Шекспир е автор на рекламни клипове, Клеопатра е манекенка, Моцарт композира чалги, а Нютон е градинар, който отглежда ябълки, дюли и праскови и вари плодова ракия.
"Дневници и нощници" съдържа иронични кавър-версии (или по-скоро "гавър-версии", както казва Сиромахов) на биографиите на най-известните личности в световната история – от Омир до Зигмунд Фройд. Авторът се отнася с ирония и непочтителност към авторитетите и разказва за живота на гениите с изключително чувство за хумор.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Иво Сиромахов е поредното човече, което доказа, че простотията продава. Признавам си все пак най-честно и без срам, че точно на едно място в книгата се засмях, а на още едно се усмихнах. Ама толкоз. Има хляб в идеята му, може да си забавен по един тънък начин, но директната вулгарност, която ти казва къде трябва да се смееш, си е просто чалга. Не че някой очаква нещо повече от Иво, какво ли да го съдя всъщност, при положение, че той си има една предварително определена аудитория. И аз не съм там.
За времето си може би задоволително забавна пародия на древната история и съвременното общество, но все пак написана за целевата аудитория на Шоуто на Слави, което не е точно моето ниво. Знам че звуча като надут гъз, ама няма друг начин, по който да го кажа.
Когато започнах да чета "Дневници и нощници" беше близо 23:00 часа и подозирам, че съседите ми са си помислили, че нечисти действия се извършват в стаята ми. Истината беше, че избухнах в смях още на първата страница на сборника от дневници.
Чудех се дали преди дневници да напиша нещо от рода на „така наречените”, „псевдо-” или „полу-”, но просто няма как да се случи. Всъщност става дума именно за дневници, само че не действителни, даже бих ги нарекла дневници в стил модерни приказки.
Това са онези дневници, заради които хората биха искали да прочетат биографиите на великите личности, за да научат всъщност на какво се базират легендите и митовете за тях, за кое си струва да се похвали техния принос към човечеството и все пак да се напомни, че са просто човеци, само че с главно Ч, но които също като простосмъртните са се удовлетворявали от първосигнални неща.
Сборникът се състои от не-автобиографичните дневници на Пикасо, Нютон, Моцарт, Менделей, Клеопатра, които пък от своя страна ни сблъскват със Зевс, Цезар, Колумб, Пушкин и кой ли още не. В първо лице всеки от пишещите в дневника обяснява уж обикновени случки от живота си. Ако сме по-точни по-скоро ги записва на диктофон, праща ги след дълъг чат през Скайп, за да може по-късно да ги прочете и изкоментира в личния блог на Бил Гейтс. Обикновени истории от ежедневието дотолкова, че освен велики открития, световни и локални трагедии, войни, умопомрачителни успехи и житейски мъдрости, те са пълни със секс, вибратори, случайни авантюри, мръсни мисли и всичко друго, за което искаме да си кажем: ”Хи-хи. Като нищо тоя си е бил голям мръсник. Ама тва` вече не го очаквах.”
Хумор, ирония и още нещо…
Няма как да не се отбележи, че цинизмът е ключов, даже на моменти прекомерен в речта при изграждането на образите. Толкова е прекален, че напълно отговаря на днешната действителност. Защото личностите в „Дневници и нощници” макар и преди Христа или малко след живеят сякаш са шефовете, звездите, фермерите и учените днес. Парите, сексът и простичките неща устройват героите, така както перфектно пасват и на купищата кухи и безмозъчни люде във ВИП-те днес. Това са онези неща, с които всички сме наясно, но които никой не смее да си признае, а напук даже си ги поощряваме като нов хит на някой неориентиран хетеро-гей.В подкрепа на това е и доказателството, че зад някои персонажи се крият действителни лица, за които е забавно да се направи публична оценка. "Всякакви съвпадения с реални лица и събития е напълно случайно", да, ама не.
Не ми иска да говоря повече за творбата, защото ще унищожа иначе и без това малко траещото удоволствие от нещо, което се чете за няколко часа.
С две думи, ако истински имате нужда от нещо, което да ви оправи настроението, да се посмеете от сърце, не ви притеснява липсващата точка 18, която трябва да е на корицата и прозрениeто, че може да се откриете в книгата – то, това е четивото за вас.
Много се смях с тази книга. Чете се изключително бързо и леко. Не натоварва. Забавлява. Е, еротизмът, граничещ с порнография, на моменти ми дойде множко, но не е кой знае колко фрапантен. И без него можеше все пак. Но пък сигурно нямаше да е същото...
