти, да не четем книгата, ако животът ни, като коне с капаци, си ни харесва и не искаме да го променяме. Вътре майсторски са изобразени всички тъмни страни на човешката природа, без захаросване, без грим. Грозни, озъбени, стряскащи и истински.
Прескочих с пренабрежение предупрежденията и веднага бях наказан с първите десет разказа от книгата. Брутални, мрачни, засягащи всеобщото очуждаване между хората и следствията от него. Всеки следващ разказ те удря с чук, още преди да е отминала болката от предишния. Някъде около седмия не издържах и прескочих до „Кюлотите на вещицата” за да разспусна малко.
„Кюлотите...” се явява своеобразен вододел, до тук вече Сибин ни е показал, колко може да нагнети напрежението и се чувстваш благодарен за глътката свеж въздух, която ти отпуска, но само за да те забие в „Охлюви” с двойна сила.
От там нататък разказите следват познатия ни от „Сянката” равномерен ритъм, редуващ страхотии със смях, тъга и меланхолия с усмивки и оригинални намигвания към родните, и не само, графоманщини.
Отново перфектен сборник от Сибин Майналовски, във всичките му аспекти – корица(тук вина имат Явор Цанев и GAIANA), подредба на текстовете, самите текстове, всичко.
Препоръчвам искрено на всички, които обичат да четат нещо разлизчно от шибащи се вампири. Пет звезди и чакаме следващото изделие.
P.S. Бат Сибине, запази ми една „Сянка”, защото моята я подарих вече :)
September 19, 2015
Сибин Майналовски е един от най-известните автори на фентъзи и хорър у нас, писал страхотни забавни разкази за колекциите "Мечове" на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър и смразяващи кръвта ужаси за собствените си антологии "Сянката" и "Усмивка в полунощ". Неговото умение като писател е несъмнено, ала някои от творбите му са тъй тъжни, че ме бутаха към депресия, поради което се изкалпазаних и недовърших предните му сборници. Когато обаче получих неговата книжка "Змии в стените" преди няколко дни не можах да се сдържа и да не я започна, а дали заради крайно изнервеното лято, което изкарах или поради факта, че Сиби е задобрял още повече я изгълтах за 24 часа. И сега споделям впечатленията си!
Цялото ревю ��етете на линка:
http://www.citadelata.com/index.php?s...
Цялото ревю ��етете на линка:
http://www.citadelata.com/index.php?s...
December 7, 2016
Както винаги, половината разкази са изумителни, а половината малко гаднички, пълни с безполезни кървища и прекалено много омраза. От страна на качество, нивото на писане никога не пада, и кара читателя да продължава напред, каквото и да се случи. Разказите, които лично ми харесаха са 'Моргата', 'Дъждът', 'Състрадание', 'Кюлотите на вещицата', 'Зъболекарска практика', 'Драконът Тодор' (горкия), 'Скарабеи' и 'Горчивият вкус на миналото'.
May 30, 2018
По-задълбоченият прочит на творчеството на лицето Майналовски започва!
Разказите са много, късички (повечето), и силни, затова ще спомена само най-впечатлителните за мойто особа. Първите два си приличат прекалено много, за да са един до друг.
Дъждът - много, събрано в малко, и написано невероятно добре!
Чудовище - специален поздрав за Малкия Ричи, близък до сърцето ми! Иначе - краят е най-силното в разказа!
Кюлотите на вещицата - първа среща с една поредица, която ще е следващото прочетено от автора! Дъглас Адамс среща "Кръчмата на Калахан" (примерно)! Много доволен разказ (и най-дългият в сборника), по-голямата част от който се развива в България (някой заклеймяваше сетингите в Родината... кой ли беше...). Краят е малко разочароваш - липсва конфронтацията в врага! Ще се чете "Усмивка в полунощ"!
Перфектното убийство - има ли желание, ще се намери и начин!
Зъболекарска практика - голям смях!
Говорещия с котки - много Кинговски разказ (не че съм разбирач), като качество- също!
Драконът Тодор - под всичкия хумор има и друга, не особено забавна нишка...
