What do you think?
Rate this book
Градът на статуите
Една прекрасна и дълго отлагана нова книга от ваятелката на приказно-фантастичното слово — в поредицата на издателство ЕРГО „Нулева зона“: „Градът на статуите“ на Анна Гюрова, която съдържа 18 разказа.
„Градът на статуите“ започва леко – с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата – в дебрите на въздългите драматични и малко страшнички истории. Доминират жанровете магически реализъм и фентъзи, любимото средство за разказване на автора. Повечето герои се отличават с чудати характери и въображение, изпитват неудържимо привличане към необикновеното и така се озовават в какви ли не ситуации. Други, по-земни типажи, но орисани от външни или свръхестествени сили да страдат, са принудени да излязат от рамката на конвенционалното, за да се противопоставят на надвисналото над главите им проклятие. Темите са интересни и замислящи – многоцветни като живота, а гмурналият се в дълбоките води читател ще открие, ще разпознае себе си в търсещите пътя си персонажи.
„Градът на статуите“ започва леко – с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата – в дебрите на въздългите драматични и малко страшнички истории. Доминират жанровете магически реализъм и фентъзи, любимото средство за разказване на автора. Повечето герои се отличават с чудати характери и въображение, изпитват неудържимо привличане към необикновеното и така се озовават в какви ли не ситуации. Други, по-земни типажи, но орисани от външни или свръхестествени сили да страдат, са принудени да излязат от рамката на конвенционалното, за да се противопоставят на надвисналото над главите им проклятие. Темите са интересни и замислящи – многоцветни като живота, а гмурналият се в дълбоките води читател ще открие, ще разпознае себе си в търсещите пътя си персонажи.
206 pages, Paperback
First published August 1, 2021
2 people are currently reading
39 people want to read
About the author
Анна Гюрова
15 books21 followersАнна Гюрова пише основно в жанровете магически реализъм и фентъзи, понякога хорър, но не се ограничава с тях и не гледа на стила като самоцел, а по-скоро като средство за разказване.
Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател.
Личност с многостранни интереси, страстен читател и автор на книгите „Градът на скелетите“ (Gaiana book&art studio, ISBN 978-619-7354-34-8, 2017) и „Градът на статуите“ (Издателство „Ерго“, ISBN 978-619-7392-85-2, 2021).
Също така е участник в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016), „Детство“ (2016), „Вой“ (2017), „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), „Лабиринт на любовта“ (2018), „Под знака на Фортуна“ (2018), „Ужас“ (2021), "Измерения на болката" (2024) и др. Членува в два писателски клуба – „Фортуна“ и „Lazarus”.
Нейни разкази са награждавани на редица литературни конкурси, като например: втора награда в конкурса „Под върха IV“ (2019) на Софийски планински клуб (за разказа „Момичето с тюркоазените коси“); втора награда на конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) на списание „9 месеца“ (за разказа „Магия за любов“); специална награда в конкурса в памет на Симеон Христов, 2020 (за разказите „Роялът на маестро Делгадо“ и „Къща на хълма“); отличен разказ („Червения замък и неговия господар“) в конкурса за фантастичен разказ „Агоп Мелконян 2017“; отличен разказ („Древни тайни“) в конкурса „Зовът на Лъвкрафт“ (2018) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Изповедта на един урод“) в конкурса „По крилете на гарвана“ (2016) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Стъклен свят“) в конкурса „Първи контакт“ (2016) на Клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки”; отличен разказ („Писмо до Ърнест“) в конкурса „451 градуса по Бредбъри“ (2015) на сп. „Дракус“, и други.
Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател.
Личност с многостранни интереси, страстен читател и автор на книгите „Градът на скелетите“ (Gaiana book&art studio, ISBN 978-619-7354-34-8, 2017) и „Градът на статуите“ (Издателство „Ерго“, ISBN 978-619-7392-85-2, 2021).