От началото на деветдесетте насам малкият екран у нас е доминиран от една длъгнеста фигура, за мнозина символ на успеха. Слави Трифонов се появяваше както в национален ефир, така и в ъндърграунд кабеларките, но средностатистическия българин гледаше и продължава да гледа шоуто му (независимо от названието му) поне веднъж в седмицата. Въпреки че безспорната му скандалност е причината за привличането на общественото внимание, то сама по себе си тя не би могла да го задържи за толкова дълъг срок, без професионализма на хората, стоящи зад предаванията на Слави.
Авторът на сборника, който ще ви представя, е именно един от тези неуморни професионалисти, които ежедневно изтискват от въображението си хумор, за да могат да се смеят зрителите. И не само това, но Иво Сиромахов е намерил в себе си достатъчно вдъхновение, за да напише няколко книги с хумористична тематика.
Последният сборник – „Дневници и нощници”, както личи от заглавието, не само наднича воайорски в нечии пикантни дневници, но и надига още по-воайорски нощниците на известните личности от световната история. И ако си мислите, че знаете кои са били братя Грим, какво точно се е случило между Клеопатра и двамата й известни любовници, какво означават съкращенията в таблицата на Менделеев, то много се лъжете… Поне според този сборник.
Представете си Омир като журналист, военен кореспондент, а Шекспир – като маркетингов гений… или какво би написал в чата един известен учен. Или развитието на хазартния бизнес в Русия, и на порно-индустрията в средновековна Германия. В сборника има много изненади, които биха ви зарадвали, ако сте от хората, които носят на малко по-солен жаргонен език.
Ако търсех отличителните черти на любимия си жанр във всеки роман, то бих нарекла „Дневници и нощници” крипто-история. Но за мен бе достатъчно да определя сборника, като сатира на често абсурдната и пошла действителност в България. Впечатляващото е все пак, че солта е само умерено поръсена по ръба на чашата с коктейла от разкази. Никога не се усеща горчилката от социалните явления, които Сиромахов описва. В почти всички разкази преобладава свежият вкус на лимонено кисел хумор и капка дружелюбен присмех.
„Дневници и нощници” представлява точно онова леко четиво за разпускане, от което бихте имали нужда, за да прогоните есенната депресия.
Ах, да – и не я препоръчвам на аудиторията под 16 годишна възраст.
Ако искате: - да се срещнете с Клеопатра, мислеща като средностатистическа българска мутреса; - да знаете к'ъв го е бичил Ахил при Троян; - да знаете как са се преъкнали прословутите закони на Нютон; - да разберете как се преви реклама с помощта на Шекспир; - да се забавлявате с теориите на Галилео за хороскопите, то това е вашата книга.
Увлекателно и ненатоварващо четиво. Изключи��елно лятно - едър шрифт, чете се лесно и бързо, забавно е и предизвиква иронични усмивки.
Голяма простотия, но останах приятно изненадан (все пак очаквах да е мноооого зле) : ) Типичен стил, подигравателно-циничен, с вмъкнати популярни лафове и стари вицове
Бързо се чете/преглежда - по-скоро го отмятам като поредно заглавие, даващо ми по-добра позиция при изразяване на мнение относно творчеството на автора..
Тая книга я планирам да я прочета от 2 години, ама чак сега ми се падна под ръка. Само чатовете в нея бях чела, ама те ми стигнаха за развиване интерес към нея. Общо взето съм доволна, адски забавно и леко четиво, особено на училище (когато я четеш на другите). :D
Хляб и смисъл не бива да се търсят в тази книга. Просташкото словоблудство (ама забавното) е на n-та степен. Искрено се забавлявах с въображението на Иво и използваните изразни средства (епитетите му са убийствени!). Изключително леко, приятно четиво, изяжда се за часове (ако Ви е интересно и не търсите смисъл в безсмисленото),разтоварва доста. А такава книга без цветущите цинизми можете ли да си я представите?! Не върви някак... Браво, Иво! Писането му е майката! :)
Първата половина я прочетох на един дъх - беше забавна или поне събуждаше любопитството ми. Втората половина вече ми звучеше напълно познато, еднообразно и скучно. Бих прочела и втората част "Още дневиници и нощници", но определено не наведнъж. По-скоро по една история на година :)