Твърдината би трябвало да е земя на благоденствие и ред. Деветте ѝ административни кръга от столетия държат помежду си фиктивни граници, а хора и стоки циркулират свободно. Сред децата на Твърдината се раждат две групи със специфични дарби – едните имат съзидателна мощ, а другите деструктивна енергия. Първите стават предводители и управници на областите, на времето, на целия цикъл живот/смърт. Наричат ги жѝвци. Вторите влизат във военни школи. Обикновено не се докосват, а се нападат чрез енергиен поток от разстояние, като насочват дланите си към жертвата. С енергията си могат да отхвърлят хората назад, да ги събарят, да им нанасят рани, да разкъсват телата им. В знак, че идват с мир, те вдигат ръка с длан, обърната към тях. Опасна секта набира сила и осемнайсет години преди настоящия момент извършва нечуван преврат. Воините са на път да спечелят, но любовницата и дясна ръка на техния предводител Чубрин от Кубра ги предава, като го покосява и разкрива предстоящите атаки. Името ѝ е Надара от Злата. Войната, смятана за приключена, е възобновена и тя е свикана в редиците на предишните си неприятели. И се отприщва свят на въображението, както и на водещите събитията емоции. Свръхсили, свръхумения, но любов, омраза, страдание и радост не са отвлечено понятие.
Димитрина Събчева е родена през 1983 г. в град Бургас. Учила е специалност "Скандинавистика" и "Етнология и културна антропология" в СУ "Св. Климент Охридски". Пише фентъзи, фантастика, дистопия. Първата ѝ публикация е през 1997 г. в училищен вестник. Нейни разкази са публикувани в онлайн и печатни издания. През 2011 г. романът "Свободните" е сред номинираните в категория "Проза" в Петия национален литературен конкурс "Хермес", все още не е издаден. Нейни разкази може да откриете в "Списание 8" бр. 8/ 2014 г. и бр. 6/ 2017 г. Също и в "Литературен вестник" бр. 33/ 2012 г. "Лицето на врага" е дебютният ѝ роман. През октомври 2023 г. пилотният епизод на дистопичния ѝ аудиосериал "Безбряг" печели конкурса на Storytel Studio - "Светът след утре" за оригинален аудиосериал. "Безбряг" излиза на 17 септември 2024 г.
Прочетох с удоволствие това мрачно българско фентъзи, усещах го много родно и близко (може би заради имената на местностите и героите) и някъде на 2/3 от книгата вече препусках по страниците, за да разбера как ще приключи тази история.
Поздравления за авторката, която е създала нов свят - география, закони, обучение, управление, птиците за езда и съобщения, виртуална реалност (да, знам, че не е съвсем точно, но не се сещам как по друг начин да опиша илюзия, която мозъка възприема за 100% реалност - Уилям Гибсън и неговите сайбърпънк книги, които толкова обичам) и една котка мернах на страниците и с две думи: "Доволна съм"
И финалът - о колко ми хареса :) Добър финал = разкошен десерт, който ти оставя хубаво чувство
И се замислих колко добре биха изглеждали някои от историите в комикс, а може да са изцяло нови истории / или предистории за герои и събития от книгата.
Така :D Изобщо нямах намерение да си оценявам сама книгата, защото ми се струва много странно, но съдбата понякога си прави шеги. По някое време докато съм се ровила тук и съм наминала през страницата на книгата съм успяла да й дам 1 (една) звезда. Хубавото е, че имаше кой да ми пише веднага и да ме пита какво става. :D Благодаря и на двама ви! Тъй като белята е станала, реших да си я поправя - аз вярвам в тази история, ако не беше така, нямаше изобщо да я разпратя като ръкопис :). На читателите оставям оттук нататък да решават дали им е харесала или пък не :)
Възможно ли е боец да откаже заповед, плътеник да запази човещината си, а приятел да докаже верността си без да потъпче собственото си сърце? Ако дължиш някому живота си, можеш ли да му откажеш, когато ти поиска нечия смърт? И възможно ли е да помилваш чудовище? А да простиш? Димитрина Събчева търси (и предлага) своите отговори на тези въпроси в своя дебютен фентъзи роман „Лицето на врага” (изд. „Унискорп”). Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
В дебютния си роман Лицето на врагаДимитрина Събчева пренася читателите си на Твърдината – обширен свят със строга йерархия, собствени обичаи, порядки и поверия, собствена история и география, та дори и специфична флора и фауна. Свят, раздиран от война, целяща изцяло да срине установеното равновесие.
Героите в романа не попадат в традиционните представи за добро и зло. Изправени пред трудни решения и водени от силни емоции – жажда за мъст, желание за принадлежност, чувство за дълг, приятелство – те са „сили, за да служат“. Но дали ще съумеят да вземат бъдещето си в свои ръце? Сред тях са:
Елте от Стойна, един от последните жѝвци. На него пада тежката задача да защити Твърдината от разпространяващата се ерес. За да постигне това, той трябва да съумее да управлява сложните емоции и взаимоотношения на бойците си.
Надара от Злата е изправена пред трудната задача да се бие на страната на доскорошните си врагове. Зад саркастичната ѝ усмивка се крие нещо повече – болка и желание за отмъщение, които биват разкрити пред читателя лека-полека.