Също така е участник в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016), „Детство“ (2016), „Вой“ (2017), „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), „Лабиринт на любовта“ (2018), „Под знака на Фортуна“ (2018), „Ужас“ (2021), "Измерения на болката" (2024) и др. Членува в два писателски клуба – „Фортуна“ и „Lazarus”.
Нейни разкази са награждавани на редица литературни конкурси, като например: втора награда в конкурса „Под върха IV“ (2019) на Софийски планински клуб (за разказа „Момичето с тюркоазените коси“); втора награда на конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) на списание „9 месеца“ (за разказа „Магия за любов“); специална награда в конкурса в памет на Симеон Христов, 2020 (за разказите „Роялът на маестро Делгадо“ и „Къща на хълма“); отличен разказ („Червения замък и неговия господар“) в конкурса за фантастичен разказ „Агоп Мелконян 2017“; отличен разказ („Древни тайни“) в конкурса „Зовът на Лъвкрафт“ (2018) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Изповедта на един урод“) в конкурса „По крилете на гарвана“ (2016) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Стъклен свят“) в конкурса „Първи контакт“ (2016) на Клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки”; отличен разказ („Писмо до Ърнест“) в конкурса „451 градуса по Бредбъри“ (2015) на сп. „Дракус“, и други.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
August 26, 2021
След невероятния дебют на Градът на скелетите Ани Гюрова се завръща на книжната сцена с една размазваща подборка разкази, сред която просто няма слаби неща :) Като редактор на книгата ще се въздържа от прекомерни славословия, а пък съм обещал, че точно тук няма да хейтя моите любими бездария, затова просто ще кажа, че ако братя Стругацки трябваше да съставят анотация на този прелестен сборник, щяха най-вероятно да напишат: „Магия за всички даром, и нека никой не си тръгне обиден!“ :) Сериозно — прочетете тази книга. Тя е най-доброто, което се е появявало досега за тази година (а най-вероятно и за доста от предишните 🌞)
January 3, 2022
Без особена изненада за мен, втория сборник на Анна е на същото извънземно ниво като първия ѝ. Това момиче пише като звяр.
Подборката е разнообразна, но съвсем не хаотична. Докато махащите ни от страниците червенокоси вещици порастват с напредването на разказите, а към края дори изчезват, стилово сборника градира от светъл блян към тъмен психологически кошмар, бавно, нежно, нюанс по нюанс.
Читетелят насила трябва да се откъсне от разказите, за да успее да задържи малко по-дълго светещите късчета магия, които му се подаряват (поне този читател така правеше).
Нямам забележки, никакви, чисто удоволствие.
Подборката е разнообразна, но съвсем не хаотична. Докато махащите ни от страниците червенокоси вещици порастват с напредването на разказите, а към края дори изчезват, стилово сборника градира от светъл блян към тъмен психологически кошмар, бавно, нежно, нюанс по нюанс.
Читетелят насила трябва да се откъсне от разказите, за да успее да задържи малко по-дълго светещите късчета магия, които му се подаряват (поне този читател така правеше).
Нямам забележки, никакви, чисто удоволствие.
September 8, 2021
Почитател съм на прозата на Анна Гюрова още от нейния дебютен сборник, Градът на скелетите, излязъл във вече добилата култов статут Колекция Дракус. Ани е от онези автори, които боравят с жив и описателен език и често предпочитат епистоларния похват пред пряката реч, но това въобще не затруднява четивността на творбите, напротив - съвсем естествено стимулира интимното навлизане в пъстрите ѝ приказни светове. Историите гравитират около фентъзито и магическия реализъм, без тук-там да са спестени и по-мрачните, характерни за литературата на ужаса сюжети - все пак талантливата дама е член на Horror Writers Club Lazarus. Вече бях чел няколко от разказите, включени в тази селекция (Момичето с тюркоазените коси в Дракус 2019 есен-зима; Древни тайни в Зовът на Лъвкрафт, Света Клара във Вой и Виолетовият дворец в Сказанията на Стрикса), но с удоволствие си ги припомних.
И да не пропусна да похваля оформлението на томчето - супер сладурско зрително и тактилно.