Коледна украса - няма нищо свято за Майналовски - силно одобрявам!
В заключение: силно е наложително да се сдобия с "Усмивка..."-та! И не само аз!
Много силно първо впечатление, крайна оценка междъ 4 и 4,5 (за точност - 4,28). Супер! Похвално!
Разказите са много, късички (повечето), и силни, затова ще спомена само най-впечатлителните за мойто особа. Първите два си приличат прекалено много, за да са един до друг.
Дъждът - много, събрано в малко, и написано невероятно добре!
Чудовище - специален поздрав за Малкия Ричи, близък до сърцето ми! Иначе - краят е най-силното в разказа!
Кюлотите на вещицата - първа среща с една поредица, която ще е следващото прочетено от автора! Дъглас Адамс среща "Кръчмата на Калахан" (примерно)! Много доволен разказ (и най-дългият в сборника), по-голямата част от който се развива в България (някой заклеймяваше сетингите в Родината... кой ли беше...). Краят е малко разочароваш - липсва конфронтацията в врага! Ще се чете "Усмивка в полунощ"!
Перфектното убийство - има ли желание, ще се намери и начин!
Зъболекарска практика - голям смях!
Говорещия с котки - много Кинговски разказ (не че съм разбирач), като качество- също!
Драконът Тодор - под всичкия хумор има и друга, не особено забавна нишка...
Коледна украса - няма нищо свято за Майналовски - силно одобрявам!
В заключение: силно е наложително да се сдобия с "Усмивка..."-та! И не само аз!
Много силно първо впечатление, крайна оценка междъ 4 и 4,5 (за точност - 4,28). Супер! Похвално!
June 14, 2019
Доста съм доволен от страховитите, брутални разкази на Сибин Майналовски. В сравнение с "ужасните" разкази на Бакстър, които имах нещастието да чета наскоро, тези съдържат някои неща, които наистина те карат да потръпнеш.
October 17, 2015
Поредният великолепен сборник на колекция Дракус ни води в световете на Сибин Майналовски, където преобладават тъмните цветове, отчаянието и доста изобретателната жестокост, но написано с онзи впечатляващ майсторлък, който те държи в желязна хватла, дори когато повествованието усилено работи по връщането на закуските ти от последните десетина години през грешния отвор. Защото зловещи сцени, от онзи тип, който може да накара и най-върлия фен на Баркър да зациври тихичко в мрака – има повече от достатъчно. Ако сте от нежния пол, с който природата ме е обрекла, ах, извинете липсата на дрънкулки в междукрачието ми – вероятно доста от нещата ще ви дойдат малко в повече, в смисъл има съвсем мъъъничко в повечко от необходимото кърваво-слузести-шляпащи по паважа разкъсани вагини, отколкото бих могла да подмина без да се замисля по Фройд-Фромски за нечии лични проблеми, намерили своят виртуозен хартиен живот. Прочетете преди всичко предговора на Сибин – един от онези текстове, които демонстрират много повече за личността на един автор, отколкото можете и да си мечтаете да научите от което и да е жълто издание. След него ще ви се иска да почерпите създателя на толкова много книжна болка и писъци в тишината едно голямо, ама много голямо, от каквото пие, и ще се замислите за някоя наистина читава личност от женски пол, с която да го запознаете, като последното ще се окаже доста трудна задача, та повторете първата крачка – налейте си и вие едно, че приключение ви чака.
Дали из дебрите на кръчмата на Зелената котка, събрала всички адски изчадия от милионите измерения наоколовръст, които, ще разберете и сами, са много по-добра и безопасна компания от който и да е леко меланхоличен младеж в метрото, или из градските потайности, на които никога не ще погледнете с онзи безгрижно – спокоен поглед на господар на положението, да – ще има отново твърде много спотаени викове в тъмнината. Поемате на пътешествие малко мръсно, доста кърваво и леко намирисващо на лешоядни стоки на моменти, в което ще се изумявате как две странички история ще ви държи будни в следващите няколко денонощия, заредени с нож, базука и гарота под възглавката, ей така, ако някой реши да намине. А какво ще си носите в ръчната чанта – е тук оставям избора на въображението ви и асортимента на най-близкия оръжеен магазин. Честно, страхът от нечие въображение за мен не е ново, Лъвкрафт, Баркър, Лазаровски – списъкът не е много дълъг, но сега окончателно към него се присъединява и Сибин, и вече мога да твърдя, че разбирам поне донякъде условния рефлекс на всеки мъж при сцена на негов събрат ритнат в топките, да се свие в меко кълбо от емпатичност относно най-уязвимото.