Сибин от Гена, боец, изгубил най-свидното, но и добър и верен приятел. От него сега се иска немислимото. Може ли той да прости и да намери спокойствие?
Богор, плътеникът, който толкова много държи на човешката си душа. Но могат ли душата и плътта да съществуват в равновесие или винаги едната същност взема надмощие?
Изключително любими ми бяха имената, както на героите, така и на местностите и селищата в Твърдината, например Светло село. Много щях да се радвам, ако в книгата имаше карта на Твърдината.
Талантът на авторката личи в детайлите, с които изгражда света на Твърдината – от отблясъка в перата на кингите, през шевиците по униформите на бойците, та чак до сложните ритуали и подробности за религията, прекланяща се пред Всевезните.
Радвам се, че именно мрачното фентъзи „Лицето на врага“ е вратата ми към този жанр в България. А сега – отивам да търся моята Пазуха.
Книгата не е лека за четене. Авторката директно те пуска в дълбокото и те оставя да се да се оправяш, както намериш за добре. Действието е непрестанно, но малкото моменти, в които се забавя и се оставя само на героите, са наистина безценни.
Не вярвах, че ще го кажа за книга, но бих се радвала на малко повече пълнеж. Светът е красив и пълнокръвен и много неща се казват с малко думи, а си струва да се разширят. Трябва и карта, задължително, особено за такива като мен, на които географията им е чужда. Определено е можело да бъдат две книги и нямаше за секунда да са скучни или да има нещо излишно.
Героите са многопластови, можеш да ги откриваш до безкрай. Стилът на писане - на моменти семпъл, на моменти разкошен. Най-красивото описание на река, което съм срещала:
"Ето я реката. Бързотечна, сбрала пороите в сребристата си снага, тя тичаше и пееше шумливата си песен."
Не знам защо тази книга не е по-популярна, но го заслужава.
Страхотна книга! Изпълнена с действие и интрига. Без блудкави разтягания на локуми. Хареса ми,че няма нагнездена романтика. Геройте много добре изградени и се разкриват на пластове. Неочаквани обрати.. а за края.. просто нямам думи. Единстеното,което малко ме натоварваше и объркваше до самия край- така и не успях да ги подредя в главата си тези 9 кръга с имената им.
От доста време в главата ми се оформя ревю за това прекрасно българско фентъзи и смятам, че вече е време да го споделя. Като любител на този жанр съм си изградила специфични предпочитания за сюжети, вселени и герои, които знам, че ще харесам. На пръв поглед "Лицето на врага" попада в тези категории, но след като го прочетох, открих, че всъщност е много повече. За мен най-голям интерес в една книга представляват героите, а тези в "Лицето на врага" са наистина майсторски създадени. Най-впечатляващото за мен беше това, че се усещат истински. Всички те носят своята болка и тежестта на миналото си, което се отличава от доста произведения, в които героите сякаш започват живота си тепърва в началото на книгата. Персонажите са многопластови и изпълнени с противоречия - аз лично не бих могла да нарека нито един протатагонист или антигонист. Историята е всъщност това, което на мен ми липсваше в тази книга (и съответно причината да не й дам 5 звезди). За мен темпото беше леко бавно и имаше сцени, които ми се сториха излишно детайлни. Въпреки това сюжетът задържа интереса и на моменти дори остава на заден план, напълно засенчен от удивителните герои. Вселената на книгата за мен е изградена прекрасно, изпълнена с всички необходими дейтайли, за да можем ние, читателите, да разберем напълно света и да се почувстваме част от него. Признавам, че на моменти се обърквах с имената и връщах страниците назад, за да се ориентирам с локацията, но работната карта на авторката, която тя е споделила, свърши чудесня работа за това. Цялостно книгата е страхотна и с удоволствие бих се върнала в света на "Лицето на врага", за да посетя отново любимите ми герои, а именно Богор и Надара, а също и може би да опозная по-добре Чубрин, който събуди в мен огромен интерес.
Изключително много се радвам, че тази книга е на лице, че я прочетох (беше преди едно известно време, но все не ми оставаше момент, в който да седна и да напиша това ревю, а знам, че е важно), че и се насладих и че може би отново бих прочела. Но със сигурност бих препоръчала! И не само на фентъзи феновете, тъй като някак не мисля, че трябва да ограничаваме тази история с, според мен, отворен край, само до един жанр. Е да, може и да си има типичните характеристики, но има и много повече от тях - има хумор, има романс, има екшън, има фантазия, има илюзия, има драма, има спомени и път към бъдещето. Ще се радвам да има следваща книга, дали породена от тази или нещо съвсем различно, Диди има толкова талант и умения в разказваческото изкуство, че определено ще си струва отново.
Прочетох "Лицето на врага" и съжалих, че няма още. Не исках да излизам от този удивителен свят, който е създала авторката. Всяка страница ме пренасяше в друга реалност - на ожесточени битки, добре обмислени военни стратегии, сложни взаимоотношения и фантастични същества. Образите в книгата са дълбоки и противоречиви-едновременно им симпатизираш и ги презираш, а способностите, които притежават, ги правят повече от уникални.