И да не пропусна да похваля оформлението на томчето - супер сладурско зрително и тактилно.
September 15, 2021
Късата проза на Ани Гюрова е като добре наточена кама, която с прицезно пробождане събужда сетивата на читателя и го държи нащрек. Има по-приказни и магични творби, които неусетно се разгръщат във философски и мечтателни теми, а също тъй неусетно, с разгръщането на страниците, се прокрадват мрачните нотки на ужаса.
Всички тези теми са майсторски преплетени и със сила, каквато само късият разказ притежава, камата се забива все по-навътре в тялото. Със затаен дъх и галопиращо от адреналин сърце, стигате до последната страница на сборника. Затваряте книгата и камата, която ви е пробождала се изпарява, сякаш никога не е била там - истинско ли беше това преживяване?
Отваряте отново книгата и веднага разбирате - острието е инструмента на въздействие на силната проза. Добрият разказвач не ви обяснява историите, така че да ги разберете, той ви притиска в стегнатата хватка на думите си и вие започвате да вярвате във всяка една запетайки от разказите.
Потопете се във всички нюанси на магията, които "Градът на статуите" предлага, пък ако сте жадни за още, можете да потърсите и "Градът на скелетите".
Всички тези теми са майсторски преплетени и със сила, каквато само късият разказ притежава, камата се забива все по-навътре в тялото. Със затаен дъх и галопиращо от адреналин сърце, стигате до последната страница на сборника. Затваряте книгата и камата, която ви е пробождала се изпарява, сякаш никога не е била там - истинско ли беше това преживяване?
Отваряте отново книгата и веднага разбирате - острието е инструмента на въздействие на силната проза. Добрият разказвач не ви обяснява историите, така че да ги разберете, той ви притиска в стегнатата хватка на думите си и вие започвате да вярвате във всяка една запетайки от разказите.
Потопете се във всички нюанси на магията, които "Градът на статуите" предлага, пък ако сте жадни за още, можете да потърсите и "Градът на скелетите".
September 14, 2021
“Градът на статуите” е подредена по такъв начин, че първите разкази започват като приказки и сюжетите постепенно потъмняват, за да стигнем до ужасите в края на книгата. Лично аз обаче във всяка от творбите долових и щипка меланхолия, която свързвам с вкуса, който Анна създава, докато пише.
Цялото ми ревю прочетете, като последвате връзката към Цитаделата:
https://citadelata.com/%d0%b3%d1%80%d...
Цялото ми ревю прочетете, като последвате връзката към Цитаделата:
https://citadelata.com/%d0%b3%d1%80%d...
August 27, 2021
С писателския талант на Анна Гюрова се запознах покрай редакцията на книгата с хорър разкази "Ужас" на клуб Lаzaraus, където в сътрудничество с Марин Трошанов, тъй като разказите са писани по двойки, сътворяват един реалистично красив и страшен свят на демоничното изкуство. Затова приятно ме изненада желанието ѝ да издаде новата си книга в "Ерго", и благородно се заех след Сибин Майналовски и аз да прочета разказите и да отправя някои редакторски съвети.
"Градът на статуите" съдържа 18 разказа, последните от които, поради дължината си и разгръщането на повествованието, по-скоро са новели. На Анна са ѝ достатъчни само няколко страници, за да изгради въздействаща и увлекателна история с живи, психологически мотивирани характери. Моите любими сред тях, макар почти всички да са ми по сърце, са "Къща на хълма", "Приключенията на Черната Пешка", "Роялът и маестро Делгадо", "Белия гарван"...
Искрено завиждам на всички бъдещи читатели на книгата, заради тръпката от срещата с новите загадъчни щрихи и мазки в панорамното писателско платно на Анините истории, и заради удоволствието от очакването как те ще свършат. Но истината е, че хубавите истории никога не свършват...