Да, жените сме кучки, често в онзи смисъл на разгонени животинки в кучешки парк напролет. Не всички, но тъй де – почти всички, в някакъв момент от живота си са правили едни серийни лъстиви грешки, но изборът ни следва една доста противна повтаряемост – или всичките ни партньори са дебили-биячи, или мухльовци – използвачи, или мачовци-неверници, или там какъвто е моделът ви на подражание. И при всеки от нас винаги е кипяло и вряло в един кратък период от време, когато сме били разкъсвани от видения за адски огън, адски хрътки и разни други адски работи, изсипващи се върху главата на поредния неудачник, който ни е отнел от младостта, времето или каквото там ни е ценно. Но рядко има хора с таланта на Сибин, които да претворят вероятно справедливия си гняв срещу конкретни субекти от женски пол, че и майките им, приятелките им, и прочие индивиди, заети да им размътват и без това кухите главици, в толкова добри и смущаващи етюди. Сериозно, от страх за най-атавистично важното си, тези дами би трябвало да му плащат издръжка, откуп или нещо такова, щото аз лично бих се завърнала за постоянно в лоното на нощното напикаване от невръстните ми памперсни години, ако знаех, че съм някой от обектите на перото му. Но за радост съм просто сред масата фенове и фенки, които смутено ще кръстосат крачета за всеки случай и с леко нервна крива усмивка ще предложат само искреното си възхищение пред силата на словото в ръцете на човек, който си разбира от работата. Иначе става много, много страшно.
Дали из дебрите на кръчмата на Зелената котка, събрала всички адски изчадия от милионите измерения наоколовръст, които, ще разберете и сами, са много по-добра и безопасна компания от който и да е леко меланхоличен младеж в метрото, или из градските потайности, на които никога не ще погледнете с онзи безгрижно – спокоен поглед на господар на положението, да – ще има отново твърде много спотаени викове в тъмнината. Поемате на пътешествие малко мръсно, доста кърваво и леко намирисващо на лешоядни стоки на моменти, в което ще се изумявате как две странички история ще ви държи будни в следващите няколко денонощия, заредени с нож, базука и гарота под възглавката, ей така, ако някой реши да намине. А какво ще си носите в ръчната чанта – е тук оставям избора на въображението ви и асортимента на най-близкия оръжеен магазин. Честно, страхът от нечие въображение за мен не е ново, Лъвкрафт, Баркър, Лазаровски – списъкът не е много дълъг, но сега окончателно към него се присъединява и Сибин, и вече мога да твърдя, че разбирам поне донякъде условния рефлекс на всеки мъж при сцена на негов събрат ритнат в топките, да се свие в меко кълбо от емпатичност относно най-уязвимото.
Да, жените сме кучки, често в онзи смисъл на разгонени животинки в кучешки парк напролет. Не всички, но тъй де – почти всички, в някакъв момент от живота си са правили едни серийни лъстиви грешки, но изборът ни следва една доста противна повтаряемост – или всичките ни партньори са дебили-биячи, или мухльовци – използвачи, или мачовци-неверници, или там какъвто е моделът ви на подражание. И при всеки от нас винаги е кипяло и вряло в един кратък период от време, когато сме били разкъсвани от видения за адски огън, адски хрътки и разни други адски работи, изсипващи се върху главата на поредния неудачник, който ни е отнел от младостта, времето или каквото там ни е ценно. Но рядко има хора с таланта на Сибин, които да претворят вероятно справедливия си гняв срещу конкретни субекти от женски пол, че и майките им, приятелките им, и прочие индивиди, заети да им размътват и без това кухите главици, в толкова добри и смущаващи етюди. Сериозно, от страх за най-атавистично важното си, тези дами би трябвало да му плащат издръжка, откуп или нещо такова, щото аз лично бих се завърнала за постоянно в лоното на нощното напикаване от невръстните ми памперсни години, ако знаех, че съм някой от обектите на перото му. Но за радост съм просто сред масата фенове и фенки, които смутено ще кръстосат крачета за всеки случай и с леко нервна крива усмивка ще предложат само искреното си възхищение пред силата на словото в ръцете на човек, който си разбира от работата. Иначе става много, много страшно.