"Градът на статуите" съдържа 18 разказа, последните от които, поради дължината си и разгръщането на повествованието, по-скоро са новели. На Анна са ѝ достатъчни само няколко страници, за да изгради въздействаща и увлекателна история с живи, психологически мотивирани характери. Моите любими сред тях, макар почти всички да са ми по сърце, са "Къща на хълма", "Приключенията на Черната Пешка", "Роялът и маестро Делгадо", "Белия гарван"...
Искрено завиждам на всички бъдещи читатели на книгата, заради тръпката от срещата с новите загадъчни щрихи и мазки в панорамното писателско платно на Анините истории, и заради удоволствието от очакването как те ще свършат. Но истината е, че хубавите истории никога не свършват...
November 12, 2021
Уникална книга, с много мистерии, красота, приказни замъци и дворци, странни градове. Във всеки свой разказ Анна Гюрова създава магически светове - мрачни, приказни. А разкази като "Лора и слънчогледите", "Градът на статуите, "Червения замък и неговия господар", "Момичето с тюркоазените коси", "Виолетовият дворец" и други ... ме отвяха като торнадо. За мен беше удоволствие!
October 25, 2022
Още една очарователна селекция от вълшебни истории, някои смущаващи, други вдъхновяващи, но винаги изящни. Не можеш да не усетиш почти физически как думите са някак пипнати от майсторска женска ръка, която подрежда образи и сюжети в уютна система от фентъзи, мистерии и магически реализъм, в които ще се влюбите дори, ако искрено ненавиждате жанра на невъзможностите. Прелестно, какво да ви кажа - безмълвно се покланям като презадоволена със сметана оранжева котка на слънчев покрив, че за читателят по-голяма радост от това да види всички свои читателски нужди и въжделения напълно изпълнени , просто няма как да има.
October 3, 2021
Припомних си стила на писане на Анна Гюрова като прочетох нейния разказ "В името на изкуството", написан в съавторство с Марин Трошанов. Това ме накара да се сдобия с нейния сборник "Градът на статуите"... и не останах разочарован.
Същия мек и нежен стил на писане, ко��то радва читателя със всяка страница. Това, съчетано с интересните сюжети, прави "Градът на статуите" отличен избор за всеки, който иска да се наслади на няколко прекрасни разкази.
Анна Гюрова ще ви разкаже за прокълнато цвете, за зловеща игуменка на манастир, за прокълната гора, за град на златни статуи... и за още много други неща. Историите са поднесени онзи толкова специфичен начин, който прави дори най-тежката история радост за читателя. Страхът в разказите е внимателно прикрит под специфичния начин на поднасянето на историята - някак неусетно, внимателно, нежно.
Моите лични фаворити в сборника са "Света Клара" (красиво-мрачна и нежно-зловеща история с интересен сюжет) и "Дървото и неговата принцеса" (фентъзи история, която определено би се харесала и на по-младите читатели и определено заслужаваща своя собствена илюстрована книга).
"Градът на статуите" определено заслужава вниманието на всеки читател, който - поне за малко - иска да се скрие от света, в компанията на нещо хубаво за четене.
Същия мек и нежен стил на писане, ко��то радва читателя със всяка страница. Това, съчетано с интересните сюжети, прави "Градът на статуите" отличен избор за всеки, който иска да се наслади на няколко прекрасни разкази.
Анна Гюрова ще ви разкаже за прокълнато цвете, за зловеща игуменка на манастир, за прокълната гора, за град на златни статуи... и за още много други неща. Историите са поднесени онзи толкова специфичен начин, който прави дори най-тежката история радост за читателя. Страхът в разказите е внимателно прикрит под специфичния начин на поднасянето на историята - някак неусетно, внимателно, нежно.
Моите лични фаворити в сборника са "Света Клара" (красиво-мрачна и нежно-зловеща история с интересен сюжет) и "Дървото и неговата принцеса" (фентъзи история, която определено би се харесала и на по-младите читатели и определено заслужаваща своя собствена илюстрована книга).
"Градът на статуите" определено заслужава вниманието на всеки читател, който - поне за малко - иска да се скрие от света, в компанията на нещо хубаво за четене.