August 2, 2016
My Experience: Представям ви поредната доза висококачествена жанрова литература излязла из под перото на един от емблематичните ни ъндърграунд автори, който с уникалния си саркастично хумористичен стил спокойно можем да наречем родния Дъглас Адамс, а защо не и Тери Пратчет. Това обаче с което спечели завинаги зажаднялата ми за качествена литература душица, бяха неповторимите му хорър истории, от които просто прозира неминуемото вдъхновение от Краля на хоръра Стивън Кинг. „Змии в стените“ е сборник на феноменално високо ниво, единици са авторите в България, които имат толкова изчистено неповторим и разпознаваем стил, които пишат със заразяваща страст по темите които ги вълнуват, и с лекота откриват своите читатели и фенове.
December 28, 2024
След Нищо лично в Сърдити небеса , знаех че трябва да прочета още на Сибин Майналовски.
Купих си Симфония на мъртвите, но в крайна сметка започнах със Змии в стените (може би заради влечението ми към Лъвкрафт, знам ли) и ударих в десетката!
Напрегнати, страховити сюжети, оставящи ме в размисъл или усещане за неудобство. Разкази наситени с психологическа дълбочина, като често изследват тъмните страни на човешката природа и мистъчните сили, които дебнат отвъд реалността. Много болка, много тъга, но и много Любов.
Харесва ми този директен, но и поетичен стил, с подбрани детайли, усилващи емоцията!
И сега напред към Симфония на мъртвите!
Купих си Симфония на мъртвите, но в крайна сметка започнах със Змии в стените (може би заради влечението ми към Лъвкрафт, знам ли) и ударих в десетката!
Напрегнати, страховити сюжети, оставящи ме в размисъл или усещане за неудобство. Разкази наситени с психологическа дълбочина, като често изследват тъмните страни на човешката природа и мистъчните сили, които дебнат отвъд реалността. Много болка, много тъга, но и много Любов.
Харесва ми този директен, но и поетичен стил, с подбрани детайли, усилващи емоцията!
И сега напред към Симфония на мъртвите!
March 30, 2018
Авторът започва с:
"Не четете тази книга.
Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите."
Хубаво, де, ама аз съм инат! Казвам си "Ще я чета и това е!". Цял живот на инат правя разни неща, та сега няма да прочета една книга. И само на инат едвам я прочетох... Сигурно не съм достатъчно open-minded, сигурно нещо аз съм крив. Сигурно трябваше да се вслушам и да не я разгръщам. Но, ей ме на, тук съм и пиша своето мнение.
За разказите давам 3 звезди. За смелостта на автора да издаде книга, както на него му харесва и да не иска да се съобразява с тенденции, настроения, желания и т.н. - давам 5 звезди. Средно това прави 4.
"Не четете тази книга.
Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите."
Хубаво, де, ама аз съм инат! Казвам си "Ще я чета и това е!". Цял живот на инат правя разни неща, та сега няма да прочета една книга. И само на инат едвам я прочетох... Сигурно не съм достатъчно open-minded, сигурно нещо аз съм крив. Сигурно трябваше да се вслушам и да не я разгръщам. Но, ей ме на, тук съм и пиша своето мнение.
За разказите давам 3 звезди. За смелостта на автора да издаде книга, както на него му харесва и да не иска да се съобразява с тенденции, настроения, желания и т.н. - давам 5 звезди. Средно това прави 4.
Read
March 20, 2024"Змии в стените" 📖
Displaying 1 - 20 of 20 reviews