November 20, 2021
Страхотен сборник за любителите на магическия реализъм. Аз лично, признавам си, трудно преглъщам проза без диалози, но Анна Гюрова успява да ми я поднесе толкова добре (особено с изненадващите финали), че тук насладата от четенето е налице. Личните ми фаворити са: "Момичето с тюркоазените коси", "Белите гарвани" и "Приключенията на Черната пешка".
October 11, 2021
“Приключенията на черната пешка” :) Великокепен кратък разказ, великолепен.
Много ми хареса приказката “Дървото и неговата принцеса”. И почти всички разкази. Много ми е драго, че прочетох този сборник.
Много ми хареса приказката “Дървото и неговата принцеса”. И почти всички разкази. Много ми е драго, че прочетох този сборник.
September 15, 2021
Началото на този сборник е леко - приказки за деца, на които лесно се познава края. Книгата обаче се развива от тях към все по-солидни, запомнящи се разкази, които включват световен фолклор и богато изградени персонажи. Има разкази, чиито начала ми допадат много повече от заключенията им, като например Градът на Статуите, и Белия Гарван.
"Жълти Цветя" и "Стъклен Град" са два от най-любимите ми разкази в този сборник. И двата разказват за утопични общества с установен ред, който се разчупва от главния герой в търсене на знание или щастие.
"Древни Тайни" пък следва един много класически модел на хорър, с въведение от друг герой, което ни предразполага да не вярваме на главната героиня, която разказва своята история.
Като цяло, в този сборник има по нещо за всички.
"Жълти Цветя" и "Стъклен Град" са два от най-любимите ми разкази в този сборник. И двата разказват за утопични общества с установен ред, който се разчупва от главния герой в търсене на знание или щастие.
"Древни Тайни" пък следва един много класически модел на хорър, с въведение от друг герой, което ни предразполага да не вярваме на главната героиня, която разказва своята история.
Като цяло, в този сборник има по нещо за всички.
October 20, 2021
Тръпката на магическата реалност
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Осъзнавам, че тръпката от прочитането на втората книга на автор е далеч по-силна. Опознал съм стила, насладил съм се на достатъчно истории и съм подготвен за още. Вторите книги вече нямат брой, а идва и осъзнаването, че съм проявил усет и точно това е причината да се наслаждавам на прекрасните произведения. Определено Анна Гюрова влиза с гръм и трясък сред моите любимци и не бих се отказал да прочета още от нея. Спомням си вълнението от „Градът на скелетите“ – сборник, пълен с причудливи легенди и мистерии, от които струи жива магия и страх. Не по-различно е и при „Градът на статуите“ („Ерго“, 2021), макар че темите тук разширяват жанровете, пренареждайки посоките на реалността. „Прелестно!“, казвам си и потъвам в приказките и легендите, пресъздадени с усърдието и литературната страст на свежия ум. Този път сборникът е несистематизиран, но се усеща плавното преливане в темите, докато не стигнем до „тежката артилерия“ – въздългите разкази, напоени с причудлива фантазия. От деликатното и красивото, към мрака и неизвестността.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Осъзнавам, че тръпката от прочитането на втората книга на автор е далеч по-силна. Опознал съм стила, насладил съм се на достатъчно истории и съм подготвен за още. Вторите книги вече нямат брой, а идва и осъзнаването, че съм проявил усет и точно това е причината да се наслаждавам на прекрасните произведения. Определено Анна Гюрова влиза с гръм и трясък сред моите любимци и не бих се отказал да прочета още от нея. Спомням си вълнението от „Градът на скелетите“ – сборник, пълен с причудливи легенди и мистерии, от които струи жива магия и страх. Не по-различно е и при „Градът на статуите“ („Ерго“, 2021), макар че темите тук разширяват жанровете, пренареждайки посоките на реалността. „Прелестно!“, казвам си и потъвам в приказките и легендите, пресъздадени с усърдието и литературната страст на свежия ум. Този път сборникът е несистематизиран, но се усеща плавното преливане в темите, докато не стигнем до „тежката артилерия“ – въздългите разкази, напоени с причудлива фантазия. От деликатното и красивото, към мрака и неизвестността.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
October 7, 2021
Честно казано съм разочарован. След като ми беше горещо препоръчан и видях ревютата на приятели, с които имам горе-долу сходен вкус, останах с впечатлението, че сборникът ще ми хареса страшно много... "Срещал" съм се с Анна Гюрова в антологията "УЖАС", където е в творчески тандем с Марин Трошанов и разказът им беше трепач... но явно е било, защото писането на Трошанов ми е много на сърце, а Гюрова е добавяла щрихи и дълбочини на образите му.
Също така, чел съм разказът ѝ "Света Клара" в сборника "ВОЙ" и "Древни тайни" в "Зовът на Лъвкрафт". Така излиза, че двата разказа, които вече бях чел и новият за мен "Белия гарван", бяха единствените, които ми харесаха. Останалите ми звучаха по-скоро като детски приказки, а аз вече съм голямо момче и не си падам по такива. =)
Също така, чел съм разказът ѝ "Света Клара" в сборника "ВОЙ" и "Древни тайни" в "Зовът на Лъвкрафт". Така излиза, че двата разказа, които вече бях чел и новият за мен "Белия гарван", бяха единствените, които ми харесаха. Останалите ми звучаха по-скоро като детски приказки, а аз вече съм голямо момче и не си падам по такива. =)
October 15, 2021
Както и първия сборник на Анна Гюрова (който обичам да препрочитам понякога), "Градът на статуите" ме радва с пестеливата си, елегантна проза.
Като усещане "Белият гарван" ми напомни филм на Миядзаки, през цялото време си го представях картинно.
Със сигурност ще се връщам към тази красива книга, най-често заради фаворитите си - "Приключенията на черната пешка", "Стъклен свят", "Жълти цветя" и "Къща на хълма".
Като усещане "Белият гарван" ми напомни филм на Миядзаки, през цялото време си го представях картинно.
Със сигурност ще се връщам към тази красива книга, най-често заради фаворитите си - "Приключенията на черната пешка", "Стъклен свят", "Жълти цветя" и "Къща на хълма".
April 22, 2025
Един наистина прекрасен сборник с разкази. Харесва ми въображението в тези истории, тяхната богата текстура. На моменти ми беше трудно да се вкопча в началото на разказите - не че са особено плътни, но в началото всеки от тях сякаш беше малко хлъзгав за вникване. Подобно на нови обувки, ми отне известно време, за да си намеря място, и не мога да изразя защо се чувствах така. И все пак открих, че пътищата, по които ме поведоха тези истории, си заслужават първоначалната липса на лекота, която понякога изпитвах. Определено ви препоръчвам, ако искате в живота ви да се появи малко магическо/митологично/класическо фентъзи.
January 16, 2022
Този сборник се оказа абсолютно бижу и хич, ама хич не ми се искаше да свършва. Затова и ми отне толкова време да го прочета. Всеки разказ е като глътка ароматно вино, която оставях да попие в мен преди да отпия още една. Благодаря ти, Ани, благодаря че пишеш!!
July 15, 2024
След “Градът на скелетите” мислех, не може такава книга да се надмине. Но се оказа, че ми бе поднесен още един “вълшебен” сборник - вълшебен, защото всяка дума и всеки ред ме повличаха напред. Гениално написано и прекрасно четиво. Enjoy!
December 18, 2021
Много добър сборник с разкази (както Градът на скелетите). Най-много ми хареса Виолетовият дворец, от който може да се получи чудесен гримдарк епос от ... седем тома :). Цялото творчество на Анна Гюрова влиза меко като ирландско уиски и се комбинира чудесно с Тори Амос. Идеално четиво за късна есен и ранна зима.
P.S. Не се препоръчва на хора, които харесват цирка и клоуни.
P.S. Не се препоръчва на хора, които харесват цирка и клоуни.
Displaying 1 - 19 of 19 reviews